След броени дни ще се навърши една година от началото на Специалната военна операция (СВО) на Въоръжените сили на Руската федерация в Украйна. Това е подходящ повод за равносметка както на резултатите и последствията от войната, така и на ефективността на предприеманите мерки за повишаване на отбранителните способности на Българската армия. Такава е и непосредствената цел на този материал.
В него излагам своята гледна точка за войната в Украйна и за произтичащите от нея рискове и заплахи за суверенитета и териториалната цялост на страната.
Моят поглед върху въоръжения конфликт е от позицията на офицер от кариерата, отдал целия си съзнателен живот на вярна служба на народ и Родина. Той е деидеологизиран и освободен от политически мотиви и пристрастия.
Далеч съм от мисълта да вземам страна в геополитически противоборства и да ставам съдник кой е прав и кой виновен за кръвопролитието в Украйна.
Целта на материала е много по-скромна. Искам, в рамките на военната експертиза, която притежавам, като стъпвам на обективните факти и данни, да анализирам състоянието на българската армия в контекста на войната в Украйна и на тази основа да предложа алтернативни мерки за развитие на нейните отбранителни способности.
Моето верую е, че винаги трябва да се казва истината. Човек, който държи на своята чест и лично достойнство, не може да потъпква истината, за да се хареса на някого. И още нещо. Вярвам и поддържам наратива, че националният интерес стои по-високо от колективните и коалиционните интереси. Това убеждение преминава като червена нишка през целия материал.
През изминаващата тревожна година земите на някогашната Малорусия се напоиха обилно с кръвта на два братски славянски народа.
След нестихващите бомбардировки и удари на артилерията и ракетните войски на руската армия, много красиви градове и села на Украйна придобиха призрачен вид. Обезлюдени, разрушени и тънещи в мрак са стотици селища, засегнати от бойните действия.
А краят на тази авантюра не се вижда. Мирът се отдалечава.
За това говори фактът, че Русия готви дълбоки реформи в армията, които ще се осъществят до 2026 г. Тяхна сърцевина е укрепване на ключови структурни компоненти на въоръжените сили, набиране на военнослужещи, навременна доставка на военна техника и увеличаване числения състав на армията.
От своя страна, колективният Запад изпраща на Киев тежко въоръжение и поема все повече ангажименти за продължаване на войната до победен край. Чуват се призиви на западни политици за преминаване икономиките на техните страни на военни релси.
Не са малко политици и военни и от двете страни, които не искат и да чуят за мир и за прекратяване на кръвопролитието в Украйна. Те ратуват за разширяване на бойните действия. Тази линия на поведение беше демонстрирана от някои световни лидери на 59-та Мюнхенска конференция по сигурността, проведена в периода 17-19 февруари 2023 г.
И ако политиците на войната надделеят, ще се направи решителна крачка за прерастване на регионалната война в световна с всички произтичащи последствия, включително и с използване на ядрени оръжия. Застрашено е самото съществуване на човешката цивилизация.
Става все по-ясно, че и през 21-я век спорните въпроси в международните отношения, ще продължават да се решават със силата на оръжията.
България, като флангова държава на Северноатлантическия съюз, отстояща на около 400 км. от линията на фронта, е една от първите страни, чиято територия, при разширяване на бойните действия, ще се превърне в арена на военното противоборство.
В този случай отговорността за запазване на суверенитета и териториалната цялост на страната ляга непосредствено върху нашите въоръжени сили.
И тук с цялата сериозност застава въпросът на въпросите - а готова ли е българската армия, било то в национален или коалиционен формат, да изпълни своята историческа мисия и конституционен дълг по военната защита на Отечеството?
Верен отговор на този жизненоважен въпрос може да даде обективния анализ на отбранителните способности на страната в контекста на войната в Украйна.
I. Многоликата война в Украйна: генезис, причини, характеристика
Въоръжения конфликт в Украйна има много лица.
Истината за целите и същността на войната и на всичко случващо се по бойните полета на Украйна, има голямо значение за изясняване на предизвикателствата пред България и българската армия.
В Обръщението си при обявяване на решението за започване на СВО, излъчено около 6,00 ч. московско време, на 24. 02 2022 г., руският президент В. В. Путин обяви, че те нямат планове за окупацията на територията на Украйна, а че целта на операцията е демилитаризация и денацификация на Украйна, предотвратяване на нейно членство в НАТО и осигуряване на стратегическа дълбочина на отбраната на Руската федерация.
За САЩ и колективния Запад целта на непредизвиканата руска агресия е възстановяване на руската империя.
Истината за характера на военния конфликт между двете страни от бившия Съветски съюз може да се разбере, ако се даде верен отговор на въпроса
кой, кога и по какви причини започна войната в Украйна?
Това е въпрос е от принципно значение и е с дискусионен характер.
Лично за мен кога и кой е започнал войната не е най-важният въпрос. Фундаменталният въпрос е как час по-скоро да се сложи край на това кръвопролитие. Военните да минат на втора линия и да оставят решаването на спорните въпроси в ръцете на дипломатите. Няма нещо, което да е по-важно от мира. Мирът няма алтернатива.
Позицията на руската страна е, че войната е започнала още през месец февруари 2014 г. Провокираните и заплатени от САЩ с пет милиарда щатски долара, според признанията на помощник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, кървавите събития на Майдана завършиха с военен преврат и сваляне от власт на законно избрания президент на републиката Виктор Янукович. Никога няма да се забравят думите на госпожа Нюланд от онова време „Майната му на Европейския съюз“. На власт дойдоха десните сили. Една част от превратаджиите открито се афишират като наследници на Бандера, превърнат в икона на Майдана. Степан Бандера, доказан палач на поляци, руснаци, евреи, словаци и румънци, е официално обявен от новата власт за национален герой на Украйна. Неговите наследници, без каквото и да е притеснение, използват фашистки символи и свастика. Руският президент В. В. Путин твърди, че военният конфликт не е започнал на 24 февруари 2022 г. Предприетите на тази дата действия, според него, са за завършване на войната, чието начало е поставил Майдана.
По-нататък събитията около Украйна хронологично се развиват по начертани от Запада и Русия сценарии и стратегии за действие.
Превратът създаде голямо напрежение в страната. Не трябва да се пренебрегва фактът, че в днешна Украйна, съгласно преброяването на населението през 2001 г., живеят 8 334 141 руснаци, или 17,27 % от населението.. Източните области, в които живее компактна маса рускоезично население, не признаха новата власт. Стигна се да протести, масови демонстрации и въоръжени сблъсъци. На 2-ри май 2014 г., 46 протестиращи против новата власт бяха убити или изгоряха живи в профсъюзния дом в Одеса. Други десетки бяха ранени при сблъсъците между проруски активисти и поддръжници на Майдана.
Последва обявяването на Крим, по волята на 95,5 % от неговите жители, изразена на проведения на 16 март 2014 г. референдум, за присъединен към Руската федерация.
На 7 април 2014 г. беше обявено създаването на Донецка народна република. (ДНР). Обяви се и създаването на Луганската народна република (ЛНР). Украинското правителство от своя страна ги обяви за терористични организации. На 11 май 2014 г. се проведоха референдуми и в двете републики, като голямото мнозинство от гласувалите, подкрепиха създаването на републиките. Резултатите от референдумите се оспорват от Украйна и Запада и се определят като манипулирани.
За една година, 24.05. 2014 г. – 20. 05. 2015 г., просъществува и конфедерацията Новорусия, в която се обединиха двете републики.
Майданът задълбочи разделението и острото противопоставяне на гражданите на Украйна. За урегулиране на ситуацията не помогна и подписаното в Минск на 5 септември 2014 г., с участието на Германия, Франция, Русия и Украйна, т.е. на така наречения Нормандски формат, Споразумение за урегулиране на конфликта. След като Споразумението не спря сраженията, то беше ревизирано и в нов вариант прието на 15.02.2015 г. под името Минск II. Нещо повече. Не помогна и одобряването му с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Неотдавна бившият германски канцлер госпожа Ангела Меркел призна, че Украйна никога не е имала намерение да изпълнява Минските споразумения. Тяхната цел е била да заблудят Русия, че държат на Споразуменията, а всъщност са искали да осигурят време на Украйна да се подготви за победоносни бъдещи бойни действия. Думите на Меркел бяха потвърдени и от експрезидентите на Франция Франсоа Оланд и на Украйна Петро Порошенко, както от бившия премиер на Великобритания Борис Джонсън.
Това говори за непростимо лицемерие на посочените западни лидери и е косвено потвърждение на твърденията на руския президент, че мирният път за разплитане на донбаския възел напълно се изключва от Запада и Украйна. Застъпва се тезата, че Русия не е имала друг избор освен да започне СВО, с която, по непотвърдена официално информация, е изпреварила само с два дни въоръженото нахлуване на украинската армия в Донбас.
И само още един факт, който сам по себе си казва много за ситуацията в Донбас. По данни на Върховния комисарят на ООН по правата на човека, към началото на месец март 2022 г., т.е. при започване на руското навлизане в Украйна, общият брой на жертвите на въоръжения конфликт в двете републики достигат 13,000 - 14,000 души, между които и над 250 убити деца. По тази причина президентът Путин твърди, че в Донбас се извършва истински геноцид.
Русия се отзовава на молбата на двете републики за помощ и слагане край на това кръвопролитие, като на 24 февруари 2022 г., рано сутринта, руските войски навлязоха в Украйна.
На 30 септември 2022 г. се подписа Споразумението за приемане на ДНР, ЛНР, Херсонската и Запорожката области в състава на Руската федерация.
Такава е кратката хронология на случващото се в Украйна след военния преврат през 2014 година.
Украйна и нейните покровители от колективния Западът не споделят руската позиция, довела до провеждането на СВО и считат, че в нарушение на международното право, Русия е започнала, с нищо не предизвикана, агресия срещу суверенната украинска република. И те имат своите аргументи за тази позиция.
Войната в Украйна е в центъра на световното обществено мнение. Причините за възникване на конфликта, успехът на бойното поле, прогнозите за победителя и резултатите от войната, заемат подобаващо място в изследванията на световните мозъчни тръстове и центрове, на водещи международни институти, на политици, анализатори, военни експерти и международници.
Критичният анализ на излезлите в публичното пространство техни доклади, изследвания и публикации, както и моята експертиза, позволяват да се определят
същността, характера и особеностите на войната в Украйна.
Войната е съпътствала човечеството от неговото зараждане до наши дни. До нея, като върхово изпитание на икономическия, военния и морален потенциал на държавата, се прибягва когато всички други механизми и инструменти за мирно уреждане на спорните въпроси са изчерпани и остава единствено силата като начин за защита на националните интереси.
Такъв е случаят, поне според руската страна, и с войната в Украйна. Тя е една необичайна и трудна за обяснение война между два братски народа, живеели почти 70 години в обща държава и понесли заедно нечовешки изпитания в отстояването на националния суверенитет и независимостта на Съветския съюз във Великата отечествена война.
Руското държавно и военно ръководство нарече военната авантюра започналата на 24. 02. 2022 г. Специална военна операция. От военната наука е известно, че операцията „…е основна форма за използване на въоръжените сили, представляваща отделно действие или съвкупност от съгласувани по цел, място и време действия, предназначени за постигане на общ ефект и желано крайно състояние“.
Когато се осъществяват съвкупност от мащабни военни операции, с участието на повече от един вид въоръжени сили, родове и специални войски, планирани за постигане на стратегическа цел, говорим за военна кампания.
Най-краткото определение на войната, дадено от пруския генерал Карл фон Клаузевиц е, че тя е „…продължение на политиката с други средства“, естествено насилствени, според вожда на световния пролетариат В. И. Ленин.
За Русия въоръженият конфликт е СВО, а за Украйна и колективния Запад - пълномащабна война.
В светлината на научните определения на тези категории може да се приеме, че във всяка една от тях има доза истина. Затова аз приемам, че истината е някъде по средата. Има основания този конфликт да се нарича както СВО, така и пълномащабна конвенционална война.
По тази причина не вземам страна в тази дискусия и по-нататък в материала използвам всяко от посочените наименования на конфликта в Украйна.
И все пак, що за война се води по бойните полета на Украйна, и какви са нейните особености и характеристики:
1. Преди всичко, свидетели сме на една жестока, кръвопролитна, но необявена война.
Досега, в съответствие с Устава на ООН, няма официално обявена война от Руската федерация на Украйна. (Чл. 2 точка 4, в който вместо термина война се използва израза „забрана за използване на сила “. Изключения за използване на военна сила се допускат само с разрешение на Съвета за сигурност на ООН по чл.42 или при самоотбрана по чл. 51 от Устава).
От своя страна и Украйна не обявява официално война на Русия.
Независимо от това, въоръженият сблъсък между двете страни е най-големият след Втората световна война. Той бележи края на комфортната епоха, установена с падането на Берлинската стена, и показва, че и през 21-я век ще се водят големи и продължителни войни, с решителни цели и с много жертви и разрушения.
2. Украйна и колективният Запад определят въоръжения сблъсък като агресивна, завоевателна война на Русия срещу суверенна и независима страна. Руското държавно ръководство твърди, че СВО има справедлив и освободителен характер. Освен демилитаризация и денацификация на Украйна, тази операция целяла премахване на всякаква опасност от територията й да произтекат заплахи за сигурността и самото съществуване на Руската федерация.
3. Особеност на войната е, че тя започна през 2014 г. като гражданска война. Симптомите на тази война се наблюдаваха още през 1991 г., когато една не малка част от гражданите на Украйна не приеха развала на СССР и долавяха по какъв път на развитие се тласка страната. В този смисъл може да се каже, че гражданската война, която пламна през 2014 г. е отложена с 23 години, т.е. от 1991 година. С навлизането на руските войски в Украйна, войната се преформатира от гражданска в пълномащабна война.
4. Въоръженият конфликт в Украйна е типична конвенционална война с използване на технологични средства за воюване. Русия е мощна ядрена държава, но води войната с конвенционални оръжия, без използване на химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия.
5. Войната в Украйна е „прокси“ война на САЩ, които, с подкрепата на НАТО и ЕС, воюват с Руската федерация за световно господство. Украйна предоставя човешкия потенциал, или както някои се изразяват - пушечното месо. САЩ и колективният Запад осигуряват финансите, въоръжението и бойната техника, разузнавателната информация, подготовката на военнослужещите от въоръжените сили на Украйна, инструктори и щабни офицери в органите за командване и управление и дори редови бойци на бойното поле. На 06. 03. 2022 г., министърът на външните работи господин Кулеба съобщи, че като част от териториалната отбрана на Украйна действа Чуждестранен легион в състав 20 000 души от 52 страни.
6. По своята същност войната в Украйна е хибридна война с използване на комплексна, адаптивна и интегрирана комбинация от конвенционални и неконвенционални средства, инструменти и подходи. Наред с военния компонент, който има водеща роля, широко се прилага всеобхватен подход с използване на политически, дипломатически, правни, икономически, информационни, разузнавателни и финансови инструменти.
7. Войната в Украйна е в някаква степен интернационална война. С Руската федерация на практика воюва колективният Запад. На работните срещи на така наречения Раймщатски формат участват над 50 страни. В резолюция на Европейския парламент, в която се отбелязва една година от войната на Русия срещу Украйна, страните членки се призовават да засилят подкрепата си на народа и правителството на Украйна чрез предоставяне на нова финансова помощ и съвременни системи бойна техника – самолети, танкове, ПВО системи, далекобойна артилерия и боеприпаси..
На страната на руските въоръжени сили също се сражават неустановен брой бойци от други държави.
Политиката на САЩ за международна изолация на Русия претърпя неуспех. Извън Запада, големите държави като Китай, Индия, Бразилия, Иран, Южноафриканската република, Турция и други страни от Азия, Африка и Латинска Америка отказаха да участват в санкциите срещу Русия или обявиха неутралитет. Може да се каже, че блицкригът за икономическа блокада на Руската федерация катастрофира.
8. Войната на Русия с Украйна, по руските схващания и твърдения, започна като Специална военна операция и някъде около месец октомври 2022 г. отчетливо вече придобиваше характер на Отечествена война на руските народи. Те виждаха, че в Украйна се унищожава всичко руско, в това число и в областта на литературата и културата, рушат се паметници на исторически личности и национални герои, пренаписва се историята, посяга се на самото съществуване на Русия като държава. „Творците“ на тази политика и на стратегията за погром на Русия не трябва да забравят, че никога в своята история тя не е губила Отечествена война. От тази гледна точка има очакване, че независимо от допуснатите грешки и неудачи през първата година на войната, Русия ще намери сили да се отърси от тях и, по примера на своите предци, съкрушили Наполеон и Хитлер, ще се справи и с предизвикателствата на тази война.
9. Войната в Украйна се характеризира с големите човешки загуби. Това е една кръвопролитна война. Изнасяните данни за броя на жертвите са спорни и не могат да се приемат за истина от последна величина. Всяка от противостоящите страни е склонна да увеличава загубите на противника и да намалява собствените такива.
На 21.09.2022 г., министърът на отбраната на Русия, армейски генерал Сергей Шойгу, обяви, че Украйна е загубила половината от армията си – 61 207 загинали и 49 368 ранени. Руските загуби според него са 5937 загинали.
Малко по-рано, на 21 юли 2022 г., директорът на ЦРУ Уилям Бърнс, пред форума за сигурност в Аспен, щата Колорадо, по повод на руските загуби, заяви: „Мисля, че последните оценки на разузнавателната общност на САЩ бяха показали около 15 000 убити и може би три пъти повече ранени, така че доста значителен набор от загуби. Отбраняващите се украински войски също имат жертви – вероятно по-малко от тези на руснаците“.
Най-високопоставеният американски генерал Марк Мили, председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, пред Икономическия клуб на Ню Йорк, на 10 ноември 2022 г., по отношение на броя на жертвите, заяви следното: „Става дума за над 100 000 руски войници, убити и ранени. Вероятно същото важи и за Украйна…Конфликтът до тук е превърнал някъде между 15 и 30 милиона украинци в бежанци, а загиналите украински цивилни вероятно възлизат на 40 000 души“.
По данни на израелското разузнаване МОСАД, оповестени от турски вестник, към 15. 01. 2023 г., загиналите украински войници са 157 000 души, а руските – 18 000 души. Съотношението на убитите украински войници, според МОСАД, към руските е 10:1, а на ранените - 8:1.
По данни на източници близки до китайското разузнаване, към 15. 02. 2023 г. безвъзвратните загуби (загинали и тежко ранени) на Украйна са повече от 500 000 души, вероятно около 680 000 човека.
Главнокомандващият войските на Украйна, генерал Валерий Залужни, при посещението си в САЩ в началото на месец февруари 2023 г., огласи цифрите 257 000 души убити и 129 000 тежко ранени украинци.
Разузнавателно – аналитичната компания на САЩ Stratfor Forecasting, известна още като ЦРУ в сянка, сочи цифрата 400 000 души убити украински военнослужещи към началото на февруари 2023 г.
Много сериозни са загубите във въоръжение и бойна техника. Според доклад на Генералния щаб но ВСУ, от началото на войната до 1-ви февруари 2023 г., Русия е загубила: танкове – 3 211; бойни бронирани машини – 6 382; - артилерийски системи – 2 212; РСЗО – 458; системи за ПВО – 222; самолети – 293; хеликоптери – 284 броя. На брифинг официалният представител на Министерството на отбраната на Русия генерал-лейтенант Игор Конашенков съобщава за същия период следните данни за украинските загуби: танкове – 7 719; бойни машини с реактивни системи за залпов огън – 1 003; зенитно-ракетни комплекси – 402; полева артилерия и минохвъргачки – 3 981; самолети – 381; хеликоптери – 206 и 8 249 единици специална военна техника.
10. Войната е изключително разрушителна и оставя след себе си една опустошена земя. Според Европейската комисия, щетите на Украйна към 30 ноември 2022 г. възлизат на 600 милиарда евро. Президентът Зеленски посочва, че в резултат на ударите на Русия по енергийната система, към края на 2022 г., повече от 10 милиона жители на Украйна остават без ток. Разрушени към този момент са 140 000 жилищни сгради.
Военното ръководство на руската армия, поне до лятото на 2022 г., имаше щадящо отношение към гражданската инфраструктура. Русия, за разлика от специалните военни операции на САЩ в остатъчна Югославия, Ирак и Афганистан, дълго време щадеше критичната инфраструктура и гражданското население на Украйна и понякога по тази причина понасяше сериозни загуби. Сега въоръжените сили на Русия нанасят ракетни и артилерийски удари по енергийната инфраструктура и по граждански обекти, ако в тях са разположени противникови сили и средства.
За разлика от Русия, украинското ръководство и лично президентът Зеленски, с приказките и действията си създават впечатление, че не ценят особено човешкия живот.
11. Войната в Украйна се води в условия на откритост на публичното пространство. Много активна е информационно – психологическа битка. Свой принос в това отношение има 72-ри „Център за информационна дезинформация, психологически и кибероперации“ на украинската армия.
Засега САЩ и колективният Запад печелят пропагандната война и правят обществено достояние своята гледна точка за причините, хода и изхода от войната. Те налагат информационно затъмнение за излагане на алтернативни виждания и позиции, широко използват фейк новините за манипулиране на общественото мнение. Запазено място в тази дейност имат социалните медии.
И у нас, всеки който си позволи да изкаже друго, различно от официално приетото мнение, се заклеймява като путинист и се елиминира от достъп до националните средства за масова информация. (СМИ). По решение на ЕС, е в сила забрана за излъчване на руски телевизионни канали, без значение, че хората са си платили за тази услуга. Парадоксално е, че ръководителят на европейската дипломация Жозеф Борел нарича тази мярка грижа за свободата на словото.
Последствията от войната в Украйна имат глобален обхват. Наложената санкционна политика придоби размерите на икономическа война, която, оказва се, е не по-малко опасна от класическата война. Санкциите се съпровождат с конфискации на средства и имоти на руската държава и на нейни бизнесмени. Санкционната война предизвика тежка енергийна криза, упадък на европейските икономики и много висока инфлация. Тя предизвика остра продоволствена криза. Срина печеливши бизнеси, модерни и енергоемки предприятия преместват производствата си от Европа в САЩ. Наскоро председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, каза, че десетият пакет от санкции на обща стойност 11 милиарда евро ще бъде насочен към нови търговски забрани и контрол върху износа на технологии, включително дронове, хеликоптери и ракети.
Но медалът има две страни. Някой беше казал, че санкционирането на една ядрена държава прилича на душене с голи ръце на човек, който е опасан с динамит, поради което във всеки момент могат да хвръкнат във въздуха и удушвачът и душеният.
Конфликтът отключи голяма мигрантска вълна. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците, към 29 ноември 2022 г. 7, 800 000 украинци са напуснали домовете си. От тях най-много са намерили убежище в Русия – 2,8 милиона, 1,5 милиона в Полша, 750 000 в Германия, 500 000 в Чехия и останалите в други страни. За България цифрата е динамична, но се движи около 50 000 души. В някои страни, като Полша и Германия, се надига недоволство по отношение на привилегиите и поведението на украинските бежанци. Вече открито се говори за опасност от украинизация на Европа.
Войната в Украйна допринася за промяна на световния ред. Ускоряват се тенденциите към многополюсност. Либералният ред отива в небитието. Променят се международните отношения, светът се пренарежда и придвижва напред, към по-голяма справедливост и солидарност между народите в борбата срещу неоколониализма.
Очакванията на хората по света са да се загаси пожара на войната в Украйна, да не се стига до Трета световна война и ядрена катастрофа.
Анализът на хода на войната недвусмислено показва, че всички страни замесени по някакъв начин в конфликта, с изключение на САЩ и донякъде на Турция, са губещи и търпят по-големи или по-малки щети.
САЩ може да са доволни, защото за тях войната се оказа кокошка, която снася златни яйца. Те успяха най-после да постигнат поне три неща за които от години се борят:
първо: Чрез формирането на колективния Запад и превръщането му в оръжеен донор на Украйна, си гарантираха развитието и печалбите на военно-промишления комплекс (ВПК), основата на „дълбоката държава“. Осигуриха си жив полигон за изпитания на оръжейните системи в условия на реална война;
второ: Постигнаха голяма победа над ЕС, защото разстроиха и подчиниха икономиките на страните членки, направиха ги зависими от енергосуровините на САЩ и независими от руските газ и петрол;
трето: Войната изтощава и отслабва Русия и помага за нейното елиминиране като препятствие пред американската хегемония.
Моят анализ по хода на войната в Украйна показва, че ключът на мира е в ръцете на САЩ и Русия. От тях в най-голяма степен зависи колко време още ще продължават бойните действия и кога ще се седне на масата на преговорите.
След една година война в Украйна, напрежението в отношенията САЩ - Русия продължава да се покачва и достигна най-високите нива след края на студената война.
За САЩ, по определението на бившия американски президент Роналд Рейгън, Русия е „Империя на злото“. На годишната Мюнхенската конференция по сигурността, САЩ официално обвиниха Русия, че в Украйна извършва престъпления срещу човечеството.
От руска страна отговарят, че логото „Империя на злото“ е запазена марка на САЩ, защото те са тези които потопиха в кръв, след края на Втората световна война, народите на Корея, Виетнам, остатъчна Югославия, Ирак, Сирия, Афганистан и кого ли още не. САЩ поддържат над 700 военни бази с цел осигуряване на американското влияние във всеки ъгъл на планетата. Над 95% от чуждите военни бази по света са американски. Това според книгата „Base Nation“ на американския професор Дейвид Вайн, им струва 100 милиарда долара годишно. САЩ са единствената страна в света, която използва ядрено оръжие при бомбардировките на японските градове Хирошима и Нагазаки. САЩ са световен жандарм. Те са терористична държава, която, в името на световното си господство, не признава нито приятели, нито съюзници. Факт- взривяването на три от четирите тръби на международна стратегическа инфраструктура, каквато е газовия тръбопровод Северен поток е ярка проява на международен тероризъм.. Такава е широко разпространената руската теза.
И така мислят не само руските политици.
На 02.02.2023 г., вътрешният министър на Турция (Сюлейман Сойлу), страната с втората по големина армия в Северноатлантическия съюз, като призова САЩ да не предизвикват с действията си Турция, заяви: „…Всеки американски посланик се чуди как да навреди на Турция. Това е едно от най-големите нещастия на нашата страна през годините… Американските посолства управляват Европа…Махнете мръсните си ръце от Турция“.
И още една позиция, изразена от президента на Хърватия Зоран Миланович, който на пресконференция във Вуковар, състояла се на 15. 01. 2023 г. заяви, „Вашингтон и НАТО водят марионетна война срещу Русия с помощта на Украйна…Вашингтон и НАТО влизат от война във война. И какъв трябва да бъда аз - роб на Америка“.
Още по категорична, за „…опустошителното въздействие на САЩ върху световния мир и стабилност“, е позицията на Китай. Ден преди да се навърши една година от началото на въоръжения конфликт между Русия и Украйна, говорителят на китайското външно министерство Ван Венбин заяви: „Америка е най-големият производител на война. САЩ не са били във война само 16 години от своята 240-годишна история. САЩ са инициирали около 80% от световните въоръжени конфликти след края на Втората световна война. Съединените щати най-много нарушават суверенитета на други държави и се месят във вътрешните работи на други страни. От края на Втората световна война САЩ са се опитали да свалят над 50 чужди правителства, брутално са се намесили в избори в най-малко 30 държави и са се опитали да убият над 50 чуждестранни лидери…Водените от САЩ войни на НАТО срещу Афганистан, Ирак и Сирия доведоха до повече от 900 000 смъртни случая и 37 милиона бежанци. Докато хегемонистичните политики на Америка и войнствените тенденции продължават, няма да има мир в света“.
На този етап (средата на месец февруари 2023 г.) може да се счита, че не са налице предпоставки за прекратяване на войната в Украйна. И Русия, и Украйна, и колективният Запад са с нагласи за преговори на по-късен етап, когато постигнат по-благоприятни условия за подписване на примирие. А тези условия ще се определят от успехите на бойното поле и резултатите от очакваните настъпателни операции на руската и на украинската армии.
Примирието зависи от постигането на целите на войната. Залогът е голям и той е различен за противостоящите страни.
За Украйна той е запазване на териториалната цялост на страната и на сегашния режим на управление.
За Русия целите на войната са с решителен характер, защото става дума за самото съществуване на Руската федерация.
За САЩ войната няма такива решителни цели, а и те вече постигнаха много от важните си цели, за което вече стана дума.
Всяка от страните декларира, че е съгласна на преговори, но по нейните условия. На Мирната Мюнхенска конференция по въпросите на сигурността (19-21 февруари 2023 г.), членът на Политбюро на Китайската комунистическа партия Ван Ий, отговарящ за външната политика, обяви, че до края на месец февруари, ще представят мирен план за политическо уреждане на конфликта в Украйна. Планът се очаква с интерес, макар прогнозите да са, че Западът ще го отхвърли.
Много е трудно да се прогнозира кога и как ще завърши тази война и кой в крайна сметка ще е победителя в нея.
Не се наемам да давам отговор на въпрос кой ще победи, но смея да прогнозирам, че Русия няма да загуби войната. Нека припомня какво каза на 19. 01. 2023 г. заместник-председателят на Съвета по сигурността на Русия Димитри Медведев: „Не може ядрени страни да загубят крупен конфликт, от който зависи тяхната съдба“.
Надявам се разумът да надделее и да се даде поле за действие на дипломацията. За другото, за което намеква господин Медведев, дори не ми се мисли.
Вярвам, че до края на 2023 г. ще се стигне до компромисен мир при запазване достойнството на участващите във войната страни. Предчувствам, че ще се подпише споразумение за една неутрална Украйна, без чужди бази и оръжия на нейна територия с демократично устройство и управление.
Въпреки особеностите и неизвестностите, съпътстващи войната в Украйна, би било политическо късогледство и ние, като съседна страна от Черноморския регион, да не си сверим часовника със случващото се на хвърлей разстояние от нас, да не прочетем и научим уроците, които ни поднася въоръжения конфликт.
Този въпрос приоритетно е адресиран към политици, държавници, генерали и офицери. А защо не и към всички българи с активна гражданска позиция.
От тази гледна точка е и моят прочит на поуките и уроците, произтичащи от войната в Украйна.
II. Поуки и уроци за политици и държавници от войната в Украйна.
Вече стана дума, че войната в Украйна има своята специфика и особености. Воюват ядрена свръхсила и държава с една от най-големите армии в Европа, която не принадлежи официално към колективните системи за сигурност и отбрана на НАТО и ЕС.
Въоръженото противоборство по бойните полета на Украйна вълнува човечеството, изпълва го с тревога, но и с очакване, че световните лидери все пак ще се договорят и ще се стигне до мирно споразумение и приключването на тази авантюра.
В концептуално–доктриналните документи и в националното законодателство на Русия, пък и на Украйна, компетенциите и правомощията на политическото и военното ръководство са добре разработени и регламентирани. Както се видя, грешки и объркване настъпват, когато политиците се правят на военни и военните си изживяват като политици. Убедихме се, че колкото е вярно, че „ войната е твърде важно нещо, за да бъде оставена на генералите“, (Жорж Клемансо) толкова е и вярно, че политиците, без да се съобразят с военната експертиза, не могат да вземат правилни политически решения. Трябва да се отчита и фактът, че има въпроси, които са споделена компетентност.
Ще се опитам, в рамките на моите компетенции, да очертая главните поуки и уроци от войната в Украйна за политици и държавници, овластени да вземат политическите и управленски решения.
Какво казва военният конфликт и какви поуки могат да си извлекат политиците от войната в Украйна?
Преди всичко, въоръженият конфликт в Украйна нагледно показва и доказва верността на изработеното през годините правило, че и
най-лошият мир е по-добър от най-добрата война.
Мирът, реализирането и защитата на националните интереси чрез дипломацията, е алтернативата на продължаването на политиката с военни средства.
Пожарът на войната в Украйна остава след себе си опустошена земя, разруха и реки от кръв.
Мирните преговори са полето за изява на политиците и правомощие на политическото ръководство на държавата.
Не са за подценяване в това отношение и външните влияния и въздействия. Затова всеки политик и държавник, извън страните замесени в конфликта, който, по един или друг начин, „хвърля съчки в огъня на войната“, подкрепя продължаването на кръвопролитието, следва да носи политическа отговорност за своите решения и действия. Неадекватните политически решения могат да способстват ударите на войната да се върнат и като бумеранг да се стоварят върху главите на невинните хора.
Поуката е „да би мирно седяло, не би чудо видяло“.
Втората кардинална поука е свързана с армията и въоръжените сили.
Държава без силна армия е разграден двор.
Стана пределно ясно, че армиите и през 21-я век си остават сърцевина на отбраната и главен фактор за защита на националната сигурност. Войната в Украйна показа, че за да бъде една армия в състояние да изпълни своята историческа мисия и функции, тя трябва да има потенциал, т.е. да е силна, модерна, въоръжена със съвременно въоръжение и бойна техника, да разполага с подготвен и мотивиран личен състав и високо квалифицирано ръководство и органи за управление.
Войната в Украйна разкри качествените характеристики на армиите през 21-я век, които черти дават гаранции за победи във въоръжени конфликти с използване на конвенционални оръжия.
Поуката за нашите политици е, че те трябва да са наясно каква армия искаме да имаме и ако отговорът е силна и съвременна, да създадат всички необходими условия и предпоставки за нейното развитие и за възраждането на някогашната слава на българския войник и на българската войска.
Във време на война
дипломацията, като оръжие на външната политика,
придобива особено важна роля и значимост за уреждане на възникнали конфликти и защита на националните интереси с мирни средства. България е типичен пример на страна, която е побеждавала на бойното поле и е губила на масата на преговорите.
Успехът на дипломацията е свързан с и зависи от целите и военния потенциал на воюващите и подкрепящите ги страни. Никак не е случайно прозрението на Фридрих II Велики, който казва: „Преговорите без оръжие е същото като музика без инструменти“.
И опитът от войните показва, че по-силната във военно отношение страна диктува условията за примирието.
Двете воюващи в Украйна страни, особено в първите месеци на войната, направиха опити за спиране на кръвопролитието. Техни делегации се срещаха в Беларус, а след това и в Истанбул, където съгласуваха условия за сключване на примирие и преустановяване на военните действия. Но украинска страна се отказа от постигнатите договорености. Оръжията не замълчаха, защото войната между двете страни, по своята същност е прокси-война на САЩ срещу Руската федерация и по тази причина решенията не се вземат в Киев. Ето какво казва бившият израелски премиер Нафтали Бенет в пет часовото интервю пред израелската телевизия „Канал 12“ за посредническата си роля на срещата си с Путин, състояла се на 5 март 2022 г. в Москва, по въпроса за прекратяване на войната в Украйна. Той признава, че „…напълно е съгласувал до най-малки детайли всичките си действия“ с лидерите на САЩ, Великобритания, Германия и Франция и добавя, че подготвените няколко проекта за мирно споразумение между Руската федерация и Украйна са отхвърлени, защото „…Западът взе напълно правилно решение, че трябва да продължи да громи Путин, а не да преговаря“. По същата причина по-рано не проработиха и Минските споразумения, които не предвиждаха загуба на територии, а само по-широка автономия на донбаски области, но в рамките на Украйна. Вместо запазване на Украйна в международно признатите й граници, поради слугинаж и политическо късогледство на украинското ръководство, а също и на външна намеса, се родиха ДНР и ЛНР, които, заедно с Херсонската и Запорожката области, станаха част от Руската федерация.
Урокът от войната в Украйна е, че дипломацията трябва да защитава националния интерес и, че загубата на суверенитет пречи за вземане на политически решения в интерес на своя народ и държава.
Много важни и заслужаващи внимание поуки могат да се извлекат от слабостите при функционирането в мирно време на
системата за отбранително–мобилизационна подготовка,
която е приоритетно дело на политиците и на ангажираните с държавното управление.
Войната в Украйна показа наличие, особено в руската армия, на проблеми в подготовката на държавната и местната администрация и най-вече на населението за работа във военно време.
Много показателна за функционирането на системата за отбранително-мобилизационна подготовка (ОМП) беше обявената на 21 септември 2022 г. частична мобилизация на 300 000 запасни, което представлява само 1% от мобилизационния ресурс на Руската федерация. Станахме свидетели на изключително трудно справяне на местните власти и военкоматите с изпълнение на плановете за мобилизация. Но най-силно впечатление направи фактът, че стотици хиляди мобилизационно ангажирани руски граждани се опитаха да се отклонят от изпълнението на войнския си дълг. По границите се струпаха, по някои данни между 500 000 и 900 000 души, желаещи да напуснат страната за да не постъпят във въоръжените сили. Показателен е фактът, че до края на 2022 г. частичната мобилизация все още не беше отменена. За оправдание се лансира тезата, че мобилизацията, освен в набирането на определеното число запасни, има и други важни аспекти, които искат повече време. Излиза, че за да подбере само един процент от подлежащите на мобилизация беше нужно повече от месец, а и като капак голяма част от тях не притежаваха необходимата за определената им войска специалност квалификация. Наложи се 218 000 мобилизирани да преминават обучение на полигони и учебни центрове. Към началото на месец ноември, по доклад на министър Шойгу, „…общо 82 000 запасни са изпратени в зоната на конфликта, като 41 000 от тях вече се намират в състава на бойните подразделения“.
Като груба грешка се отчита ликвидирането, по времето на президента Елцин, на системата за военно обучение и военно-патриотично възпитание на подрастващото поколение. Вече се взе решение за изправяне на тази грешка.
И в Украйна мобилизацията също беше съпроводена с определени трудности, което наложи да се приемат редица ограничителни мерки спрямо гражданите с мобилизационни назначения. Направи впечатление „ловът“ на хора по улиците с цел насилственото им изпращане на бойното поле.
Оказа се, че по въпросите, свързани с подготовка на населението, инфраструктурата и територията на страната, украинската страна е работила целенасочено и упорито през 8-те години след Майдана. Не че и украинците нямаха куп проблеми при осъществените шест вълни на мобилизация, но що се отнася до подготовка на армията и населението и особено на територията на страната, е свършена огромна по обем работа. В хода на бойните действия в Донбас се видя, че е изградена ешелонирана съвременна отбранителна полоса, която се разпростира на 600 км., с позиции на дълбочина до 50 км., с железобетонни съоръжения, защитени позиции за техниката и надеждни подземни складове.
Поуката от проблемите в системите за отбранително-мобилизационна подготовка е, че войната става все по-икономическа и че военният компонент жъне успехи на бойното поле, само когато е надеждно подпомаган и осигуряван от невоенния компонент.
Военният конфликт в Украйна показа, че
хибридна война е междуинституционално дело
с голяма значимост и водеща роля на централната изпълнителна власт.
Във военния конфликт в Украйна хибридната война се прояви като една добре организирана (и от двете страни) стратегия, инкорпорираща в себе си бойни действия, диверсия и кибервойна.
Конвенционалната война, която се води в Украйна, беше предхождана и се съпътства през цялото време от невиждани по размах хибридни въздействия.
От войната в Украйна, могат да си извлекат и следните поуки:
1. Хибридните атаки са с по-голям успех, когато се осъществяват като комбинация от симетрични и асиметрични действия с широко използване на информационни и психологически операции;
2. Хибридната война показа ефект, когато се използва като инструмент за диверсии и управление на „сивата зона“, разположена между сътрудничеството, съперничеството и откритата война;
3. Социалните мрежи и интернет, като средства е двойна употреба, имат цената на бойно оръжие;
4. Операциите за дезинформация влияят силно на нагласите и поведението на гражданите и войските на противника;
5. Информационното проникване има много висока цена.
Противоборството за Украйна показва, че информационната война влияе на поведението на военнослужещите на бойното поле.
Контролът на информацията от страна на САЩ и колективния Запад успя да създаде в световното обществено мнение много по-лоша от истинската представа за Русия и нейната армия. С висок ефект се оказа приписването на мними нарушения на хуманитарното право и зверства от страна на руските части по отношение на населението и войските на противника;
6. Спечелването на противоборството в киберпространството е път към победата на бойното поле;
7. Разпространението на фейк новините помага за обработване на общественото мнение.
Политиците могат да си извлекат още много други поуки от въоръжения конфликт в Украйна.
III. Уроци от войната в Украйна за военното ръководство, командирите и щабовете от Българската армия
Както вече стана дума, въоръженият конфликт в Украйна има своите особености и различия от войните през миналия век.
Като най-голямо въоръжено стълкновение на 21-я век, той внесе много нови неща в теорията и практиката на воденето на съвременната война.
Войната в Украйна открои три основни фактора, от които зависи успехът на фронта. Тези фактори са:
- хората;
- техниката;
-логистиката, най-вече наличието на запаси от въоръжение и боеприпаси и навременното им доставяне на бойното поле.
През първата година на бойните действия видяхме всичко, което може да предложи една мащабна конвенционална война. „Едно от нещата, което хората научават, казва генерал Марк Мили е, че войната на хартия е много различна от истинската война“. И бойните действия напълно потвърдиха правотата на тези думи на генерал Мили.
Ние:
- видяхме как се организират и водят настъпателните и отбранителните бойни действия в условията на технологична война;
- станахме свидетели на подготовката и провеждането на контраофанзивата на Украйна, на диверсионни действия и боеве в градски условия;
- нагледно се показа кои видове въоръжени сили и родове войски допринасят в най-голяма степен за победите в боя;
- видя се кои оръжейни системи са най-ефективни в съвременната война;
- открои се важната роля на координацията и взаимодействието между мотострелковите, танковите и артилерийските подразделения с противовъздушните и въздушните сили;
- нагледно се показа нивото на подготовка и моралния дух на всички сили, участващи в бойните действия: редовните войски; мобилизационни формирования; азовци и айдаровци; частни военни компании (ЧВК) като руската „Вагнер“ и американската „Моцарт“; териториалните сили; национална гвардия; опълчение и наемници от чуждестранния легион.
Не може да има съмнение, че всичко, което се случва на бойното поле, тепърва ще се изследва, обобщава и изучава във военни училища и академии.
На този етап, от досегашните бойни действия, могат да се извлекат много важни поуки за планирането, организацията, воденето, осигуряването, ръководството, командването и управлението на войските на стратегическо, оперативно и тактическо ниво.
Войната в Украйна играе своего рода ролята на виртуално училище, в което се „преподават“ нови и непознати от досегашните войни бойни уроци.
Уроците, които могат да извлекат от въоръжения конфликт командирите, щабовете и офицерския корпус на Българската армия се групират в няколко направления.
Първото е
Уроци, свързани с организацията и провеждането на стратегическото ръководство и управлението на въоръжените сили
Военното ръководство планира Специалната военна операция с идеята, че това ще бъде един победен марш на руските войски до столицата на Украйна. То очакваше, че като на парад, без да се срещне някаква съпротива от страна на украинските войски, над Киев, за броени дни, ще се развее знамето на победата. Поради погрешна разузнавателна информация или в следствие на неоправдана самонадеяност, президентът Путин и неговият екип се надяваха, че навсякъде украинския народ ще посреща руските войски като освободители, с хляб и сол.
Блицкригът обаче не се състоя. Нещата не се развиха по очаквания сценарии.
Главно по субективни причини се допуснаха трудно разбираеми грешки в стратегическото планиране и управление на военната операция. Станахме свидетели на управленски хаус.
Какви са уроците, които могат да се извлекат по това направление?
1. Започваме с целите на войната. Погрешно поставената политическа цел влече след себе си проблеми в управлението, организацията и провеждането на операцията. Известно е, както пише Клаузевиц, че истинската цел на войната е политическата цел.
Русия не формулира ясна политическа цел. По тази причина системата за ръководство, командване и управление на войските и бойните действия, като функция на политическата цел на войната, показа сериозни дефекти. Наруши се неписаното правило, че воюващите страни не трябва да си поставят неизпълними военни цели които се определят от политическата цел на войната. Неясната политическа цел стана причина за поставяне на грешни военни цели и от там се стигна до неудачи във функционирането на системата за ръководство, командване и управление на СВО;
Грешка на руското ръководство е, че не успя да формулира и идеологическата цел на СВО. По тази причина нейният смисъл се измести в полето на политическата идеология (денацификация, демилитаризация).
Хората много по-категорично биха приели да се бият например за единството на руския народ и за запазване на руската култура и език. Идеологическите цели са тези, които могат да превърнат въоръжения сблъсък в народна война.
Не само при започване на СВО не бяха ясно определени руските политически цели, но и впоследствие, в зависимост от хода на войната, те на няколко пъти се променяха. Дори и до сега остава неяснота по отношение на окончателните цели на инвазията на Русия в Украйна. Може би това е обяснението за неефективното функциониране на системата за ръководство, командване и управление на СВО.
За разлика от Русия, украинското ръководство формулира ясна политическа цел - пълно освобождаване на териториите присвоени от Русия. И тази цел не се променя и продължава неотклонно да се преследва.
2. Задължително условие за спечелване на войната е народното доверие и подкрепата на държавното и военното ръководства на въоръжените сили. Те са тези, които са овластени да вземат стратегическите решения, и носят цялата отговорност за успеха на бойното поле.
Специалната военна операция има широка обществена подкрепа. Почти 83% от населението на многонационалната Руска федерация подкрепя политиката на президента Путин.
Войната може да обедини масите с елита, но може, както видяхме, и да ги дистанцира и противопостави в някаква степен.
Оказа се, че една част от руския елит не е лоялен към своята държава, към политика за защита на националните интереси, и предпочете да напусне страната. Сега тече дискусия за конфискация на тяхната собственост.
Войната активизира петата колона и в двете воюващи страни и целенасочи нейната зловредна дейност във вреда на националните интереси. Както никога досега в Русия, след разпада на СССР не е подхващана такава кампания за изолиране и прекършване врата на петата колона.
Когато става дума за препятствията пред единството и мобилизацията на потенциала на нацията, погледите неизбежно се насочват към корупция и злоупотребата с власт. Във време на война те могат да нанесат непоправими щети на материално-техническото осигуряване на въоръжените сили, а оттам и на успеха в бойните действия. Видя се, че олигарси и от двете воюващи страни упорито преследват своите цели и интереси и пречат за вземането на работещи политически решения.
По някои данни на западни разузнавателни служби около 30-40% от помощите с въоръжение и бойна техника, които получава Украйна, се отклоняват и не стигат до фронта. Има сведения, че краен получател на някои помощи са терористични организации.
В Украйна, която се смята за най-корумпираната страна в света, няколко десетки олигарси контролират огромна част от богатствата на страната и упражняват огромно политическо влияние, включително и по отношение на войната с Русия.
Може би под натиск отвън се стигна до разследвания, арести и предварителни производства на такива недосегаеми олигарси и политици като Игор Коломойски, патрон на президента Зеленски, разследван за присвояване на 1 милиард долара; Константин Жеваго, олигарх, задържан за присвояване на 113 милиона долара; Арсен Аваков, бивш министър на вътрешните работи, обискиран и разследван за корупция; Вячеслав Шаповалов, зам.-министър на отбраната, отговарящ за снабдяването на войските, за присвояване на 580 000 долара предназначени за внос на боеприпаси; Васил Лозински, зам. - министър на инфраструктурата, получил подкуп от 400 000 долара и редица други, включително и от екипа на президента Зеленски. Неслучайно в началото на мандата си, Зеленски говореше за необходимостта от приемане на декорупционно законодателство.
В Русия, може би по същите причини, в средите на олигарсите и елита се случва нещо трудно обяснимо. Зачестиха случаите на мистериозни самоубийства или убийства на руски олигарси. Списъкът е дълъг. В него има имена на милионери и представители на руския елит свързани с петролната и газовата индустрия като Равил Маганов - ръководител на съвета на директорите на петролната компания „Лукойл“, самоубил се; Александър Суботин - бивш топ мениджър на „Лукойл“ , намерен мъртъв; Леонид Шулман - топ мениджър в „Газпром инвест“, самоубил се; Александър Тюлаков – заместник директор на Единния счетоводен център на „Газпром“, намерен обесен; Юрий Воронов – генерален директор на транспортната и логистична компания, свързана с „Газпром“ в Арктика, намерен мъртъв в домашния си басейн с огнестрелна рана в главата; Владислав Аваев – бивш вицепрезидент на „Газпромбанк“, самоубил се и т.н.
Показател за нивата на корупция и в двете страни е фактът, че по тази причина са снети от длъжност редица висши държавни чиновници и са образувани наказателни производства срещу някои от тях за саботиране на военната кампания.
Поуката е, че корупцията и подобни престъпления разединяват обществото и в някаква степен се отразяват негативно на боеспособността на въоръжените сили.
3. Грешките в стратегическото ръководство и управление на специалната операция имат твърде висока цена.
Русия започна военната кампания, без да е формирано единно командване на СВО. Дълго време не се знаеше кой ръководи бойните действия.
Операцията, в началото на която от руска страна участваха около 150 000 хиляди души в състава на 120 батальонни тактически групи, се развиваше по две стратегически и девет оперативни направления, без да е осигурена необходимата координация и взаимодействие по направленията и между видовете въоръжени сили и родовете войски.
Независимо от това, през първия етап на войната, който продължи до края на месец юни, руските войски завладяха почти 20% от територията на днешна Украйна. Само за седмица те дори стигнаха на 30-ина километра от Киев, но там забуксуваха на място, претърпяха много сериозни загуби и бяха принудени да се оттеглят.
Пак, в резултат на погрешно стратегическо планиране, на несъобразена с реалностите стратегия и тактика на водене на бойните действия, през втория етап на войната, който обхвана времето юли - първата десетдневка на ноември, инициативата премина в украински ръце. При контранастъплението украинската армия си възстанови контрола над значителна част (12 000 кв. км.) от загубените в началото на операцията територии. Руската армия се оттегли от завладени територии в Харковска и Херсонска области, включително и от областния център град Херсон.
Първоначалните цели за сваляне на профашисткия режим и за завладяване на голяма част от Украйна практически бяха коригирани и сведени до присъединяване към Руската федерация само на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области.
След месец ноември 2022 г. се навлезе в нов, трети етап на войната в Украйна. Инициативата, макар и не така категорично, се върна отново в руски ръце. Войната придоби позиционен и не особено активен характер. Осъществява се стратегическо настъпление в рамките на тактическите задачи.
4. Когато възприетата стратегия не работи, тя се променя и колкото по-навреме стане това, толкова шансовете за успех на операцията ще са по-големи.
Войната показа, че руската вертикална йерархична структура за командване и управление на войските е по-тромава, и при липсата на надеждни защитени комуникационни канали, удължава времето за реакция и води в някои случаи до неизпълнение на отдадените заповеди, поради бързата промяна на местоположението на набелязаните цели.
Неудачите в провеждането на операцията принуди руското държавно и военно ръководство да промени стратегията и плановете си.
В съответствие с принципите на руското оперативно изкуство, като отчете причините за допуснатите в хода на бойните действия грешки, ръководството на руската армия се насочи към прилагане на нова визия за военно строителство, планиране и стратегическо управление на войските, участващи в СВО.
Поучена от проблемите и загубите в досегашните бойни действия, Русия прие диаметрално противоположна на досегашната стратегия на военно строителство.
Генералният щаб на руската армия се отказа от поддържането на високопрофесионалната, мобилна и модерна армия и се върна към строителството на регулярна, изградена на корпусна и дивизионна организация армия. За тази цел министър Шойгу оповести, че се увеличава числен състав на военнослужещите от въоръжените сили от 1,15 на 1,5 милиона души. В Карелия ще се формира нов корпус. Възстановяват се Московския и Ленинградски военни окръзи. Създават се 12 нови маневрени дивизии. Ще се формират войскови структури и в четирите области, присъединили се към Руската федерация.
Руското военно ръководство се насочи към водене на бойните действия без ясно очертан фронт и тил, с нанасяне на ракетни удари и удари с високоточни оръжия по цялата военна структура, съчетано с радиоелектронна борба и непрестанни кибератаки. Тези виждания, от началото на 2023 г., започнаха да дават резултат.
На три пъти се сменя ръководителят на войските, провеждащи операцията на украинска територия. От 11 януари 2023 година командващ на силите участващи в СВО е началникът на Генералния щаб на Руската армия армейски генерал Валерий Герасимов. Той трябва да организира и проведе в действие неговата рожба, известна като доктрината „Герасимов“ оповестена на конференция в Академията на военните науки, състояла се на 13 януари 2013 г., в която очертава особеностите на войните на 21-вия век, изразяващи се в „…използване на мирновременни войскови групировки в началото на войната, т.е. без мобилизация, извършване на настъпателни действия с високоманеврен характер, поразяване за кратко време на жизненоважна инфраструктура, масирано използване на високоточни оръжия, широко участие на силите за специални операции и нанасяне на удари по цялата дълбочина на противниковата територия“.
Под ръководството на генерал Герасимов, след извършеното прегрупирване и уплътняване на силите, от началото на новата 2023 г., инициативата се върна в руски ръце. Започнаха трудни, кръвопролитни, бавни настъпателни действия на руската армия основно по донбаското стратегическо направление.
5. Успехът във война зависи от въвеждането на новите технологии във военното дело.
Това изисква развитие на научно-изследователската работа и на ВПК като цяло. Например санкциите, които се разпростряха и върху вноса на чипове, създаде определен проблем пред отбранителната промишленост на Русия.
Войната показа, че адекватна на обстановката и на поставените цели е тази отбранителна политика, която се основава на използването на предимствата на постоянно развиващите се технологии.
Русия създаде и използва във войната оръжейни системи, пораженията от които се доближават до тези от тактическото ядрено оръжие. На фронта се появиха новите руски бойни роботи „Маркер“. Има данни, че ЧВК „Вагнер“ използва нови термобарически боеприпаси. Във въоръжените сили на Руската федерация постъпват комплексите за противовъздушна и противоракетна отбрана „С-500“ и бойният лазерен комплекс „Пересвет“. Влязоха в употреба и неуязвимите руски хиперзвукови ракети „Кинжал“. В готовност за участие в операцията са и най-новите руски танкове от пето поколение Т-14 „Армата“.
И тук не говорим за научните достижения в системите на ядрената триада, които не вземат участие във войната и по които Русия в много отношения изпреварва САЩ.
Украинската система за командване и управление се характеризира с това, че тя използва успешно интернет, което позволява на командирите и щабовете от различните нива на управленската структура, бързо да вземат решения, своевременно да издават съответните заповеди и огневите системи да нанасят незабавно удари по разузнатия противник.
Уроци произтичащи от успехите и пораженията на бойното поле
Както във всеки въоръжен конфликт, така и при войната в Украйна, двете воюващи страни имат своите успехи и поражения в досегашните бойни действия. И двете използват широка палитра от методи и способи на бойното поле.
И Русия, и Украйна, залагат на високоманеврени бойни действия.
Войната продължава с още по-голяма ожесточеност и настървеност и все по-отчетливо придобива характер на „война на изтощение“, или на „умора“.
Независимо от това, се очаква през месец февруари-март да започне голяма настъпателна операция на руските въоръжени сили.
Благодарение на доставените тежки оръжейни системи, за настъпателна офанзива, към средата на 2023 г., се готви и украинската армия.
На война като на война.
Целта определя средствата.
Какви са уроци, които могат да се извлекат от действията на войските на бойното поле?
1. Преди всичко, досегашният ход на бойните действия показа, че само хармонията между високото бойно майсторство на личния състав и съвременното въоръжение и бойна техника носи победи в боя. Едното, без другото, не работи. Двете са едно цяло.
2. Войната показа, че успехът или неуспехът на бойните действия се определят от:
- подготовката на войските;
- разузнавателното осигуряване;
- артилерията;
- средствата за поддържане;
- родовете войски, особено инженерните с техните средства за миниране и разминиране. Нека да кажем, че 40% от територията на Украйна е минирана и по този показател тя е на първо място в света.
3. Поука от войната е, че съвременният бой е успешен, когато по своята същност е комбиниран. Както се видя, при комбинирания бой се водят бойните действия по суша с използване на пехота, бронирани средства, артилерия, помощно оборудване и въздушна поддръжка и всичко това гарнирано с постоянно взаимодействие, добро разузнаване и безупречна комуникация.
Електронната война се открои като нова област на военното противоборство между воюващите страни и фактор за победата в боя. Чрез системата за радиоелектронна борба „Тирада-2“ Русия успя да смути работата на сателитната комуникационна система Старлинк, собственост на SpaceX на Илон Мъск, спасителният пояс на Украйна във войната с Русия.
Важен урок от войната в Украйна е значимостта на противовъздушната отбрана и осигуряването на въздушно превъзходство. Независимо от своето превъзходство в количествено и качествено отношение, Русия не успя да елиминира системата за въздушната отбрана на Украйна главно поради това, че тя е ешелонирана и в нея комплексите за далечен, среден и малък обсег на действие работят в един цикъл с командните центрове и радарните станции.
4. Тактиката за водене на бойните действия от малките подразделения е в основата на успехите на бойното поле. Това е много важен урок, произтичащ от войната в Украйна. Известно е, че замисълът на операцията определя начина на действие и използване на силите и средствата на бойните групи, но за успехът в боя, особено от украинската армия, много се разчита на автономията на младши командири и на инициативата на редовите войници.
Най-тежки и кръвопролитни са бойните действия в градски условия. Боеве се водят за всеки квартал, за всяка улица и всеки дом. Урокът е, че войските още в мирно време трябва да са натренирани да водят този труден бой.
Войната показа колко полезна е тясната връзка на нисшите командири с подчинените им бойци.
Характерно за тактиката на действие на малките подразделения на ВСУ е, че те залагат на изграждане на опорни пунктове в населените места, на действията на групи от по 7- 8 души, на засади и на диверсии за овладяване или разрушаване на важни противникови обекти. Наред със заблаговременно изградената отбранителна линия, те оборудват огневите позиции на артилерията и на бронемашините около жилищни сгради, социални обекти- болници и училища, като ги превръщат в огневи точки и командни пунктове. Използват се също подземни съоръжения на заводи и галериите на мини. Най-ярък пример в това отношение е Азовстал и Соледар.
Важен урок от войната е необходимостта с всички налични средства-дронове, спътници, войсковото разузнаване, да се наблюдава непрекъснато бойното поле.
Украинските войски често прибягват до използване на гражданите като жив щит.
Разчита се, особено от украинска страна, на действията на диверсионно-разузнавателните групи. Прибягва се и до терористични актове, каквито бяха ударите по Кримския мост и по флагмана на Черноморския флот ракетния крайцер „Москва“.
Украинската страна многократно обстрелва Запорожката АЕЦ, което крие риск от предизвикване на ядрена катастрофа.
Важна роля за успеха в бойните действия на украинската армия играе сержантския състав, голяма част от който премина специални курсове за обучение в натовски страни.
Русия се придържа към традиционните схващания за тактиката за водене на бойните действия и на опита, натрупан във войната в Чечня и Сирия. Залага на маньовъра със сили и средства и на огъня на артилерията.
Щади се мирното население. На няколко пъти руската армия осигури хуманитарни коридори за евакуиране на местното население от зоната на бойните действия и на бойците решили да се предадат, както и за оказване на хуманитарна помощ с храни и лекарства.
5. Черешката на тортата за успеха на бойните действия е разузнаването. Във войната се използват всички видове разузнаване. Със своята ефективност се откроиха космическото, спътниковото и киберразузнаването.
Войната показа, че разузнаването става все повече технологично.
Важен урок от войната в Украйна е ключовото значение на информацията от съвременните спътници за дистанционно наблюдение и от търговските спътници на големите космически компании като Planet и Maxar. Украйна получи от началото на войната над 22 000 терминала от компанията SpaceX на Илон Мъск за сателитния интернет Starlink. Тези терминали комуникират чрез сателит с наземните станции, които са свързани с интернет.
Надежден източник на разузнавателна информация е интернет.
Голяма роля за изработване на качествен информационен продукт играят социалните медии и различните открити източници.
Важна роля играят дроновете, разузнавателните самолети, местното население и други.
Разузнаването лежи в основата на изграждането на информационните мрежи и системи. И двете воюващи страни се опитват да изградят единно информационно пространство на бойното поле, което да помогне за бързо и качествено обработване на информацията, получена от различните източници и за управление на средствата за водене на войната.
Предимството в областта на разузнаването е на страната на Украйна. За нея работят още преди началото на войната разузнаванията на САЩ, Великобритания и на други натовски страни.
6. Широко приложение и революционно въздействие върху бойните действия във войната в Украйна оказват безпилотните летателни апарати (БЛА). Не случайно турският президент Реджеп Таип Ердоган, по повод на ролята на дроновете в съвременната война, заяви, че „Резултатите, които постигат БЛА, изискват пренаписване на военните стратегии“. За целите на войната се използват най-различни БЛА– военни, граждански, малки, големи, скъпи, евтини. Евтините, които ги има в търговската мрежа, вършат чудесна работа на бойното поле. Дроновете могат да изпълняват разнообразни задачи - от разузнавателни, през коригиране огъня на артилерията, до нанасяне удари по цели на противника разположени на суша, въздух и море. Неслучайно ръководството на украинската армия взе решение да формира във войските ударни роти от безпилотни летателни апарати, нещо, до колкото ми е известно, се прави за първи път в света.
По руски данни, от началото на военната кампания да края на месец януари 2023 г., са унищожени над 3 000 БЛА на Украйна.
7. И войната в Украйна потвърди известната истина, че артилерията е царицата на боя. Видя се, че високоточните оръжия, каквито са крилатите и балистичните ракети, могат да унищожават различни цели от стотици километри, но същевременно са много скъпи и бързо се изчерпват. Затова урокът, който може да се извлече в това отношение, е конвенционалните оръжия, каквото е артилерията, да се използват в комбинация с високоточните системи.
8. Войната в Украйна напълно опроверга някои схващания и твърдения, че танковите войски са изживели времето си и нямат място във войните през 21-я век. Напротив, въпреки възхода на противотанковите средства, за сухопътните войски танковете си остават незаменим железен юмрук.
9. Специално внимание заслужават уроците от областта на иновациите при водене на бойните действия.
В медиите, в доклади и анализи на научни центрове и институти редовно се появява информация за иновации в интерес на ефективността на оръжията и на бойните действия на войските.
В украинската армия, с помощта на американски специалисти, се създават специални звена за иновации.
Военни специалисти работят съвместно с граждански фирми за модифициране на версии на малки търговски дронове за изпълнение на разузнавателни задачи и нанасяне на удари по противникови обекти.
Евтините дронове и защитата от дронове е една от перспективните области за иновации във войските.
Прилага се дигитално свързване по веригата бойци, разузнаване, оръжия.
В украинската армия, в резултат на актуализирането на системата „Делта“, командирите, в реално време, имат възможност да ползват информацията получена от дронове и граждани в окупираните от Русия територии.
Уроци, свързани с човешкия фактор във войната
Конфликтът в Украйна напълно потвърди решаващата роля на човешкия фактор за победите в боя.
Над всичко се открои определящата роля на бойния дух и мотивацията на войника да търси победата в боя, дори и с цената на живота си. „Военната сила, според генерал Джордж Маршал, печели битките, но духовната сила печели войните“. Още по- категоричен в това отношение е генерал Патън, който казва: „Войните се водят с оръжия, но се печелят от хората. Имено духът на хората… е този, който печели победата“.
И действително войната в Украйна изобилства с примери, и от двете воюващи страни, на героизъм при изпълнение на войнския дълг. Малко са станалите известни прояви на дезертьорство от бойното поле или на развяване на „белия байрак“. Тук обаче трябва да се има предвид, че информация за пропукване и изнемощяване на войските, за неподчинение на командирите, за дезертьорство и бунтове са тема табу и за двете воюващи страни.
Високо се оценява работата на формираните в края на месец юли 2018 г. органи за военно-политическа работа във въоръжените сили на Русия. Това не са политическите органи от съветско време, но работата за морално-психическата закалка на военнослужещите както някога, така и сега, е жизнено важна за победата в боя. Оценката е, че офицерите от органите за военно-политическа работа продължават бойните традиции на своите предшественици от времето на Отечествената война и вършат много ценна дейност за повишаване на мотивацията и бойния дух на бойците и командирите, ангажирани в СВО. Дори на предната линия се оборудват места за политико-просветна работа със съответните информационни и пропагандни материали.
Направи впечатление подкрепата на бойните действия на руските войници от страна на духовенството. Духовни лица се срещат сред личния състав, включително и на предната линия. Излязоха данни от социологически изследвания, които показват, че около 70 – 80% от руските войници са вярващи. По тази причина, на кръгла маса в Държавната дума, се обсъди необходимостта от създаване на институция на военното духовенство във въоръжените сили.
Много важна поука от войната в Украйна е грижата за войника, за неговия живот и здраве. Подходът на двете страни по този въпрос е различен. Руската страна, в името на запазване на живота на своите войници, пожертва някои битки и сражения, дори се изтегли от западния бряг на река Днепър и отстъпи град Херсон, за което военното ръководство беше сериозно критикувано. Показателен факт за грижата за живота на войниците е, че руското военно ръководство не изпрати неподготвените мобилизирани войници направо на фронтовата линия, а организира тяхната специална военна подготовка и след това, само при доказана боеспособност, ги отправяше към съответните фронтови формирования.
За поведението на украинското ръководство, справедливо или не, се говори, че воюва за чужди интереси и е готово в това отношение да пожертва и последния украински войник. Не споделям това становище. По-справедливо е да се говори за съвпадение на интересите, свързани със спечелване на войната.
Има фрапантни примери на заповеди за жестока съпротива и удържане от украинските войници на обречени населени пунктове с цената на стотици човешки животи. Това е героизъм от страна на сражаващите се войни и безотговорност на политическото и военното ръководство. Типичен пример са боевете за Азовстал и сега за Бахмут.
Израз на грижата и признателността на руското ръководство към войните участващите в СВО, са възнагражденията, които получават и компенсациите, които се дават на семействата на военнослужещи загинали или пострадали в бойните действия. С Указ на президента Путин, публикуван в началото на 2023 г. на уебсайта на Агенцията за правна информация, военнослужещите участващи в СВО, получават 200 000 рубли месечно (3,300 щ. д.) Семействата на войници загинали по бойните полета се подпомагат с 5 милиона рубли (68 800 щ. д.), а тези на ранени или получили травми с 3 милиона рубли (41 300 щ. д.) Утвърдени са и допълнителни социални гаранции за войници, служители от службите за сигурност и техните семейства.
Стотици военнослужещи приживе или посмъртно, получиха високи държавни отличия за проявен героизъм и саможертва на бойното поле.
Войната в Украйна показа, че успехите на бойното поле в много голяма степен зависят от екипировката на военнослужещите. Осигуряването на всичко необходимо за оборудването на един войник струва около 80 000 щ. д. По отношение на екипировката на военнослужещите и двете воюващи страни търпят критика. Това се отнася в по-голяма степен за осигуряването на войниците с облекло, защитни средства, палатки, спални чували и други от този род необходими за живота воденето на бойните действия при зимни условия.
Ахилесовата пета на Украйна е демографското преимущество на Руската федерация. В социалните мрежи, както стана дума, се разпространяват информации за насилствено мобилизиране и изпращане на фронта.
Уроците от областта на снабдяването на войските във време на война
Неудачите в отбранително-мобилизационната подготовка, като че ли най-ярко, се проявиха в сферата на ресурсното осигуряване и в логистиката на СВО като цяло.
Анализът на хода на бойните действия показа, че руското политическо ръководство е отделяло внимание на дейностите по материално-техническото, финансовото и информационното осигуряване, но очевидно в някои от видовете осигурявания са допуснати и определени пропуски.
Една от най-отчетливите поуки от войната в Украйна е, че успехът в боя не е възможен без своевременно доставяне на въоръжение, бойна техника, боеприпаси, ГСМ, продоволствие и снаряжение.
Неритмичното снабдяване на специалната операция доведе на моменти, особено в първите месеци на войната, до блокиране използването на оръжейни системи и бойна техника. При това парадоксът е, че Русия, която е най-богатата на ресурси страна в света, се затрудни своевременното да попълва загубите на техника и да задоволява нуждите от боеприпаси и оборудване на военнослужещите. Очевидно проблемът е организационен и управленчески и той говори за пробиви във функционирането на системата за снабдяване на армията по вина на тиловите и технически органи.
Важен урок е устойчивостта на връзката между планирането на силите и отбранителната индустриална база. В някаква степен руснаците берат горчиви плодове от погрома на 85% от ВПК по време на Горбачовите и Елциновите години на безвремие.
Снабдяването на армията с оръжия, боеприпаси и ГСМ е може би най-тежкият проблем и за украинското ръководство. На срещата Рамщайн – 9, състояла се на 14. 02. 2023 г., Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Марк Мили заяви, че 11 държави са обещали да предоставят на Украйна танкове, 22 – бойни машини на пехотата, 16 - артилерия и боеприпаси и 9 – зенитни системи за противовъздушна отбрана.
Според Кралския институт на обединените служби на Великобритания (RUSI), най-големия урок, който Западът трябва да научи от тази война е да разполага с огромни запаси от артилерийски снаряди и ракети. На 14 февруари 2023 г. генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи, че Украйна изразходва повече боеприпаси, отколкото могат да произведат държавите от Алианса. Смята се, че силите на Украйна изстрелват от 5 000 до 10 000 артилерийски снаряда всеки ден, докато руснаците четири до шест пъти повече. Има и други данни за боеприпасите, които ежедневно изстрелва украинската армия.
И друг ключов урок, по определението на споменатия английски институт е, складовете със запаси да са разсредоточени на големи разстояния един от друг.
Украйна е много далече от индустриалния потенциал на Руската федерация и без помощ отвън не може да се противопостави на нейната армия. Затова украинският президент, министри и военачалници станаха пословични с протегнатата ръка за военна и финансова помощ.
И нещо за ролята на България в това отношение. От публикация на немския вестник „Ди Велт“ стана ясно, че украинската армия е оцеляла в първите месеци на войната благодарение на помощта от правителството на България, което, зад гърба на парламента, чрез посредници, в лицето на САЩ, Англия, Полша и Румъния, е осигурило на Украйна 30% от необходимите й боеприпаси и 40% от дизеловото гориво. Тогавашният министър-председател Кирил Петков потвърди верността на тази информация, а украинският външен министър господин Кулеба изказа специална благодарност за ценната българска помощ, оказана в критичен за украинските войски момент на войната.
Проблемите на Украйна по отношение на снабдяването се усложняват с всеки изминат ден. Украинската армия почти изразходи всичко въоръжение, бойна техника и боеприпаси от съветско време с които тя и страните от бившия Източен блок разполагаха. Войната показа, че в съвременната война все още имат място и старите оръжия. Обстоятелствата обаче налагат от началото на 2023 г. да се разчита преимуществено на натовски оръжейни системи.
В тази връзка, на осмата среща на страните от Рамщайнския формат, проведена на 20 февруари 2023 г,. се взе решение за доставка от САЩ и колективния Запад на тежки и най-модерни оръжейни системи. Изпълнението на това решение е в ход. Създаде се „танкова коалиция“ от 12 държави. Предвижда се украинската армия да се подпомогне с 400 танка, 350 бронирани автомобили и 200 бойни машини на пехотата. Ще се осигурят над 500 000 снаряда. На дневен ред е създаването и на „самолетна коалиция“.
По този въпрос президентът Радев зае друга позиция, като каза, че пожар не се гаси с бензин. Това е много съществена поука, ако има кой да я чуе и разбере. Посоката обаче е друга. Върви се към по-нататъшно изостряне на конфликта, което крие сериозни рискове за световния мир.
Без да се пренебрегват някои затруднения, очакванията на западни политици и военни специалисти, че руската икономика ще рухне под тежестта на санкциите и по този начин ще се срине и ресурсното осигуряване на войските с въоръжение, бойна техника, муниции, ГСМ и продоволствие, не се оправдаха. Ето какво заяви на 18. 01. 2023 г. руският президент В. В. Путин пред работниците от завод в Санкт Петербург, който произвежда системи за ПВО: „Руски оръжейни компании произвеждат приблизително същия брой противовъздушни ракети, какъвто всички останали страни в света взети заедно, и три пъти повече от аналогичната система „Пейтриът“ на САЩ“ .
Поуката по отношение функционирането на системата за отбранително-мобилизационна подготовка е, че войната става все по-икономическа и че военният компонент ще пожъне успехи на бойното поле, само когато е надеждно осигурен от невоенния компонент.
IV.Българската армия в контекста на войната в Украйна: състояние, проблеми, решения
Прогнозите на политици и мозъчни тръстове, че войната може да излезе от границите на Украйна и да обхване и други европейски страна, тревожи най-много българските граждани.
Един от най-интригуващите въпроси е, ако България се превърне във фронтова държава, готови ли са нашите въоръжени сили да изпълнят своя отечествен дълг и да защитят страната и хората от агресията?
Вглеждането в днешното състояние на Българската армия, особено от страна на военните хора, поражда горчив привкус и носталгия по войската на Царство България, която, във войните за национално обединение, громеше вражеските армии, включително и на великите сили.
В моето поколение също има носталгия по армията на социалистическа България, която беше една от най-силните армии на Балканите.
Не може да се забрави и винаги ще се помни, че няма пленено българско бойно знаме, макар да сме участвали в пет войни за национално обединение. Нашите войници бяха известни със своята храброст и мъжество на бойното поле и с право ги наричаха „прусаците на Балканите“.
Всичко това поражда законно чувство на гордост, но това е минало, далечна история.
Днес, нещата с бойната мощ на Българската армия, стоят по друг начин.
Актуално състояние на отбраната и въоръжените сили
Трябва да признаем, че войната в Украйна сварва Българската армия в не особено добра кондиция.
Действително, обществени отношения в областта на отбраната, са законово уредени.
Приети са и необходимите доктринално-концептуални документи - стратегии, програми и планове за изпълнение на Конституцията и законите на страната. Няма документи с изтекъл срок на действие. Всички стратегически документи са приети след Майдана и анексирането на Крим през 2014 г., когато започна същинската ескалация на напрежението между Руската федерация от една страна и Украйна, САЩ и НАТО от друга страна. По време на войната в Украйна, не са приемани нови документи със стратегически характер в областта на националната сигурност.
Независимо от многобройните и най-различни реформи, планове, програми и трансформации, въпреки пълноправното членство в НАТО, изграждането на „…малка, мобилна и високотехнологична армия“ и до ден днешен си остава само един мираж. Впрочем, постигнахме само една от трите амбиции – сдобихме се с малка армия, която може да се побере на един стадион.
Съгласно годишния доклад на престижния американския уебсайт „Global Firepower“, който следи армиите на 142 държави и ги класира въз основа на 50 критерия, през 2022 година България заема 67-мо място в света по мощност на своята армия. Тя дори не попада в първата петорка на Балканите, където са класирани: Турция, на 1-во място на Балканите и на 13 място в света; Гърция, на 2-ро място на Балканите и на 27 място в света; Румъния, на 3-то място на Балканите и на 38 място в света; Сърбия, на 4-то място на Балканите и на 61 място в света и Хърватия на 5-то място на Балканите и на 62 място в света. България е във втората петица - на шесто място, в компанията на Словения-на седмо място на Балканите и 86 то в света; Албания е осма на Балканите и на 115-то място в света; Босна и Херцеговина, 9-та на Балканите и 123-та в света, и Черна гора – 10-та на Балканите и 124 в света.
Такава е нерадостната картина за състоянието на армията на демократична България.
Проблемите в изграждането на силна и модерна армия се констатират от извършваните прегледи на отбраната. Смисълът на прегледите е, че на основата на задълбочен анализ на тенденциите за развитие на средата за сигурност и на оценка на изпълнение на поставените цели и задачи през отчетния период, се очертават направленията и приоритетите на бъдещата работа в областта на отбраната на страната.
Неизвестно по какви причини, но през 2019 г. започнаха едновременно два прегледа на отбраната – стратегически и ведомствен на Министерството на отбраната.
По същото време, с решение на Министерския съвет № 26 от 18. 01. 2019 г., започна, но така и не се доведе докрай, първият Стратегически преглед на системата за защита на националната сигурност. Провалът на тази належаща мярка говори за много неща и най-вече за несериозно отношение на централната изпълнителна власт към националната сигурност.
Прегледът на отбраната обаче беше доведен докрай и резултатите от него не са никак оптимистични.
Този факт се потвърждава и с годишните доклади за изпълнение на задачите в областта на отбраната и въоръжените сили, който Правителството внася в Народното събрание. Подкрепят го и други документи с отчетен характер от по-ново време, каквито са: „Докладът за резултатите от Стратегическия преглед на отбраната“, приет с ПМС №35/15. 01. 2021 г. и „Оценката за изпълнение на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“, приета от Министерския съвет с Решение №765/04.11.2021 година.
Не е по-различна картината и през 2022 г. В направения на 22. 02. 2023 г. (една година след началото на войната в Украйна), „Анализ на състоянието и подготовката на Въоръжените силиш през 2022 г.“, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов посочва, че „…е гарантирана сигурността и отбраната на страната“ и, че с предприетите мерки в национален и коалиционен формат „…българските граждани могат да се чувстват сигурни и защитени“. Не стават ясни основанията за тази оценка, но тежките проблеми в областта на модернизацията и окомплектоването с личен състав на Българската армия си остават нерешени.
Дори, по думите на министъра на отбраната Димитър Стоянов, казани при откриването на конференцията на началника на отбраната „…поради изоставане на модернизацията, задълбочаване на проблемите с незаетите длъжности, (некомплектът през 2022 г. се е увеличил с 2% спрямо 2021 г.) технологичното изоставане и неадекватното ресурсно осигуряване, нарастват дефицитите от способности“.
Още по категоричен в оценката си за състоянието на Българската армия беше президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили генерал Румен Радев. Пред журналисти, във връзка с годишния анализ на състоянието на въоръжените сили, той заяви: „Измина една година от бруталната руска агресия в Украйна, която промени драстично средата за сигурност. В тази усложнена среда, в която редица рискове прераснаха в брутални заплахи, в тазгодишния анализ се сблъскваме със същите проблеми, които бяха и в миналогодишния. Отново се отчита недостиг на ресурси, закъсняла модернизация, недостиг на хора и свръхнатовареност на личния състав“. И като добави, че с концепцията „сливи за смет“ не могат да се решат проблемите с превъоръжаването, подчертава: „Недопустимо е в тази изключително сложна среда за сигурност немалка част от политическите партии да гледат на въоръжените ни сили не като гарант за териториалната цялост и сигурността на страната, а като на донор за въоръжените сили на Украйна“.
Проведеният преглед на отбраната заслужава и добри думи. Негова рожба са „Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032“ (Програма 2032) и „Плана за развитие на въоръжените сили до 2026 г.“ (План 2026).
В Програмата 2032 и в План 2026 г. са разработени основите на отбранителната политика, изграждането на отбранителните способности, командната структура и системата за командване и управление, политиката по въоръженията, ресурсното осигуряване и ролята на хората в отбраната.
Ето оценката на проведения Преглед на отбраната, съдържаща се в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2020 г.: „Преглед на отбраната от такъв мащаб и характер се прави за първи път у нас. Той беше иницииран, за да се адаптират в дългосрочен план отбранителните способности на Въоръжените сили към предизвикателствата на променената стратегическа среда“. По отношение на Програма 2032 в същия доклад се подчертава: „Като продукт на Прегледа на отбраната, Програма 2032 притежава уникална характеристика. Това е първата реално дългосрочна програма, с обхват от 12 години, която характеризира националното планиране на отбраната с това на НАТО и ЕС и протичащите в двата съюза процеси на стратегически размисъл“.
Цитираните стратегически документи констатират сериозното изоставане по отношение на изграждането на минимално необходимите отбранителни способности на Българската армия, но същевременно, което е положително, чертаят пътищата за изход от създадената проблемна ситуация.
В Програма 2032 и План 2026 много конкретно са очертани подходът и последователността на работата за развитие на отбранителните способности и за решаване на натрупаните проблеми в средносрочна перспектива до 2032 година.
Разработени са:
- шест планиращи сценария, които покриват общите ситуации за използване на военния инструмент в разрешаване на кризи и конфликти;
- изготвени са концепции по всяка една от отбранителните способности в които са определени задачите на войските;
- дефинирани са 188 минимално необходими способности на въоръжените сили;
- определени са основните военни формирования на които е възложено да изграждат, развиват и подържат тези способности;
- периодизирано е изпълнението на способностите на въоръжените сили, като в периода 2021 – 2026 г. ще стартира изпълнението на 25 фиксирани способности, а до 2032 г., техния брой ще нарасне на 38 способности, или това са 20% от минимално определените 188 способности на въоръжените сили.
Това, съвсем условно казано, означава, че ако се движим със същото темпо, ще сме в състояние да придобием тези 188 способности след 50 години, което, откъдето и да го погледнем, си е пълен абсурд, защото тогава ще се говори за съвсем други способности на въоръжените сили.
В наше време въпросът за времевия хоризонт за реализиране на отбранителните способности, обаче е особено актуален. Това е един сериозен казус, по който си заслужава да се мисли и бързо да се действа, защото изоставянето от предварително определените срокове е сериозно и пречи на въоръжените сили да изпълняват успешно възложените им мисии;
За изпълнение на възложените мисии и задачи Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв.
Другият важен проблем е за ресурсът, който ежегодно или целево може да заделя държавата за придобиване на определените отбранителни способности. По данни на Министерството на отбраната, придобиването на 188-те способности по сегашни цени, ще ни струват 26 милиарда лева. Тази сума е непосилна за държавния бюджет, затова тя ще се разпределя пропорционално напред през годините.
На 26 септември 2022 г. правителството утвърди „Програма с приоритетни инвестиционни разходи“, която включва 13 проекта на обща стойност 6,6 милиарда лева.
И все пак остава да виси във въздуха въпросът на въпросите – как, при сегашните реалности, с наличните способностите, ако се наложи, българската армията ще изпълни конституционния си дълг по въоръжената защита на страната.
В член 9 ал.1 на Конституцията на Република България е посочено, че „Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост“.
В основни стратегически документи, компетенциите на въоръжените сили по отношение изпълнението на тази мисия, са разграничени в национален и колективен формат.
В Програма 2032 е посочено, че „Въоръжените сили гарантират суверенитета и независимостта на страната в национален формат и защитават нейната териториална цялост в системата за колективна отбрана на НАТО“. В „Оценката за изпълнение на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020“ се посочва, че „Отбранителните способности на Въоръжените сили позволяват изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, с ограничения в сроковете и обема на изпълняваните задачи“.
Става ясно, че нашите Въоръжени сили не са в състояние сами да гарантират и защитят териториалната цялост на страната и имат затруднения при осигуряване на нейният суверенитет и независимост. Разчита се на Член 5 на Вашингтонския договор, обаче не изпълняваме изискванията на Член 3 на същия Договор.
Най-острите проблеми, или по-скоро провали, във въоръжените сили са:
– провал на приеманите досега инвестиционни програми и проекти за модернизация и превъоръжаване на армията. Българската армия е на първо място в Алианса по използване от въоръжените й сили на съветски оръжейни системи;
- кадрови колапс на армията. Незаетите длъжности са над 5,000 или около 20%.
- провал на многократните опити за намиране на формулата за набавяне и подготовка на резерва на въоръжените сили. Попълнението на резерва в последните години се колебае около 17% от необходимите 3 000 души.
При това състояние на отбранителните способности на въоръжените сили, сигурно мнозина се питат - а какво ще стане със защитата на националната сигурност на страната, ако по някаква причина Северноатлантическия съюз се разпусне? Той вече е много „стар“, на 74 години, и въпреки, че войната в Украйна му преля свежа кръв, може в един момент да отиде в небитието. Знам, че поставянето на такъв въпрос ще се схване от мнозина като провокативен и непростим грях. Не е обаче престъпление да се задават хипотетични въпроси, с които да се подтикне родната политическа класа към размисъл. Както няма вечни империи, така не може да има и вечни съюзи. Та кой до 1989 г. е вярвал, че Варшавският договор ще се сгромоляса така внезапно и с такава сила, че от него нищичко да не остане.
А може би един от утвърдените шест сценария, за които вече стана дума, да е точно по тази хипотеза. Намекът е, щом има план „А“, трябва да има и план „Б“, защото залогът да сме готови при всякакви обстоятелства да запазим за поколенията една от най-старите държави в Европа, майка България, няма алтернатива.
Не може да има съмнение, че държавните институции, по време на военния конфликт между Русия и Украйна, са полагали необходимите усилия за укрепване на отбранителните способности на страната.
Национално усилие за укрепване на въоръжените сили по време на първата година на войната в Украйна
България, в рамките на своите възможности, провежда адекватна на средата за сигурност отбранителна политика. Компетентните държавни органи и специалните служби осъществяват разнообразна и богата по съдържание дейност в контекста на войната в Украйна.
Радостно е, че гласът на България се чува все по-отчетливо при разработването и приемането на съюзните документи и колективните решения в областта на отбраната и сигурността.
Северноатлантическият съюз и Европейският съюз реагираха на войната в Украйна на най-високо ниво като приеха важни стратегически документи и решения.
На срещата на върха на НАТО, състояла се на 29 и 30 юли 2022 г. в Мадрид, отпечатък върху която сложи войната в Украйна, се прие нова Стратегическа концепция.
Стратегическата концепция е програмен документ, който определя предизвикателствата и политиките на Алианса за следващото десетилетие. В нея се подчертава, че „…силна и независима Украйна е жизненоважна за стабилността на евроатлантическата зона“. Същевременно, в приетото на срещата комюнике, се акцентира на новата постановка за Русия, залегнала в Стратегическа концепция. Руската федерация е „…най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците“.
От своя страна, ЕС също направи решителна крачка за увеличаване на капацитета за действие на всички съществуващи и на новите граждански и военни инструменти в интерес на сигурността.
В изпълнение на Глобалната си стратегия за сигурност, през месец март 2022 г., т.е. броени дни след навлизането на руските войски в Украйна, за първи път, държавите-членки, приеха изключително важен нов документ, наречен Стратегически компас, който съдържа обща визия и подробни цели и мерки в областта на сигурността и отбраната.
Стратегическият компас е ръководство за действие, представляващо конкретни предложения и срокове в областта на сигурността за следващите 5-10 години в четири области:
- действия в условия на кризи;
- защита на гражданите от рискове и заплахи;
- инвестиране в способности и технологии;
- партньорство за постигане на общи цели.
Намеренията и действията на НАТО и ЕС са взаимно свързани и целенасочени към гарантиране на отбраната и сигурността на държавите-членки.
Трябва да се отчита фактът, че действащите национални стратегически документи са приети преди посочените стратегии на НАТО и ЕС.
В този смисъл, нашите доктринално-концептуални документи, не са синхронизирани с новите постановки, оценки и насоки на работа в областта на колективната сигурност и отбрана.
Внимателният им прочит обаче показва, че те, с някои изключения (Национална отбранителна стратегия), не са загубили своята актуалност и при сегашната обстановка могат да служат като ръководство за действие в областта на отбраната и сигурността.
Празноти има, но посоката е вярна. Залегналите в тях принципни положения са валидни и не влизат в колизия с изискванията, произтичащи от войната в Украйна.
Националната реакция по колективните мерки набелязани на срещата в Мадрид и в Стратегическия компас на ЕС разглеждам подробно в статиите „Българският национален интерес- клише или висша ценност“ и „България- страна със статут на прифронтова държава“, поради което тук няма да се повтарям.
Може да се каже, че държавното ръководство, в лицето на президента на Републиката, на Парламента и Правителството, реагира своевременно и последователно на промените в средата за сигурност, породени от войната в Украйна, взема важни решения и набеляза всеобхватни мерки в областта на сигурността и отбраната на страната.
Бих обаче си послужил с една аналогия, за да характеризирам ефекта от предприеманите мерки върху отбранителните способности на страната. В кацата се сипва вода, но тя е продънена, поради което водата изтича и в нея остават малки капки. За тази ситуацията в армията най-малко е виновно сегашното управление на страната.
Без да се омаловажават усилията на политическото и военното ръководство за повишаване на отбранителните способности на страната, може да се предположи, че движението по утъпкани пътеки няма да доведе до съществена промяна на ситуацията в армията.
Необходими са алтернативни мерки за решаване на проблемите, които от години се дискутират, но се неглижират, не защото не се ясни, а защото няма държавници с характер и политическа воля, които да вземат трудните решения.
С това се обяснява фактът, че мерките за които ще стане дума не са намерили място нито в Програма 2032, нито в План 2026.
Става дума за алтернативни, позволявам си да ги нарека революционни по характер подходи и мерки, както във военния, така и в гражданския компонент на системата за отбрана.
V. Алтернативни подходи и мерки за решаване проблемите на отбраната и въоръжените сили в контекста на войната в Украйна
Войната в Украйна е в разгара си. Трудно е да се прогнозира кога и как ще завърши този локален, но със стратегически измерения въоръжен конфликт. Надеждите на миролюбиво настроените хора са, че все ще се намерят истински световни лидери, които ще сложат край на кръвопролитието и ще седнат на масата на преговорите. Не така мислят обаче тези, които запалиха фитила на войната. Те не се тревожат, че с действията си приближават човечеството към Трета световна война и ядрен апокалипсис.
Още по-основателни са тревогите на българския народ. България, като пълноправен член на НАТО и ЕС, е позиционирана от другата страна на бариерата разделяща Русия от Евроатлантическото пространство. Тя е външна граница на тези съюзи и е в центъра на размирните Черноморски и Балкански региони. Разположена е в първата отбранителна линия на Алианса в Югоизточна Европа.
Такива са реалностите и ние не можем да избягаме от тях.
Не е по силите на един човек, с какъвто и потенциал той да разполага, да разработи стратегия и визия за развитие на въоръжените сили в контекста на войната в Украйна.
Да се нагърбиш с това дело, е все едно да се опитваш с войнишко канче да изгребе водата от Черно море.
Затова тук маркирам само основни идеи и някои конкретни мерки със средносрочен характер, които, по различни поводи и под различна форма, съм поставял през годините не един и два пъти. Тяхното реализиране може да помогне на армията да излезе от патовата ситуация, в която се намира и да придобие в обозримо бъдеще реални способности за осигуряване на военната защита на Отечеството.
Мерки за решаване на наболели проблеми във военния компонент на системата за отбрана
„План 2026“ предвижда да се проведе Стратегически преглед на отбраната в началото на 2023 г. Целта на прегледа е да се направи етапна оценка на изпълнението на този план и въз основа на нея да се набележат допълнителни мерки за ускоряване на процеса на придобиване на нови отбранителните способности.
Има смисъл от Стратегически преглед, ако той е задълбочено подготвен и се проведе по утвърдена методика и с участието на водещи специалисти – учени от БАН и системата на ВУЗ и представители на експертната общност.
Нека си признаем, че проведените преди години прегледи бяха в известна степен формални и на практика не доведоха до положителна промяна във въоръжените сили.
Нуждаем се от друг тип преглед на отбраната, който, в контекста на войната в Украйна, да обхване всички компоненти и елементи на Системата за отбрана и да даде обективна информация и идеи за военното строителство в новите условия и при водене на конвенционална и високотехнологична война, ако се стигне до такава.
И без да се чака провеждането и резултатите от Стратегическия преглед, могат да се вземат дълго отлаганите трудни решения и да се предприемат необходимите мерки за преодоляването на наслаганите през годините проблемите.
Такива решения са:
1. Връщане на наборната военна служба. Това е трудна, но наболяла и неизбежна мярка, която вече реализираха редица държави, в това число и членки на Алианса. Всички опити на Правителството и на Министерството на отбраната за излизане на армията от кадровия колабс се оказват неуспешни. Не проработи и въвеждането на срочна доброволна военна служба. Очевидно у нас не са създадени необходимите обективни условия и предпоставки за професионална армия. На дневен ред е преминаването към смесен принцип за окомплектоване на армията – професионален и наборен. Имам виждане за модела, по който да се въведе наборна военна служба. Разработил съм го в моята книга „За честта на пагона“ в материала „Рестарт на наборната служба – мит или реалност“.
2. Възстановяване в структурите на въоръжените сили на органите за възпитателна работа и морално - психическа подготовка на военнослужещите. И този въпрос поставям не за първи път. Всичко около тази мярка – потребност, причини, функции и задачи на тези органи съм развил в книгата „Митове и памет за заместник командирите по политическата част“. Тук само ще добавя, че въобще не става дума за възстановяване дейността на някогашните политоргани, които функционираха при други условия и в друга армия. Тук иде реч за подготовката на духовния фактор на въоръжените сили, който е един от трите фактора, без които не може да се говори, както показа войната в Украйна, за бойна мощ на армията. Сега този фактор е оставен на заден план и негативните последици са обществено достояние.
3. Въвеждане в армията на института на военното духовенство. Има място и потребност от изучаване на вероучение във войските. И този въпрос е поставян не един и два пъти, но по едни и други причини, неговото решаване е отлагано за бъдеще време.
4. „Модернизация“ на работата с хората за излизане на армията от кадровия колапс.
Досега, години наред, говорим за приоритетното значение на модернизация на въоръжението и бойната техника, но не се наблюдава такава настойчивост по отношение на иновациите в работата с човешкия фактор. Няма нищо по-нормално от това, двете модернизации да вървят паралелно, дори с превес на работата с хората. Модернизацията на работата с човешкия фактор трябва да има всеобхватен характер и да се разпростира върху целия комплекс от въпроси – подбор, обучение, възпитание, кариерно развитие, лидерство, социален статус, та чак до пенсионирането на военнослужещите.
Тук поставям акцент на два въпроса, свързани с хората в отбраната.
Първият въпрос е за работата с офицерския корпус.
Основният дефект на досегашната постановка на въпроса за хората в отбраната е, че не се откроява водещата роля на елита на въоръжените сили, какъвто е офицерският корпус. Работата с офицерите не е изведена като приоритет със специално внимание. Всички надежди за провеждане в армията на националната политика за изграждане на модерна и съвременна армия са свързани с офицерския корпус.
Изваждането пред скоба на работата с офицерския състав налага Правителството да разработи и приеме Национална програма за работата с българското офицерство.
Тя трябва да има за цел да възкреси офицерската професия и да възвърне блясъка на офицерския пагон. Сега офицерският пагон не блести с неотразима светлина. Ето само един факт. В План 2026 и Програма 2032, разделите касаещи човешкия фактор, носят заглавие „Хората в отбрана“ и колкото и да се взираш в тях, думата офицер в двата документа се споменава два или три пъти и то съвсем неангажиращо, между другото. Хора, свързани с отбраната, много и най-разни. Но армията, както човешкото тяло, си има гръбнак и този основен опорно - двигателен орган е офицерския корпус. Нивото на амбиции по отношение на офицерската професия е нещо много различно. И понеже тази разлика не се прави, престижът на офицерската професия пада, а желаещите да й се посветят от година на година намаляват.
Не трябва да се забравя, че офицерството винаги е било неразделна част от елита на нацията. Офицерите са истинските лидери във войсковите колективи.
Офицерството трябва да има своя „библия“, която нарекох Кодекс за честта на пагона на българския офицер. Написах обстоен материал по тази тема. В него излагам много подробно аргументи и мотиви за ползата от такъв документ. Постарах се, и според силите и възможностите си, разработих проект на Кодекс за честта на пагона на българския офицер. Изпратих го на Министерството на отбраната. И отново същото, ни дума, ни стон, макар, че имаше публикации в подкрепа на идеята и на конкретния текст на проекта. Ръководейки се от правилото, че „Казаното отлита, написаното остава“, поместих този проект на Кодекс в книгата ми „За честта на пагона“. Сега отново поставям въпроса да се приеме Кодекс за честта на пагона на българския офицер. Има смисъл. Залогът за офицерската чест и достойнство е твърде голям и важен, за да бъде неглижиран.
Вторият въпрос е за формирането и защитата на националните интереси и ценности в областта отбраната и въоръжените сили.
Нуждаем се от нова философия и визия в тази област, като за начало е наложително да се направят три стъпки:
Първа стъпка в това отношение може да бъде разработването и приемането на Българска национална доктрина. Що за държава сме, в това преломно време, да не се знае кой е нашият национален идеал. Националната доктрина определя историческите стремежи и цели на нацията, кога и как ще се постигнат и с какви средства и инструменти ще превърнат в дело мечтите и бляновете на българския народ. В нея се формулират националните интереси, чиято защита лежи в основата на националната сигурност. Обидно е България да е единствената страна на Балканите без национална доктрина.
Втората стъпка е свързана с преосмисляне на работата по националните интереси.
Същността на новата философия се заключава в спазване на правилото „Националният интерес, като дълговременна стратегическа цел, осъзната потребност и комплекс от непреходни ценности е над всичко останало“. Всяка държавническа и народополезна дейност в отбраната на страната да започва и да завършва с въпроса: „Това дело е ли в полза на българския национален интерес или го неглижира“. И само при положителен отговор да се работи за реализация на даденото събитие или решение.
Главното в областта на отбраната е да се търси и отстоява хармонията между националните и колективните интереси. Когато между тях има колизия, националният интерес е на първо място.
В книгата съм развил тезата, че националния интерес е кауза, а не изтъркано клише, използвано от парламентарната трибуна и под път и над път от политиците.
И третата стъпка е за изграждане на визия за ценностната система на съвременния български войник. Българската армия ще изпълнява пълноценно своята функция на школа за изграждане във военнослужещите на войнски и граждански добродетели само, когато възпитателната и командно-организаторската работа на командирите и началниците от всички нива на военната йерархия е насочена към отстояване на българското самосъзнание и на българските национални традиции и ценности.
Най-малко е обидно и унизително да се прекръщават общочовешките и българските национални ценности като се назовават евроатлантически ценности. Този „модернизъм“ не е нищо друго освен подмяна на патриотизма и родолюбието с чуждопоклоничество и национален нихелизъм.
Някога, в тоталитарното минало, по време на култа към личността, ако в доклад или изказване не се кажеше поне веднъж „Под мъдрото ръководство на другаря Т. Живков“, оценката е тотален провал. Сега, като че ли става същото, ако се пропусне да се декларира предаността към евроатлантическите ценности.
Българският войник е войник на България. Българската армия е армия на България, страна членка на НАТО. Нека сторонниците на евроатлантическите ценности да посочат поне една такава ценност, която да не се съдържа в Конституцията на Република България.
С приоритетно значение си остават и въпросите, свързани с модернизацията на армията, изграждането на отбранителните способности, актуализация на военно - образователна система и научното обслужване на отбраната на страната.
Мерки отнасящи се до гражданския компонент на системата за отбрана.
В съвременната взривоопасна глобална и регионална среда за сигурност, в условията на хибридни заплахи с комплексен характер, неимоверно нараства ролята и значението на невоенния фактор (гражданския компонент) на системата за отбрана.
Гражданският компонент на националната отбранителна система включва: силите и средствата на министерствата и ведомствата от централната и териториалната администрация; органите на местното самоуправление; търговските дружества; предприятията; юридическите лица; организациите с възложени военновременни задачи и гражданите. Програма 2032 извежда развитието на невоенния компонент на системата за отбрана ката приоритет на отбранителната политика на страната.
Военният и гражданския компонент на системата за отбрана са двете страни на медала. Те са неразривно свързани и взаимно си влияят. Отчитайки обстоятелството, че случващото се в системата за отбрана пряко влияе на способностите на армията, предлагам няколко алтернативни мерки, които са на дневен ред и чакат своето решение. И тях съм поставял неколкократно през годините в мои публикации.
Такива са:
1. Обособяване на гражданска защита, ако не в самостоятелно министерство на извънредните ситуации, то поне като държавна агенция.
Няма друга служба или ведомство, което да е претърпяло в годините на демокрацията толкова реформи и трансформации, каквато е гражданската защита. И общия знаменател на тези изменения е, че ставаше от лошо по-лошо.
След поредицата от нищо неоправдани експерименти е необходимо най-после гражданската защита да получи мястото, което заслужава в Системата за защита на националната сигурност. В ЕС гражданската сигурност е изведена като приоритет на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). В „Актуализираната стратегия за национална сигурност“ сигурността на гражданите е определена като основен критерии за успешното функциониране на системата за национална сигурност. Така е на книга, но в живота е друго и това статукво трябва да се промени.
Мотивите за подобно политическо решение са развити в книгите ми „Политики по сигурността“ и в „За честта на пагона“.
Но още по-силни и категорични уроци за подобна промяна, ни поднесоха войната в Украйна и земетресението в Турция, което напълно разруши 118 000 сгради и причини смъртта на над 40 000 души.
2. Възстановяване под някаква форма на Системата за патриотично възпитание и военна подготовка на младежта. Това може да бъде една от работещите мерки за подобряване на отбранително-мобилизационната подготовка.
Някога, с революционен плам, заедно с мръсната вода, изхвърлихме от коритото и бебето в канала. На 01. 09. 1990 година сложихме кръст на началното военно обучение като самостоятелен учебен предмет в средното училище. Последва ликвидация на Организацията за съдействие на отбраната (Постановление №72/30. 04. 1992 г.). И за да се довърши това дело, през 1999 година, се разформирова и „Управлението за предказарменна подготовка на младежта“.
Плодовете от тези необмислени действия са горчиви и днес, макар и с неохота, ние сме принудени да берем. През 2022 година, според традиционно международно ежегодно представително социологическо изследване на WIN/Gallup International Association, което обхваща 64 държави, само 25% от българите са готови да се бият за страната си. По този показател България се нарежда на 54 място в света (само 10 държави от изследваните са след нас) и на последно място на Балканите. Изследването показва, че в глобален мащаб 61% от анкетираните в 64 държави биха били готови да воюват за своята страна, т.е. почти 2,5 пъти повече от България. Малко е да се каже, че тези данни са тревожни, те по-скоро са стряскащи.
Видя се, че Законът за резерва не работи. Убедихме се, че с кръпки не се шие нов костюм. Твърде дълго продължава агонията на системата за отбранително-мобилизационна подготовка, за да се хранят надежди, че тя, в този вид, ще проработи. Независимо от провала на тази политика, идеи за кардинална промяна няма.
На 22.02.2023 г. беше публикуван за обсъждане Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за организиране, провеждане и осигуряване обучението на български граждани за защита на отечеството. Наредбата предвижда провеждане по 5 часа военно обучение на учениците в 10 и 11 клас в часа на класния, а също така ред и условия за обучение на български граждани с висше образование или студенти за придобиване на квалификация „Офицер от резерва“. Това е стъпка в правилна посока, но не е крачка към трайно решаване на проблемите. В тази област се случват неща, които, меко казано са смущаващи.
Ето един конкретен пример в това отношение, който е много показателен за отношението на управляващите към въпросите за подготовката на населението за отбрана. На 18. 01. 2023 г., Министерският съвет, прие решение за даване от Конституционния съд на тълкувателно решение на въпроса: „Допуска ли чл.59 ал. 2 във връзка с ал.1, изречение първо от Конституцията на Р. България, въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на Отечеството в мирно време на български граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Р. България за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военно време“. Настоящата правна уредба предвижда доброволност при провеждане на подготовката на българските граждани за защита на Отечеството. 32 години, след приемане на Конституцията, въпросът за характера на подготовката не е стоял на вниманието на властите И едва сега Правителството пита дали Конституцията допуска регламентиране със специален закон на въвеждането на задължителна подготовка на гражданите със статус на запасни в мирно време, без обаче това да води до въвеждане на военна повинност във вида на съществуващата до 01. 01. 2008 г. наборна военна служба.
Войната в Украйна показа по най-категоричен начин важността на системата за отбранително-мобилизационна подготовка.
Необходимо е да се тръгне отнякъде и най-добре е това да стане от подрастващото поколение. Имам разработка по този въпрос. Основните й положения могат да се видят в книгата „За честта на пагона“.
3. Трябва да се върнем и към идеята за формиране на Национална гвардия, като неразделна част на системата за защита на националната сигурност. Действително, това е дискусионен въпрос, който на приливи и отливи се коментира повече от 20 години. Украинският конфликт ни показа, че у нас, точно в това отношение, има празнота в системата за национална сигурност. В редица общини са създадени доброволни формирования, но те съществуват само на книга. Не сме ги видели да действат на терен. На практика, при стихийни бедствия, се разчита на БЧК и на неговата планинска спасителна служба.
По статут Националната гвардия може да е доброволна организация на двойно гражданско - военно подчинение, с функции и задачи в помощ на държавни структури и органите по защита на населението, територията на страната и критичната инфраструктура при кризи и конфликти от невоенен и военен характер.
Основните положения на изграждането и функционирането на Националната гвардия разработих през 2019 г. в „Проектозакона за запасното войнство“. Публикувал съм го в книгата „В единението е силата на българското войнство“, Част втора.
В тази разработка, аз предлагам редица алтернативни мерки с основополагащ характер. Убеден съм, че тяхното прилагане може да спре негативните тенденции и да способства за развитие на въоръжените сили в контекста на войната в Украйна.
За реализирането на една част от тези, алтернативни на предприеманите до сега мерки, ще е необходим поносим финансов ресурс, а за другите - няма нужда от пари. Ще са необходими само политическа воля и новаторски дух.
* * *
Илюзиите, че 21-я век ще бъде век на мира, международната солидарност и сътрудничество, се срутиха из основи. Войната в Украйна окончателно ги погреба.
Трябва да приключат и илюзиите, че не българската армия, а някой друг ще ни свърши работата по гарантиране на суверенитета и независимостта на страната и защитата на нейната териториалната цялост.
Народът мъдро го е казал „Вълкът има дебел врат, защото сам си върши работата“. Партньорството и солидарността в рамките на НАТО и ЕС са много ценни, но те не са безплатен обяд. Ние получаваме сигурност за сметка на загуба на суверенитет. И в това отношение не се знае има ли червени линии, кои са те и дали не ги пресичаме..
Българският народ обича и тачи своята армия. Тя може да е малка, но си е наша. В света всичко се променя. Променят се и армиите. Вчера бяхме силни, днес сме слаби, утре може да си възвърнем бойната мощ и да станем отново прусаците на Балканите. Това е наш проблем и само от българския народ зависи неговото решаване. „Народ, който не храни своята армия, както казва Наполеон Бонапарт, ще храни чужда армия“.
Повелята е народът да се събуди от летаргичния сън, а политиците и държавниците да влязат в ролята си на лидери и заедно, с общи усилия, да възвърнем величието на българската войска.
Една армия, покрила с неувяхваща слава бойните си знамена, трябва да пази, продължава и защитава бойните традиции на своя народ!
Със силния всеки се съобразява, със слабия лесно се злоупотребява!
Въпрос на чест и на национално достойнство!
