(БЕЗ) НАМЕСА

Калейдоскоп - Хора без морал и съвест

Калейдоскоп - Хора без морал и съвест
Aвтор:  Георги Вацов 

22 Юли 2020

Заповедите на съвестта са двигателя на съпричастността ни към правата вяра, към правото дело, към правата слава. Не може да си рицар на истината и борец за справедливост ако твоята съвест ежеминутно не те родее с тежненията на собствения ти народ, с болките и страданията на хората по света, с личната ти отговорност за красива и просперираща България.

Г

Глобалният катаклизъм „COVID-19“ не само разклати устоите на съвременната цивилизация, но застави човечеството реално да придобие представа какво е напаст, колко безпомощен е човек пред връхлитащата го смърт и, че единствената възможност за спасение е колективният единен отпор на бедствието, на агресията, на бездарното словоблудстване, на диктата. Но не всички разбират тази истина или не всички искат да я разбират!

Напротив, за апологетите на социалния дарвинизъм пандемията е възможност за реализация решенията на Третата конференция по евгеника, проведена през 1932 година в Ню Йорк, на която „видният британски фашист Феърфийлд Осбърн заявява“: Евгениката (приложна концепция, целящи подобряването на генетичните качества на група хора-б.м.) насърчава оцеляването и размножаването на най-годните; косвено – тя предотвратява размножаването на непригодните“. По късно Фондация „Рокфелер“ спонсорира немската евгеника и, по-специално, изгрявящата звезда на човешкото „усъвършенстване“ – д-р Йосиф Менгеле“ (Матю Ерет, „Нова зора“,бр.20,2020 г.). По същество, социалният дарвинизъм и набора от практики в приложната генетика (евгениката), са методите и псевдонаучните принципи на теориите за превъзходството на определена раса, но в действителност те са псевдоаргументите, оправдаващи фетишизирането на неолиберализма и повсеместната пазарна конкуренция, в която винаги оцеляват най-силните! Обикновен фашизъм!

В Германия преди години бе издадена книга със заглавие
„Говори Хитлер– звяр от бездната“
с автор председателят на Сената на свободния град Данцинг през 30-те години на миналия век Херберт Раушник. Като част от близкия кръг на създаваната по това време от Адолф Хитлер Национал-социалистическа партия той дословно предава думите на кандидат-фюрера за бъдещето на Германия и света. Ние сме длъжни да унищожаваме народите така, както системно сме задължени да се грижим за немското население. Трябва да се изработи техника за унищожението на народите. Вие ще попитате какво значи да се унишожават народите? Подразбирам ли под това да се унищожават цели нации. Да, нещо подобно, всичко върви към това. Природата е жестока и затова и на нас също ни е позволено да бъдем жестоки“. Ето и аргументът на поредния създател на Нов световен ред: Днес ние сме изправени пред необходимостта да създадем нов социален ред. Редът е винаги йерархия. Секретът на нашия успех е в това ,че ние поставяме в центъра на политическата си борба правото на истинските господари на съществуване. Истинските господари се появяват тогава, когато възниква робството. Не може и да става дума за преодоляване на неравенството между хората – напротив, то трябва да бъде задълбочавано. Нашата задача е да превърнем в роби другите народи. Немският народ е призван да даде на света нова класа господари“.

За съвременния читател, вероятно, е възбуждащо интересно да узнае как Хитлер си е представял взаимоотношенията на Третия райх с европейските страни на изток и югоизток от Германия, спасени по-късно от Червената армия.

Първият договор за ненападение, сключен през 1934 година, е със съседната на Германия Полша. По повод на този договор, фюрерът казва: „Всички договори с поляците представляват временна ценност. Аз нямам намерение да постигам взаимно разбирателство с поляците. Аз не изпитвам необходимост да деля властта с когото и да било. И развива цялата си стратегия за диктата над цяла Европа:В центъра аз ще поставя „стоманено“ ядро, изковано от Германия. В него ще влязат Австрия, Чехия и Моравия , Западна Полша – нерушим блок от сто милиона души – без пукнатини и чуждородци. Той ще е здрав фундамент на нашето господство. Следва Източната федерация – Полша, прибалтийските държави, Унгария, балканските държави, Приволжието, Грузия. Федерациите не са изградени от равноправни народи, а съюзи от безправни народи – без армия, без самостоятелна политика, без самостоятелна икономика. На Запад ще бъде същото, както и на Изток – Западна федерация – Холанадия, Фландрия, Северна Франкония. Северната федерация ще включва – Дания, Швеция и Норвегия“.

Третият райх е бил разделен на административни провинции начело с назначаван гаулайтер-наместник, който е отговарял за насаждането в обществото на военна дисциплитна и прилагане на властовите инструменти на райха - арести, принудителна трудова повинност, принудителна стерилизация, разстрел. Хитлер е мечтаел да изкорени християнството, най-напред в самата Германия. Да бъде изкоренено християнството, напълно да бъде унищожено, включително и най-малките му издънки, на нас не са ни нужни хора, каито са втрещени в небесата, на нас са ни необходими свободни хора, които осъзнават и чувстват Бога в самите себе си!

През 1934 година, с тази идеология, Национал-социалистическата партия в Германия печели плебесцита за въвеждане на длъжността фюрер (вожд) на немския народ и избира на тази длъжност Адолф Хитлер с невероятните 88,3% от имащите право на глас около 42 млн. немски избиратели.

Не по-малко възторжена е била подкрепата за Хитлер и неговата идеология сред определени кръгове в България. Ето извадка от протокола от 21 заседание на ХХV-то Народното събрание, проведено на 13 декември 1941 г.

Министърът на външните работи Иван Попов:Ние приехме с готовност и благодарност поканата да се присъедим към Пакта за борба срешу Комунистическия интернационал (СССР-б.м.) Натоварен от правителството, аз отидох в Берлин, където на 25 ноември в една тържествена обстановка, под председателството на германския министър на външните работи г-н фон Рибентроп и с участието на представители на Италия, Япония, Испания, Манджукуо, Унгария, Финландия, Дания, Хърватска, Румъния и Словакия предадох писмо от името на българското правителство. (Чете) След като царското българско правителство бе поканено от правителството на Германския Райх, от кралското италианско правителство и от японското императорско правителство да се присъедини към Спогодбата за борба с Комунистическия интернационал, съобщавам с настоящето за присъединяването на България към тази Спогодба. (Ръкопляскания) Спогодбата бе продължена с още пет години“.

Министър-председателят Богдан Филов: Българското правителство, в изпълнение на решението си по чл.3 от Тристранния пакт, реши вчера, на 12 т.м., също така да скъса дипломатическите си отношения със Съединениете щати и да обяви положение на война с тази държава, както и с нейната съюзница Англия. (Всички народни представители стават прави, викат многократно мощно „Ура“ и продължително ръкопляскат). По този начин и ние, наред с останалите държави от Тристанния пакт, ще можем да допринесем към създаването на новия ред в Европа, на онази именно Европа,която се гради днес с толкова жертви, и, която сме убедени ще се издигне на развалините на днешната война“.

Председателят на Народното събрание Христо Калфов: Пристъпваме към гласуване. Които приемат декларацията, представена от правителството, моля, да вдигнат ръка. Абсолютно болшинство. Събранието приема“. (Всички народни представители стават прави,бурно и продължително ръкопляскат и викат няколкократно мощно „ура“)

Председателят Калфов става прав:Г-да народни представители! Редица поколения живяха , работиха и в борба измираха за извоюване свободата на нашия народ. След толкова жертви и усилия, благодарение на високия жест на великия водач на великия Райх и гениалния вожд на италианския народ, както и на техните героични войски и народи („Браво“, продължителни и бурни ръкопляскания) нашият народен блян е осъществен: България е свободна и обединена“. („Браво!“, бурни ръкопляскания.)

Никола Мушанов: „Искам думата!“
(тропа по банката)
От народните представители: Вярност за вярност!
Председателят Калфов: „Ще вдигнем заседанието“.
Никола Мушанов: Г-н Председателю, искам думата! Вие глух ли сте?
(Възражения от народните представители) В тия исторически моменти.
Председателят Калфов:В съгласие с правителството , вдигам заседанието“.

Тази еуфория на българските държавни мъже от
„осъществения блян за свобода и обединение“
донася на България жестоки бомбандировки от авиацията на САЩ и Англия над мирното население на София, над българските Скопие и Ниш, събужда люта ненавист у населението на Гърция, Югославия и Албания от действията на окупационната българска войска, осигуряваща тила на 35-те немски, италиански и хърватски дивизии, воюващи с местните партизани, задължава жандармерията стриктно и повсеместно да изпълнява Закона за защита на държавата и Закона за защита на нацията, довели до разстрели, вкл. на деца от Ястребино и Белица, до рязане на човешки глави срещу парично възнаграждение, до репарации от 119 милиона долара към съседните Гърция и Югославия, до невърнатите на България от Третия германски райх кредити на стойност 7 млрд.лева, равни на днешни 3,3 млрд ам.долара. Със свидните жертви, дадени в последната фаза на Втората световна война от над 20 хиляди наши сънародници и с решаващата помощ на СССР, България съумява частично да изкупи историческата си вина от присъединяването си към фашисткия пакт, като по този начин не само запазва територията си, но и си връща Южна Добруджа.

Доказан исторически факт е, че след 1933 година официалната държавна политика на Германия, базираща се на нацистка идеология е била подкрепяна от държавници, политици, индустриалци и банкери от САЩ, Великобритания, Италия, Франция и Белгия. След неуспеха на военната интервенция и гражданската война в Русия и утвърждаването на втори класов полюс в над една шеста от света, превърнал се в пример и надежда на стотици милиони хора за друг, по-добър живот, предизвиква Британската колониална империя, индустриалните и фанансови „акули“ от Уолстрийт, властелините на света: Ротшилдови, Рокфелерови, Хенри Форд, Дюпон, Хариман и пр. да предприемат решителни действия за ликвидиране опцията социалистическата обществено-икономическа формация да е алтернатива на капиталистическата. За ударна сила в реализацията на тази „велика“ цел е избрана унижената след Първата световна война и мечтаещата за реванш Германия. През 1930 година, в швейцарския град Базел, се създава Банката за международни разплащания (БМП) като инструмент на американо-немския план за погасяване на германския дълг, натрупан след Първата световна война. Учредители са частните централни банки на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Белгия и американските JP Morgan, First National of Chicago и First National of New York. Базелската Банка за международни разплащания, въпреки частично преотстъпените си функции след 1944 г. на МВФ и до днес като „централна банка на централните банки“ е основният механизъм за налагането на санкции от САЩ към непослушните страни, но през тридесетте години на миналия век тя е главната „каса“, финансираща нацистката индустрия и преди всичко военната промишленост.

На 22 юни 1941 г., въпреки действащия Договор за ненападение между двете държави, започва вероломната интервенция на Германия срещу СССР. В началото на 1937 г. членът на английския парламент У.Чърчил, в беседа с посланика на Германия в Лондон фон Рибентроп, заявява:Ние ненавиждаме комунизма точно толкова, колкото и Хитлер“. На 24 юни 1941 г. Държавният департамент на САЩ публикува изявление по повод обявената от Германия война, в което между другото се казва: „Фашистката диктатура е толкова недопустима, колкото и комунистическата диктатура“. Но хода на военните действия рязко променя първоначалните прогнози. На 9 юни 1942 г. СССР и САЩ подписват комюнике, в което определят като „изключително важна задача откриването на втори фронт в Европа през 1942 г.“. Такъв фронт се открива едва след две години, през юни 1944 г., когато Червената армия е започнала преследването на хитлеристката пълчища извън собствената си територия.

През 1943 г. Рузвелт пише на Чърчил, че
руският фронт за нас е от най-голямо значение, той е нашата голяма опора“,
имайки предвид и това, че битката на Източния фронт предоставя на Америка време и възможности за разгръщане на собствените ѝ сили. Разсъждавайки за военните неуспехи на англичаните, Чърчил, в отговор на молбата на военните щабове да разбере от Сталин за плановете му, заявява: „Нашето военно участие е твърде незначително, за да задавам такива въпроси. Ние воюваме с шест немски дивизии, докато Сталин се сражава с 185 дивизии!“

В края на ноември 1943 г., в Техеран, на срещата на тримата големи, Чърчил констатира, че след края на войната, която може да свърши през 1944 г. СССР ще се превърне в най-силната континентална държава и върху него за стотици години напред ще легне отговорността за всяко решение в Европа. Пак там, на 1-ви декември, на честването на рождения ден на Чърчил, Рузвелт произнася тост:Тук, в Техеран, ние се убедихме, че различните идеали на нашите нации могат да съществуват хармонично и съвместно, подкрепяйки нашето движение към общото благо“, а по-късно, по повод на разговорите за откриване на Втори фронт, той казва на Чърчил: „Точно, защото руските хора се отличават с простота в общуването, би било грешно да се смята ,че те са слепи и не виждат това, което става пред очите им“.

През март 1942 година Чърчил и Рузвелт се 
договарят да разделят света на три сфери на влияние:
за Англия – Близкия изток и Индийския океан, за САЩ – Тихия океан, а под съвместно ръководство – Атлантика и Европа. Създаден е Щаб за водене на военните действия в района на Тихия океан, в който влизат девет страни , а председател е президентът Рузвелт. След отстраняването на Мусолини възниква въпросът за привличането на Италия в антихитлеристката коалиция. Чърчил и Рузвелт решават да държат третия си партньор Сталин извън водените преговори с италианците. На 22 август 1943 г., в телеграма до двамата, Сталин пише: Великобритания и Съединените щати сключват споразумения, а Съветският съюз е в позицията на пасивен наблюдател; това положение е непоносимо и ние няма да търпим тази ситуация“. По повод на тази телеграма, на 25 август 1943 г., Чърчил пише до Клемент Атли: Черното петно в нашето време е разрастващата се настойчивост на Съветска Русия“. В коментар за ставащия все по-силен Съветски съюз, Чърчил пише до Антъни Идън на 6 октомври 1943г.: Аз не знам в какво състояние ще бъде Германия след края на войната, но ние не трябва да я отслабваме прекомерно – вероятно ще се наложи да я използваме против Русия“. На срещата между Сталин и Чърчил, в Москва, на 9 октомври 1944 г., английският министър-председател изказва надеждата си, че маршал Сталин ще му позволи да има решаващо право при определяне положението на Гърция. По същия начин маршал Сталин ще има решаващата дума при определяне положението на Румъния. Според собствените записки на Чърчил за тази среща той е поставил въпроса така: „Хайде да решим нашите проблеми на Балканите. Вашата армия вече е в Румъния и България, ние имаме определени интереси в тези страни, мисии и агенти .Не бива да се сблъскваме по малки въпроси“. Чърчил е взел лист хартия и е написал следното: В Румъния – Русия-90%, други страни -10%; в България – Русия 75%, други страни -25%; в Югославия – Русия-50%, други -50%; в Гърция – Великобритания -90%, други страни-10%. Сталин приел предложението на Чърчил за разделянето на сферите на влияние. На срещата от американска страна присъства посланик Аверил Хариман, а по късно Рузвелт пише на Сталин: „Войната е глобална и няма нито един военен или политически въпрос, от който САЩ да не са заинтересовани. Моето твърдо убеждение е ,че решението на откритите въпроси ще бъде намерено от трите страни само заедно.

През първите дни на февруари 1945 година на п-ов Крим, в Ялта, се провежда среща на тримата големи. По предложение на Рузвелт се подписва
„Декларация за освободена Европа“.

На Сталин особено допада предложения от американците текст за унищожаването на последните следи от нацизма и фашизма“.

Подробно разказваме за случилото се преди повече от 80 години, защото много от тези, които са избрани да водят народите към общото благо – мир, разбирателство, благоденствие – явно не познават историята и за тях 50-те милиона човешки живота не са достатъчни за да се спрат и да проумеят ,че отново тласкат света към конфронтация и самоизтребление. Пандемията „COVID-19“ показа, че до глобалната катастрофа има само няколко крачки. Ако сбъркаш - загиваш! На 25 ноември 1941 година, в Берлин, българският външен министър с Декларация присъединява страната към обща Спогодба за избиване на евреите и комунистите, за фактическото обявяване на война на СССР, САЩ и Англия, за унищожаването на 50 милона души, за разрушаването на градове и държави, за превръщането на хора в роби и на сапун! Той се казва Иван Попов. Приема го Адолф Хитлер. Той е горд! Словото му в Народното събрание е посрещнато с бурни ръкопляскания и викове „Ура!“ България е постигнала своя „блян за свобода и обединение“! Но не за дълго. Следва катастрофа за един цял народ и самоубийство на един външен министър!

В наше време, в навечерието на 9 май и във връзка с 75-та годишнина от Победата над фашизма, шепа хора без морал и съвест подписват Декларация, в която заявяват, че Съветският съюз сграбчи Източна и Централна Европа с неимоверна военна сила, репресии и идеологически контрол“- лъжа! Чърчил е инициатор за разделянето на света на сфери на влияние. Неимоверна военна сила“ - лъжа! Когато една вероломно нападната страна води война на живот и смърт, преминавайки хиляди километри и защитайвайки собствената си земя от агресора, то силата ѝ е в духа на народа-победител, в мощното оръжие на съюзниците и в антифашисткото единство. „Репресии“ - лъжа! Репресивни са фашистките „СС-отряди“, изгорените села и градове, убитите 27 милиона съветски хора. Идеологически контрол“ -лъжа! Навсякъде след войната са проведени избори под контрола на съюзническите комисии и в пълно съответствие с Декларацията от Ялта, в парламентите и правителствата има представители на опозицията, всички ръководители на държави и членове на правителствата са били местни граждани.

Новата група фалшификатори на историята се състои от страни, които исторически са били свързани в една или друга степен с тевтонския орден, със Свещената римска империя или са били част от т.н. стоманено ядро на Третия райх, но вековна е тяхната ненавист към Русия и СССР. Тези страни, бъдещи сателити на САЩ в регионалното обединение „Триморие“, ръководени днес от Атлантическия съвет във Вашингтон са мотивирани, морално и материално, да преиначават историята, да хулят Русия, представяйки се за жертви на болшевиките в миналото и на руската „хибридна война“ днес.Странното на тази компания е присъствието на православна България в нея– страна, „де факто“ не воювала със СССР и отсъствието на Хърватска, участвала активно в бойните действия на страната на фашистката коалиция.

Българското правителство, вероятно, иска да изглежда
последователно в антируската си позиция
след като външната на България министърка продължава линията на Декларацията на МВнР от септември м. г. по повод изложбата в Руския информационен център в София, посветена на 75-та годишнина на освобождение на България от фашизма. Тогава тя обяви: Щиковете на Съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави– лъжи! Репресиите са преди това – с приемането на Закона за защита на държавата (1924г.) и на Закона за защита на нацията. (1940 г.). „Заглушаване на гражданската съвест“ - лъжа! За разлика от други социалистически страни, в НРБ доказано не е имало дисидентско движение, освен ако не се броят епиграмите на активния борец против фашизма и капитализма Радой Ралин. Деформирано икономическо развитие“ – лъжа! Това е върхът на нахалството, защото сравнявайки последните „демократични“ 30 години с предишните 45 социалистически, констатираме: емигрирали поради липса на работа и ниски заплати 2 млн. български граждани, сравнена с пълната трудова заетост до 1989 г.; всеобщо безплатни, гарантирани от държавата образование, право на почивка, здравеопазване, санаториално-курортно лечение, стимулиране създаването на високохудожествени произведения и завоюване на световни награди в изпълнителското изкуство, в спорта и народното творчество. Малка България построи своя атомна централа, изпрати човек в Космоса, бе средно развита страна според стандартите на ООН и заемаше челни места в света по производството на електрокари и мотокари, електротелфери, продукция на тежката химия, на нефтохимията, на военно-промишления комплекс, по производството на ел.енергия на глава от населението, на фармацевтични продукти и медицинско оборудване, водещ производител на вина и тютюневи изделия, на пресни плодове и зеленчуци, на консервирана аграрна продукция и т.н. С Конституцията от 1991 година в „свободна“ и „демократична“ България вече не са гарантирани основните права на гражданите; индустриалното производство е съсредоточено главно в „аутсорсинг“ на изделия на големи европейски компании.

С пасквила си МВнР на РБ демонстрира пълната си безпомощност в реалната оценка на действителността с предупреждението: „руското посолство“ да не заема позиция в подкрепа на съмнителна (???) историческа теза („освобождение“)“. Напомняме на самораслите „корифеи“-международници, че на историческата среща в Ялта, където е прието и решението за създаването на ООН, лидерите на коалицията, победила в най-страшната война – Сталин, Рузвелт и Чърчил приемат Декларация за освободена Европа“, която декларация, подкрепена с дела и отговорност от подписалите я, гарантира световния мир вече 75 години. Именно освободената Европа!

Едва ли родената през 1975 г. в Пазарджик и постъпила през 1989 г. в немската езикова гимназия, бъдеща министърка, знае нещо реално за истинската свобода в НРБ. „Специалистката по всичко“ Екатерина Захариева от 37-годишна възраст е под топлото крило на „Ирландската пастирка“ и за 10 години прескачания по чиновническата стълба е сменила четири (!!!) (околна среда, регионално развитие, правосъдие, външно) министерства в пет правителства и президентска администрация. Най-големите си „подвизи“, в течение вече на три години, тя осъществява „на нивата“ на дипломацията, където и до днес е напълно неясна, както за външния свят, така и за местните кадри, още повече в качеството ѝ на вицепремиер по законодателната реформа, свидетелство за което е продължаващия над България „мониторинг“ на ЕК. Злите езици говорят ,че „дялания камък“ е подала документи за рекорд в Книгата на Гинес в категорията: държавен чиновник – многостаночник“ . Най-важното в нейната биография е, че тя е съпруга на бизнес - партньора на гоцеделчевския „изтърсак“ на Винету по далаверата със строителството и продажбата на „Бизнес парка“ в „Младост“, реализиран с любезното „съдействие“ на боса на кръга „Капитал“, който пък като член на „Глобална България“ беше и, вероятно, още е дясна ръка на шефката, разхвърляла на масата в апартамент на ул. „Любен Каравелов“ СV-та на бъдещия икономически екип на готвещото за „героични подвизи“ бъдещо правителство.

И да не остане съмнение у публиката „къде сме ние, а къде е светът“, ето някои извадки от приветствията на ръководителите на държави към президента Путин по-случай 75-та годишнина от Победата в Отечествената за СССР война.

Бениамин Нетяняху: Червената армия има решаващ принос в освобождението на Европа и разграма на нацизма“.

Ангела Меркел: За Германия и Русия тази дата има особено, символично значение. Изключително важно е да се пази паметта за трагичните събития от тези години“.

Борис Джонсън: Изразявам от името на британския народ признателност във връзка с решаващия принос на Съветския съюз и неговите въоръжени сили в постигане на Победата над общия враг. Бойното сътрудничество от тези години ни напомня за важността за консолидиране на усилията за противодействие на съвременните предизвикателства и заплахи, една от които е пандемията на коронавируса“.

В общото заявление на Владимир Путин и Доналд Тръмп по повод 75-та годишнина от срещата на Елба се казва: „Духът на Елба е пример за това ,как нашите страни могат да отхвърлят настрана различията, да затвърдят доверието и да си сътрудничат за постигането на още по-велика цел“.

В дните около честването на юбилея бе публикувано интервю на министъра на външните работи на Германия Хайко Маас, в което той казва: В последните месеци се предприемат опити да се преиначи историята по такъв безчестен начин, че това изисква разяснения, които по принцип не биха били необходими, ако си основаваме на неопровержимите исторически факти: Германия еднолично разпали Втората световна война с нападението си над Полша. И Германия еднолично носи отговорност за престъпленията на Холокоста срещу човечеството. Който поставя под съмнение този въпрос и приписва на други народи ролята на престъпници е несправедлив към жертвите. Тези хора се опитват да превърнат историята в инструмент и разцепват Европа“. И за да е „коректен“ и съответстващ на „Канцлер -Акта“ от май 1949 година, Маас добавя: За заетите от СССР Източна Германия, Полша, Прибалтика, страните от Югоизточна Европа разгромът на фашизма е свързан с началото на нова епоха , свързана с лишаването от свобода“. Единственото , което можем да посъветваме г-н Маас е да се информира от началника си , канцлерът Ангела Меркел, как в „несвободна“, атеистична Източна Германия е било възможно дъщеря на пастор да завърши висше образование, да е активист на пионерската и младежка комунистически организации, да участва в международни студентски бригади в СССР, да работи като научен сътрудник в Академията на науките на ГДР, да получи фундаментална подготовка, която да ѝ позволи след време да заеме най-висшия ръководен пост на Обединена Германия и да не е била лично свободна!

Българският президент Румен Радев, достойно и с ореола на боен генерал и главнокомандващ въоръжените сили, по зова на собствената си съвест, ще вземе участие в тържествения военен парад на Червения площад в града-герой Москва на 24 юни т.г., с който ще бъде отбелязана 75-та годишнина от великата Победа над фашизма. Той ще е доверен представител на преобладаващата част от един признателен народ, който пръв в историята, след деветоюнския фашистки преврат 1923 г., се противопостави на кафявата чума и се вдигна на въстание, потопено в кръв. Президентът Радев ще накара човечеството да си спомни, че българинът Георги Димитров е първият гражданин на света, който в леговището на звяра, по време на Лайпцигския процес 1933 г. , смело и решително разгроми райхсминистър Гьоринг, превръщайки се в знаме-символ за народите в борбата им срещу фашизма. За разлика от 350 000-те румънци, 45 000-те унгарци, 45 000-те словаци, 62 000-те италианци и 340 000 финландци, воювали под командването на немските завоеватели с Червената армия, български формирования не са участвали във военните действия срещу СССР, а над 30 000 синове и дъщери на България загинаха в смъртоносната хватка с безумния немски хитлеро-фашизъм и неговите помагачи в страната.

N.B. Потресен от репортажите на големия приятел на българския народ Джанюариъс Макгахън за Баташкото клане и Априлското въстаниe, великият френски писател Виктор Юго пише: Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушат. Трябва да се сложи край на империите, които убиват. Нека обуздаем фанатизма и деспотизма. Стига войни, убийства и кланета“.

Такова е посланието и от Победата над фашизма. Това е и зовът към паметта и съвестта ни днес, за да не допуснем нови човекоубийства! Заповедите на съвестта са двигателя на съпричастността ни към правата вяра, към правото дело, към правата слава. Не може да си рицар на истината и борец за справедливост ако твоята съвест ежеминутно не те родее с тежненията на собствения ти народ, с болките и страданията на хората по света, с личната ти отговорност за красива и просперираща България.

на горе