...Вий, дето в покой и в палати стоите, към нас приближете – вий- славни, вий- сити! Зърнете през нашто изгнило плетище и може би вам ще настръхнат космите! „Елате ни вижте“ Тогаз за народа се бихте смислили и срам, угризение бихте сетили. И вашето сърце със болка заби ще. О, доста на думи сте нази любили — „Елате ни вижте!“ /Иван Вазов/
Всички големи играчи на Балканите - САЩ, Русия и Турция, играят Дълга Игра.
Турция е ключов геостратегически фактор в региона и Русия има силни икономически и военни позиции там, а посланик Херо Мустафа няма как да не отчита този факт. Посолството на САЩ наистина има инициативата в /шахматната/ партия с Румен Радев и Кирил Петков, но позиционирането по политическата шахматна дъска на Българската съдба е паритетно - американците играха хода с „Магнитски“, за да извадят Делян Пеевски от играта, Ахмед Доган го върна като офицер в изборния процес и ДПС е трета политическа сила.
Офицер в играта на посланик Херо Мустафа е Иво Прокопиев и спечели изборите, Делян Пеевски направи ДПС трета политическа сила.
Руската карта е вероятната царица в „другия ръкав“ на Ахмед Доган в голямата игра с американското посолство.
Посланик Херо Мустафа също държи силни фигури в „двата си ръкава“ - геостратегическите планове на Пентагона за Черноморието заради Украйна и Крим, както и много силните позиции на ЦРУв България и на Балканите.
Интелигентни ходове и красиви предизборни кампании на партии с реални, ефективни послания – като тази на Николай Малинов – с медала от Владимир Путин и с подадената ръка от„Единна Русия„, бяха убити с тишина. Но явно, дълбоко предвиденото предназначение на версията –„официално поддържаната“ от президента на Русия политическа фигура в България – водача на културното русофилство – докато тече олигархично-бандитското евроатлантическо партийно строителство – някой „нормален“ в българското политическо пространство да бъде набеден /несправедливо/ и да отнесе „боя“...
Но, нека не забравяме – Всички големи играчи на Балканите, играят Дълга Игра.
Дори посланик Херо Мустафа да спечели партията /шах/ със серия бързи ходове, Ахмед Доган ще продължи Партията с новия посланик на САЩ. Той обяви: „не съм в политиката“, но ще бъде в Играта – също, както американските офицери от Пентагона и ЦРУ. В тази ситуация, най-вероятната практика на Херо Мустафа и методистите на „родните реалности“ е да използват класическия линкейдж от дипломацията, а именно – „противникът-партньор“ да има Ход.
Шахматиста от „Сарая“ знае, че ако Херо Мустафа включи целия потенциален ресурс на САЩ, ще приключи играта много бързо, но ще загуби като възможен партньор в дългото бягане Ахмет Доган и чисти пътеки за влияние към Ердоган /миграция, газ, кюрдистан и др/.
Това няма да се хареса на президента Румен Радев, както на /кандидат/ премиера Кирил Петков, а така също и на Иво Прокопиев – фактора „Сорос“... Но това е Дългата Игра.
През зимата играта може да се развие светкавично – с протести и противопоставяне в парламента. Хипотетично, какво не би „свършил“ навреме Радев /!?/, за да се активира заложеният – вечен „резервен“ механизъм за контрол върху геополитичеческата и икономическа ситуация в региона – за дестабилизация на България. Видяхме всички, как гласовете от южната ни съседка демонстративно се "спихнаха"на балотажа ... Linkage –"Жеста на Доган", към новия-стар президент... "Жест", методически позициониращ ДПС, като"кръстник на възможността" за ново правителство.
Засега инициативите на Херо Мустафа са креативни и Българите плуват в някакъв южно американски модел с много неизвестни и със 70% негласували българи. Въпреки това "Херо Мустафа е най-добрият посланик на САЩ у нас за целия преход", обяви в свой пост Георги Марков. Проамериканският проект "Продължаваме промяната" спечели парламентарните избори. Всичко, както многократно писа списание "Сигурност"/цитирайки Вебер/ е "легално", но не е "легитимно"! Законно е, но не е Признато..! Огромната част от българското население, извън твърдите електорати на Сорос, държавната администрация и етническия /платен/вот – не гласуваха. Бяха отказани да гласуват, прекарани през "романтичната комедия"ИНТ, "Мутри вън", COVID 19, антиваксерската истерия... – до свеждане на избирателната активност до участие на "онези"25% /зависими/ гласоподаватели, конструиращи политическото статукво в България през цялото време на така наречения"преход". Днес, малко повече от половината на тези 25% – обединени в Коалицията от полюсни политичести субекти, под мотото "Промяната Продължава!!!", ще управляват държавата. Легално!!! Практически останалите 75% негласували, плюс опозиционните гласове в Парламента, утвърждават статуквото и формулата на Вебер, че България няма ЛЕГИТИМНО /ПРИЗНАТО/ УПРАВЛЕНИЕ /Правителство/.
ЛЕГАЛНО, НО НЕЛЕГИТИМНО!
ЗАКОННО, НО НЕПРИЗНАТО !
То е избрано с гласовете на 12% от българите.
Всъщност, нищо ново под българския политически небосвод...
Кога ще извадят големите фигури "от ръкавите"нашите геополитически ментори, можем само да предполагаме и очакваме, но не можем да предвидим и резултата няма да е в името на националните ни интереси...
Журналистическо разследване на „Труд“, предизвикано от статус на Кристиян Шкварек, разкрива взаимовръзки в бъдещата парламентарна група на „Продължаваме промяната“. Оказва се, че голяма част от депутатите на тази партия /умни и образовани млади хора/ са навързани в сложна мрежа от фирми, НПО и образователни институции, зад които стои АзБ /фондация „Америка за България“/.
Това е добър повод да се вгледаме отново в цялостната роля на „АзБ“, след като тази формация е овладяла най-голямата група в българския парламент.
„Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната“ – така пише на официалния сайт на организацията. /Защо ли се сещам за "Русофили"и съдбата на лидера им Николай Малинов, за доста по-скромни подобни дейности.?!/
На пръв поглед развиваната дейност е от полза за обществото ни – пише социологът Димитър Петров /Национален младежки консервативен клуб/. – Но под повърхността възникват някои въпроси. Например:
Защо една чуждестранна фондация инвестира в развиване на бизнес и предприемачески умения, това не е ли грижа на съответните национални браншови организации и местните бизнес сдружения?
Защо една чуждестранна фондация се ангажира с нашата образователна система – нещо, което би следвало да е приоритет на българската държава и общество?
Отговорът на първия въпрос е: за да печели симпатии в средите на местния бизнес и впоследствие да лобира пред него за прокарване на определени американски интереси.
Отговорът на втория въпрос е: за да култивира у ученици, учители и родители американофилия, която в подходящ момент да се експлоатира за политически цели. А също и да предявява претенции за промяна на учебното съдържание по неин вкус.
Що се отнася до благоприятната бизнес среда, там една от насоките е подобряване на правната среда. Което би било прекрасно, ако става дума само за законодателството, касаещо частната инициатива. Само дето се прокарва и друга линия – законодателни промени в духа на съвременното американско общество. Накратко казано – „джендър политики“.
Друго, което от фондацията посочват, е че „подкрепят независимите медии“. Което може да е вярно в смисъл, че медиите, с които работят, вероятно са били независими преди към тях да потекат грантовете от „АзБ“. Сега обаче такива медии се са превърнали в бесни пропагандни рупори на /лявото крило на/ американската Демократическа партия и всичко, което идва оттам като идеи и политики.
Подкрепата на културно-историческия и природен туризъм е една безспорно позитивна дейност. Но смесването на ползи и вреди води дотам, че полезните дейности се превръщат в алиби на фондацията, ако някой тръгне да я ограничава. А вредните са факт – заявява Д. Попов.
"Съединените щати имат подобни аналози в много държави по света, но общата логика е прокарване на американските интереси в съответната страна "най-вече чрез изграждане на местна „агентурна мрежа“ от грантово зависими политици, общественици, интелектуалци". Парадоксалното е, че нещо реципрочно (примерно, фондация „България за Америка“, ситуирана във Вашингтон) е немислимо. Ако някой се опита да го направи, ще се сблъска челно с федералното законодателство. А в Израел дори няма да стигне до съд, просто ще „изчезне безследно“ /това по повод появилите се в медиите твърдения кой ще е бъдещия ни външен министър – човек, чиято биография директно трябва да провокира нашите служби да го проверят за връзки с МОСАД/."
"Балъци в България – с лопата да ги ринеш!!! – четем друга публикация на Георги Пенев – бивш активист на"Възраждане"– Пуснеш им малко патриотична музика, развееш знаменце, кажеш някоя дума за Ботев и Левски, кажеш някоя мазна лъжа от фалшивата ни „история“, която да гъделичка гордостта на простите – и глупаците те гледат като Ангел – Спасител…
Врабевски финансира политически проект с парите на Клинтън и Сорос! Намери един приказлив лаладжия, политическа цветарка и пишман „историк“ – Костадин Костадинов. За начало му финансира учебник по Родинознание…"/край на цитата/
Притеснително е, че именно той е "единствения нов, опозиционен субект в 47-ия Парламент". И точно Костадинов цитира на първото пленарно заседание думите на Радой Ралин "...в България беше време турско, настана време мижитурско..." – как да не го аплодираш.?!
Споделям позицията на младия социолог, че: "...чуждите зависимости сред българския политически елит са стара, но много болна тема. И те трябва да бъдат изкоренявани без остатък. Проблемът е, че ако приложим стандартите на България от преди 09.09.1944 г. за справяне с чуждата агентура /...съветска, англо-американска, югославска/, то вероятно по голямата част от нашите политици или ще завършат кариерата си на гарнизонното стрелбище зад казармите на 1-ви и 6-и пехотни полкове, или най-малкото в "CV"-то им ще присъства и престой в Софийския централен затвор. Но все отнякъде трябва да се започне. Фондации като „Америка за България“ нямат място тук."
А, обществото ни има нужда от лустрация – на настоящите чужди агенти. Независимо на какъв господар служат – американски, руски, турски и или някакъв друг...
...Това обаче е притчата за цар Троян и едни други времена. Днес, България си има коледен подарък – правителство на АзБ... и "промяната продължава".
Къде са се прицелили стратезите на геополитическата игра.?!
Надали се вълнуват от съдбините на народ – отстоящ на хиляди километра от националната им граница. "Война по време на мир..." нарекоха натрапената медицинска криза на света, която наложи "прекрасната" изолация на населението от истинските цели на дълбоката държава. Къде е голямата заплаха и опасност за бъдещето ни през 2022 година в тази чужда игра.?!
Може само да констатираме няколко факти, които съпътстват политическите събития в България и формират логична картина и очаквания към поведението и принадлежността на така странно и трудно наложената "нова"политическа и държавна конюнктура.
От всички страни на Балканите, само псевдо-държавата "С.Македония", създадена на българска територия и в мнозинството си от българско население, няма посланик само в България, въпреки че е разположена на източната ѝ граница! България днес е "ДЛЪЖНА" да им гарантира влизане в ЕС! Ако Македония влезне в ЕС, България ще си създаде множество бъдещи проблеми, които безвъзвратно ще ни разделят и всяка взаимност и общи интереси извън ЕС ще бъдат обречени!
"Когато Крим беше руски, Манхатън принадлежеше на индианците !"– Това ми се искаше да отговори българският президент на "дълбоката загриженост, проявена от американското посолство за думите на Радев, че Крим е руски... Което бе един своеобразен бой по здравия разум на българския държавен глава. Ерго, на българския народ. "Казаха му с други думи: "Ти няма да разсъждаваш, ще говориш това, което ние ти разрешим! " Всъщност Крим е руски от 1784 г. когато Потьомкин по заповед на Екатерина Велика присъединява кримското ханство към руската империя.
В отговор президентът каза:" Няма никаква драма. Въпросът е абсолютно ясен. Анексацията на Крим е в нарушение на международното право, но, както казах снощи, има реалности в политиката и в момента Крим е руски”.
„Днес светът върви към глобална промяна, която няма да е в полза на САЩ и Запада! – /виж сп. Сигурност, бр.11-12 2021, Калейдоскоп/ В предстоящите преговори за преразпределение на зоните на влияние между големите играчи, на Съединените щати ще им е необходимо навсякъде, където Русия и Китай биха имали претенции за защита на собствените си интереси и традиционни зони за влияние, да се формират правителства и да избират президенти, които постоянно да декларират, че техните страни са проамерикански и народите им искат стратегическо партньорство със САЩ! И понеже законите в страните от Източна Европа бяха нагласени така, че сключени международни договори, напр. за членство в НАТО, не могат да се преразглеждат чрез референдуми, то меродавно ще е мнението на политиците! А тези политици се подбират така, че да са в пълна зависимост от хегемона, като или са учили или работили в и за САЩ и англосаксонски страни, или са получавали финансови възнаграждения за оказвани "услуги", придружени с компрометиращи документи, лежащи в сейфовете на водещите ги офицери!
Това са класически методи за работата на метрополиите в колониалните страни, най-широко използвани от могъщата Британска империя (1600 г.-1945г.).
След Втората световна война Съединените щати стават "правоприемник" на Англия като признат хегемон в капиталистическия свят. Със своята "Доктрина на канонерките", използвайки като аргумент силата, те бързо се превръщат в световен жандарм, гарантиращи най-важното – интересите на транснационалните американски компании по света. За да бъдат адекватни на всяка възникваща ситуация, от времето на президента Кенеди до днес, ръководителите на Белия дом ежедневно получават обобщен доклад от 17-те американските специали служби. Документът с гриф "съвършенно секретно", официално е с название Presidents Daily Briefing (PDB) и съдържа най-важните сведения по въпросите на националната сигурност на САЩ за денонощието. Сред разузнавачите този документ звучи като "Книгата" ("Воок"), с каквото име сред религиозните американци се ползва и Библията. Жаргонът не е пренебрежителен, а по-скоро отразява значението, което се придава на този доклад в Белия дом. В свое интервю от 7юни 2017 година, бившият по това време Директор на националното разузнаване при Барак Обама Джеймс Клапър, споделя, че в ежедневните брифинги, организирани за президента на САЩ, наред с всичко останало, той задължително е докладвал информация по три въпроса:
- за терористични действия и създаването на нови терористични формирования по света , които биха могли да бъдат заплаха за САЩ;
- за направени научни открития и съобщения за технологични пробиви по света, които биха могли да намалят конкуретните възможности на американските производители и научно-технологичното предимство на САЩ по света;
- за провеждането на парламентарни и президентски избори по света , особено в страни, които влизат в зоната на националните интереси на САЩ.
"След като знаем това, едва ли е учудващо, защо президентът на САЩ Джо Байдън в приветствието си до участниците в Софийския форум на инициативата "Три морета"/ юли т.г./ спомена персонално имената само на двама души – Румен Радев и Кирил Петков."– обобщава Георги Вацов.
В същото време наблюдаваме тенденции, при които нараства военно-политическото напрежение на Балканите и в Черноморския регион. Това предполага вероятността от такова развитие на събитията, при което може да се стигне до военни действия. Всичко това води до негативни последствия с унищожителен резултат за нашата Родина, ако тя бъде въвлечена в подобна авантюра.
Дали всички активности и успешни ходове на американската администрация на наша територия и креативността на Херо Мустафа в преструктурирането на българското политическо статукво, не е игра на глобалната шахматна дъска на интереси, където България, ще се окаже прифронтова държава, чиято територия, ще бъде използвана за военни операции срещу Русия ?!
В тази връзка "Националният съвет за Мир" и общественият форум за единение "Брод за България"/виж сп. Сигурност бр.11-12 2021/ предприемат инициативата "България – Зона на Мира", чието начало бе поставено на 8-мия национален форум "Брод за Мир"проведен в БТА с участието на Ги Меттан и представяне на неговия бестсейлър "Защо ли така обичаме да ненавиждаме Русия".
"Днес, едно трябва да е ясно – казва проф. Нако Стефанов – в съвременните условия България няма друга алтернатива за избягване на вероятни опасности с непредвидими негативни последствия за Отечеството ни освен реализация на национална платформа „България – Зона на мира“!
Като се основаваме на Член 1 на Северноатлантическия договор /ратифициран със закон, приет от 39-oто НС на 18.03.2004 г., в който се заявява:
Страните по Договора се задължават в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации да уреждат всеки международен спор, в който могат да се окажат въвлечени, с мирни средства и по начин, който да не застрашава международния мир, сигурност и справедливост, и да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или употреба на сила по какъвто и да е начин, несъвместим с целите на Организацията на обединените нации, да се предложи и осъществи следното:
България да излезе с общобългарска платформа: държавата ни да се обяви за „Зона на мира“. Това означава, че нашето Отечество, като отбелязва засилващото се напрежение и конфронтация в международен план, в частност на Балканите и в Черноморския регион, между страните от НАТО и Руската федерация, се обявява: за зона, от която в никакъв случай няма да се предприемат враждебни действия от какъвто и да е характер, като се изключва от нейната сухопътна, морска и въздушна територия да бъде провеждана военна интервенция към съседни и трети страни. Не желаем да ни превръщат в брънка от чужда верига, която единствена цел е да задуши Русия.
Тази инициатива изглежда наложителна и я даряваме на Президента и на новия кабинет за новата 2022 година, като символ и израз на националната съвест и отговорност пред Съдбата на Отечеството и за да има продължение промяната..!
Да предотвратим превръщането /за кой ли път/ на България в драматична територия, а българите в народ с трагична национална съдба, предизвикана от безгръбначието на политическите елити пред чужди интереси...
Този въпрос не бива да се геополитизира, идеологизира и партизира. Черно море не зависи от нас! Крим не зависи от нас! Ние не се делим на десни и леви, на комунисти и фашисти, на ...фоби и ...фили... Ние сме в националната кауза ЕДИНЕНИЕ за МИР..!
Нека България премине през кризите на света в мир, с достойнство и в единство.
Добри дни на новия кабинет и втория мандат на Румен Радев!
Добри и мирни дни на българите през новата 2022 година!
сп. Сигурност
