… Всичко се разви около олимпийските игри./Както винаги и колко случайно?!/ Русия спечели игрите и изгуби Украйна – побързаха да заявят някои. Западната дипломациядемонстрира „експертност и обиграност” във „вечният приоритет”– дисциплината „Износ на революция”. Но както „социализмът” изнасяше върху белите криле на „равенство, братство, свобода” идеята за справедливостта и СССР с ракетите в Куба взриви Карибската криза и докара света до „ръба”… на оцеляването, така днес върху крилете на Пазара и Хаоса някой си въобразява, че на 300 км. от Москва би могъл да предизвика „нещо друго”, освен Съдбата. За съвременните поколения българи е от изключителна важност спокойно, балансирано и обективно да формулираме същността на българо-руските взаимоотношения на съвременния етап. България бе в приоритетната позиция „този път” да не бърза с тъпо конформистко поведение на нечия марионетка…
…Но уви, Украйна е факт, с цялата грозна реалност на манипулираната си бандеровска участ.
…Палещите, стрелящи и убиващи демократи, които бързаха без да подбират средства, да наложат чужд прочит за Украйна, досущ като мисионери, решени да наложат „правата вяра”, дори ако това изисква съюз с дявола…
Дестабилизацията и хаосът, с които Запада залива света е глобална стратегия, която игра не може да подмине България. Последиците от грешно поведение няма да бъдат „финансова криза” или „труден преход” с привкус на Валутен борд. Дори да няма война, един енергиен срив, бежанска вълна, турски анклав – при липса на Белене, Син поток, обричат България на нищета, а бъдещето на безнадеждност.
Често, водеща тема на списанието е голямата нужда на България от доктрина, Национална доктрина, която да спаси Отечеството от реалните последствия на съдбата, която предизвикахме сами на себе си…
И днес, ровейки в душите си с дълги нокти и празни ръце, нека посегнем към тези посоки на България, които ще ни гарантират бъдеще.
Събитията в Украйна ни карат да се сетим и за нашите събратя там – които с кръвта си и духа си са частица от нашата земя, уникален елемент от мечтите ни за националния идеал, а защо не и важна част от Доктрината за България.
Всичко това е немислимо без добра позиция на Русия и е крайно време да поговорим на висок глас за България и Русия.
10 април 2014 г.
