През последните три седмици, в представляващата интерес за Румъния зона на Черно море се появиха три елемента на висша дипломация. Тяхното разглеждане показва, че те са продукт на внимателно планиране, в което са участвали опитни политици, учени и дипломати. Преди да се спрем на всеки елемент поотделно би трябвало да подчертаем, че се намираме в сложна ситуация, която се развива изключително бързо. Тя може да се характеризира най-общо като – възобновяване на изключително топлите отношения между Русия и Турция.
Между двете държави се водят дискретни разговори от няколко седмици.
В тази ситуация се появява и първият елемент от уравнението на сигурността, с последствия първо в зоната на Черно море, а след това и в Северен Кавказ, Близкия изток и целия мюсюлмански свят. Става въпрос за две писма. Първото бе изпратено от президента на Турция – Р. Т. Ердоган до президента на Руската федерация В. Путин, по повод „Деня на Русия“, на практика това е първият официален контакт след 24.11.2015 г. и в него Ердоган пише: „Надявам се, че нашите взаимоотношения ще достигнат предишното ниво, което заслужават“. Подобно писмо е изпратил и новият турски министър–председател до колегата си Д. Медведев.
Ние не знаем повече за съдържанието на двете писма, но разполагаме с един интересен коментар, направен от самия Ердоган пред журналист на вестник „Хюриет“. „След свалянето на руския самолет връзките между двете страни бяха почти прекъснати. С Путин доведохме двустранните ни отношения на изключително високо ниво. Търговският ни стокообмен с Русия надвиши този със САЩ. Тъжно е да наблюдаваш как стигнахме до тук. Надявам се, че нашите връзки ще се възобновят скоро и с нова сила ще се върнем към златните ни времена“.
Речено–сторено, защото няма време за губене. Тук се появява вторият елемент – „План от девет точки за нормализиране на отношенията между Турция и Русия“. Турските дипломати, които са го изработили считат, че възобновяването на двустранните връзки трябва да стане не по-късно от 15 август 2016 г.
След тази дата ще се навлезе във втората фаза на плана с времетраене от 6 месеца. През първите три месеца в Москва ще пристигнат представители на турското правителство от най-високо ниво (зам.–министри, държавен секретар, директори на Дирекции в различни министерства). Като резултат от официалните срещи с руските власти се очаква да се конституира работна група от най-високо ниво. В нея ще вземат участие политици, дипломати и бизнесмени от двете страни.
Трети елемент – охлаждане на отношенията между Турция и ЕС.
След гласуванията в Бундестага и Европейския парламент по повод арменския геноцид от 1915 г., турското правителство демонстративно върна доклада на ЕК, отразяващ напредъка на Турция във връзка с приемането й за член на ЕС. Турските власти са силно раздразнени и от нежеланието на европейците да въведат от 1 юли безвизов режим за турските граждани. Турция категорично отказва да изпълни искането на ЕК за промяна на антитерористичното си законодателство.
След като разгледахме трите елемента и направихме взаимовръзка между тях, можем да посочим следните изводи:
- Турската дипломация се стреми да нанесе класически удар от типа „реална политика“. При успех от тяхна страна ще се постигне изцяло изменение на уравнението на сигурността в зоната на Черно море. Последствията от тази политика от една страна ще се усетят и в част от Близкия изток, както и по линията на интереса на Турция към мюсюлманския свят от тюркски произход (изключително голяма зона, която достига далеч в Азия, до западните граници на Китай и Корейския полуостров). На този фонд какво да кажем за Балканите?
- В тази ситуация руската дипломация направи един от най-великите си ходове, показвайки силата си на Балканите по старата линия на панславизма. Не можем да намерим по-красноречив пример за това влияние от съвместните действия на Руската, Българската и Сръбската православна църква по повод вселенския православен събор.
- Комисията Юнкер не е в състояние да анализира и бързо да се адаптира към динамично променящата се обстановка.
- Провалът на мисията на нашия президент в София показа, че не сме готови за голямата световна политика, където неочакваните ходове изненадват неподготвените или слабо информираните.
Превод от румънски и обработка: Н. Нанов
Източник: Adevarul
