БОДЕ.BG

Ние сме смес от античен стоицизъм, балкански инат и способност да поправим космическа совалка с изолирбанд и тел. При нас всеки е „три в едно“. Та5ксиметровият шофьор е по-добър геополитик от шефа на НАТО, съседът от третия етаж е по-голям вирусолог от тези в „Робърт Кох“, а всеки, който държи дистанционно, е национален селекционер по футбол. Българинът не чете инструкции, той „ги знае нещата“. Ако печката не тръгне, първо я удряме, после я псуваме и накрая я оправяме, като ни остават три излишни части, които „производителят е сложил за разкош“. 
За българина “ремонтът по време на отпуска” е вид национална медитация. Лятото пък, ставаме номади и тръгваме за Гърция така, сякаш ще превземаме Константинопол – багажникът е по-натоварен от керван по Пътя на коприната. Носим си хладилна чанта с кюфтета, домати от село и поне пет кила ракия, „щото тяхното узо не става за нищо“. На плажа сме разпознаваеми от километри. Ако някой вика по децата си и същевременно обяснява на гърка, че „това тука е било наше“, значи сме ние.
Но знаете ли какво? Въпреки че сме царе на мрънкането и вярваме, че държавата ни е „скапана“, истината е друга. Ние сме невероятни. Ние сме народ, който строи къщи за три поколения напред, а не знае какво ще обядва утре. Ние сме единствените, които казват „Да бе, да!“, когато искат да кажат „Няма начин!“. Българинът е като софтуер без лиценз, работи перфектно, ама никой не знае как точно става магията. Нашата сила не е в законите, а в способността ни да ги заобикаляме с усмивка и чаша в ръка.
Ние сме хората, които ще ти дадат последната си филия хляб, ако видят, че си закъсал на пътя. Ние сме тези, които могат да се смеят на себе си, когато всичко се разпада. Гордейте се, че можем от нищо да направим нещо, че децата ни са най-умните, а жените ни – най-красивите. Обичайте се с всичките си „кусури“. Защото, колкото и да псуваме тук, в чужбина плачем, като чуем гайда. Наздраве за българското сърце, което тупти в ритъма на ръченицата и не се дава на никого!