ТАБУ

Из лекциите на един луд
Когато Шутът става Цар – това вече е Нова система

Из лекциите на един луд

27 Август 2021

Тази КЛОУНАДА, превърна и нашата страна в ПСИХИАТРИЧНА ДЪРЖАВА, където  всеки смисъл се разлага и се трансформира в безсмислица

„...Истинският екзистенциален въпрос не е кой ще бъде избран
за поредния началник на психиатричната държава,
 а кой и кога ще се наеме да диагностицира и лекува
мащабния психопатичен кризис на днешното българско общество.“

проф. Валери Стефанов


Разказвайки една история, човек разказва своята версия за нея. В процеса на спомняне  на елементите, които предпочита, които са го впечатлили и припомняйки си нещата, които са го разчувствали в историята – умът  започва да свързва точките между тези аспекти, попълвайки ПРАЗНИНИТЕ в паметта със съдържанието на ПЕРСОНАЛНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ. Това всъщност е съзнателна комуникация с това, което ЛИПСВА. Което всъщност ражда същинския ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС... Процесът, който не би могъл да се случи без ВЪОБРАЖЕНИЕТО.

Способността един материал, един набор от информация да бъде обработен по начин, който да формира нещо „прим“, нещо ново, нещо задълбочено, нещо  друго с добавена стойност – е това, което наричаме УМСТВЕНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ...

УМСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ може да се развива или деградира... 
А изграден до едно ниво – нататък УМСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ е и средството, възможността – човек да „рови“ в собствения си Архив и да извади от него неподозирани Знания, често пъти наричани „Фантасмагории“.  
Вътрешния архив започва също да „снабдява“ човека с информационни пакети, които допълват ПОТЕНЦИАЛА на УМСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ. Този информационен комплекс достига до Съзнанието на човека  и бива разчитан от Ума и Въображението му в зависимост от моментното състояние, в което се намира той. А различните състояния формират и обуславят Механизма за Вземане на Решение.../психолозите го наричат МВР/.

Въображението на човека се явява онзи инструмент, даден му Свише, с който той да „ходи“ и „обикаля“ из различните информационни парчета, достигнали до Съзнанието му. Другарят Гергов – моят гуру по философия, обосноваваше многократно тезата, че Въображението е фундаменталното и водещото, дори пред въпросите за Истината и Съзнанието...  Въображението е също така и онази „подвижна, променлива съставляваща от Духовния Вектор“, която има привилегията да обикаля и открива различните знаци...Чрез тези инструменти на съпоставяне и сравнение човекът може да вкара Съзнаието си в режим на  аналогии /и включвайки към това аналитичното си мислене/ – той различава множествата от различни знаци, ориентири, подсказки от Вселената към хората /човека/. Духовната съставляваща използва тези инструменти /като проявление на Същността на Личността/, за да може да обяснява на „невежия“ си Ум нещата от Финия Свят /светът, за който хората нямат развита сетивност за възприятие./ Светът, за който думите са крайно недостатъчни да бъде описан.

Отсъствието и унищожаването именно на тази сетивност на българите лишава нацията от градивност и нормалност на критериите за обществен процес и развитие на вярно отношение към процесите в страната и света. „Българският народ не разполага с език, на който да изговори своята болка, да я разпознае и да върви към лечение. С примирението на погиващ той търкаля нарастващо кълбо от неврози и психози, от болезнени фиксации и фрустрации... Психически разстроените общности са авто-агресивни. Искат признание, но не признават самите себе си. Затова са ригидни, трудни за лекуване...“– споделя проф. Валери Стефанов своята диагноза за родната реалност и е категоричен – „В психиатричната държава действителността е отменена в името на илюзията.   Милата ни Родина  е самата стара и грозна „лудница“ – с целия набор от психопатии поразили водачи и водени“.
Когато ШУТЪТ става ЦАР, това вече е НОВА СИСТЕМА – „комикопопулизъм“, пише в последната си книга Бегбеде. Тя няма заглавие, а само смеещ се през сълзи емотикон като най-добрата илюстрация на това, в което живеем. Французинът нарича положението: „Когато хуморът се превърне в насилие“ – интерпретирайки умело асоциацията с перефразата : „КОГАТО СМЕШНИКЪТ ИДВА НА ВЛАСТ“...
Бегбеде ни предоставя малко известни факти:
- Първият президент - хуморист  Дижими Моралес, е избран за държавен глава на Гватемала през 2015 г.
- Не пропуска и водещият на риалити тв-шоу Доналд Тръмп, станал президент на САЩ през 2016 г. Напомня и избора на Рейгън за президент на САЩ през 1980 г. и на Шварценегер за губернатор на най-големия щат Калифорния през 2003 г., въпреки че те не са комици, но не са и сериозни актьори.
- През 2018 г. братската по ЕС и Балканите Словения си избира за премиер тв-комика Мариан Шарец.
- През 2019 г. Владимир Зеленский - комик от сериала „Слуга на народа“ и най-популярното вечерно Киевско тв-шоу, стана президент на Украйна.
- Същата година наричаният „клоунът БоДжо“ – Борис Джонсън, определен от Бегбеде като „медиен шут“ – бе избран за министър-председател на Великобритания.

С остър език авторът обобщава формулата за властта на комикопопулизма: „Разпуснатата демокрация се роди, защото демокрацията се отегчаваше от себе си.  Информационното развлечение е заплаха за демокрацията... Бедата е, че на професионалните хумористи им липсва състрадание. Тяхната пламенност е безмилостна. Липсата на емпатия е присъща на ПСИХОПАТА. Всесилните сатирици са доволни единствено, когато личността е напълно унищожена”, пише Бегбеде – ... Повечето смехове, които чуваме по телевизията, са записани през петдесетте години и следователно почти всички, заливащи се от смях, вече са мъртви. Хуморът се банализира и престава да бъде смешен… Клоуните започват да сеят паника. Преобразуват смеха в насилие. Хумористичният тоталитаризъм ще смачка правата на човека и обществените свободи“– категоричен е иначе ироничният Бегбеде.

Тази КЛОУНАДА, превърна и нашата страна в ПСИХИАТРИЧНА ДЪРЖАВА, където  всеки смисъл се разлага и се трансформира в безсмислица. Всеки авторитет бива осквернен, словото му оспорено, а личността му игнорирана.
Лика-прилика с типичния лирически герой на Слави /Трифонов/, който постоянно утвърждава факта, че ИМА ТАКЪВ НАРОД /ИТН/ . Това е един добре загнезден в българската народопсихология типаж, в който могат да се впишат еднакво добре, както образованите млади българи в чужбина, така и фолклорните мутри – без разлика... „Всички се подозират и мразят едни други. Принудително настанени заедно в сивия дом на лунните тревоги /в новия брой на сп. Сигурност (юли/август2021)/ 
...За да се докаже, че няма нищо чисто, че светът е помийна яма, в която всички с радост“...хвърлят камъни...
Това, което „медийните шутове“ ценят в хората не е някакъв „морал“ – напротив, те ценят хора, които просто приличат на тях – хора, които отдавна са пренаписали биографията си, настояват, че сами са се „направили“ и отдавна живеят като фикционален персонаж. Те не дължат и не принадлежат, не се извиняват и не изпитват угризения – параноични саможиви, които си отмъщават на света.
„Името ми не е спорно, името ми е безспорно“ – Така започна участието си в „Здравей, България“ по Нова телевизия някакъв си Петър Илиев – номиниран за вицепремиер от „ИТН“ и кандидат за Министър на вътрешните работи.
„В продължение на 29 минути някакво нагло момченце, твърдящо, че произхожда от героичен род, водил атака на нож неведнъж, поведе атака на нож срещу българските граждани от телевизора. 29 минути някакъв самозабравил се тъпак крещя в ефир, че „не оценяваме най-харесвания и готин асистент на СУ“. Ако не е станало ясно, Петър Илиев обожава да говори за себе си в трето лице – признак на няколко психически отклонения“– заявява, политическият анализатор Емил Соколов – „Ама, кои сме ние, бе? Кои сме ние, че няма да харесваме Петър Илиев? За какви се мислим?“
 „Аз съм го правил референдума бе, какви сте вие да ми кажете, че не ставам за министър. Аз имам пълната подкрепа и мъжката дума /смях в залата/ на Слави Трифонов. Велик съм, беееее...“– Да, така звучи кандидатът за министър на вътрешните работи и вицепремиер на България днес!!! 
   – Добре, кое ви прави подходящ за министър? – пита водещия. 
„ПИТАЙТЕ БАБА МИ!“– така отговори на този въпрос Петър Илиев... Впечатляваща реплика, наистина, но съмненията за психически отклонения само се задълбочават. Илиев е неспасяемо нагъл.  
„ИТН се очертават да са по-нагла групировка и от ГЕРБ. Да, тази партия не трябва да вижда власт.  Не бива да губим още 12 години в борба с такава наглост и безочие. Нов Делян Пеевски не искаме!“– коментира политологът.
„АРЕ, ЧУПКА, БЕ“ – завърши интервюто си така перфидният довереник на новата партия на промяната... С ясните перспективи за всички нас, потвърдени от до болка познатият ни „тв водещ“, обкръжен от балерини, дим, пушек и духовен кючек...– болезнен формат, от който зее празнотa. Просто едно „достойно представителство“, за установяване на цялостната епикриза на обществените отношения в България.
„Бащите на бъдещото правителство“ трябва да си дават сметка за ордите напазарувани държавни служители от всякакъв калибър, които ще бъдат насъскани срещу всичко градивно и ще саботират всеки опит за промяна на управленския модел. Родната МАФИЯ не иска това. Тя има своите „частни“ МВР, ДАНС, Разузнаване,  банково разузнаване и технически служби, в които привлечените бивши кадри, работят съгласувано със съответните служители от държавните ведомства. Мащабът е зашеметяващ. Топлите връзки с организираната престъпност, която отдавна е координирана и практически изземва функциите от държавата. Бивши вътрешни министри и шефове на служби и дирекции са създали цели групи, които работят в изнесени офиси за дълбоката държава. Задкулисието притежава огромен ресурс и е мотивирано да запази своята доминация в управлението. Ще се използва целият арсенал от оръжия и няма да бъде пожален никой.
Преговарящите за приоритетни политики партии се дразнят от съвети и критики. Очевидно смятат, че притежават нужните знания и експертиза – но усещането за това е също съществен признак и част от диагнозата за психическата несъстоятелност на наложените обществени процеси. 
Тази психиатрия е предизвестена, планирана, обезпечена медийно, медицински, хибридно и икономически, тя обезпечава базовата власт и контрол върху болния ментал на едно ново, електронно съзнание – извън червените линии на изконните категории и критерии на нормалността.
Кой би могъл да си помисли, че каквото и да било съществено деяние днес в държавата ще бъде осъществено без да бъде съгласувано и утвърдено от съответните служби на „Големия брат“. „Големият брат е фигура на доминация. Инстанция на репресия, но и място за инвестиране на надежди. – казва проф. Стефанов – Той ни наблюдава, за да ни плаши. Той ни забравя, за да ни тревожи. Неясни договори го обвързват с началниците на клиниката. С нас, обикновените пациенти, изглежда не го обвързва нищо съществено“.  Отговорни за колонизирането на страната, тези наши „Големи братя“ ни превръщат в част от тяхната психиатрия, наричана благозвучно „демокрация“, водена от „върховенството на закона“... Та вижте само полицаите как пребиват хора, практически пред официалната сградата на Изпълнителната власт.?! /Представяте ли си, ако сте някъде на по-тяхно място.../
„Големият брат е невротизиращ хоризонт. Отчаяно се стремим към любовта му, с копнеж да ни хареса и признае. Да ни отреди някое друго, по-спокойно отделение в клиниката. Не го прави!“
Нима чуждите служби и представителства не виждат и не знаят какво се случва в болната ни Родина.?! Нима не знаят къде потъват фондовете, нима не съгласуваха кандидатурата на Пеевски за ДАНС, не предрешиха съдбата на Борисов, не са съучастници в целия фарс на политическата многопартийна лудница, наречена „демокрация“... Миналото боли – обобщава тезата си професора – и е обект на параноични фиксации.  Миналото е съучастник на Злото. Миналото е неизбежно виновно пред нечие умно и свръхпочтено Настояще. Затова в параноичните отдели на психиатричната държава се води неспирна война с последиците от Миналото. С престъпната му природа.
Обитателите на клиниката са позиционирани в непримиримо враждуващи лагери. Всеки разравя и заравя своя парцел от мрачното гробище. И се радва на изровеното.

Калина Андролова /в новия брой на сп. Сигурност (юли/август2021)/ прави категоричното обобщение, че „Като цяло обществото не може да се ориентира в действията на службите. Това е материя, която остава закрита. Tази паралелна власт, която е ПРАКТИЧЕСКИ БАЗОВАТА ВЛАСТ, защото се занимава с националната сигурност на държавата, често се оказва контролиращият фактор, а не контролираният“.


„... Всичко, което знаете, виждате, и можете да си представите, съществува. Но по-важното е, че и всичко, което не знаете, не виждате и което не можете да си представите, също съществува“.
/Из лекциите на един луд.../

на горе