Уважаеми труженици на Правото и защитници на Справедливостта, salvete!
Обръщам се към вас като последна инстанция, която би могла с реакцията си да спомогне поне мъничко за измъкване на катастрофиралата българска каруца от блатото, в което е попаднала. Има няколко казуса, които ще ви представя поединично, по които на България е нужна спешно вашата помощ.
Казус №2: Нелегитимността на Европейския Съюз, нелегитимността на членството на България в него и най-важните последствия от това
В книгата си Bulgaria, terra europeansis incognita /1/, Глава 39: The EU Road /2/, съм написал буквално следното:
“Така както стоят нещата днес, за България това е пътят за никъде. В продължение на много години членството в ЕС бе представяно от повечето политици като единственото спасение за страната. Тъжната реалност е, че това въобще не е лекарство за болната българска държава. Европейският Съюз не е, не може и няма да докара изцеление за главната болест на държавата и за главното смущение, което цари в нея.
Има два огромни проблема, свързани с ЕС, сам по себе си. Първият е, че въобще не е сигурно, че Съюза ще е траен, допускайки, че изобщо ще стане легална единица. Причината е, че вече от доста време съществуват центробежни тенденции, а непрекъснато нарастващ брой европейци презират Брюкселската бюрокрация и влошаващата положението роля, която тя играе в ключови области като селското стопанство, политиката спрямо емигрантите, “либералното” отношение спрямо религиозната толерантност, и т.н., и т.н.”.1 Не си спомням точно, но явно съм писал тази глава някъде около 2005-2006 г.2, когато циркът с легитимирането се разиграваше с пълна сила и бе далеч от приключване. Както се разбира от написаното по-горе, той приключи с резултат, който бе пробутан за легитимна законова база на Съюза, но всъщност си е едно чисто международно престъпление от най-висша степен. С много малки изключения съвкупната Европейска Номенклатура, къде съзнателно, къде от типичното за нея невежество и липса на чувство за отговорност, престъпи законовите норми и съучаства в деяние, за което трябва някой ден да понесе солидарно наказателна отговорност.
Аргументите към този казус са сравнително елементарни и ще бъдат изложени при проследяването на хронологията на най-важните събития, както по-долу:
* Към средата на 1990те Европейската Икономическа Общност бе безспорен успех; въвеждането на Зоната на Свободна Търговия, Митническия Съюз и пр. бяха приветствани от всички ръководители на стопански единици, особено големите, които неизбежно взаимодействаха с чужди държави (за покупка на суровини, материали и полуфабрикати, за продажба на готова продукция...) и облекченията бяха наистина огромни.
* На Еврокомисарите много им се искаше да се поумножи броя, респ. повиши нивото, на наличните за тях и отрочетата им високоотговорни, високоплатени кожени кресла, което доведе до идеята ЕИО да се превърне от чисто икономически в политически съюз. Такава супранационална организация отваря място за президент, външен министър и куп още други важни и с много благинки3 свързани постове...
Така се стигна до решението на Номенклатурчиците от европейския “елит” да трансформират ЕИО в ЕС.
* Реакцията на професионалния свят бе или строго негативна или поне чист скептицизъм, към тази част на проекта. Някои от нас направо предрекоха /1,2/, че превръщането на икономическия съюз в политически ще доведе до развалата на дотук успешно съградената конструкция. Така се роди и епитета “евроскептик”, чрез който сервилните (за да не кажем “продажни”) медии парираха по-подходящото “еврореалист”.
* Висококомпетентни юристи посъветваха инак нискоинтелигентните, некадърни и лесно корумпируеми политици (високоинтелигентните и способни професионалисти в областта си до един презират професията политик) да си поръчат изработката на Конституция, с одобряването на която ще се легитимира и започне практически формирането на съюза. Задачата бе възложена на Валери Жискар Д’Естен, бивш президент на Франция, и Жан-Люк Де Хаане, бивш министър-председател на Белгия.
* Документът, който произведе екипът на Д’Естен и Де Хаане, бе изумителен - конституция от около 640 страници! Всеки професионалист ще ви каже, че такова нещо няма как да проработи: представете си да ви продават машина (пералня, хладилник, печка), чиято инструкция за експлоатация е 300 страници, ще си купите ли такова чудо? Отделно дето от пръв поглед става ясно, че хората няма да гласуват за такова нещо, което ще им стане основен закон4 (като замени повече или по-малко познатото им вече животинче, наречено национална конституция).
* Независимо от критиката и предупрежденията, европейската Номенклатура пристъпи към следващата фаза на проекта - пропагандна кампания за гласуване на конституцията на серия от референдуми. Първата серия бе решена да се води от Франция, после Холандия и след това Обединеното Кралство. Стана весело, понеже първи шампион на конституцията стана Жак Ширак, дългогодишен член и ръководител на партията на Шарл Де Гол, която може да се нарече всичко между патриотично-републиканска и националистическа, без да се влага съвременния смисъл (и негативна коннотация) на този термин. И ето, сега отявленият Голист, най-високопоставеният в този клан, се превърна във върл интернационалист! Очевидно бе, че Ширак, към края на последния си президентски мандат, правеше реверанс към Номенклатурата, понеже му висяха няколко дела за корупция и при падането на имунитета му затворът му бе осигурен5. Ширак се
прочу с телепредавания от негови сесии с деца от университети и колежи, на които “разясняваше” великия документ и “продаваше” идеята за подмяна на статута (преминаване от ЕИО в ЕС) като “подобрение”...
* Франция каза “Не!” на конституцията. Холандия каза “Не!” на конституцията. При това положение референдумът в Обединеното Кралство се обезсмисли и бе отменен. Номенклатурата бе стъписана - Брюкселските бюрократи бяха в шок: хората не искаха политически съюз!
* В резюме на хронологията дотук представяме първия си аргумент за вината на Номенклатурата: събитията до този момент отразяват признаването и осъзнаването от нейна страна на факта, че конституирането на новия политически съюз изисква задължително: (i) създаването на основен закон (конституция) като правова база за съществуването и функционирането му, и (ii) одобряването му от суверена във всяка една до този момент независима съставна част, така щото суверенът чрез референдум ликвидира предходящата
независимост на всяка съставна част и я подчинява на така основаната нова юридическа единица.
* Година или две по-късно Брюкселските Номенклатурчици демонстрираха, че не са се отказали от проекта си, и че са решили да го прокарат независимо от волята на суверена. Произведението на Д’Естен и Де Хаане, с малки и чисто козметични промени, бе преименувано от “Конституция” на “Договор” и отговорните другари (тоест, бъдещите подсъдими на Нюрнбергски процес 2.0) постулираха, че понеже е Съюзен Договор, а не Конституция, не е необходимо той да бъде приет с референдум, ами просто да го гласуват парламентите на всички държави-членки. Това е грубо нарушение на всякакви морални и правни норми и ние не можем да го квалифицираме като нищо друго освен комбинация от международно измамничество и национално предателство. За да се убеди в това човек, е необходимо да погледне само една клауза от Лисабонския Договор, която постулира, че при възникване на противоречие между този
договор и някоя от националните конституции, прецедент взема постановката в Договора. Тоест, този договор подчинява конституциите на всички подписали го страни и се явява техен върховен арбитър... На този етап лъсна степента на инфилтриране, респ. корумпиране, на висшите съдебни институции в Европа. Професионалните кръгове заети в продуктивната икономика продължаваха да гледат с отвращение и нито можеха, нито искаха да направят нещо. А и доста от стопанските ръководители считаха, че много по-голяма вреда от създаването на още един слой хрантутници това упражнение няма да докара...
* Въпросът с националната независимост е много елементарен: конституцията го постулира, а тя се приема с плебисцит, или отменя/променя/допълва с плебисцит. При това, при създаването на основния закон идеята е да се конституира нова, независима държава, поради което рядкост е в някоя конституция да се предвиждат условия за подчиняването й, или прекратяване на действието й. Същото важи и за подписване на договори за ограничаването й, подчиняването й, или предаването на контролни функции върху държавата или отделни нейни подразделения, на субекти извън нейната юрисдикция. Това обяснява обвинението (i) в измама, колективно и (ii) в държавна измяна, индивидуално.
* Повечето национални събрания на страните-членки послушно одобриха акта на подписване на Договора, от страна на своите Министър-председатели. Изключение направи парламентът на Ирландия, който определи, че одобрение за подпис на такъв договор (сдаващ суверенитета на страната на неизбирани от нея бюрократи в Брюксел) може да даде само суверенът, и че трябва да се проведе референдум. Товай действие сваля бремето на вина от ирландската Номенклатура; в същото време, това прибавя още един аргумент в полза на нашето твърдение: очевидно има все още почтени съдии в Ирландия, които са обяснили на своите политици разликата между поведението на почтения човек и престъпника - и още повече престъпника, който проповядва законосъобразен живот, а върши множество закононарушаващи действия с крайната цел постигане на лична изгода.
* На референдума Ирландия каза “Не!”
* Противно на очакването, че ирландският пример ще посрами решаващите фактори в Брюксел и ще ги накара да се откажат от престъпната методология, с която предприеха този проект, ЕК просто постулира “Ще гласуват, докато кажат ‘да’!”. Това надмина всяка наглост, която светът бе видял от хора с претенциите на възпитани демократи - за незаконността и даже престъпността на своя модус операнди и дума никой не обели...
* След известно време Ирландия бе поразена от всеобщата криза, стотици хиляди младежи емигрираха... и Брюксел предложи на ирландските политици сделка - обещаха извънредна помощ за икономиката, ако изкарат “да” на повторен референдум. Комбинираният ефект от емигриралите горди, почтени и непримирими, плюс обещания (де факто) подкуп свършиха работата: макар и с много малко превес, но ЕК получи своето “да”.
* Последната бариера за подписването на Лисабонския Договор също дойде изненадващо за Брюкселската Номенклатура - Президентът на Чехия Вацлав Клаус отказа да ратифицира решението на чешкия парламент упълномощаващо Министър-председателя да подпише от името на Чешката република. Вацлав Клаус6 е също от изключенията измежду Номенклатурата, които с поведението си по този казус демонстрираха отпор на натиска на Брюксел и с това се оневиниха, по отношение на предстоящия един ден международен Трибунал срещу причинителите на европейското фиаско. За нашия анализ тук е важно да подчертаем, че причината за отказа на Клаус да ратифицира решението на парламента е точно придържането му към нашата теза: само референдум може да реши дали чешкия народ приема да изпадне в позиция на васал на Брюкселските бюрократи и да изпълнява безропотно всичките им прищявки, независимо дали ги харесва или не.
* Упорството на Вацлав Клаус бе последния препъни-камък и в продължение на няколко месеца той бе подложен на неимоверен натиск, за да склони и подпише. Около месец преди края на мандата си той ратифицира документа, като междувременно видя много ясно духовната бедност царяща по върховете на европейската политика - а повечето образовани хора към времето на своята зрялост знаят, че духовната нищета ражда само корист и често флиртува с престъпното...
* Сагата с конституцията завърши с подписването на Лисабонския Договор, който, както посочихме по-горе, е нелегитимен, понеже е подписан чрез легитимно упълномощен титуляр само от една страна, Ирландия - никоя друга страна не се представя от легитимно упълномощен представител.
* За България, както и за всички други страни освен Ирландия, договорът не е подписан легитимно и от наша страна - тоест, той освен дето е нелегитимен, нашият подпис също не е валиден. С други думи, докато Ирландия е легитимен член на нелегитимен Съюз, всички останали сме нелегитимни членове на нелегитимен евросъюз (ЕС). Вероятно малка скоба би могло да се отвори относно Обединеното Кралство, тъй като то няма конституция по смисъла на модерното разбиране (един документ, основен закон), а ролята на конституция играят няколко документа включително “Магна карта”. Не познавам целия комплект и не знам как точно е отразен въпроса за суверенитета и външната независимост, но най-вероятно и там имплицитно това е упоменато. В полза на тази презумпция са фактите, че през 1970те референдум бе проведен по въпроса за влизането на ОК в ЕИО, а неотдавна и втори референдум за влизане в еврозоната, или излизане от Съюза. При положение, че ОК проведе два плебисцита, не може да има съмнение, че нашият аргумент е и тяхен аргумент. Тук можем да добавим също, че преди години Дания проведе референдум дали да въведе еврото вместо своята валута и датчаните си запазиха кроната7; Още преди това Норвегия проведе референдум дали да влезе в ЕС и реши, че не иска, но ще си плаща вноска за участие в Зоната на Свободна Търговия. И накрая, в Швейцария два пъти бяха провеждани референдуми за влизане в ЕС, и двата пъти местните Номенклатурчици се облизваха, но народът и двата пъти каза “Не!”8.
* Всички примери по-горе говорят в полза на нашата теза:
Когато се касае за сдаване на суверенитета, дали чрез договор или с приемане на нова конституция, задължително трябва да се пита суверена! Европейският Съюз се базира на договор, за подписването на който представителят само на една страна, Ирландия, има мандат, следователно този съюз е нелегитимен!
Някои важни последствия
Тук ще споменем само някои от най-важните последици, предимно в международен аспект - за останалите ще се досетите, вярвам, сами:
Липса на легална база за извоюване на прерогатива да получава юрисдикция върху трети страни - с други думи, всички взаимодействия от раздаване на подаяния за “третия свят” до централизирано управление на средства и разпределение между страните-членки, до съучастие във военни действие против трети страни, до налагане на икономически санкции, до намеса във вътрешните работи на трети страни, до съучастие в установяване на “‘no fly’ zones”, и пр., и пр.
Няма легална база за установяване на центрове и организации за правораздаване и съдопроизводство.
Няма юридическа основа за организиране на централизирана банкова система.
Няма легална база за каквито и да било претенции към ООН, както и други международни организации.
Няма легално основание за спиране на която и да е страна-членка да напусне така конституирания Европейски Съюз когато и както си поиска. Това се отнася до прословутите преговори по BREXIT, но това “уведомление” би трябвало да послужи на критиците на Програмата ЗАЕДНО /5/, които редовно отсъждат, че излизането на България от ЕС било едва ли не невъзможно9.
Заключение
Един от най-важните въпроси, които следва да си зададат юристите, е “Не е ли престъпление (е, добре де, погазване на всякаква законност) този нелегитимен междудържавен съюз и неговите институции да претендират за юрисдикция върху каквото и да е, където и да е на планетата?”. Ако на мен зададат въпроса, то отговорът е “Да!”10.
Другият въпрос е ”Има ли право една нелегитимна организация да издава меродавни определения за трети страни?” Отговорът: “Не!” - факт е, че несъответствието (най-меко казано) между етикетите и съжденията на ЕС от една страна, и реалното състояние на нещата от друга, е огромно. Пример: ЕС белязва Хезболла с етикета “терористична организация” защото се противопоставя на Израел, който е определен като “демокрация”, въпреки че определено води политика на държвен тероризъм - и към съседите си (напр. Сирия), и към палестинския народ (своите сродници, към които прилага третиране квалифицирано като геноцид!) /6-8/...
1 Този превод направих много набързо през 2010, за невладеещите английски. И понеже усъвършенстването му е нисък приоритет, остава за времето, когато ще излезе в превод цялата книга. Засега върши работа, макар да не е съвършен.
2 Книгата бе започната през октомври 2002; писането на текста приключи през септември 2009; илюстриране, предпечат, корекции, печат и пр. отне още година и нещо.
3 неоправдано високи заплати, незаслужени привилегии, нищожно данъчно облагане, неоправдано високи пенсии и др.
4 Според мен една истински демократична конституция трябва да съдържа не повече от десетина листа, първия от които би трябвало да играе ролята на “Съдържание”, в което почти буквално да се съдържат изредени 10те Божии заповеди.
5 Той наистина бе осъден, но веднага помилван от Никола Саркози, своя питомец и протеже в партията, когото успя да прокара за следващ президент.
6 Университетски професор, В.Клаус е от тия 3-4% в Номенклатурата, които не са нито недообразовани, нито некадърни, нито корумпирани, нито пък са в групата на откровения бандитизъм. Те попадат в политиката при революционни преходи, с надеждата да спомогнат за промени към по-добро. Рано или късно, те си отиват отвратени от покварата и подкупното безхаберие, царящи в средите на управляващия “елит” /3/.
7 Това е през 2000, а през 1973 влиза след референдум в ЕИО, точно както и ОК.
8 Неотдавна и Швейцария и Исландия официално уведомиха ЕС, че вече не са кандидати за членки на Евросъюза, за каквито доскоро и двете официално се числяха.
9 Все пак, трябва да отбележим, че има прогрес - преди 10 години същите твърдяха, че за нас членството било спасение!
10 В различни публикации съм информирал алтернативните медии относно това престъпление на международната Номенклатура - и предвиждам международен съд и наказания за виновните, рано или късно. Без да имам претенциите на дипломирания юрист, аз все пак с лекота ще дефинирам и главното обвинение: “Фалшифициране на право на юрисдикция”. Всички вторични престъпни деяния - домогването към власт, обсебването на контрол върху националните активи с цел лично облагодетелстване и пр., са просто следствия от горното.
Библиография:
1. Ivan D., Bulgaria, terra europeansis incognita, ISBN 978-954-91584-3-4
2. Пътят “Европейски Съюз”; https://www.academia.edu/8735644/
3. Ivan Daraktchiev, The basics of Nomenklaturocracy thesis: 1) Exposing modern day Nomenklatura and revealing what kind of reality
shall Nomenklaturchiks’ empty promises bring, https://www.academia.edu/34736374/
4. Ivan Daraktchiev, The basics of Nomenklaturocracy thesis: 2) Economics of the decline, https://www.academia.edu/37471751/
5. http://zaedno.mobi/Zaedno/Nacalo_files/111222333.pdf (ПРОГРАМА)
6. Ivan Daraktchiev, USA’s semi-hot war for control of Russia’s natural resources: the Syrian episode, https://www.academia.edu/20045616/
7. Ivan Daraktchiev, Having made two steps forward we can afford one backwards, https://www.academia.edu/40061861/
8. Иван Даракчиев, https://www.academia.edu/40086266/ (Апел №1 към Съюза на Юристите в България)
