ТАБУaqmn->name

Прост ли е българският народ на „Георгьов ден”
След „Джендър конвенцията“, „Османско Подтисничество“


09 Май 2019

Евроатлантическите ценности, за които и днес България е предназначена за курбан...
Каква ли прокоба тегне над Балканите и България, че пак тук май ще се решава съдбата на Европа...

Ватиканска Драматургия


Голям „Джендър“ трябва да е Българската нация, за да приеме турското робство за „Османско подтисничество…“, както впрочем на връх 143 годишнината от Априлското въстание – със заекване председателя на Българския Парламент Цвета Караянчева нарече „турското робство“ в Панагюрище... „Апогей на епичната национална съпротива срещу пет вековното османско подтисничество“!!! /Било Априлското въстание/ .
...И панагюрци „кютат“, и българите кротко си емигрират и си пазаруват достойнство из моловете…/водени от изконната човешка жажда за свобода.., защото „свободата и робството са вътре в нас..“ – обобщи Караянчева/
Жив да им е на Панагюрци този Никола Белишки – явление национално, който е категоричен че „... робството няма друго име!“ и е безпощаден /даже и за ГЕРБ/ в обръщенията си за Априлци, до степен на обезсмисляне на всякакви други изказвания и речи след него, не дай си боже да четат и сричат за Априлското въстание и за „Османското владичество“.../

След „Джендър конвенцията“ – „Османско владичество и липса на турско робство“ според отворено писмо до МОН и НС от „учени“ в три института на БАН /плюс „един“ историк на свободна практика, каквото и да означава това../ „Нашата национална идентичност е версия на османската…“
…Изплясква се (културно) антропологически и „Отворено общество“ /Сорос е свикнал да пазарува всичко, та един „Харалан“ и едно „турско робство“... Колко му е , няколко сребърника повече/...Иии..!
И…Турското робство се е превърнало в „Метафора – обслужваща чужди интереси...“ /обосновава сакралните елементи на колективната идентичност, иначе добре подготвения университетски кадър на Алма Матер Харалан Александров/ ...и точно навреме…

…Защото само след дни Римския Папа, ще мине през България и Македония/Северна/, на път за гр. Раковски… Какъв е шифърът на този „Апостолически маршрут“ – на Папа Франциск, умело прикрит под мотото „Мир на земята“, този катализатор за глобален политико-религиозен изтаблишмент /конспиративен формат/ за т.нар. „Втори исторически план…“ та чак до Скопие опря настоящия „Шифър на Леонардо“.?!
Каква ли прокоба тегне над Балканите и България, че пак тук май ще се решава съдбата на Европа  и с „добрите“ метафори за „османското подтисничество“ кой ли „империализъм“ предстои да обслужват българските Елити…?!

…Само две са в историята удостояващите със светейшата чест посещения в земите български на Светия отец…Папа Йоан Павел II и Папа Франциск.

Апостолически за пред българите с „масово съзнание на поданици на турската империя„/според Харалан/, тези визити умело прикриват подтекстът на предстоящата българска съдба. „Божествения промисъл“си е чиста политика, както наскоро се изрази един писател. И то в най-вулгарния смисъл на това понятие „…и в двата случая поканата е замислена и отправена от следващата актуалната политическа конюнктура светска власт. И в двата случая Патриархът на БПЦ е само уведомен и деликатно помолен да прояви благоприличие чрез премълчаване аспектите на сложните взаимоотношения от векове…/казва Дим. Недков/

Антикомунизъм беше кодовото име на посещението на Папа Йоан Павел II в България 2002г. в съответствие с доктрината на неговия сънародник-поляк Збигнев Бжежински... Същият стратег, провъзгласил че „след падането на комунизма, най-големият враг на Запада е Православието“.

Евроатлантическите ценности, за които и днес България е предназначена за курбан.., за които е по-добре Балканите да пламнат/ вместо Европа/. Зловещо е това посещение пред безобидния антикомунизъм през 2002. Крие се в прозаичното словосъчетание „бежанска вълна от друговерци и свещения джихад.“ Същата Балканска превенция за Европа, както срещу Турската империя преди векове, а днес срещу надигащото се цунами на Бежанската вълна...

Молитвите за „мир на земята“ са били предвестници на най-опустошителните войни. Божественият промисъл за наближаващи трагедии... Ватиканска драматургия – Свише! Прeз тлеещия въглен от пламъците на „Парижката Св. Богородица“ е по-добре да пламнат Балканите вместо Европа...
И защо светия Отец не отиде в Париж.., а в Раковски?!  В православна България /без покана от духовния ѝ пастир Патриарх Неофит/ За да се окажем „курбан“ в папската „молитва за мир“/...на която защо ли?! НЕ присъства нито един представител на БПЦ !/

Всеки път християнска Европа ни изоставя под ятаганите на друговерците, само и само полумесецът да не изгрее над „Купола на Св. Петър“ на Ватиканския хълм, по подобие на случката със Св. София в Константинопол /предвещава още Дим. Недков/
Светлото евро/атлантическо/ бъдеще на България, май отново е обречено на масовия постулат, че „преклонена главица сабя не я сече“.
И то днес на християнския празник Св. Георги Победоносец и ден на нещастната Българска Армия...

Хараланеее.., май скоро пак ще ни трябва нова „МЕТАФОРА“..!

 

В тази връзка, предлагам на нашата аудитория пълния текст на Академик Петър Иванов, с който размаза БАН, за „липсващото турско робство“ / без метафори/.

9 МАЙ ДЕН НА /ПОБЕДАТА/ ЕВРОПА


 

Акад.Петър Иванов размаза БАН,
за "липсващото турско робство"...

Повод да ви пиша е вашето запорожско Отворено писмо до МОН и до НС относно термина за обозначаване на периода на петвековното турско робство.
Писмото ви е подписано от „учени” в три института на БАН, че и от един… историк на свободна практика, каквото и да означава това. В тези три института работят над стотици служители. Само в Института за исторически изследвания има 7 секции и 6 помощни звена с огромен персонал. Би трябвало от такъв гигантски „научен” потенциал да се очаква да бъдат сътворени истински чудеса на науката.

И чудеса има. Само във вашето Отворено писмо те са седем. Ето ги:

1. Вие се самоидентифицирате като „хора, които професионално изследват периода 15.-19. век от националната и балканска история” (правописът в цитата е запазен, само седем грешки, четири правописни, една стилна, не е „от”, а е „в”, и две граматическа, членуването на „балканска” и изпускане на второ „от”). Би трябвало да знаете, че ХІХ-тият век от историята на България, на българската нация, още не е настъпил, за да го изследвате, сега сме 1 300 години България, значи в ХІІІ-тия си век, анадънму?

2. Още в преамбюла на писмото си определяте официално периода на петвековното турско робство на България като „период, в който българите са били поданици на Османската империя”, нищо повече. Такъв глупав евфемизъм, оскверняващ идеята за Национално-освободителното движение и Възраждането у нас по онова време, никой досега не си е позволявал да ползва. Излиза, че Ботев, Левски, Раковски и Бенковски са се борили срещу един „период на поданство”. „Поданик” е термин, който внушава смиреност и благочестива почит, и даже обич, към господаря-владетел, внушава, освен подчинение, още и приемане на собствения статут с гордост и достойнство. Казваме „поданик на Нейно Величество Кралицата” или „поданик на Османската империя”, и това само по себе си звучи гордо и достолепно. Нима не знаете, какъв е бил статутът на всички българи по онова време? Те са „рая”. И като християни, неверници, са длъжни, по Корана, където в Деветата сура се заповядва буквално: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство” (9:29). Ако българите са поданици, те трябва да са равноправни на всички поданици на султана. А те не са, те са рая, гяури, неверници. Тях ги държат в покорство, с тях се сражават, насилват ги, убиват ги. Българите дължат десетки данъци, които другите не дължат, насила работят ангария, вземат им децата за еничари, вземат Хубава Яна и т.н. Ако се замислите малко с посткомунистическите си мозъци (БАН е посткомунистическа институция), може би ще съобразите, че след като не са равноправни, например с турците, поданици, българите тогава са нещо друго, имат друг статут, нали така? Какъв? Какво са българите? Може би свободни? Очевидно не са. Тогава какви са? Ами според Тълковния речник на вашите академици и професори (Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев и др.), роб е „човек или народ под чужда политическа власт” (стр. 882). Българите през този период не са били „поданици”, били са рая, били са роби на турците. България е била поробена страна, това е. И този период е период на робство. Самите вие от БАН, значи, определяте понятието „робство” ето така: „Живот под чужда политическа власт, иго. Но сълзи кървави пролива във робство милий наш народ. Д. Чинт.” (пак там, стр. 882). Ало, защо един път казвате „робство”, а сега „владичество, присъствие, съжителство”? Защо?

3. В т. 1 на вашето отворено писмо пишете черно на бяло за историята, че тя „култивира способности за аналитично мислене”. Боже Господи! Нима не ви е известно с какво се занимава историята, какъв е нейният обект на изследване като наука, какъв е нейният предмет, методи и т.н.? Нима не сте чували, че с аналитичното мислене и въобще с мисленето при хората се занимават други науки – логика, когнитивните науки, психология на мисленето и т.н.? Не го казвайте това друг път пред външни хора, ще ви се смеят, все пак у нас има и образовани люде, които знаят горе-долу коя наука за какво е. Историята култивирала способности. Пфу-у-у! Каква простотия!

4. Според мен доста цинично стигате до извод, че „съжителството” ни с поробилите ни турци имало „позитивни страни”. Какви са те? Хайде кажете ги. Може би кючекът или имам баялдъто? Излиза тогава, че Априлското въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка, а тези, които са участвали, са били тъпанари. Говорите, че турското робство било „неразривна част от нашата обща история” с турците. Айде бе! Каква обща история с турците, холан, те нали са наши поробители, клали са ни под път и над път (Велико Търново, Батак, Стара Загора и т.н.)? Ние, българите си имаме наша история, наша национална българска история, даже и вие работите и получавате заплата от парите на данъкоплатците в Направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност” на БАН. Осъзнайте се бе!

5. Петата чудесия в писмото ви е твърдението, че „българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр.” Внушавате, че сме били напълно свободни, с много права, почти Швейцария, можели сме да имаме собственост и, представете си, да се придвижваме и т.н. После дълбокомислено казвате, че ние, българите, не всичките сме били еничари, имало и нееничари сред нас, тоест повечето сме били свободни, понеже само еничарите били роби на султана (каква логика?!). Другите били поданици и свободно са се придвижвали насам-натам. Тук, спомняйки си Дякона Левски, поданик на султана, само се прекръствам с очи към Небето.

6. Най-обидното във вашето Отворено писмо е за израза „турско робство”. Той бил, казвате вие, измислен от „идеолозите на българското национално движение”. Защо, бе другари „учени”, ползвате термина „идеолози”, нали ви е известно, че този термин е натоварен заради комунизма с отрицателна конотация? Нима не става дума за националните ни икони Отец Паисий, Раковски, Ботев? Защо по такъв гаден начин пропускате да кажете цялото понятие „Национално-освободително движение”, а казвате „национално движение”? За какво е било това движение, за фесове и бурки ли? Защо премълчавате истини? ДПС-то, ДОСТ и агент Сава ли не ви дават, инж. Воденичаров ли, дето слави Давутоглу, дето награждава турския патриарх Вартоломей и кани мюфтията Мустафа да ви чете лекции за „Ислямска държава” в мраморната зала на БАН, кой не ви дава, кой цензурира, или сте си родоотстъпници и кириякстефчовци по рождение? А може би нещо с акъла ви не е наред, да не казвам, че сте прости? Категорично, като върховен авторитет и съдник, вие гръмко се произнасяте, че „изразът турско робство е терминологично непригоден”. Разбирате ли какво означава това? Да ви кажа ли? Означава, че всички възрожденски песни – „Стани, стани, юнак балкански”, „Боят настана, тупкат сърца ни”, Ботевите пламенни стихове, националната епопея „Под игото”, тефтерчето на Васил Левски, „Записките” на Захария Стоянов и др. са всъщност, според вас, негодна работа, тъй като са пълни с терминологични непригодности. Кои сте вие бе, ей, да казвате такива гнусни работи, че и да ги пишете в работно време, на заплата сте от бюджета, парите на всички българи, нали така, че и да ги публикувате? Кои сте вие? Срамота!

7. Произнасяте се, че трябвало всички ние, българите, да ползваме оттук нататък безкрайно тъпия ви неуместен термин „владичество”, синоним на „владеене”. Думата „владичество” е натруфена и чужда за съвременния български език, особено за младежкия (ученическия) говор. Нейният произход е от църковно-славянския език (митрополитът на една епархия е владика) от времето на глаголицата, далеч е от ХХІ-вия век. Вашия тълковен речник определя „владичество” като „върховна политическа власт, управление”. Терминът произхожда от глагола „владея” и от „владение”, означаващи съответно „имам нещо, притежавам” и „притежание на нещо с право да се използва и да се разполага с него”. Какво представлява един човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие и кръв? Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби. А периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от турците, се нарича, безспорно, турско робство. И не е османско, а е точно турско. Осман е първият султан на турската империя (1299-1324). Не е логично да казваме „османско робство”. Турците и Ердоган могат да си се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята, която ни е поробител е „турска империя”. И робството ни е „турско робство”.

И още нещо да ви кажа, терминът „владичество” е свързан с „обладать” (Фасмер. М. Этимологический словарь. Т. І., Москва, 1986 г., стр. 327). Звучи ми като фройдистки термин. Намирам, че е много обидно, в нашите родни учебници да пише за обладаване на майка България и да караме младите българи да учат за този период на обладаване, владичество, да учат за курбан байряма вместо за Великден и т.н.

Та, с една дума, повече без никакви чудесии, никакво съжителстване, присъствие, поданство, никакво владичество, никакво обладаване!

Въпросният период се нарича „турско робство”. Толкоз!

Както го е наричал народния поет Иван Вазов!

Нас, българите, народният поет Иван Вазов („Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот!”) ни вълнува повече и го считаме за доста по-голям авторитет от историка на свободна практика Кети Незнамкояси и от платените разкрачени (виж снимката с мюфтията) държавни „учени” в БАН.

Акад. Петър Иванов, Демографски център към БАНИ