ЗАД НОВИНИТЕ

Национална антикризисна стратегия за България
БРОД за България: проф. Нако Стефанов за настъпващата „Глобална криза“

Национална антикризисна стратегия за България

14 Април 2020

Преодоляването на кризата се вижда основно за сметка на редовия трудов човек, който фактически е заставен да „плати сметката“ за провежданата през всичките тези 30 години неолиберална политика.

Идеите за Национална антикризисна стратегия за България се базират на следните положения и предположения:

1. Ключовите страни на основното  противоречие в условията на днешните глобални взаимоотношения, взаимодействия и противоборства са:

  • От една страна международната неолиберална/неоконсервативна мрежа, съставена от ядрото на  най-едрият глобализиран финансов капитал, както и създадените, и доминираните, или най-малко зависими и повлияни от него, и работещи в негов интерес сили и кръгове по целия свят;
  • Противостоящата страна в противоречието е друга мрежа, характерна с небалансирани, взаимоизключващи се взаимодействия и даже противоборства във вътрешномрежови план. Тази мрежа представлява ситуационно-времева и еклектична коалиция от разннобразни компоненти. Но три сили са в ядрото ѝ:
       1. Китай под ръководството на председателя на Китайската комунистическа партия/ККП/ и президент на КНР Си Дзинпин и лявопатриотичните кръгове в ККП и държавата, които стоят зад него – армия и други;
       2. Путинският „вертикал“ в Руската федерация(РФ), както и патриотично-националистическите сили с различни политически разцветки, поддържащи в една или друга степен „Руската идея“. В икономически план тук може да отнесем отбранително-промишления комплекс на РФ, армията и навярно част от руските корпорации, свързани със суровинната ресурсна база на Русия;
       3. Класическите консерватори и национал-консерваторите около президента на САЩ Доналд Тръмп. Във вътрешнополитически план те главно са концентрирани около GOP (Grand Old Party), т.е. Републиканската партия на Съединените щати. Поддържани са от мощния потенциал на значителна част от военно-промишления комплекс/ВПК/ и донякъде армията на САЩ, както и друг тип промишлен капитал, базиран основно на североамериканска територия.

2. Още през 2019 г. започна без много шум да настъпва „Глобалната криза“, чийто първи признаци бяха, например, дългомесечната рецесия в Германия, продължаващата и задълбочаваща се стагнация в Япония, вътрешнопротиворечивата и понякога объркваща външния наблюдател политика на Федералната резервна система на САЩ и други. Основната причина за тази настъпваща „Глобална криза“ са несъмнено значителните дисбаланси в различни области, за които вина носи неолибералният модел на капитализма, чието внедряване започна от края на 70-те години на ХХ век с т.нар. „татчеризъм“ и рейгъномиката. Върхът на триумфа на неолиберализма/ неоконсерватизма бе „победата“ в „Студената война Тогава в резултат на улесненото от започналата структурна криза на системата на държавния социализъм формено предателство на Горбачовата група и стоящите зад нея части от номенклатурните кръгове в съветското висше общество, както и подобни такива групи в номенклатурните елити на страните от Източна Европа, се разпадна СССР, както и общността на източноевропейския социализъм. Този разпад и последвалото го разграбване и изтичане на капитали, ресурси и хора на Запад, определено забави избухването на „бомбата“ на системната криза в Западното общество, заложена от  неолиберализма. „Глобалната криза“ от 2008 година не успя да разреши противоречията на неолибералния модел. Тя само ги „скри“ под повърхността чрез политиката на “Quantitative easing” (QE), т.е. „Количествено облекчаване“ - парично предлагане, изразено в печатането на долари, евро, йени, лири-стерлинги и т.н. Това, обаче, доведе до още по-голяма задлъжнялост  и задълбочаване на финансови, икономически, и социални дисбаланси.

3. Междувременно към задълбочаващите се социално-икономически противоречия на неолиберализма от втората половина на 20-те години на XXI век се добавиха засилили се геополитически и геоикономически такива. КНР успя чрез гъвкавите реформи на Дън Сяопин, действайки по Ленинския принцип „Крачка назад, две крачки напред“, правейки най-значителни компромиси и завои във външно и вътрешнополитически, както и социално-икономически план, да преодолее структурната криза на „държавния социализъм“. Бе създаден т.нар. модел на „пазарен социализъм“, който се оказа превъзходящ спрямо Западния неолиберален модел. В резултат на това още през есента на 2014 г. Китай изпревари САЩ по размер на БВП, изчислен по паритет на покупателна способност. В същото това време Русия, наричана от китайците „Страната на изненадата“, отново успя да изненада Запада и света. Въпреки че все още остава в мрежите на неолиберализма Руската федерация, въпреки огромните загуби причинени от разпада на СССР и последвалите „лихие“/бурни/  десетилетия, успя чрез т.нар. „Путински вертикал“ да използва запаса на издръжливост и да развие по-нататък потенциала на формирания в съветско време отбранително-промишлен комплекс/ОПК/. Като резултат от това съумя да изпревари САЩ в ключова геостратегическа област – съвременния етап на надпревара във въоръжаването. Променената  геоикономическа и геополитическа среда предизвика вътрешнополитическа смяна в самите САЩ – на власт дойде президентът Тръмп. Зад него стояха сили не просто не приемащи неолибералния модел, но и предлагащи своеобразна американска алтернатива на същия. Така се стигна до днешното ключово противоречие.

4. Настъпващата „Глобална криза“ се характеризира с няколко основни черти:

  • От една страна тя има обективен характер, определящ се от общата системна криза на неолиберализма/неоконсерватизма в неговите социални, икономически, финансови, социо-културни и прочее параметри;
  • От друга страна тя несъмнено не е само вътрешна криза на неолибералния модел на капитализма в неговото ядро – развитите капиталистически страни, както и обхванатите от неолибералната мрежа полупериферни и периферни страни като нашата Родина. Предвид значителната свързаност на света в съвременни условия „Глобалната криза“ на неолиберализма индуцира кризисни явления по целия свят, даже в страни функциониращи в нелиберални или даже алтернативни на неолибералния модел схеми, какъвто е случаят с КНР;
  • „Глобалната криза“, „обременена“ с геополитически и геоикономически компоненти, означава, че тя става фактор в геополитическите и геоикономически сражения с най-висока интензивност, включващи различните сили и кръгове, явяващи се страни на ключовото противоречие на днешния момент, но и на такива извън това противоречие;
  • В никакъв случай не бива да се пренебрегва изключително важния субективен фактор в настъпващата „Глобална криза“. Същата несъмнено е активизирана и в някаква степен направлявана. Доколко това е възможно е друг въпрос. Тъй като е известно, че много често „Който сее вятър, жъне бури“. Т.е. веднъж запален огънят на кризата може да се окаже пожар, който излиза извън контрол. Но така или иначе предвид ролята на субективния фактор кризата може да бъде разтълкувана и като удар на глобалния неолиберален/неоконсервативен елит срещу противниците си. При това чрез хаоса създаван посредством „Глобалната криза“ се търсят няколко цели. Първата цел е несъмнено вътрешнополитическа. Чрез създавания посредством кризата срив да не се допусне победа на Тръмп на предстоящите президентски избори. По този начин се нанася удар по национал-консерваторите, като те бъдат изведени извън властта. Друга цел несъмнено е подрив на такива противници като КНР и РФ, доколкото досегашните санкции, търговски войни, информационни кампании и т.н., не се оказаха достатъчно ефективни. Трета цел е свързана с преразпределение и овладяване на активи, ресурси и други. Тук ше напомним, че подобно преразпределение и овладяване е характерно за мащабните кризисни явления от доста време насам. Като пример ще дадем „Великата депресия“, когато 1% от банките, а именно тези стоящи в основата на формирането на Федералната резервна система/ФРС/ на САЩ, успяват да установят контрол над 50% от капиталите в страната. Друг случай е по време на Азиатската криза през 1997 г., когато „Деу“/Daewoo/ - една от четирите системообразуващи корпорации на Южна Корея преминава в ръцете на американската „Дженерал Мотърс“/General Motors/. В условията на „Глобалната криза от 2008 г.“ Джей Пи Морган/JPMorgan Chase & Co../ глътва инвестиционната банка „Беър Стърнс“/Bear Stearns Companies, Inc./ за 15 пъти по-ниска цена. Не бива да се забравя, че финансовите кръгове на САЩ и Великобритания, които са в основата на поддръжката на неолиберализма, притежават огромна финансова мощ – те  контролират 2/3 от международните финансови операции/вж. Key facts about the UK as international financial centre. The City UK, July 2015, p.7/;

5. Връзката на настъпващата „Глобална криза“ с Covid-19 e сложна и вътрешнопротиворечива. Без да влизаме в спора дали е естествено или изкуствено възникнал коронавирусът, както и без да отричаме опасността от него, и нужните превантивни мерки срещу разпространяването му, ще отбележим следните „митове“ предвид тази връзка. Първият мит е, че именно Covid-19 е причина или най-малко пусков механизъм за настъпващата „Глобална криза“. За нас такъв мит играе ролята на димна завеса, която да скрие истинските причини, за които вече споменахме по-горе – най-вече системната криза на капитализма в неговата неолиберална/ неоконсервативна форма. Несъмнено Covid-19 рязко ускори от една страна и задълбочи от друга кризисните явления. В този смисъл независимо дали Covid-19 е естествено или ръкотворно явление то изигра важна услужлива роля за засилване на кризата. Но тук трябва да подчертаем, че по наше мнение съвсем неслучайно основните неолиберални кръгове и подчинените им средства за масова информация във връзка с Covid-19 разиграват параноидна кампания. Вместо чрез сериозни и сдържани заявления, разнообразна и сравнителна информация да се съдейства за формиране на трезв, разумен и отговорен обществен модел на поведение в условията на инфекциозни огнища, в масовото съзнание се внедряват страхове и ужаси. По този начин се постига ефект най-малко част от населението да реагира с панически настроения и действия. Съществува и втори мит, а именно, че с края на Covid-19 нещата ще се върнат към старото положение. За нас такова виждане е доста наивно, ако зад него не се крие нещо друго, а именно - опит за манипулиране;

6. Като започваме от последното, написано по-горе, ще изкажем предположението, че даже след края на пандемията по един или друг начин „Глобалната криза“ не само ще продължи, но ще се задълбочава  и разширява. Не сме нито първите, нито последните, които се придържат към това предположение: Настъпващата „Глобална криза“ с много висока степен на вероятност ще стане мащабно по време и размери кризисно явление. Тези значителни мащаби се определят от редица вече споменати фактори – социално-икономически, финансови и други дисбаланси, каквито досега не са съществували в света, а също значителна геополитическа и геоикономическа натовареност на кризата. Но и поради смяната на социо-технологическата парадигма – преходът към т.нар. „Четвърта индустриална революция“, при което става ясно, че първи ще излязат от кризата тези, които успеят най-бързо да осъществят скоростно иновационно-технологическо трансформиране. Онези, които не съумеят да направят това най-вероятно ще се превърнат в една или друга степен в ресурсна база за успешните. Във връзка с това предположение изпъква все повече едно пряко засягащо ни положение. А именно, че в текущата обстановка мястото на най-слабо звено сред развитите региони заема Европейският съюз. Тук няма да се спираме на многобройните причини за формирането на това положение. Но факт е, че след избора на Тръмп за президент на САЩ ЕС като цяло остана основното световно пространство, където неолибералните елити останаха във властта. Няма да споменаваме неефективността на тези елити. Няма да споменаваме дълбоко заложеното неравноправие между отделните групи държави в рамките на Европейския съюз. В резултат на което част от страните в Източна Европа на практика се превърнаха в полуколониална периферия на ядрото на ЕС. Но този факт, че ЕС се превръща в най-слабото звено в условията на настъпващата „Глобална криза“ определя друго важно положение, свързано с факта, че „Глобалната криза“ се явява освен всичко друго и инструмент за преразпределение и овладяване на активи, ресурси и хора. В този смисъл, както самият ЕС, така и страни стремящи се към него – Украйна и Западните Балкани ще станат обект на такова овладяване. Но не бива да се забравя, че самият Европейски съюз е нееднороден. Най-слабата част са страните от бившия източноевропейски социализъм. В условията, когато ще се засили действието по принципа „Всяка коза за свой крак“, както това бе демонстрирано и от Covid-19, съвсем не е изключено, че тези страни ще станат цел на засилено преразпределение и овладяване не само от външни сили, но и от страните от ядрото на ЕС. Макар че искрено казано тази тенденция съществува от самото начало в обединението наричано Европейски съюз. Но със задълбочаването на кризата този процес ще се засили навярно многократно. И тук става ясно, че инструментът за спасението от унищожителния хаос на „Глобалната криза“, както и  от заплахата страната да се превърне в черупка без национално социо-икономическо, социо-културно и прочее съдържание, в територия без минимален суверенитет, е национално-ориентираната държава, същата тази държава, срещу която Европейският съюз години наред се бори.


 

Относно идеите за Антикризисна стратегия за България

В случай на социално-икономическа и финансова криза с глобален характер национално-ориентираната държавна власт следва да осигури три ключови момента за да спасят първо от глада - хората, след това от провала - възпроизводствения процес /икономиката/ и накрая от хаоса – държавата. Тези три взаимносвързани и взаимозависими, както и еднакво важни момента са:

  • Храна;
  • Работа;
  • Енергия.

Преди да споделим идеи как следва да се реализира осигуряването на храна, работа и енергия нека да осъществим кратък преглед на предлаганите антикризисни мероприятия от страна на: А/ Правителството; Б/ Опозицията. Въпреки че нито управляващите, нито опозицията са излезли с цялостна стратегия/програма все пак на основата на предложените мероприятия могат да се правят определени изводи. 

Ключови антикризисни предложения и действия на правителството
1. С цел да гарантира заетостта и доходите на работещите, както и да компенсират работодателите за спряната дейност или за резкия спад на приходите си правителството предложи схемата 60/40, при което 60% от възнаграждението да плати държавата, а 40% работодателят през трите месеца - април, май и юни;
2. Държавен безлихвен кредит на граждани и фирми в размер на 1500 лева с гратисен период от 6 до 12 месеца и максимален срок на изплащане 24 месеца, които ще бъдат предоставяни чрез търговските банки. По-късно чрез заявление на мeниджмънтa нa Българската банка за развитие/ББP/ се yтoчни, чe ce пpeдвиждa гpaждaнитe дa мoгaт дa тeглят дo 4500 лeвa - пo 1500 лeвa зa тpитe мeceцa нa ĸpизaтa oт нaчaлoтo нa мapт дo ĸpaя нa мeceц мaй;
3. Правителство одобри промени в Закона за бюджета за 2020 г., с които държавният дълг от първоначално планраните 2.2 милиарда лева бе вдигнат до 10 милиарда лева заради кризисната ситуация.

Ключови алтернативни антикризисни предложения на опозицията/БСП/
1. Субсидии за работещите неплатен отпуск в единичен размер - 1 минимална заплата с осигуровките/725.41 лв./, които ще  засегнат 420 000 граждани. Субсидиите са в общ размер 914.2 млн лева;
2. За малки и средни предприятия, търговци и занаятчии, прекратили работа поради заповеди на правителството – (1) Освобождение от такса смет и тротоарно право за месеците без дейност; (2) Освобождаване от връщане на ДДС за бракувани хранителни стоки до 2000 лв. на обект; (3) Увеличаване със 100 млн. лв. средствата по Националния план за действия по заетостта за включване на повече хора в програми по заетостта и квалификации;
3. За земеделските производители допълнително 30 млн лв. целево субсидиране през Държавен фонд „Земеделие“; За общините допълнително 420.2 млн лв. трансфер от държавния бюджет- 10% над заложените средства;
4. Средствата в размер 1 464.4 млн се предлага да дойдат от замразяване на проекти за закупуване на бойни кораби и бронирана техника. 

Ако се опитаме да дадем, макар и бегла, оценка на ключовите антикризисни предложения и действия на правителството може да се каже, че те се опират само на монетаристки инструменти. Ориентирани са да подкрепят основно едрия, респективно чуждия капитал у нас. Затова пък са безкомпромисни към средния и дребния такъв, а най-вече към трудовите хора. Готови са да им отпуснат „безлихвени кредити“, които, обаче, следва да се връщат в 24 месечен период. Тъй като изхождат от презумпцията, че с края на Covid-19 нещата ще тръгнат по „старите релси“ тези мерки са краткосрочни и поради това са недалновидни. Вземането на заем до 10 милиарда лв., ако, глобалната криза, както ние предполагаме, се окаже относително дълговременен феномен, може да постави страната ни в сложна ситуация. Преодоляването на кризата се вижда основно за сметка на редовия трудов човек, който фактически е заставен по този начин да „плати сметката“ за провежданата през всичките тези 30 години неолиберална политика.

Като цяло правителствените мероприятия и действия следва да бъдат характеризирани като такива, разработвани в типично неолиберален стил. Световният опит показва, че досега няма случаи, при които системни кризи, явили се резултат на функционирането на дадена системна парадигма/в случая неолибералната такава/, да са преодолявани от комплекс от механизми, работещи на принципите, задавани от същата тази системна парадигма. Например, известно е, че проблемите причинени от «Великата депресия» бяха решени чрез Рузвелтовския «Нов курс». Последният е система от мероприятия, опираща се на кейнсианството, т.е. приципно различна системна парадигма, от тогавашния либерален модел на функциониране, довел до мащабната системна криза 1929-33 год. В този смисъл с немалка степен на вероятност може да се прогнозира, че предложеният пакет от мерки на правителството е не само безперспективен, но даже може да се окаже опасен за нашата Родина, тъй като не само няма да реши, но ще задълбочи проблемите.

Алтернативните антикризисни предложения на опозицията БСП се характеризират с по-голяма конкретика, което  е плюс. Имат някои вярни насоки, като ориентацията да се подкрепи земеделието. Друг положителен момент е целевото субсидиране, което правилно предвижда не използването на търговските банки, а държавен фонд „Земеделие“. Присъства определен социален елемент. Но тези предожения страдат от недостатъци, характерни и за правителствените мерки – краткосрочност на погледа и опора на монетаристки инструменти. Следва да бъдат оценени като социал-либерални по своя характер мероприятия. В случай на относително дългосрочно прилагане същите могат да предизвикат инфлация, която да унищожи заложения в тях социален елемент. На практика, въпреки вложения социален контекст, те не излизат извън системната неолиберална парадигма, което поражда силни съмнения в тяхната дългосрочна перспективност.

 


Предлаганите идеи за антикризисна стратегия

Идеите, които предлагаме, представяме във вид на заявления, а именно:

  • Първото, върху което следва да се акцентира е нуждата от разработка на цялостна дългосрочна Национална антикризисна стратегия, която да има най-малко три варианта – оптимистичен, песимистичен и балансиран;
  • Подготовката на стратегията и нейното осъществяване да се извърши от Национален антикризисен щаб, чието структуриране, утвърждаване и легитимиране да бъде реализирано чрез специален Закон за борба с кризата;
  • Самата стратегия следва да се състои от проекти-програми, ориентирани към реализация в различни области, чрез които се осигуряват храна, заетост и енергия;
  • Тези проекти-програми трябва да се субсидират целево от специално създаден за това Национален антикризисен фонд. Средставата за същия могат да дойдат от:
  • Държавен облигационен заем с лихва по-висока от тази, която предоставят банките с гаранция за компенсиране на инфлация. Подобен вътрешен заем може да набере средства, които да са напълно достатъчни така че да не се прибягва към вземането на външен дълг. Този заем следва да се гарантира чрез приемането на специален закон от Народното събрание, в който ясно да бъдат очертани условията на заема, начините на неговото изплащане и държавните гаранции, така че българските граждани, закупили си облигации, да бъдат спокойни, че средствата, които след време ще си върнат при падежа на облигациите няма да бъдат изядени от инфлация. Съответно паричните средства, получени от продажбата на облигации да бъдат вложени в Националния антикризисен фонд;
  • Въвеждане на система на малки спестовни влогове с различни срокове и до определен размер, освобождаваща техните вносители от данъци. Тази система да бъде осъществена чрез Българската банка за развитие/ББР/. Тези влогове да са гарантирани от държавата предвид инфлацията. Чрез тази система да се акумулират средства, дошли от дребни вложители, които да бъдат насочени към Националния антикризисен фонд./Следва да се има предвид, че банковите депозити на домакинствата и на нетърговските дружества, обслужващи домакинствата, са достигнали 53.660 млрд. лв., което е 46.4 на сто от БВП – вж. https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/175741-spestyavaniyata-na-balgarite-sa-skochili-s-82 от 25.09.2019 /;
  • Повишаване на унизително ниските концесионни такси на такива фирми като „Дънди Прешъс Метал Челопек“ и други до стандартните за Европа размери на таксите. Например при добив на злато в Германия и Испания размерът н конценсионната такса е 30% от стойността на добитото. И в случай на рязък срив в резултат на „Глобалната криза“, както в глобален план, така и в България, това неминуемо ще доведе до рязък скок в цената на златото. Затова в перспектива не бива да се пренебрегва и възможността от прекратяване на концесията. Ако България бъде дадена на съд да се използва аргумента „кризисно положение“. Същият този аргумент може да влезе в ход и при прекратяване на плащанията, извършвани от бюджета на такива стопански субекти като "Контур Глобал - Марица Изток 3", „AES Марица изток 1“ и други. Съответно тези плащания да се прехвърлят към Националния антикризисен фонд. Следва да се постави също въпроса за плащания предвид използване на базите, където са разположени американски военни съоръжения. Съответно плащанията да се извършват пряко към гореспоменатия фонд;
  • Много други източници;
  • Средствата дошли по линия на Националния антикризисен фонд да бъдат влагани в различни проекти/програми с ясни цели, ясна отговорност, ясно срокове – начало и край, и ясни ползи. Самото осъществяване на проектите/програмите да бъде на основата на публично-частното партньорство като привлича и включва различни субекти с различна форма на собственост – държавни агенции, частни и държавни фирми, кооперативни стопанства, научни институти, университети, факултети, лаборатории, квалификационни центрове и т.н. В случай на необходимост да се привличат и чужди юридически, и физически лица.
  • Ръководството на всеки проект/програма да бъде осъществявано от Изпълнителен комитет със съответен Проектен/Програмен ръководител с ясно очертаване на отговорности, начини на възнаграждение и поощрения, както и на освобождаване,  санкциониране и наказания при несправяне с подготвения и обещан от самото ръководство план за действия, а също при неправомерни действия и закононарушения. Самият подбор и избор на Проектен/Програмен ръководител ще се извършва от специално избрани комисии към Националния антикризисен щаб. Съответният  Проектен/Програмен ръководител си избира Изпълнителен комитет, който представя пред Националния антикризисен щаб за утвърждаване;
  • Изключително важен момент при осъществяване на проектите/програмите е те да се реализират на иновационна платформа. Т.е. да се използват подходи свързани с  нанотехнологията, биотехнологията, най-новите издания на информационните технологии, изкуствен интелект, „големите данни“ и т.н. Обективните условия за иновациите, по думите на френско-румънския социален психолог Серж Московичи, е  състоянието на неустойчиво равновесие, когато всичко старо се разклаща, а новото е неопределено. Съответно то тогава заявява за себе си и става възможно. Изводът е, че трябва активното привличане на българския научно-технически потенциал от акадмични институти, университети, лаборатории, научно-технологически и инженерни центрове, и други към осъществяване на проектите/програмите.   
  • Самите проекти/програми следва да бъдат в най-важните области, осигуряващи храна, заетост и енергия. По-долу ще дадем няколко примера:
  • Програма „Земеделие, животновъдство и хранително-вкусова промишленост“ - тя има за цел да гарантира храната на населението на достъпни цени, а за някои категории население по време на кризата и безвъзмездно – деца в детски градини, ученици, някои групи население в трета възраст, хора в неравностойно положение и други. Съответно следва да се планира и осъществи култивиране на растения, животни и птици с бързо развитие при ниска себестойност, но с висока хранителна стойност, например, картофи, прасета и пилета. Следва да се обърне значително внимание на съхранение и пълно оползотворяване на храните. Това е свързано както с логистика, складове и хладилни инсталации, но и значително развитие на хранително-вкусовата промишленост, включително използване на био и нанотехнологии, криогенни подходи и други. При необходимост следва да се овладяват нови земни масиви при активно използване на автоматизация и роботизация на селското стопанство. Особено внимание предвид климатичните промени и относителния недостиг на вода трябва да се обърне на хидромелиоративните съоръжения, като в тази насока е нужно да се осъществи изпреварваща динамика. Хидромелиоративната система е необходимо да се централизира по оптимален начин, който позволява ефективно използване на водните ресурси. По същия начин трябва да се постъпи с подсистемите свързани с растителна защита, включително защита от градушки и слана, както и тези за борба с биоопасности;
  • Програма „Машиностроене, електротехника и електроника“ – Това са области, чието развитие следва да създава работа за множество млади хора, но също така и за част от безработните след съответната квалификация и преквалификация. През последните десетилетия в България тези направления се развиваха по начин, при който предприятията у нас бяха относително нискотехнологични звена от вериги на чужди корпорации. Фактически, тъй като не чрез българските звена  се реализираше краен продукт, то частите от веригите, които се характеризираха с висока степен на добавена стойност – проектно-конструкторска и развойна дейност, маркетинг и т.н.,  нямаха отношение към страната ни. Проектът/програма следва да има за цел крайният продукт и неговата реализация да се извършва от българска структура. В тази връзка ще припомним, например, че от Асоциацията за зелен транспорт изказват  конкретни предложения за привличане на инвестиции за производство в България на електроавтомобили, електроавтобуси, колички зи инвалиди, а също така за възраждане у нас на масовото производство на електрокари - повдигачи и други подобни за вътрешнозаводски нужди, включително робокари и други;
  • Проект/програма „Енергетика“ – в условията на глобална криза от особено значение стават онези енергийни отрасли, в които има най-големи възможности за самоосигуряване с първични ресурси. У нас това е производството на електроенергия. Тук от голямо значение е снабдяването с евтина електроенергия. В условията на криза с цел намаляване на цената на електричеството следва да се мисли откъде може да дойде снижаването на цените – например, обобществяване на електроразпределителните дружества, които сега са собственост на чужди юридически лица. Предаването им в ръцете на ключови общини, в района на функциониране на електроразпределителното дружество може да доведе до снижаване на цената. Навярно трябва да се помисли не само за влизане в действие на АЕЦ „Белене“, но и на възможно рестартиране на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ в случай, че последното е технически възможно и приемливо. Интересна идея в тази област изказва, например, енергийният експерт Еленко Божков Идеята е, свързана с оценката  на ефективността и ефикасността на т.нар. малки атомни блокове, които широко се предлагат от някои страни, имащи ядрен одводен флот. Такива малки блокове са с високо равнище на безопасност, те са относително нескъпи като цена на съоръжението и като цена на киловатчаса електроенергия. Могат да бъдат закупени от големите общини в България като източник на енергия за топлоподаването. При закупуването им може определени елементи да се иска да бъдат произвеждани в България. Подобен ход може да доведе до снижаване на цената на топлоенергията в големите градове на България.

В заключение ще подчертаем, че за реализацията на подобна Национална антикризисна стратегия в нашето Отечество има нужните фактори и ресурси. Но несъмнено решаващо в този случай е наличието на Политическа воля. Последната до голяма степен е функция от личностни и партийни интелигентност и разум, ценности като родолюбие и патриотизъм, политическо съзнание и държавническа решителност. За съжаление като че ли именно в тази област дефицитът в България е най-голям. Това, обаче, е тема за  друг разговор, който не е обект на дадения материал.

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе