Вече наистина няма къде да се отстъпва, защото краят на трагикомедията наближава със страшна сила. Планетата е в състояние на необявена, перманентна, асиметрична война и живее „ден за ден“, а в същото време уж единствената глобална суперсила се гърчи в най-позорната си президентска кампания от два века насам. И как иначе, след като лица на Системата са Хилари Клинтън и Доналд Тръмп?
Селекция ала Кремъл
Критичните оценки по адрес на „американската мечта“ по правило са контрирани от папагалите на Статуквото с клишета за малоумни. Тоест – локуми за „неограничени възможности, предприемачество, дух, свобода, демокрация, човешки права“ и т.н. няма спор, че някои от „опорните точки“ са изпълнени със съдържание в различни моменти от историята, но към днешна дата повечето от тези ценности са превърнати в конфекция „втора употреба“. И по тази причина флагманът на Западния модел удари дъното с кандидати като Хилари Клинтън и Доналд Тръмп.
Направо не е за вярване, че най-могъщата държава в света стигна до тези, меко казано, неадекватни номинации.
Три месеца преди финала към Овалния кабинет са се устремили Хилари Клинтън, обявена от медиите за „най-мразената жена в САЩ“ и Доналд Тръмп, наричан „клоун и мошеник“ от немалка част от собствените си съпартийци. И така двете недоразумения претендират за наследството на велики държавници като Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн, Удроу Уилсън, Франклин Рузвелт...
С актуалната селекция за Белия дом политическата система оттатък океана възпроизвежда практиката на Кремъл от годините на съветското разположение, когато в най-високи постове в Партията и държавата бяха издигани възрастни или направо престарели апаратчици. Дори плоският номер с „нежния пол“ на Хилари не отменя рождената дата на бившата първа дама, която най-вероятно ще се върне на „Пенсилвания авеню“ малко преди да навърши 70 години. А съперникът й вече премина тази достойна граница и влезе в осмото си десетилетие...
Очевидно Системата и Моделът са изчерпани до крайност и Статуквото панически се е впило в най-баналните „алтернативи“. Даже в лицето на уж „антисистемния“ Тръмп. Другото обяснение за този блудкав кастинг е намаляващата стойност на президентската институция в САЩ, обезличена и изместена от финансовата олигархия и военно-промишления комплекс.
Безпартийни партии
Изследователите на американската политическа история не от вчера обясняват особеностите на непряката USA– демокрация, при която избирателите излъчват делегати, гласуващи от тяхно име за кандидати и за президент. Да оставим на страна технологията на вота, а да помислим за смисъла на този странен „плурализъм“, допускащ надбягване само с два коня. По-точно – между слон и магаре, ако използваме символите на републиканците и демократите, разменящи щафетно ключа за Белия дом.
Вероятно усещате в какво се състои гениалният номер на олигархията и нейните „масонски“ ложи? Двупартийната система, съставена от „десните“ и „левите“ според американския прочит на идейно-философския буквар, всъщност е идеалната формула за непоклатима власт на олигархията. Обществото е заклещено в мъртва хватка и няма ход извън схемата на Системата, имитираща конкуренция. Или милиардерът Тръмп, или милионерката Клинтън?! За подобен двоен удар с един ход в шахмата са измислили понятието „вилка“ (вилица)...
Историята е пълна с примери за размитата идеология на измамните полюси. За пред публиката републиканците минават за представители на едноетажна, консервативно-религиозна Америка, докато демократите говорят от името на либералната интелигенция от двата бряга, средната класа и имигрантите. Тези нюанси обаче са спорни и конюнктурни за разлика от безулсовната зависимост на магарето и слона спрямо банките, корпорациите и оръжейния бизнес. Ако им сипят в яслата, ще ядат, ако не – няма...
Ето как се оказва, че прословутата двупартийна система се крепи на две безпартийни партии, лишени от идейни корени и социална физиономия. Безцветният Биг Брадър сипе от екрана своите послания за третокласници като мезе към бирата и чипса на родителите, но не забравя да оцвети демагогията в синьо и червено, за да ѝ придаде вкус на автентично политическо състезание. На финала обаче винаги печели „Уолстрийт“! Без значение кой е президентът...
Тук е моментът да се отбележи, че понякога тази специфична американска безпартийност разбърква картите и прекроява политическите клишета. Така например супердесните по презумпция републиканци сложиха край на войната във Виетнам при Ричард Никсън и стоплиха отношенията със СССР при Джералд Форд, докато „либералните“ демократи отвориха кървавия апокалипсис в Индокитай при Джон Кенеди и го ескалираха при Линдън Джонсън. А един от водещите антикомунисти в Белия дом – Хенри Кисинджър, пръв външнополитически корифей на републиканското управление през 70- те години, и досега пледира за разбирателство между Вашингтон и Москва, признава принадлежността на Крим към Русия и подчертава решаващата роля на Кремъл в Сирия и в битката срещу ИДИЛ.
Отвличаща маневра
И все пак нормално ли е най-голямата глобална сила да не може да излъчи по-добри кандидати от бутафорния шоумен и антипатичната кариеристка? По никакъв начин, защото държавата, привличаща умове и таланти от цялата планета, няма никакъв проблем с личностите и „звездите“. Очевидно причината за тези номинации трябва да се търси освен в кризата на Западния модел и в други посоки, тъй като май става въпрос за отвличаща маневра, разработена в задкулисните центрове на властта.
Най-напред сме длъжни да отчетем особения период в световната конюнктура. В момента в ход е съвсем реална терористична или гражданска война в Европа, Турция, Близкия изток, Северна Африка, Донбас, Кавказ... Надпреварата във въоръжаването е факт, а американските корпорации атакуват търговските и екологичните граници на Стария континент. В допълнение идва социалната криза в САЩ, където средната класа обедня и се маргинализира, след като бандитите от „Уолстрийт“, ограбиха парите на своите вложители и акционери през 2008 г. и нататък. И точно в тези условия Биг Брадър реши да цака с два слаби коза...
Нито за секунда не трябва да допускаме, че стратегическите лаборатории на политическия и финасовия елит, секретните служби, военно-промишления комплекс и НПО-мафията са пропуснали по случайност Хилари и Тръмп. Тези двамата са АБСОЛЮТНО НЕИЗБИРАЕМИ, но е и в актуалната ситуация. Защото в момента олигархиятасе стреми да зомбира максимално дигиталната популация, като ѝ подхвърли покемон от кръстоската между слон и магаре. Да го търсят простосмъртните, докато загубят следата на всекидневната организирана, олигархична престъпност.
ГМО срещу разума
По всички писани и неписани правила на политическата наука мадам Клинтън и мистър Тръмп са антикандидати дори за кмет на най-затънтената мормонска колония в Средния запад, където проповедникът обладава общността от името на Всевишния. Хилари е манекен на коруопционната система, след като със съпруга си получават стотици хиляди долари за „лекции“ от час и половина, напомнящи за политическата учебна година на БКП преди три десетилетия. Защо ли? Много просто – по този начин олигархията плаща своите комисари във властта, като отгоре на всичко финтира данъците чрез всевъзможни фондации и манипулации. И така – 150 милиона долара за семейство за има-няма десетилетие...
Това обаче е дребен кахър в сравнение с престъпленията срещу цивилизацията на бившия държавен секретар на САЩ от „нежния пол“.
Както е известно дубльорката на Моника Люински носи основна отговорност за „Арабската пролет“ и по-специално за ислямисткия метеж в Либия през 2011-та, след който към Европа се насочи етнорелигиозен Армагедон с непредвидими последици.
А освен това „борците за свобода“, дошли на мястото на Кадафи, застреляха американския посланик в Бенгази през 2012-та. Ето това направи „демократката“ Хилари, без да броим нарушенията на закона и морала при използването на властта за лична употреба и мръсните номера срещу вътрешния конкурент Бърни Сандърс.
Ами Тръмп? На фона на Клинтън, той е направо симпатяга със своя антисистемен чар, но хайде да останем сериозни. Все пак обитатели на Бели дом са били велики мъже като Томас Удроу Уислън или Франклин Делано Рузвелт, направили много за мира през Първата и Втората световна война. Защо обаче на публиката хвърлят толкова обилно ГМО срещу разума?
Първата причина е, че през последния четвърт век телевизионното стадо даде достатъчно доказателства на олигархията, че всичко яде. От „идилията“, след Берлинската стена до „мъчениците“ от „Ал Кайда“ и петте милиарда долара на данъкоплатците изсипани от ЦРУ за неонацисткия „майдан“ в Украйна. Очевидно предстоят още по-тежки моменти, вероятно продължение на „организирания хаос“ в бивша Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Украйна... плюс социален „остеритет“ и миграционен джихад срещу Европа.
Ето защо на публиката се подхвърля „риалити“ с измамена съпруга и класически финансов аферист, за да не наднича по-далеч от екрана. А Капитала очевидно залага на своята храненица Хилъри, която изглежда по-шлифована и по-лъскава от колекционера на „миски“...
