Списанието „The Econоmist“ , основано от Джеймс Уилсън, започва да излиза през 1843 година със задача да повлие на властите да отменят т.н. „хлебни закони“ , определящи митата на внасяното в страната жито. Според Карл Маркс списанието е орган на финансовата аристокрация. В днешно време радакцията се придържа към идеите на класическия либерализъм, професионално защитавайки симпатиите си към свободния пазар, глобализацията, свободата на имиграцията и либерализма в културата, в т.ч. употребата на леки наркотици и еднополовите бракове, като посланията са насочени към образованата читателска аудитория и към хората, взимащи отговорни управленски решения.
Списанието е издание на британската медия-компания „The Economist Group“, като в периода 1928-2015 година 50% от акциите са принадлежали на вестник „Financial Times“. След като през 2015 година японската медийна корпорация „Никкей“ купува „Financial Times“, то нейните 50% от „The Econоmist“ стават собственост на английските клонове на старите европейски фамилии Ротшилд и Аниели.
Тиражът на списанието през юни 2015 година е бил 1 554 048 екземпляра, като половината от тях са продавани в САЩ. Цената на дребно в Европа днес е 13 евро. Печалбата на списанието за периода 2015-2016 година е била 61 милиона фунта стерлинги.
ххх
След излизането на броя с прогнозата за 2019, стотици анализатори и читатели по света започнаха смело да предлагат свои виждания и тълкувания за бъдещото развитие на планетата. Много рядко прогнозите съвпадаха, което би трябвало да ни подскаже ,че във вложения изначален смисъл се крие огромна поливариантност. И в това няма нищо чудно. Във времената, когато за най-употребявани думи в света се определят „фейка“, „пост-истината“ или „токсичността“ не може в геополитиката и в поведението на управляващите кланове и партии да не откриваме двоен стандарт, тайни договорки, дезинформация и контрадезинформация, целенасочени лъжи и най-обикновен профанизъм.
Как иначе да си обясним, че в най-могъщата страна, образец на демокрация и правов ред – САЩ ,след напълно законния и признат избор на президент, вече две години същият този демократично избран президент става за смях, когато, тръгвайки на среща с ръководителя на най-голямата ядрена сила в света, и изказвайки своето удоволствие от предстоящата среща, само след няколко часа е принуден в резултат на специално организирана провокация да отмени тази очаквана от целия свят среща! Такива „сюрпризи“ се постигат единствено чрез координирана и високоефективна дейност на официално неоторизирани задкулисни сили, планират се предварително, обнародват се по специфичен начин и стриктно се контролира тяхното изпълнение!
Според редакцията на сп. „The Econоmist“, историческите събития на 2019, намерили място на корица са: отбелязване на 500-годишнината от смъртта на Леонардо да Винчи, представянето след реставрация на автопортрета на Артемизия Джентилески в галерията на „Accademia delle Arti del Disegn“ във Флоренция , 200 години от рождението на американския Омир, поета и журналиста Уолт Уитман, 150 години от рождението на Махатма Ганди, 60 години от достигането на първия съветски космически апарат–„Луна 2“ до повърхността на Луната и 50 години от стъпването на човек на Луната – американският астронавт Нийл Армстронг, излизането на Великобритания от ЕС, изборите в Нигерия и Южна Африка, насочването на сондата „New Horizonts“ към най-далечния космически транс-нептунийски обект от пояса на Куипер 2014 MU, наречен „Ultima Thule “, заседанието на Конвенцията за международната търговия със защитени видове от дивата фауна и флора в гр.Коломбо.
Това са реални исторически факти и събития, които сами говорят за себе си. За милионите читатели на списанието по света е предизвикателство, а вероятно и отговорност, самостоятелно да разкрият скрития подтекст, който ще определя посоката на бъдещите им действия, узнавайки истинската идея при разполагането на отделните портрети, символи и надписи в различните конфигурации . Челната корица на сп. „The Econоmist“ е събрала в едно планетата Земя, естествения ѝ спътник Луната, небесното и поднебесно пространство, като акцентът е Атлантическият океан с крайбрежията на Северна Америка и Европа, т.е. територията на голямото североатлантическо семейство.
Безспорно, доминантната теза за 2019 г. са философските, естетически и научни възгледи на човека-емблема на европейския Ренесанс, великия Леонардо да Винчи. В центъра на композицията е скицата на Леонардо, илюстрираща посланието за идеалния Витрувиански човек „от палатата на мерките и теглилките“ в трактата „De Architectura“ на античния римски архитект от 1 в. пр.Хр. Марк Витрувий. Блестяща идея, която прехвърля виртуален мост между дохристиянския идеал за красота, симетрия и сила на човешкото тяло, с разбирането на италианските майстори от Възраждането за човека като венец на природата и „cosmografia del minor mondo“ (космография на микрокосмоса) – аналогия на хармоничното функциониране на цялата Вселена. Така се стига и до внушението, че и през 2019 съвременният хуманен еталон на западната култура отново ще избере материализма вместо идеализма, отказвайки се от теоцентризма за сметка на антропоцентризма, защото според мнението на авторите човекът, а не Създателя е в центъра на Вселената. Така, човечеството без да е достигнало до пълното разгадаване на Божия промисъл за Homo sapiens, най-напред, през епохата на Възраждането, насочвано от бащата на лъжата, открива плътта, а след това, в епохата на Просвещението, възнася човека по-високо от Бога, за да извърви той в наше време пътя от хуманизъм до хомосексуализъм, от безполово човеколюбие до заличаване разликата между половете така, че да не остане нищо истинско мъжко и истинско женско в човешкото общежитие. Този е доминиращият образ за съвременен човек от „златния милиард“ в съзнанието на голяма част от многомилионната аудитория, редакциите и акционерите на „The Economist “ , на „Financial Times “ , на CNN, на „The Washington Post “ и „The New York Times “ , на фондациите „Отворено общество “ и „Клинтън “, на Атлантическия съвет, на Националния демократичен институт, на Съвета за международни отношения и Трилатералната комисия, на МВФ и Световната банка, на ПЕС, на десетки частни клубове, ложи и общества, които жадуват и очакват в скоро време изцяло да овладеят и управляват света.
На корицата „Витрувианският човек на 2019“ е разположен в най-стабилната геометрична фигура – квадрата и без да го виждаме в цял ръст е ясно, че е стъпил здраво на земята. Той не носи розови очила, защото вече е в състояние да превръща действителността във виртуална реалност; в едната си дясна ръка държи листа на марихуана – леко опойващо и в много държави разрешено наркотично средство, с което елита се забавлява за да се почувства и тялом във виртуалното пространство, в другата му, дясна ръка виждаме топка за бейзбол – любим аристократичен спорт, по време на който се водят делови и конфиденциални разговори за света и живота. В едната си лява ръка главният герой на илюстрацията е вдигнал високо смартфона си за сканиране на QR-код, подсещайки ни ,че вече никой от простосмъртните не ще може да се скрие от „Big brоther“ и, че всичко, ставащо на този свят, ще бъде проверявано и променяно своевременно. В другата си лява ръка човекът-идеал държи везни, изживявайки се в ролята на съдник. Интересното в случая е ,че на везните има поставени по пет човека от двете страни или общо десет. И тук вече се появяват версии за отговор на въпроса: между кого и кого авторите търсят баланс през 2019? Между силите на светлината и тези на мрака, между духовността и материалния прагматизъм, между би- и хетеросексуалните, между богати и бедни, между вярващи и атеисти и т.н. Общото число е десет – библейско число! Когато Бог сътворява по свой образ и подобие висшите, най-близко стоящи до него същества, той ги е създава само с „добро“ – Адам от плът и девет веществени, но безплътни чина ангели. Впоследствие някой от ангелите решават и те да се опитат да създадат свой собствен свят. Техният Отец не желае със сила да ги откаже от идеята и им предоставя възможност, но не в Рая, а на планетата Земя. От този момент падналите ангели стават богоборци, които успяват да привлекат на своя страна първия човек, Адам, когото впоследствие Отецът също изгонва от Рая. Съблазните и изкушенията, обаче, вземат връх в живота на хората и тъмнина обгръща планетата. Тогава Бога-Отец изпраща първородния си син да спасява човечеството и според св. Библия мисията на Спасителя е успешна и силите на доброто надделяват.
Дали авторите на картинката не искат да ни кажат, че през 2019 силите на светлината и мрака ще се изравнят, а през следващата 2020 година победата ще е за глобалистите?!
Върху лявата гръд на човека-еталон, с почерка на Леонардо, но не по неговия огледален начин (това е единствения надпис, изписан по начин с пряко въздействие) е татуирана емблемата на крайния феминизъм в Европа и САЩ – #MeToo. Но тъй като Витрувианският човек е мъж, то се оказва, че той търси защита от феминистките, защото явно се чувства жена, т.е той е джендър. Върху артериите на дясната му ръка е изрисуван символа на човешко ДНК, с което авторите ни казват, че техния герой е готов да се подложи на промяна редописа на неговата ДНК, стига това да му даде безсмъртие или поне много дълъг земен живот!
В „квадрата“ , около Витрувианския човек са разположени няколко графики: първата е на гол до кръста мъж, въртящ своето колело–чарка, което за този човек е символ на достойнство, труд, равенство, единство, взаимозависимост и самодостатъчност. Това е Махатма Ганди. Годишнината от рождението му е значим аргумент за присъствие на световната сцена през 2019, като по този начин авторите подсказват на „мозъчните центрове“ на Запад начина за „успокояване“ на народите им, имайки предвид отговора на Ганди : „Това би било добра идея! “ на въпроса, какво мисли за западната демокрация.
Втората картинка е на електромобил. И тук посланието към самопровъзгласилия се световен елит е да използуват все повече електромобилите като знак за висок стандарт. По този начин икономиката на страните от първия свят, а следователно и богатството на „изключителните“ , все по-малко ще зависят от енергийните ресурси, внасяни от развиващите се страни, които трябва да бъдат сдържани в развитието им чрез ограничаване на търговията и, най-вече, вноса.
В долната част на ребуса има четири картинки, които като цяло показват откъде биха могли да дойдат неприятностите за „избраните“ и как най-добре е те да бъдат туширани. Първият символ е на дивото животно „Броненосец“, който е „стъпил“ върху територията на Бразилия. Въпросите за опазването на природата, климатичните промени и намаляващите природни ресурси придобиват жизнено важно значение за цялата планета. Грубият материаризъм, безумният стремежът към богатство и високи печалби превърнаха човека в хищник. И, вероятно, единствената възможност е разумната част на човечеството да въведе драконови закони, които да „бронират“ дивата природа, защитавайки я от човека-хищник.
Вторият символ са двете изборни кутии и бюлетини, с изрисувани националните флагове на Южна Африка и Нигерия. Световният истаблишмънт не обича проблемите, особено ако те заплашват бизнеса. И Южна Африка и Нигерия са африкански страни, които в редица отношения са цивилизовани и имат сериозно участие в световната икономика. Но,за съжаление, в Южна Африка на преден план излиза въпросът със сегрегацията на белите хора и разрастващия се апартейд спрямо тях. В Нигерия не само джихадистите на „Боко харам,“ но и войната между земеделците и пастирите в централната част на страната
ескалира, а повсеместната корупция предизвиква пълна апатия сред най-многобройно населената страна на Африка. През 2019 избори ще има и в Индия, и в Иноднезия–в тези две страни е съсредоточена една пета от населението на света, в Тайланд и Пакистан, в Бангладеш и Камбоджа, в Северна Корея. Националните избори би трябвало да са парад на демокрацията в третия свят , но на практика, чрез „черните“ изборни технологии политическите върхушки в тези страни си осигуряват победата и техните „секти“ получават поредната възможност да се обогатяват за сметка на народите си , необезпокоявани от наблюдаващите ги, уж будни и принципиални западни стожери на световния демократичен ред! Има избори, но няма демокрация!
Третата картинка е автопортрет на италианската художничка от XVII век Артемизия Джентилески, която на 17-годишна възраст е била изнасилена от учителя си по рисуване Аугустино Таси. След нейното оплакване е започнал седеммесечен процес за установяване на действително случилото се, като Джентилески е била измъчвана чрез забиване на игли под ноктите за да се уверят съдиите ,че казва истината. Насилникът е бил осъден и Артемизия става символ на борбата срещу сексуалното насилие, обозначено с хаштага #MeToo, който през октомври 2017 година получи огромна популярност в социалните мрежи, подчертаващ осъждането на сексуалното насилия срещу жени и опитите за такива действия. Въпросите за защита правата на ЛБГТ-обществата, на жените срещу сексуалното насилие, на джендърите, на борещите се за равноправие жени и разрешаване на еднополовите бракове и през 2019 година ще са в центъра на общественото мнение. Редколегията и аудиторията на сп. „The Econоmist“ безспорно симпатизират на тази процеси и разказват за живота и творчеството на видни представители от тези общества за да печелят те нови съмишленици. Въпросът е ,ако в един определен момент, когато праведният гняв, родил се от традициите, вярата и възпитанието на болшинството хора на планетата се изправи срещу активно демонстрираната анормалност, дали този фин подход на неолибералната общественост няма да прерасне в облечен в закон наказателен поход срещу невинни мъже, срещу родители, обезпокоени за децата си, срещу православни свещеници и срещу несъгласните с тези нови тенденции законопослушни граждани?
Четвъртият планетарен проблем, пред който е изправен светът и който е намерил място в колажа на списанието, е бежанският и емигрантски въпрос. През последните няколко години в ход е преселение на народите. Въпреки опитите за решаване на проблема, развитите страни понасят огромни политически и икономически сътресения и едва ли 2019 година ще бъде изключение в това отношение. Английските журналисти виждат решението на проблема чрез ангажирането на специалния пратеник на Агенцията за бежанците на ООН, носителката на „Оскар“ , активната участничка в международни кампании по проблемите на бежанците, сексуалното насилие и опазването на природната среда, холивудската суперзвезда Анджелина Джоли. Американската актриса е майка на шест деца , три от които са родени в Камбоджа, Етиопия и Виетнам и са осиновени от нея и Брад Пит. Безспорно изборът на Джоли за лице на проблема с бежанците и имигрантите е удачен и не случайно авторите са търсили във външния облик на актирисата прилика с майка Тереза и Индира Ганди. В същото време, с огледалния почерк на Леонардо те са я назовали „Мона Анжелика“, допускайки аналогия с „Мона Лиза“. В края на живота си Леонардо е написал в своя дневник, че картината е недовършена и той има още какво да каже. Още нещо са искали да кажат и авторите на американската си аудитория с името „Мона Анжелина“. Отговорът дойде много бързо. В края на декември,месец и половина след излизането на прогнозата за 2019г., пред БиБиСи, Анжелина Джоли, на въпрос на водещия журналист: „Дали ще се кандидатирате един ден за президент на САЩ?, “ отговаря: „Ако бяхте ме попитали преди 20 години, щях да се изсмея. Винаги съм казвала, че ще отида там, където съм нужна. Не знам дали ставам за политик, но също така се шегувам, че нямам скрити тайни“ и продължава: „Освен това аз мога да работя с правителства, мога да работя и с военни, така че съм в много интересна позиция и съм способна да направя много неща“, добавяйки, че „засега“ ще запази мълчание по въпроса. Преди четири десетилетия републиканците избраха за свой кандидат–президент холивудската звезда Роналд Рейгън. За кампанията през 2020 година, след разгрома на Хилари Клинтън на последните избори,демократите логично биха издигнали изключително популярната сред творческата интелигенция, сред малцинствата и емигрантите, сред еколозите и феминистките, както и сред собствените им избиратели актрисата Анджелина Джоли.
В планетарното и небесно пространство, над „квадрата“ , са разположени отделни картинки и цели сюжети, които разкриват вижданията на авторите за важни политически и геополитически събития, които могат да се случат и развият през новата 2019 година. Непосредствено над главата на Витрувианския човек, в посока към известния американски поет и журналист от края на 19 век Уолт Уитмън лети щъркел, носещ в клюна си вързоп с „дизайнерско бебе“ , на което има штрих-код. През изминалата 2018 година две американски биотехнологични компании се приближиха невероятно близо до възможността да предлагат на двойките при инвитро оплождане да сканират ембрионите преди да ги имплантират в майчината утроба. С възможността да избира между няколко ембриона , двойката подложила се на инвитро оплождане, ще могат да оптимизират здравето на новородените по начин, невъзможен при нормално оплождане. В края на 2018 китайският професор Хе Дзянкуй, от Шечжуенския университет,обяви, че чрез технологията за генетично вмешателство (CRISPR) е успял да създаде генетично модифицираните деца, Лулу и Нана, придобили вроден имунитет срещу СПИН заразяване. През 2019 година богатите ще имат възможността да дадат на своите деца по-голям шанс да живеят дълг и в добро здраве живот.
Великият американски поет и журналист Уолт Уитман, възпял зараждащата се мощ на Америка след Гражданската война, в изследваната от нас картинка се е надвесил над планетата и с тъга се вглежда в хората, загубили американската си идентичност. Уитмън е известен със стиха си от стихотворението „О,капитане! Мой капитане! “ , посветено на убития президент Абрахам Линкълн: „Събуди се, вожде! Ръката ми на твойто чело е, а ти на палубата спиш, като че ли в мъртвешки сън!“ . Редакцията на английския седмичник прозрачно изказва недоволството си (отделен въпрос, доколко то е справедливо!) от избора и управлението на Тръмп, призовавайки на помощ духовните бащи на Америка. Защото, те, бащите–основатели,действително биха били потресени, ако биха могли да видят колосалното разделение, обхванало съвременното американско общество, отсъствието на идеали и вилнеещия самоубийствен меркантилизъм и ултралиберализъм, обзел тази велика нация.
На първата корица на списанието три велики нации присъстват с най-популярните си представители на местната фауна: Великобритания– с булдога, Китай – с пандата и Индия – със слона.
Мястото на Великобритания в световната политика и икономика през 2019 година ще се определя от крайното решение за „Брекзит“ . Има нещо нереално и твърде глупово при ситуацията , в която изпадна Обединеното Кралство. Явно, до референдума е било планирано едно, а след него животът постави всички в неочакваната ситуация, от която трудно се излиза. Булдогът с английския национален флаг е заел изчаквателна поза върху територията на праламентарната монархия Канада, юридически все още свързана с Великобритания с лична уния – последния знак от бивщето колониално величие на Англия. Не е случаен и слонът – Индия, поставен наравно с бившата метрополия и с бивни на диаграма, подсказващ ,че бившата колония през 2019 година ще се изравни и надмине Великобритания по размер на БВП.Огледалният текст с почерка на Леонардо гласи „Британия отвъд Брекзит“, което, вероятно, означава, че булдогът с мъртвата си хватка остава встрани от събитията и, явно, ще търси успешни позиции след изборите за Европарламент през май 2019 година, когато може да се окаже, че болшинството в новия парламент ще е евроскептично и тогава „Брекзит“ ще засвети със светлината на пътеводна звезда!
Слонът –Индия е показан като „извънземна сила“, която бавно,но уверено се възкачва върху геополитическата дъска на света. Той се е запътил за да заеме освобождаваните от Великобритания позиции не само поради бурния си икономически растеж , но и поради англоговорящото си население, създаващо имигрантски диаспори в много англоговорящи страни. Индия е член на БРИКС, където, с помощта на Русия, успява да нормализира отношенията си с Китай, а в ШОС се стреми да направи същото и с Пакистан – все ядрени държави. Индия добре балансира чрез военните си поръчки между Русия и САЩ, но сърдечността в отношенията на Моди с Путин са гаранция за мощното движение на страната по свой собствен път напред и нагоре.
Пандата – Китай е на „покрива“ на планетата и наблюдава внимателно, какво се случва в света. За английските анализатори комунистически Китай е „terra incognita“ , сила, с която всеки, включително и англосаксонският свят ще трябва да се съобразява, но не и в позицията му на супер глобален играч. По-скоро, те гледат на КНР като фактор, който ще обедини и мобилизира изпадналия в тежко раздвоение американски елит пред опасността от предстояща тотална конфронтация с Китай. Вече всички в Америка се убедени, че Китай е станал суперсила само благодарение на парите и високите технологии на Америка и този процес може да бъде спрян или забавен само с бързи действия. И търговската война , и новата „студена“ война като сблъсък на ценности ще преследват взаимни ограничения, защото между двете страни вече се издига стена на недоверие. А трилионите долари, спечелени в САЩ ще отиват за изграждането на гигантската паяжина на „Пояса и пътя“ , обвързвайки със структурни заеми десетки страни, чието злато закупено в Китай с част от същите кредити ще остава на отговорно пазене като гаранция за дадените заеми (вече 92 страни изпълняват това „упражнение“, изплагиатствано от практиката на американската ФРС).
Затова и Пандата седи на „покрива на света“ и засега само наблюдава, готвейки се за скок!!
В горната част на картинката безспорно са съсредоточени и основните послания за 2019 година.
През настъпващата година полетът на човешка мисъл, онагледен с един от 15-те летателни апарата на Леонардо, ще бъде подчертано насочен към Луната. Появата и изчезването на лунния диск ,както и впечатляващите постоянни изменение на неговата форма, е направила от естествения спътник на Земята космически образ на земните цикли - раждане, израстване, стареене, смърт и ново възраждане. Хората, особено творчески мислещите, са изваяли от Луната символ на изобилието, на цикличното обновление, на безсмъртието, окултната сила и тайното знание, на променливостта в настроенията, на интуицията. С други думи, според авторите, 2019 ще бъде година на промените, на
силните емоции, на възраждане и обновление, асоциирани с двурогата нова Луна.
Или генерална репетиция за голямата промяна през 2020!
За издателите и редакцията на лондонското сп. „The Econоmist“ главният ориентир и двигател на събитията в света ще бъдат отново Съединените щати. Изключително интригуващо е, че само двама действуващи световни лидери са представени в графичната прогноза „Светът през 2019“ на списанието – президентите на САЩ и РФ, поради което се натрапва и сравнението в подхода при изобразяването им. Докато негативизмът към Доналд Тръмп е по-скоро в подтекста, в скрития дълбок смисъл, то антипутинското и русофобско излъчване на колажа е натрапчиво и провокиращо!
На първият хоризонтален ред, един срещу друг са два портрета – на Доналд Тръмп и Махатма Ганди, като портретът на индиеца и символът пред него са поставени малко по-високо от главата на американеца и символа зад нея. Двата профила са с биометрика, а над профила на Ганди има текст на английски език в стил „Леонардо“: „Разпознаване по лице“. Написана огледално, всяка изразена мисъл не е истинското значение на думите и словосъчетанията, поради което тълкуването им изисква откриването на скритата идея на автора. Между Тръмп и Ганди е разположена свещената за страната на изгряващото слънце планина Фуджияма, която като действущ млад вулкан с идеална релефна пропорционалност символизира в японската култура единството на нацията, божествената чистота, първородната красота и хармонията. Скицата на Фуджи е разположена на нивото на очите на Ганди, което би трябвало да означава, че той би възприел този японски идеал като идеал на цялото човечество. Погледът на Тръмп също е насочен към символа за чистота в отношенията, хармония и красота в живота, но самият профил се намира под хоризонта на изображението на Фуджи. Фон на Тръмп, т.е. неговият background, е сюжет, показващ космическата сонда „Нови хоризонти“ , пътуваща към далечения космически обект от пояса на Куипер 2014 MU, наречен „Ултима Туле“. И сега, ако за индийския мъдрец символа „Фуджи“ е напълно съответстващ на идеала му за човешко общество, то „Новите хоризонти“ за обявената идейната платформа на американския президент, по мнението на авторите, е толкова далеч от реализация, колкото е и космическият обект „Ultima Thule“ , отстоящ на над 6 милиарда мили от Земята и получил гражданско звучение като синоним за „края на света“ . И тук, според нас, се крие загадката и скритото послание на цялата композиция. Космическата сонда на НАСА „New Horizons“ на 1 януари 2019 г. премина на 3200 км от повърхността на „Ultima Thule “. Учените не очакват нищо сензационно от заснемането на този далечен астероид – разстоянието до него бе изминато за 12 години. Едва ли това събитие ще бъде най-важното за американския президент през 2019 година? И отговорът се крие в огледалния прочит на словосъчетанието „New Horizons to Ultima Thule“ , където „New Horizons“ е „Да направим Америка отново велика! “, който лозунг за да се изпълни ще са необходими 12 години, равняващи се на пътуване до „Ultima Thule“ или до „края на света“, т.е. излиза ,че основната предизборна идея на Тръмп е балон и практически нереализуема! Но това не е всичко. Защо е било необходимо на авторите два пъти в една и съща картина да отбелязват 150-та годишнина от рождението на Ганди. За да разберем това, трябва да намерим факт от биографията на Ганди, който да свържем с Тръмп! Това може да бъде единствено философията на Ганди за ненасилствената съпротива, която успешно сваля от власт диктаторите! Но Индия не е нито Европа, нито САЩ – нужен е отработен европейски вариант. И всеки, който се заеме с използването на т.н. мека сила, настоятелно му се е препоръчвало от американските специални служби да се запознае с творчеството на проф. Джин Шарп. Първата издадена през 1960 г. книга на „бащата“ на цветните революции в България-97, Югославия, Грузия, Киргизия и Украйна е със заглавие „Наследството на Ганди като оръжие на моралната сила“ . Във втората си книга, издадена 1993 година: „От диктатура към демокрация. Стратегия и тактика на освобождението“ Шарп изброява 198 метода за ненасилствени действия, между които: №161. Ненасилствено психологическо изтощаване на опонента. №173. Ненасилствено завземане на една или друга територия. № 143. Метеж. Акции в самото правителство. Едва ли тези методи могат да бъдат определени като ненасилствени, но като препоръка за бъдещи действия за провокиране на „цветна революция“ през 2019 и 2020, вероятно, според авторите на прогнозата, са уместни. Единственото неуместно е да се прави аналогия, макар и скрита, между казаното от великия Ганди: „Неподчинението за да бъде гражданско, трябва да е искрено, уважително, обуздано, никога да не е враждебно, трябва да е основано на добре разбираем принцип, не трябва да е израз на каприз и над всичко това зад него не трябва да има зла воля или омраза“ (17:114) и методите на превратаджиите по света, назубрили методичката на Шарп.
В прогнозата на сп. „The Econоmist“ „Светът през 2019“ най-злонамерено и открито враждебно е структуриран сюжета, посветен на Русия и президента Путин. Честната и открита политика на руския лидер, носеща му невероятна популярност в целия свят не дава мира и спокойствие на неолибералната световна върхушка, която избра за острие в атаката си срещу Тръмп очернянето на Путин и политиката на РФ.
Профилът на руския президент е разположен в „околоземното“ пространство, над територията на Русия, зад и над четиримата конници. През 1497 година, немският художник Албрехт Дюрер сътворява цикъл от три дървени гравюри, пресъздаващи „Апокалипсиса“ на страшния съд, описан в шеста глава на Откровенията на св.Иоан Богослов, където четем, че четирите конника, олицетворяващи „Победителят“ , „Войната“ , „Гладът“ и „Смъртта“ са следвани от „ Ада“ „...и им се даде власт над една четвърт част от земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.. “ и още: .. „видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие “, които „...викаха: докога, Владико Светий и Истиний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята? “
Цялата тази ужасяваща библейска картина е намерила място на страниците на авторитетното списание, за да напомни на уважаемата англоезична публика как през март 1983 година Роналд Рейгън, апелирайки „да се помолим те ( съветските хора) да открият радостта от познаването на Бога“, обяви СССР за „Империя на злото“ и как днес „злодея“ Владимир Путин обрича страната си и света на нови адски страдания. Има и още два акцента в сюжета „Путин“ . Според английските анализатори, китайската панда е обърнала гръб на руския президент, но той, с помощта на „путинските тръбопроводи“ се опитва да обвърже Китай към Русия завинаги. Зад гърба на руския лидер се мъдри дългоносият Пинокио, символ на лъжата и празнословието в света на приказките. Трябва да си голямо „перде“ и безсъвестен манипулатор, за да си позволиш, когато собственото ти произведение бъка от „пост-истини“ и „фейк-внушения“ , когато действащият американски президент обяви редица англоезичните средства за масова информация за „лъжовни“ , а Оксфордският речник определи за думи на годината английските „toxic“ (токсичен, отровен) и „gaslighting “ (букв.превод „затъмняване “, но се има предвид манипулация, опит да накараме някого да повярва във фалшива реалност, да се съмнява в собствената си преценка и адекватност-б.а.) да прикачиш на уважаван световен лидер етикет на манипулатор и лъжец.
N.B. Напоследък съвременният свят по много напомня на събитията от края на Втората световна война, когато Уинстън Чърчил, ортодоксален антикомунист и презиращ съветска Русия до мозъка на костите си, бе принуден да ухажва генералисимус Сталин, за да спаси Англия от фашисткия разгром и „апетита“ на Америка. След войната, изпитвайки панически страх от стоманения вожд на пролетарията, Чърчил успя да разпали „студената война“ и да накара Труман да хвърли две атомни бомби над два мирни японски града, за да държи в страх Съветския съюз. Но безотговорността и превъзходството на англосаксонците тогава продължи само няколко години. Днес, след въвеждането в строя на нови, свръхоръжия – хиперзвукови и междуконтинентални ракети, ядрени торпеда и лазерни оръжия, положението на Запада е същото, както от преди 75 години, но, само че с обратен знак. И това ново статукво ще се запази поне още десетина години, докато напълно не се положат темелите и не се изгради структурата на новия световен полицентричен модел на развитие!
