Надпреварата във въоръжаването не води към по-сигурен свят. Има обаче път към глобалната сигурност и той е свързан с укрепване на взаимното доверие, сътрудничеството и общите действия за справяне с предизвикателствата на новото време. Това заяви в интервю за БГНЕС ген. м-р д-р (о.з.) Стоимен Стоименов, бивш президентски съветник по въпросите на националната сигурност и заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БА и на приемника му Служба „Военна информация“/1994-2005 г./. Публикуваме част от интервюто* с ген. Стоименов:
С какво да си обясним тазгодишния голям интерес към Мюнхенската международна конференция, резултатите от която ще се анализират още дълго време?
Мюнхенската конференция по сигурността е световно събитие. С нея са съизмерими по престиж единствено срещите на Билдербергите и Икономическият форум в Давос. Конференцията се проведе в условията на рязко изострена международна обстановка. За голямото внимание и интерес говори фактът, че на нея присъстваха държавни и правителствени лидери от 30 страни, 77 министри на отбраната и на външните работи и около 500 представители на гражданското общество, бизнеса и военни дейци от 125 страни. В работата на Конференцията взеха участие генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Две са по-конкретно основните причини за този голям интерес: Първата причина е свързана с променените в света и в геостратегическата среда за сигурност. Световният ред, установен след падането на Берлинската стена, вече не работи. Еднополюсният свят, в който САЩ имаха еднолично господстващо положение, отива към своя край. На международната сцена излизат и други важни играчи като Китай, Русия и страните от БРИКС. Те имат претенции да играят доминираща роля в световната политика. Либералният модел е с изчерпани възможности. Светът, включително и в сферата на сигурността, се намира на прага на нещо ново и много по-различно от сегашните реалности. Втората причина е свързана с идването в САЩ на власт на новия президент Доналд Тръмп. На Конференцията се очакваше с голям интерес да се изложи политиката на новата американска администрация по отношение на глобалната сигурност, на НАТО, ЕС, Русия и към света като цяло. Интересът беше напълно оправдан, защото в предизборния период, а и след встъпване в длъжност, в редица свои изказвания новият стопанин на Белия дом лансира идеи и тези, които се различават коренно от политиката на президента Обама. Това внесе смут и до голяма степен страх сред европейските партньори на САЩ. Така например, Тръмп заяви, че НАТО е остаряла организация, и че те не могат повече да я издържат и да дават около 72% от парите за Алианса. Остри изказвания имаше и по адрес на ЕС, за който беше казано, че е в разпад и се раздира от сериозни вътрешни противоречия. Американският президент приветства Брекзит и излизането на Великобритания от Евросъюза и прогнозира, че и други държави ще последват този пример. Силно впечатление правеше промяната на тона по отношение на Русия. Президентът Тръмп намекна, че Крим може да бъде признат като част от Руската федерация като този въпрос беше обвързан със ситуацията в Сирия, където трябвало да се търси решение в съгласие с Русия и други сили. По отношение на Балтийските републики Тръмп посочи, че защита ще има, ако самите те си я заслужат. Видно е, че става дума за нова политика на САЩ, различна от досегашната.
Какво е новото в позицията на водещите държави, изложена на Мюнхенската конференция?
Тон и насока на дискусията на Мюнхенската конференция даде основният доклад, който беше озаглавен „Пост-истина, пост-Запад, пост-ред“. Той беше представен от председателя на форума проф. Волфганг Ишингер. В него се констатира дълбоката криза в световния ред и в либералната демокрация и подробно се изложени негативните тенденции, които се наблюдават в съвременния свят. За световни опасности в доклада се сочат Русия и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Най-голям бе интересът на Конференцията към позициите на САЩ. Американската делегация бе една от най-големите. Тя бе водена от вицепрезидента Майк Пенс, а в състава й бе министърът на отбраната Джеймс Матис, държавният секретар Рекс Тилърсън, секретарят по външната сигурност Джон Кели, сенатори, конгресмени и бизнесмени. Официалната позиция на Вашингтон бе изложена от вицепрезидента Пенс. Речта му бе посрещната с голям интерес. Според наблюдателите тя е била най-ярката реч, произнесена на Конференцията. Най-силно впечатление на всички направи фактът, че вицепрезидентът на САЩ застъпи позиции по отношение на глобалната сигурност, НАТО, ЕС, Русия и Китай, които са много по-близки и дори съвпадат с политиката на администрацията на Обама, отколкото с тезите на новия президент. Например, в своята реч Пенс каза, че „САЩ категорично ще бъдат зад НАТО и както досега, така и за в бъдеще ангажиментът към Алианса ще бъде непоклатим“. Тук вицепрезидентът отвори една скоба и добави, че европейските страни трябва да поемат своята част от дела за издръжката на Съюза. Известно е, че в съответствие с решенията на срещите на върха в Уелс и Варшава, държавите-членки трябва да завишат своите военни бюджети до два процент от БВП в периода до 2024 г. В изказването си министърът на отбраната Джеймс Матис, който е прочут с прякора си „Бясното куче“ и с резкия си тон, подчерта, че този размер на разходите за отбрана трябва да бъде постигнат още догодина, а не в седемгодишен период от време. Независимо от съществуващия финансов проблем, подкрепата за Северноатлантическия алианс беше доста категорична. По отношение на ЕС, Пенс посочи, че ангажиментът на САЩ е непоколебим и траен.
Наблюдателите отбелязват, че тонът в речта на Пенс към Русия бе по-смекчен. Заявено бе, че ще се търсят пътища за подобряването на отношенията с Москва, но тя трябва да понесе своята отговорност за Украйна и да изпълнява Минските споразумение. Тази позиция подразни руската страна, защото тя не съобщава нищо ново. Пенс обърна внимание и на киберсигурността, която определи като приоритет на американската администрация. Той обеща, че САЩ ще се стремят да доминират в информационната война. Вицепрезидентът завърши речта си с уверението, че и занапред САЩ ще бъдат заедно със своите партньори и ще отстояват ценностите на демокрацията. „Ние имаме общо минало, ще имаме и общо бъдеще. САЩ е вашият най-голям съюзник в настоящето и бъдещето“, завърши речта си вицепрезидентът Майк Пенс. На Конференцията се изказа и сенаторът републиканец Джон Маккейн, оглавяващ сенатската Комисия по въоръжените сили. Според наблюдателите той е разбил на пух и прах позициите на Тръмп по отношение на глобалната сигурност и е изказал коренно различна гледна точка по този въпрос. На Мюнхенската конференция пролича, че САЩ все още нямат единна позиция по глобалната политика, а президентът Тръмп не се ползва дори с подкрепата на своите съпартийци. Срещу него има обединен фронт на демократи и републиканци, на либерали и консерватори.
В същото време изказване направи и руският външен министър Сергей Лавров, който говореше за настъпващия пост-западен свят като за една реалност.
Лавров направи много силна реч. За разлика от миналата година, когато беше освиркан и грубо провокиран, тази година той беше посрещнат по подобаващ начин. В своето изказване той наблегна на това, че на този форум преди 10 години Владимир Путин произнесе знаменателна реч. В нея стопанинът на Кремъл очертава новата визия и доктрина на Русия по отношение на глобалния мир и сигурност. Лавров припомни, че преди 10 години някои са се отнесли с ирония към казаното от Путин, но днес неговите тези са се потвърдили по категоричен начин от самия живот. Руският външен министър се обяви за нормализиране на отношенията със САЩ, като наблегна на прагматичния и конструктивен характер на тези взаимоотношения. Той настоя Русия да бъде разбирана добре и да се отчитат нейните интереси и специфични отговорности за глобалната сигурност. Лавров наблегна на това, че светът днес не е същият. Той отново припомни думите на Путин, че световният ред, установен след края на Студената война, е изживял своето време. Той потвърди и заявката на своя президент, че Русия отсега нататък ще доминира в световната външна политика. Световният ред, установен на базата на западните ценности, е отмрял. На негово място идва нов ред, който Лавров определя като пост-западен.
Сходни с руския външен министър тези изложи неговият колега Ван И, външен министър на Китай. Последният заяви, че в наше време отношенията между Русия и Китай са се превърнали в основа на международната стабилност. Задачата, посочи Ван И, е сега тези отношения да се развиват.
Какво постигна България на конференцията?
Страната ни бе представена на нея от президента Румен Радев.
Какви срещи проведе той там?
Участието на президента Радев на Мюнхенската конференция беше изключително ползотворно. Извън Конференцията, той имаше доста натоварена и интересна програма. Президентът установи лични контакти с някои свои колеги – президенти на други държави, към които България има определени интереси. Бяха проведени срещи с президентите на Полша, Естония, Хърватия и Азербайджан. Президентът Радев застъпи интересни позиции по регионалната сигурност в разговорите си с Колинда Грабар-Китарович, президент на Хърватия. Изрази българската позиция, че страните от Западните Балкани трябва да се приобщават към евроатлантическите структури. Даде подкрепата си на инициативата на Загреб „Три морета“. Става дума за това държавите, които са в района на Балтийско, Адриатическо и Черно море, да установят по-голямо сътрудничество в областта на икономиката, транспорта, енергетиката и комуникациите. Президентът се съгласи да участва във втората среща на държавите по тази инициатива, която ще се проведе във Вроцлав. Илхам Алиев пък го покани да посети Азербайджан. Българският президент проведе среща с Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността госпожа Федерика Могерини. Той имаше отделна среща с влиятелния американски сенатор Джон Маккейн. На тях той изложи българските позиции за сигурността на Балканите и за засилване на отношенията и сътрудничеството между страните от Източна Европа.
Президентът се включи в дискусиите на две работни срещи. Едната от тях беше организирана от американска страна с участието на сенатори, конгресмени и военни. На нея се дискутираха въпросите на сигурността. Другата работна среща беше посветена на въпросите за бежанските и мигрантските потоци. Президентът Радев излезе с конкретно предложение, което срещна подкрепа - да се приеме дългосрочна стратегия с конкретен план за реализиране на мероприятия за справяне с бежанския проблем. В Мюнхен президентът Радев даде сериозна заявка, че в негово лице България ще има държавен глава – лидер от европейски мащаб.
А имаме ли яснота и консенсус по приоритетите на българската политика за сигурност?
Мисля, че приоритетните задачи в областта на отбраната и сигурността са ясно формулирани. По тях в обществото и сред политическите сили, макар и с известни нюанси, има общо виждане. В областта на външната сигурност основният приоритет е по-нататъшната интеграция в европейските и евроатлантическите структури за сигурност и отбрана. България е лоялен член на НАТО и изпълнява стриктно колективно взетите решения. Ние ще увеличим до 2024 година разходите за отбрана на 2% от БВП. Участваме, в рамките на нашите възможности, в операция „Атлантическа решимост“. На полигона край Ново село вече са разположени 120 американски войници със 17 единици бойна техника от 3-та бригада на 4 ПД на Сухопътните войски на САЩ. Участваме и в инициативата Адаптирано предно присъствие в Черно море. България ще участва с 4000 военнослужещи в най-голямото учение на НАТО „Сейбър гардиан 17“, откакто сме членове на Алианса. В него вземат участие 40 000 военнослужещи от 21 страни-членки и партньори на НАТО. Пикът на учението, което ще се проведе на територията на четири страни между които и България, е месец юли тази година. По отношение на вътрешната сигурност има много несвършена работа. В тази област определящите приоритети са свързани с овладяване на бежанската криза, борбата с корупцията и нелегалния трафик, овладяването на битовата престъпност и най-вече с осигуряването на гражданската сигурност. На дневен ред е и задачата за привеждане на Системата за национална сигурност в състояние на адекватност на новите реалности и на изискванията, произтичащи от големите геополитически промени в света.
*Пълният текст на интервюто четете тук: http://www.bgnes.com
