Сагата между американско-израелското разузнавания, съставена от разкрития и контрамерки, има нова глава. Само частично неразказана. Израелците, според източници, цитирани от „Ню Йорк Таймс“, са искали да убият двамата ирански преговарящи, Абас Арагчи и Мохамед Галибаф, по време на преговорите. Когато американците открили това, те алармирали Техеран чрез посредници, настоявайки Ислямската република да приеме допълнителни мерки за сигурност.
Още по време на конфликта Израел ясно заяви, че счита представителите на режима, от политици до военни, за легитимни цели. И уби десетки от тях, включително лидера Али Хаменей. Това беше опит за дестабилизиране на противника, като го лиши от най-представителните му фигури. След това дойде примирието, на което се противопостави правителството на Нетаняху, което беше решено да продължи с ударите. И възникнаха конфликти, дори публични, с Белия дом. След това се съобщава, че Тел Авив планира да удари основните играчи в преговорите, начин да блокира диалога и да разпали отново войната.
Заплахата беше осъзната от Техеран, който поиска гаранции за своите емисари, докато Вашингтон активира собствените си антени. Всички бяха наясно с рисковете: израелците бяха възприели същата тактика в опит да заличат ръководството на Хамас в чужбина с нападението над Доха, Катар. Тази атака беше част от стратегия, която се простира далеч отвъд настоящата криза в Персийския залив и винаги е била част от историята на Близкия изток. Съществува известният прецедент на Хасан Саламех , високопоставен палестински служител, който стана посредник на ЦРУ и след това беше убит от Мосад в Бейрут през 1979 г.
Тревогата нарасна по време на планираната априлска среща в Исламабад между вицепрезидента на САЩ Ванс и иранската делегация. Разтревожен, Техеран получи защитата на Пакистан , така че пакистански изтребители ескортираха самолета, превозващ Арагчи и Галибаф. Но това не беше всичко. След разговорите, по време на обратния полет, службите за сигурност бяха информирани за наличието на два израелски изтребителя, пристигащи от иракска територия. Това нахлуване предполагаше прихващане. След това беше решено самолетът да бъде отклонен към летището в Машхад, най-близкото до пакистанската граница. След това посредниците продължиха пътуването си до столицата по суша.
Историята, съобщена от „Ню Йорк Таймс“, идва в определен момент. След спирането на военните операции на американската администрация, „откъси“ информация непрекъснато изтичат по два въпроса:
1) Израел и САЩ имат различни позиции, което е очевидно, но е подчертано от шпионски подробности.
2) В различни моменти изтичанията са свързани с израелската разузнавателна дейност. Източникът на новината може да е желанието на Белия дом да изпраща съобщения до Иран, но трябва да се вземат предвид и изключително критичните позиции на служители на всички нива към Тел Авив.
Съществува и ролева игра, белязана обаче от реални контрасти: в сравнение с миналото, специфичните профили на главните герои са от значение, като Тръмп не е ничий приятел, а Нетаняху е убеден, че може да направи всичко, за да остане на власт.
Следователно, контролираното "изтичане" на информация ще продължи чрез явни или скрити източници, но в интерес на провежданата към момента политика.
