(БЕЗ) НАМЕСА

Светилището на духовността

Светилището на духовността

14 Септември 2020

Демократите и патриотите в България са осквернени и омерзени от фалшифицирането на светли исторически дати. В продължение на 30 години някои представители на управляващия елит подкрепят грубо изопачаване на факти, свързани с Втората световна война, без да се съобразяват с чуствата и историческата памет на мнозинството от населението на страната и са подкрепяни от САЩ, ЕС и НАТО. 

Поклонническото песнопение „Върви народе възродени, към светли бъднини върви“ продължава своето тържествено шествие в душите на милиони хора по света като безкраен катарзис чрез магията, наречена просветление и прозрение до следващото освещаване на 24 май. На този ден голяма част от част от образованото човечество дава израз на своята съпричастност към славянската духовност като общ културен код. А една част от населението на славянските земи преживява тази съпричастност като легитимация на национална идентичност. Така духът на закодирания в писмеността културен код играе ролята на устойчива духовна конструкция. Именно това ни кара нас, българите, понякога да възприемаме 24 май като свещен празник на духа.

За нас 24 май е „символ на вярата“, на вярата, че в началото бе Словото. А Словото е непобедимото оръжие на разума, смисъл на битието, послание за победата на възродения дух над мрака, над безпросветността. Без него господства смирението на робската покорност, дълбокият летаргичен сън, които раждат безразсъдъка и нечестивостта. Така историята ту се изтрива от паметта на поколенията, ту здравомислието отново побеждава със силата на разума и сътвореното от поколенията се превръща в културен код на духовността, в пантеон на безсмъртието. Първоучителите братята Кирил и Методий и техните ученици поставят началото на нова духовност, нова култура и цивилизация в България – Държавата на духа.

Специалистите в тази област продължават да се вълнуват за последиците от преминаването от една писменост към друга. Именно във връзка с това турският народ, начело със своя вожд Кемал Ататюрк, дава на света най-мъдрия урок със своя революционен дух. След продължителната употреба на арабицата той въвежда латиницата като решителна стъпка към нова европейска цивилизация. Заедно с реформата на писмеността Кемал Ататюрк провежда реформа в облеклото, езика, държавността, националната идея, културната и цивилизационната парадигма и т. н. Турската духовност с времето претърпява промени, които превръщат обществото от типичнаориенталска държава в продължение на цели векове, в модерна европейска нация.

Що се отнася до българския етнос, този феномен се проявява с особена сила, превръщайки се в една от главните цели на интегрирането му в православнославянската цивилизация. Това е исторически факт не само за ранното средновековие от IХ – ХII век, но и за периода на чуждото иго и за Възраждането. Особено важно е да не се забравя, че тази истина служи като крайъгълен камък на българското историческо битие, узаконено с покръстването и въвеждането на новата писменост, пригодена от учениците на светите Кирил и Методий и стимулирана от далновидни държавни мъже. С това се поставя и началото на формиране на българската народност и нация. А борбата за съхраняването на последиците от този феномен се превръща в първостепенен аргумент за българската духовна еманация по време на византийското и османското владичества, когато употребата на гръцкия и турско-арабско – персийския език и свързаната с тях писменост приема размери, застрашаващи духовната идентичност на народа ни.

24 май е феномен на постоянното духовно зареждане на българския национален дух от ХII век, когато за първи път се чества денят на Светите Апостоли и славянски просветители Кирил и Методий. А като Ден на българската просвета и култура за първи път е честван на 11 май 1851 г. в епархическото училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров. През 1892 г. Стоян Михайловски написва текст на всеучилищния химн „Върви народе, възродени, към светли бъднини върви“.

Днес всяко послание да се опази великото културно наследство и свързаната с него писменост нерядко се сблъсква в някои постсоциалистически страни с неразбиране и враждебност от страна на управляващите десни политически сили. Крайната цел на всичко това е постепенно да се заличават знаците на славянската духовност като културен код на националната идентичност на славянските народи, включитлно на българския и руския народ.

Историята ни предлага изобилие от свидетелства за това как, когато настървени пълчища нахлуват в чужди територии първата им грижа е унищожаването на сътворените културни паметници през вековете от много поколения. Не случайно по време на срещата през 1941 г. между българския цар Борис III и Хитлер, се поставя въпросът България да се откаже от Кирилицата като национална писменост и да приеме латиницата, за да се прекъсне един от мощните канали на руското влияние в страната ни. Цар Борис III с подчертано достолепие им отвръща, че това не може да стане, защото българите от векове хранят към Русия и руския народ дълбоката си приятелска привързаност. Втори път българският монарх отказва да изпраща войска на Източния фронт, за да се включи в боевете на хитлеристите срещу съветска Русия, подчертвайки отново уважителното си отношение към приятелските чувства на българския народ към Русия и нежеланието си да воюва на чиято да е страна в зловещата военна авантюра на хитлеристкия нацистки режим за световно господство.

75 години след Втората световна война българският министър на външните работи и вицепремиер на правителството на ГЕРБ начело с премиера Бойко Борисов, г-жа Екатерина Захариева, подкрепя Декларация по случай 75 години от разгрома на Хитлерова Германия. В нея открито се прокарва лъжливата версия, че през есента на 1944 г. съветската армия не е освободила България и включените в Декларацията страни, а ги е окупирала като им наложила тоталитарен режим, причинил тежки политически и социално-икономически последици. Тази Декларация, с ярко изразена антикомунистическа насоченост, е построена и върху други фалшификации на истината за Втората световна война и резултатите от нея.

Особено в светлината на историческия факт, с който Цар Борис III обосновава своя отказ да стане проводник на антибългарското внушение на германския канцлер Хитлер и неговия пръв последовател Химлер за отказ на България от кирилицата и замяна с латиницата като първа стъпка към „прекъсване на каналите, чрез които Русия укрепва своето влияние върху българите“, поведението на г-жа Екатерина Захариева като български политик с висок ранг изглежда срамен акт. Наред с това, любопитно е да се отбележи, че българската общественост научава от медиите за това омерзение на националото ни достойнство и недопустимо оскверняване на българската историческа памет. Огромното мнозинство от българския народ по категоричен начин оценява това действие като потвърждение на липсата на чувство за национално достойнство у част от управляващия елит на „Демократична България“.

От друга страна, това е доказателство за тотално деструктивната същност на периода от началото на 90-те години на ХХ век до днес. Това е период на варварско разграбване на създаденото от поколенията през 45-те години след Втората световна война. За да заличат престъпните следи от разрушенията и грабежите, извършени от тях и техните евроатлантически благодетели, управляващата местна олигархия от първия ден на властването си упорито работи да остави след себе си поколения по свой образ и подобие. За тази цел, в широк обхват, още от най-ранна възраст и във всички степени на образованието и сфери на обществения живот в страната, те се подлагат на последователна индоктринация на антикомунизъм и русофобия. Така през целия период на така наречения „преход“ упорито се развращават, започвайки от децата на управляващата клика в западноевропейски и американски висши училища и колежи, където се подготвят евроатлантически еничери. За тях се грижат редица центрове, фондации, институти, лаборатории и т.н., едни от които функционират в страната ни, а други – в страни, свързани със САЩ, ЕС, НАТО и редица фондации, финансирани от евроатлнтическата финансова олигархия. Така младите хора се въвличат в процес на отчуждение между поколенията. Успоредно с това, и родните учебни програми постепенно се нагаждат към този деструктивен процес, в резултат на което се достига до първата последица, а именно – задълбочаващата се писмена и вербална неграмотност на учениците в т. нар. „нови демокрации“. В България, по официални статистики, 20% от тях страдат от тази „болест на глобализацията“. Средствата за масова информация още по-ускорено задълбочават „затъпявянето“ сред все повече млади хора. Крайният резултат от този глобален процес на организирано отчуждаване на голяма част от младите хора от славянската писменост е задълбочаването на процеса на деславянизация на националното им самосъзнание. Очевидно министърката на външните работи на „демократична България“ е плод на тези грижи.

В заключение следва да се подчертае още веднъж, че съпротивата срещу глобалното деславянизиране на националната идентичност чрез подмяна на писменост с общославянска приложимост, е естестевена и законна реакция на българския дух в защита на изконните си ценности и добродетели, формирани и отгледани през вековете срещу така наречени – „европейски ценности“, „либерална демокрация“ или „партньорски ангажименти“. Законността на тази съпротива се определя от писмеността, възприемана от българския народ като живата субстанция на духовната ни легитимност и вечното светилище на възродения дух.

Любопитно е заключението на талантливия журналист Борислав Зюмбюлев, с което започва статията му в навечерието на 24 май т.г. във в. „24 часа“. Той пише: „Всяка година, около 24 май, когато честваме светите равноапостолни Кирил и Методий по стар стил, започват едни приказки това празник на старобългарския език ли е, или на т. нар. църковнославянски. За нас като българи е изключително важно да подчертаваме, че онзи език от богослужебните книги е старобългарски, а не някакъв въображаем „славянски“ език, какъвто никога не е съществувал. Думата „църковнославянска“ е съветска измишльотина. Който говори за славянска писмност, е просто национален предател.“ (Зюмбюлев, Б. Защо е важно ние, бългаите, да имаме един мъртъв език. „24 часа“, 22 май 2020, с. 22).

За нас, като народ, който е дал на „вси славяни“ писмеността, сътворена от учениците на двамата братя Кирил и Методий, отстъплението пред натиска на нечестивите врагове на святата писменост ще бъде двойно предателство, за което ще ни съди съдбата, която ни е удостоила с най – високата чест да бъдем будители на славянската духовност. 24 май е празник на тази чест. Да бъдем достойни за нея. Тази чест, със светлината на безсмъртието на духа, е въплъщение на неизчерпаемия съзидателен потенциал и постоянно духовно възраждане на нацията ни.

Би било щастливо стечение на обстоятелствата тези мои разсъждения, заредени с дълбоко разочарование и подозрение, че в годините на „прехода“ съществуват и други подобни, а може би по-опасни, предателства, извършени от представители на управляващия елит, след като първите от тях щом изпаднат в народна немилост, скорострелно се издигат на по-високо платени длъжности в изкуствено създадени структури в ЕС и НАТО и международни мисии в страни, където преди това съгласно общо решение на високо, поставени в посочените по-горе европейски и световни централи, провалени в родината си политици продължават злодеянията на благодетелите си далеч от очите на съгражданите си. Безкрайни са изобретенията им за „узаконени“ престъпни действия, за да можем да ги изброим.

За България неспособността на политическия елит да се издигне до висотата на едно адекватно национално мислене би имало много тежки последици. Още повече в далечната и новата история на страната ни има достатъчно примери за лидери, спечелили уважението и обичта на народа за своите родолюбиви и народополезни дела. Но за тях не се пише и не се говори нито в учебниците, нито в медиите. Нещо повече, духовното пространство все повече се затлачва с лъжи и измислици по адрес на почти всички светли образи, живеещи в паметта на по-възрастните поколения.

Разумът на българските патриоти и демократи се чувства осквернен и омерзен от прояви на грубо фалшифициране и обругаване на светли дати и свързани с тях имена на герои със заслуги към Родината през различните исторически периоди от националната ни история. Моето поколение не помни някога нацията ни да е преживяла подобно унижение. В същото време отделни представители на управляващия елит особено през т. нар. „Преход“ вече в продължение на три десетилетия от 90-тегодини на миналия век до днес, подкрепят груби изопачавания на историческите факти, свързни с Втората световна война 1941-1945 г. от позиции, несъобразени с чувствата и историческата памет на огромното мнозинство от населението на страната под натиска на САЩ, ЕС и НАТО в името на „съюзнически ангажименти“, жертвайки изконните ценности, добродетели и достойнство на нацията и нейните интереси.

на горе