Преди време ходих в Гърция и по точно в Атон. Там има 20 манастира, повечето са гръцки, но има и български (Зографски, има сръбски, руски, грузински и други).
Тъй като съм антички македонец и се гордея с историята на великият ми народ, реших да посетя македонският манастир. Попитах, къде е той и с огромна изненада научих, че няма такъв. Освен това, с огромна изненада научих, че македонците от Банско - Паисий Хилендарски и Неофит Рилски, които са били атонски монаси, са работили за България, а не за Македония. Единият написал история на България, вместо на Македония, а другият, създал основите на Българската, вместо на Македонската църква. А, също и е един от създателите на съвременният български кнжовен език и граматика. Не на македонските, а на българските!!!
Просто се отчаях. Как може, македонци толкова ниско да паднат и да служат вместо на майка Македония, на омразното татарско племе?! Просто нямам думи.
После реших да се разсея и потърсих поезия на видни поети от Македония. Попаднах на двама Райко Жинзифов и Григор Пърличев. Да, обаче, с ужас установих, че стиховете им са все за България. Какъв ужас за античното ми сърце.
Накрая реших да попея от мъка и намерих една книжка с песни. На двама братя от Струга. Викам си- тези са от Струга, а това за разлика от Банско, е доста далеч от татарските земи и до там татарската отрова няма как да е стигнала. Взех книжката, отворих я и се приготвих да пея. Какъв беше ужаса ми, когато прочетох - Български народни песни. Не можах да издържа и припаднах.
Сега съм се поосвестил, но ако скоро не намеря нещо чисто македонско, ще се наложи да се обеся. Не може цял живот да вярваш в нещо и накрая да се окаже, че това го е нямало. Така не съм се стресирал, дори като дете, когато разбрах, че няма дядо Мраз.
Не знам как ще издържа на този ужас?!