… Колко показателен за българското общество е фактът, че психиатър прави най-приемливия анализ и формулира най-адекватни характеристики за деградиралата българска политическа система. Д-р Михайлов я нарича „чудовищно и скандализиращо деградирала българска демокрация”!
- Няма да проследявам ландшафта от прояви и изяви на субектите в националното политическо пространство…
- Не бива дори да говорим вече с фразите на масовия крещящ псевдоинтелектуален език, натоварен с морална двусмисленост.
- …Дълбоконравствено уязвителен е фактът и опитът за ранобудно активизиране на деца в една „инфантилна игра без логика и отчетлив смисъл”…
- Не бива да преекспонираме /както за съжаление направиха под команда всички медии/ „активности” на хора, които са изгубили връзката между ценности и целенасоченост и са превърнали един от инструментите на демокрацията в игра за удоволствие.
- …Но не можем и не бива да забравяме склонността на електронните медии да възбуждат своята рекреативност, да се радват и раздават на любимия Бойко Борисов.
Д-р Михайлов коментира поведението на интелектуалната и медийна общност като упадъчен компромис и пита, „къде беше омерзението им към Бойко”, констатирайки, че „…днес е безопасно да си „смел”! Дори можеш да получиш „нещо” като изкрещиш”.
…Невероятно непопулярна във всички политологични анализи е тезата за „най-голямата морална двусмисленост на явлението „протести”. Много по-огромен е „скандалът” „Бойко Борисов – главен секретар на МВР и премиер” пред формалния повод за омерзението ни „Пеевски – ДАНС” /или поредното посягане на българската политическа система към решението – „ще наемем мафията…да свърши работа срещу мафията!” – пак цитирам д-р Михайлов/.
Тази „смълчана” предистория от един културен и политически регрес не позволява лозунга „Повече морал в политиката – сега”, защото сега може. „Проясняването на тази уникална търпимост към една деградираща власт”, едно уникално явление за нация…, способна да „преглътне и „ликвидатори”, „комисия по досиетата”, „премиер Бойко Борисов” и шеф на ДАНС „когото и да било”…
Гражданската нетърпимост и активизиране на гражданското съзнание не бива да допуска „спускани отгоре безобразия”. Но тази активност бе смачкана и деформирана до моралното послание, което се сблъска със своята негодност – основен враг на България е БКП, ДПС, Орешарски и Цветан Василев. Плитка мисъл, с концентрация на „извънредно зло”– обекти, носители на максимално олигархично зло”.
…Послания от неправителствения сектор на десните /тези политически групи за натиск/ – общност, която преживя себе си като „културен хегемон”, на когото принадлежи бъдещето. Емисари на либерална европейска култура отпреди 30 години, анахронична до степен на масово художествено явление. Тук, психиатърът формулира процеса като „борба без щастие, на хора с двойно гражданство, които електоратът не припознава.., придобила квазирелигиозен смисъл”.
Дали процесите на Позитано не предстои да ни развеселят до сълзи, след дисквалификацията на „синьото единение” и развенчаване на тезата за „комунизма”, който винаги е бил само „идея”? Тук, в България, комунизъм няма. Друг свят е БСП, но и за там, д-р Михайлов не спестява въпроса за „лявата им принадлежност”, характеризирайки ги като „либерали за свое удоволствие”.
…Може би гражданската нетърпимост ще извоюва своята значителност чрез всенародни веселия и „националният революционен дух” отново ще се окаже бял и безкръвен като „прехода” на България, който не се състоя.
…А автентичната „гражданска енергия” – винаги си е била „платена” и е изпълнявала политически поръчки.
И това статукво не е български патент!
13 януари 2014 г.
