(БЕЗ) НАМЕСА

Войната между Русия и Украйна е на път да премине 4-годишната граница. В картина, която изглежда почти кристализирала, Владимир Путин и Володимир Зеленски водят две страни, които по различни причини се борят с все по-неуправляеми проблеми. Насочвайки светлината на прожекторите към конфликта и неговите последици, генерал Леонардо Трикарико, бивш началник на щаба на италианските ВВС и настоящ президент на фондация ICSA, сподели.
"Не мисля, че има някой, който може да даде точни оценки на ситуацията на руско-украинския фронт и още по-малко за краткосрочните военни перспективи, казва той. Пулсът на ситуацията може да се усети само като си в театъра, отворените източници, публичните са по-разнообразни, но може би поради тази причина по-коварни и често средства за дезинформация и пропаганда. Същото важи и за социалните медии".
Путин и Зеленски в беда, ето защо.
"Въпреки това", продължава той, "не е погрешно, ако се оценят основите на настоящата война, която вижда и двамата претенденти в ясни и нарастващи затруднения. И на двамата липсват хора, чийто живот продължава да представлява малък интерес, макар и в различна степен на човешка злоба. Със сигурност Путин е по-зловещ, който също може да разчита на значително по-големи контингенти за вербуване. Оръжейни системи, които липсват на украинците, неточни и уязвими за руснаците. Безразборното нанасяне на удари е не само варварски избор, но и разкрива липсата на ефективни оръжия като количество и вид".
"Тогава Зеленски остава фундаментално неспособен да нанася удари дълбоки цели, решаващи за руския военен капацитет, както за американската съпротива да достави ракети "Томахоук", така и за европейските и други донори да дадат своите крилати ракети, с които Киев все още може да проникне в руския тил все по-ефективно. Освен това и двамата трябва да се заемат с проблеми от друг вид, Зеленски с неговите "чисти ръце", които Путин ще се опита да засили като фактор на украинската слабост, докато за Путин действащите санкции и тези, които вероятно ще дойдат, ще започнат да хапят по по-досаден и ефективен начин".
В крайна сметка, заключава генералът, "не може да се изключи, че все още сме изправени пред променлива тактическа фаза, вече преживяна в други случаи, с ограничен напредък на бойното поле, в която никой не отстъпва, а се оттегля малко или се опитва да напредва. На заден план се стои ситуация в прогресивно изтощаване и за двете. Надеждата е, че рано или късно нарастващите трудности и на двете страни ще станат по-малко удобни от споразумение, дори и да се считат за несправедливи."
Генералът явно пренебрегва някои факти, както и генезисът на конфликта, а и фактът за издадената заповед "войници с нацистки униформи да не се взимат в плен".