Откакто се завъртя призива за „социално дистанциране“ се питам аз ли изперквам, недоучен и ниско-културен ли съм, че не мога да приема този „призив“ като полезен апел?
Нещо повече!
Той започва неистово да ме дразни с подмолния си, скрит заряд за подхранване на процес на обществен разпад, за разкапване на това, което преди приемане на „цивилизационните ценности“ наричахме простичко „ЧОВЕЧНОСТ“. Апел, който в обърканото ни от неочакваната заплаха ежедневие подтиква към „откъсване“, отказ от качества като състрадание, съпричастност, подхранва личния егоизъм, подбужда стремеж за самобарикадиране, изолиране, отчуждаване и още и още… И може би този или тези, които евентуално имат някакво отношение към „короната“ именно това да са желали и очаквали?
Изправени сме пред неочаквано, непланирано (?), глобално бедствие, при това „короновано“. И срещу него все още няма открити нито ваксини, нито доказано действащи лекарства, нито доказано ефективни методи за лекуване и побеждаване.
За сега има само едно гарантирано средство за противопоставяне. И то би трябвало да се определи и назове като спазване на “здравословно физическо разстояние“ при новите условия. Ако щете – „физическо дистанциране“, но в никакъв случай не „социално“ или каквото и да е друго раздалечаване.
Каква е ролята на супер качествените предпазни средства – маски, очила и одежди? На първо място да позволят на лекарите, сестрите, санитарите, тези изключително достойни хора, чиято роля трябваше отново да оценим по най-трудния и болезнен начин, да преодоляват „физическото дистанциране“, да са до нас, в пряк контакт, за да помогнат на поразените от вируса и на всички останали да преодолеят заплахата. И въпреки „предпазните“ средства да приемат изключително опасния пряк контакт.
Злото, и не само в този случай, можем да го победим не със „социално дистанциране“, а с обединяване, с единение, с всеобщо разбиране, че ни се налага „физическо дистанциране“, но съпътствано с емоционално, разумно, дисциплинирано единение в противопоставянето на опасността. Не да се спасим индивидуално, а да излезем заедно като общ победител срещу това, което ни се изпречи глобално.
Призовавам експертите и професионалистите от оперативните щабове, тези, които вярват, че са управляващи, опозиция, политически елит, журналисти от електронните и печатните медии и техните събеседници – бъдете изключително внимателни в приказките си. Използвайте изразните средства, за да вдъхвате оптимизъм, а не без да го желаете да подхранвате себичен егоизъм. Защото спасението е в единението, а не в дистанцирането.
И ако на 11 септември 2001 година след удара срещу „близнаците“ в Ню Йорк решихме, че светът се променя, сега, по всяка вероятност, след укротяване на „короната“ СВЕТЪТ ЩЕ СТАНЕ ДРУГ!
