ВЪВЕДЕНИЕ
Втората световна война/ВСВ/ като най-мащабен въоръжен сблъсък в историята на човечеството притежава много лица, т.е. протича в рамките на различни театри на военни действия. До ден днешен продължават споровете свързани с ключови параметри на това определено най-трагично събитие в съдбата на човешката цивилизация, съдейки по огромния брой на жертвите, загинали в тази война. Немаловажен момент в тези спорове е несъмнено началото на тази война. От европоцентристка гледна точка то е 1 септември 1939 г., когато нацистка Германия напада Полша, но в Китай ще укажат друга дата, а именно 7 юли 1937 г., когато с т.нар. „инцидент“ на моста Лугоу започват системните военни действия на милитаристка Япония срещу Китай.
У нас днес малко се знае за боевете, водени в Източна Азия между Китай и Япония, които са важен фронт на ВСВ. „Китайското лице“ на тази война, жестокостите, демонстрирани от японската имперска армия, милионите китайски цивилни жертви и т.н., са неизвестни на широката българска общественост. Това е целта на този материал – да предложи, макар и кратко, но достатъчно показателно представяне на тази част от Втората световна война. Тя е известна с различни имена – в Китай я наричат Съпротивителната война на Китай против Япония /中国抗日战争 - „Джонгуо канри джанджън“/. На Запад ще се чуе наименованието „Втора Китайско-японска война“ /The Second SinoJapanese War/. В Япония я назовават „Японо-китайска война“ /日中戦争 – „Нитчю: сенсо:“/. В Русия тя е „Японо-китайская война“. У нас се използва терминът Китайско-японска война.1
1 ПРИЧИНИ И ПРЕДИСТОРИЯ НА КОНФЛИКТА
След пораженията в т.нар. Първа опиумна война (1840-1842 г.) и Втора опиумна война (1850-1856 г.), които води Западът в лицето на Великобритания, а при втората обединените сили на Великобритания и Франция, започва превръщането на Цински Китай в полуколониална страна. Следващата стъпка в тази посока е Японоцинската, наричана още Първа японо-китайска война (1894-95 г.). Китай е принуждаван от империалистическите държави да дава „под аренда“ редица територии, като по този начин тези държави създават т.нар. „сфери на влияние“. Широката вълна на недоволство на различни социални слоеве и сили от Цинската династия води до Синхайската революция – „Синхай гемин“ (辛亥革命), започнала на 10.10.1911 г. Свалянето на тази династия се ознаменува с обявяването на 1 януари 1912 г. на Република Китай.
Създаването на новата република, не само не решава, но избухналият хаос даже задълбочава политико-икономическата криза в Китай. През 1910 г. се отделя Външна Монголия (кит.ез. 外蒙古, „Вай Менгу“). След 1911-12 г. в автономен режим на съществуване са Тибет (кит.ез. 西藏 – Сидзан), и Синдзян-уйгурския регион(新疆维吾尔-„Синдзианвейуър“). Усилва се натискът на Япония спрямо Китай, изразен в т.нар. „21 искания от 18.01.1915 г.“, целящи да превърнат Китай в зависима територия.
След Първата световна война централното правителство на „Гоминдан“-а (中国国民党-„Джонгуо гуоминдан“, Национална партия на Китай) не съумява да контролира цялата страна. Регионални милитаристки клики разделят страната на враждуващи помежду си и с централната власт провинции. През 1927 г. разногласията между „Гоминдан“-а и Китайската комунистическа партия (中国共产党 -„Джонгуо гончандан“) водят до първия етап на Гражданската война. Това влошава вътрешното положение в страната и я отслабва предвид външни опасности. В Североизточен Китай, т.е. районът на Манджурия (кит. ез. 滿洲國-„Манджоу-го“) още след Руско-японската война (1904-1905 г.) се усилва японското влияние. 18 септември 1931 г. японски офицери от Квантунската армия (яп.ез. 関東軍-„Канто:гун“) осъществяват провокация, т.нар. Мукденски инцидент. Това е повод за нахлуване на Квантунската армия от Ляодунския полуостров(Квантунския полуостров). Арендните права за същия Япония получава с Портсмутския мирен договор от 1905 г., с който завършва Руско-японската война. В Манджурия под контрола на Квантунската армия се създава марионетъчната държава Манджоу-го (кит. ез. 大滿洲-„Даманджоу-диго“, „Великата манджурска империя“), начело с последния манджурски император Пу И. От 1931 г. между въоръжените сили на Япония и Китай се водят локализирани сражения, т.нар. „инциденти“. Такъв е кратката война „Инцидентът от 28 януари“ 1932 г., довел по искане на японците до демилитаризация на Шанхaй.
Япония стартира политика, наречена „специализация“ на Северен Китай, известна като „Движение за автономия на Северен Китай“. Тя засяга северните провинции Чахар, Суйюан, Хъбей, Шанси и Шандон. Под натиска на Япония през 1935 г. Китай подписва японските условия за „нормализация“ на Северен Китай, забраняващ ККП да провежда дейности в Хъбей, с което се слага край на китайския контрол над Северен Китай. Същото се повтаря в монголската провинция Чахар. До края на 1935 г. централното правителство на Китай фактически изоставя Северен Китай. Съответно там са създадени подкрепяни от Япония власти– „Мъндзян“ и „Антикомунистическото правителство на Източна Джи“.
Постепенно кристализират целите на противоборстващите страни. За Япония стратегическа цел е установяване и укрепване на Азиатския континент като формира върху завладените територии континенталната част на Японската империя. За основните противоборстващи сили – „Гоминдан“ и „Гончандан“ стратегическите цели са изгонване на агресора, при което, обаче, да се съкруши и съответния вътрешен опонент.
2 НАЧАЛО НА КИТАЙСКО-ЯПОНСКАТА ВОЙНА- ЮЛИ 1937 – ДЕКЕМВРИ 1941 Г.
Мащабните военни действия между Япония и Китай започват на 7 юли 1937 г. с инцидента на моста Лугоу/ моста на Марко Поло/, при който има престрелка между японски и китайски войници, охраняващи моста. Този инцидент дава повод на Япония да атакува Република Китай, която в условията на Гражданска война е недостатъчно готова за войната с японците, въпреки че разполага със значително по-голяма жива сила.
Японското командване планира да покори цял Китай за три месеца. Националната армия на Китай постоянно се оттегля, макар че понякога китайците показват чудеса на издръжливост. В края на юли японската имперска армия успява да окупира Пекин и Тяндзин.Ожесточени битки се разгръщат през август 1937 г. за Шанхай. В тях участват 280 хиляди японски войници, както и сили на военно-въздушните (ВВС) и военно-морските сили (ВМС) на Япония. Китайският главнокомандващ Чан Кай-ши изпраща най-добрите си дивизии, обучени и въоръжени с германска помощ, за да защитават града2. Защитата на Шанхай продължава три месеца.
Загубите на агресорите надхвърлят 40 хиляди войници и офицери. През ноември 1937 г., обаче, китайските войски напускат Шанхай. През декември с.г. е завзет Нанкин, служещ за столица на Република Китай. При което по отношение на мирното население се осъществява геноцид, известен като „Нанкинското клане“. Съответно столицата е преместена в град Чунцин.
Провалите продължават през 1938 г. Такива важни градове като Сюджоу и Кайфън са изгубени. На 21 октомври японски десант превзема най-важното пристанище на Южен Китай – Гуанджоу (Кантон). Основната битка на годината са отбраната на град Ухан на река Яндзъ. Китайските войски се държат 4 месеца, но на 25 октомври градът е превзет.
След като завзема огромни райони на Китай Имперска Япония се нуждае от установяване на ефективен контрол върху тези територии. Междувременно в тила на японците се разгръща упорита партизанска война, водена от ККП. Това принуждава японската имперска армия да премине към „стратегическа отбрана“. До края на 1938 г. „Япония използва над 70% от силите си при контра-партизански операции в Североизточен, Северен, Централен и Южен Китай.
Междувременно японците правят предложения към Гоминдановското правителство за мир при изгодни за тях условия. Това засилва вътрешните противоречия сред китайските националисти и води до предателството на бившия вицепремиер Ван Дзинвей. Така през март 1940 г. Япония сформира китайско марионетно правителство в Нанкин, за да получи политическа и военна подкрепа в борбата срещу централното правителство и партизаните в тила, начело на което заставя именно Ван Дзинвей. Решени да постигнат „окончателно решение на „китайския инцидент“, както наричат мащабната война срещу Китай японците, те решават да завладеят столицата Чунцин. Но първо трябва да вземат Чанша, стратегически център по пътя към Чунцин. Битката за Чанша през есента и зимата на 1941 г., завършват с първата голяма победа на Китай. Японската армия претърпява тежко поражение. Страната на изгряващото слънце не успява да постигне стратегическите си цели – разгрома на Китай. Въпреки загубите, както правителствената армия, така и силите на комунистите продължават съпротивата.
3 КИТАЙСКО-ЯПОНСКАТА ВОЙНА КАТО ВАЖЕН ФРОНТ В АЗИАТСКО-ТИХООКЕАНСКАТА ЗОНА НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Атаката на Имперска Япония срещу американската военно-морска база в Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., чиято цел е да се извади от строя тихоокеанският флот на САЩ, е важно условие за експанзия в посока на т.нар. „Южни морета“, т.е. страните от Югоизточна Азия. Съответно целта на тази експанзия на юг е гарантирането на нефтени доставки като изключтелно необходими за победно завършване на войната с Китай. Така Китайско-японската война става важен фронт в Тихоокеанската и Втората световна война.
Нужно е да се каже, че Китай обявява война на Хитлеристка Германия малко след нападението на Хитлер срещу СССР. А след японското нападението на Пърл Харбър Китай официално обявява война на Япония. Водените дотогава пет години бойни действия се осъществяват без официално обявена война. 26 декември 1941 г. е сключен договор за военен съюз между Китай, Великобритания и САЩ. По този начин Китай официално се присъединява към страните от Антифашистката коалиция и започва да играе важна роля в операциите на съюзниците в Азиатско-тихоокеанската зона на военни действия. За да разберем тази роля трябва да припомним, че в началото на Тихоокеанската война през декември 1941 г. Япония има 2,1 милион войници, от които 1,4 милиона са на китайския театър на военни действия и само 400 хиляди се бият в зоната на Тихия океан. По този начин почти 2/3 от японските сухопътни сили са по фронтовете на Китай.
След нападението на 7 декември 1941 г. стартира „блицкригът“ на Имперска Япония в посока на „Южните морета“. От 8 до 25 декември 1941 г. започва японската блокада на Хонконг завършила с предаването на голям англо-канадски гарнизон на японците. Само няколко дена са нужни за нанасяне на поражение на британските войски в Малая. След седмица боеве през февруари 1942 г. пада „непревземаемата крепост“ на Великобритания, Сингапур, където 70 000 британци и австралийци се предават. Съпротивата срещу японците по островите на Холандската Източна Индия, т.е. днешна Индонезия, продължава около два месеца - от 11 януари до 2 март 1942 г. Около четири месеца са нужни на имперските въоръжени сили за да победят всички американски войски във Филипините, които тогава са колония на САЩ. След цял ден съпротивителни боеве Тайланд склонява да сключи съюз с Япония. На 8 март 1942 г. японски десант превзема столицата на Британска Бирма, Рангун като до май с.г. имперските въоръжени сили контролират почти цялата страна. Междувременно през пролетта на 1942 г. съюзниците Китай, Великобритания и САЩ формират съвместното командване на Китайската военна зона (КВЗ), което освен самия Китай включва Виетнам, Бирма и Тайланд. Чан Кайши става командващ на КВЗ. Голям китайска експедиционен корпус минава от провинция Юнан в западните и северните райони на Бирма, за да спаси британските войски там.
Като цяло от юли до декември 1942 г. вървят само боеве с местно значение, които не оказват силно влияние върху общата обстановка. Но окупирането на Бирма от Япония предвид това, че се прекъсват пътищата за снабдяване на Китай с въоръжение и други нужни за воденето на бойни действия материали от страна на съюзниците, поставят китайската армия в изключително неизгодно положение. Към началото на 1943 г. Китай е блокиран и изолиран, което влошава възможностите за действена съпротива.
В същото това време Имперска Япония сменя своята тактика. Тя преминава към използване на т.нар. „оризови настъпления“, т.е. локални настъпателни и наказателни операции, чиято цел е откъсване на парчета територия. По този начин се съкращава пространството на контрол от страна, както на правителствените войски, така и на комунистическата съпротива и се намалява ресурсната база – храна, жива сила и други. Така например общата численст на населението в основни антияпонски опорни точки на ККП в началото на 1943 г. намалява 2 пъти по сравнение със 100 млн. човека през 1940 г.
Японците активизират всички подчинени им сили. 9 януари 1943 г. марионетното правителство в Нанкин обявява война на Великобритания и САЩ. Като цяло 1943 г. се характеризира с боеве с променлив успех. Японската 11 армия прави опит да завземе столицата Чунцин, но не бележи успех. Китайската армия успява също да отрази „оризовото настъпление“ в края на 1943 г. в провинция Хунан.
Следващата 1944 г. се характеризира с рязко усилване на настъпателните действия на Имперска Япония. През пролетта на с.г. започва „Операция №1“, при която е задействана над 500 000 армия. Японците прекратяват действията срещу свободните райони в Североизточен Китай, контролирани от ККП и съсредоточават усилията си в южно направление. Окупирани са обширни територии и са завзети такива важни стратегически центрове като градовете Джънджоу в Централен Китай и Чанша в южната провинция Хунан. Японски морски десант през октомври 1944 г. води до__ загуба на Фуджоу, а през ноември почти милионния град Гуйлин е изцяло изпепелен.
Атаките, провеждани от японската армия, продължават през първата половина на 1945 г. По това време Имперска Япония държи в ръцете си стратегическата инициатива. Силите на Страната на изгряващото слънце окупират значително крайбрежно пространство в Китай, където са голямата част от населението и икономическия потенциал на „Поднебесната“. Разгромът на Хитлеристка Германия от Антифашистките коалиция дава възможност усилията на съюзниците да се съсредоточат върху Япония, което сменя качествено обстановката на Китайския фронт.
4 ПОРАЖЕНИЕТО НА ЯПОНИЯ И КРАЯ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ПРЕЗ 1945 Г.
В началото на 1945 г. в Япония се засилват настроенията да се сключи компромисен мир със съюзниците в антифашистката коалиция и по този начин да се избегне безусловната капитулация. Като се възползват от поражението на войските на Чан Кайши през 1944 г. японците предлагат сепаратен мир на Гоминдана. Чан Кайши издига свои условия:
1.Пълното изтегляне на японските войски;
2. Елиминиране на марионетния режим на Ван Дзинвей;
3. Пълно обезщетение за нанесените щети на Китай във войната. В крайна сметка този опит за сепаратен мир завършва с провал.
Следва да се кажат няколко думи за военното сътрудничество със съюзниците. Несъмнено военна помощ се оказва както от САЩ и Великобритания, така и от СССР. Тя се изразява както в предоставяне на въоръжение, военни материали и такива с граждански цели, а също така в жива сила – най-вече пилоти на бойни смолети, военни съветници и други. В рамките на това сътрудничество постепенно Чан Кайши се ориентира към САЩ, въпреки че Съветският съюз оказва подкрепа, както на Гоминдан-а, така и на ККП. Следва да се отбележи, че и СССР, но и САЩ са заинтересовани и осъществяват стъпки да примирят Гоминдан-а и ККП, Но тази политика не винаги успява. Враждебността в отношенията между двете основни сили на антияпонската борба в Китай остава перманентно явление. Например, през юни-юли 1945 г., както японските войски, така и тези на китайските националисти провеждат наказателни операции срещу Особения район, намиращ се под командването на ККП.
Трябва да се признае, че победите на САЩ в Тихоокеанската война, включително превземането на Окинава(т.нар. „Операция Айсберг“) в края на юни 1945 г. не оказват сериозно въздействие на ситуацията на Китайския театър на военни действия. Япония е успяла да създаде в североизточната част на Китай, в марионетната държава Манджоуго, мощна индустриална и селскостопанска база, способна да осигурява бойната готовност на войските в случай, че се изгубят контактите с метрополията и дори пропадне самата метрополия. По същество там се създава „Втора Япония“.
Междувременно събитията вървят с все по-бърз ход. Решаващата помощ на съюзниците от Антифашисткатахкоалиция става нанасянето на поражение на милитаристка Япония. На 6 и 9 авг. 1945 г. са осъществени ядерните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки. На 8 август 1945 г. СССР официално се присъединява към Потсдамската декларация на САЩ, Великобритания и Китай, и обявява войнна на Япония. На 9 август съветски въоръжени сили започват бойни действия в Манджурия. Бързото настъпление на Червената армия в Североизточен Китай обрича на поражение най-мощните сухопътни части на Япония- Квантунската армия На 10 август главнокомандващият силите на ККП Чжу Де заповядва настъпление срещу японците по целия фронт. На 11 август подобна заповед издава Чан Кайши, в която конкретно е предвидено 4-та и 8-ма армия, които са под командването на ККП, да не участват.
10 август Японското правителство взема решение за безусловна капитулация. На 14 август 1945 г. с Указ на императора е обявена капитулацията на Имперска Япония. На 2 септември 1945 г. в Токийския залив на борда на американския линеен кораб „Мисури“, официално е подписан акта за капитулация на Япония. 9 септември 1945 г. Хъ Инцин, представляващ правителството на Република Китай и Съюзното командване в Югоизточна Азия, приема капитулацията на командващия японските сили в Китай генерал Окамура Ясуджи. С това се слага край на Втората световна война в Азия.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Във Втората световна война, тази най-страшна война в човешката история, Китай воюва не даже осем години, ако вземем за начало 1937 г., а цели 14 години, ако отчетем, че на китайска земя се водят бойни действия още от 1931 г. За това време по оценка на западните историци китайските загуби са 4 милиона войници и офицери и 16 милиона мирни жители. Но по съвременни данни на Китайската народна република в този скръбен списък са 35 милиона военни и мирни жертви. На Китайския фронт са съсредоточени по-голямата част от японските въоръжени сили през войната. Всичко това е доказателство за стратегическия принос на китайския народ във Великата Победа над фашизма и милитаризма.
1 Войната, която на Запад наричат Първа китайско-японска война (1894-1895 г.) в Япония назовават „Японо-цинска война“ /日清戦争– „Нишшин сенсо:“/
2 Следва да се има предвид, че преди подписването в Берлин на 25 ноември 1936 г. на Антикоминтеровския пакт между Германия и Япония между нацистка Германия и Китай има ратифицирано споразумение за военно сътрудничество, в резултат на което германски съветници помагат за бойната подготовка на Националната армия на Китай, както и е закупено германско оръжие.
