МЪДРОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

За честта на пагона
Новата книга на ген. Стоимен Стоименов

Честта на пагона е ценността на ценностната система на българския войник. Никакви евроатлантически ценности не могат да изместят честта на пагона от централното място в ценностната система на българското офицерство.

Уважаеми читатели,

Предоставям на вашето внимание моя скромен труд, посветен на честта на пагона на българското офицерство.
Воинската чест е комплексно нравствено-етично качество, възприемано и отстоявано като най-ценното съкровище на офицерския корпус.
Честта на пагона е светилището на българския офицер, неговата награда, отговорност и признание за всеотдаденост на Отечеството. Така е било в мир и бран още от първите дни на младата българска войска та до наши дни.
Руските офицери-инструктури, първостроители на Земската войска, предават на младите си български колеги и визията си за отношението към войнската чест и достойнство.
През 1904 г. капитан Валентин Николаевич Кълчински събира сборника „Съвети за младия офицер”, в който се съдържа нормата: „Душа към Бога, сърце на жена, дълг към Отечеството, чест на никого“. Тази норма, която има общовалиден характер, определя върховенството и неприкосновеността на воинската чест и доблест.

 В книгата „За честта на пагона“ са събрани материали, разработени през 2019 г., отпечатани и препечатвани във вестници, списания и информационни сайтове. По първите две от тези публикации изнесох публични лекции във висши учебни заведения.

Развитите тези и лансираните идеи се посрещаха с интерес от читатели и слушатели. Това е и причината да ги събера на едно място в този мой скромен труд.

Ще си призная, че писах материалите, поместени в тази книга, с амбицията те да запълнят една празнота във визията и практическата работа с българското офицерство в условията на демокрацията. Фундаментът на този ми труд е първият материал, посветен на изграждането на Системата за национална сигурност (СНС) на демократична България. Той разкрива характера на средата в условията на проход и работните процеси, които формират отношението към човешкия фактор и до голяма степен предопределят крайния резултат – срив на престижа на професията в тези институции и потъпкване на войнската чест и достойнство. Следващият материал е посветен на разузнаването като една от най-важните съставни части на Системата за национална сигурност. Говорейки за честта на пагона, не мога да подмина разузнаването, не само защото то е незаменим фактор за успешното развитие и функциониране на националната система за сигурност и отбрана, но и защото към тази дейност имам сантимент, тъй като дълги години бях един от ръководителите на военното разузнаване. Останалите материали, поместени в книгата, са функция и неразделна част на разностранната дейност, свързана с демонтажа на тоталитарната система за сигурност и с изграждането на новата такава, присъща на демократичната държава. Те са органически свързани, взаимно се допълват и обединени представят в завършен вид картината на службата в армията и свързаните с нея престиж на професията и офицерската чест. Само събрана в общ труд разглежданата проблематика може да достигне до по-широк кръг читатели от различни среди на българското общество.

Концептуалният фундамент, на който стъпвам и развивам изложените в книгата тези и виждания, е разбирането, че без армия няма държава и без офицерски корпус - няма армия. В този дух - ако нямаме силна армия, която да всява респект в страната и извън нея, е безпочвено да си мечтаем за престиж на военната професия и за блясък на офицерския пагон. Модерната и силна армия, от една страна, и воинска чест и достойнство, от друга, са диалектически свързани. Първото не може без второто, което от своя страна се явява пък негова функция. Това обстоятелство наложи, макар че предмет на моя труд е честта на пагона,  да приложа в своето изследване комплексния подход.

В труда „За честта на пагона“ има история, но той не е историческа книга. Действително аз се опитвам да хвърля светлина върху хронологията на изграждането и развитието на офицерската професия и, в частност, на отстояването и защитата на честта на пагона в Княжество България, Царство България, Народна република България и демократична България.

          В историческото развитие на българската войска има периоди на възход и на падение на престижа на офицерската професия. Тази цикличност определя отношението към съсловието, което се движи  от „Осанна“ до „Разпни го“ и обратно до „Осанна“. Възход е постиган преди всичко в годините на подготовка и водене на войните за национално обединение. Падение има най-вече след поражението във войните и когато армията се е намесвала в политиката, участвала е във военни преврати, в установяване на бял или червен държавен терор, когато офицерският пагон се е оцапвал с невинната кръв на своя народ. На този кръг въпроси съм отделил подобаващо внимание.

Тази книга е замислена по-скоро като съвременно четиво, посветено на българското офицерство, на неговата служба и поведение в условията на демокрацията. През призмата на защитата на честта на пагона разработвам и някои по-общи, но изключително актуални въпроси, каквито са изграждането на Системата за национална сигурност в демократична България и развитието на разузнаването като инструмент на политиката и острие на дипломацията.

Главният подтик и мотиватор да се захвана за перото е тревогата за сегашното състояние на армията и на нейния офицерски корпус. По замисъл и по същество трудът „За честта на пагона“ е едно непретенциозно четиво за днешните стряскащи реалности, свързани с националната сигурност, отбраната на страната, въоръжените сили и българското офицерство.

През изминалите тридесет години на фасадна демокрация не се намери печеливша формула, решение или действие, включително и 15-годишното членство в Алианса и европейската интеграция, които да доведат до спиране на срива на офицерската професия. Предприеманите в условията на престъпния преход, на шестващото задкулисие и моралната деградация на нравите мерки не сработват, оказват се неефективни и неадекватни. България продължава да стои на дъното в Европейския съюз (ЕС) не само по всички основни икономически и социални качествени показатели, но и по отношение на модернизацията и превъоръжаването на Въоръжените си сили и изграждането на декларираните отбранителни способности по колективната отбрана.

Затова ми се иска тази моя книга да се нареди сред творбите камбани, които звънят с тревожен звън. Бих се радвал, ако тя, дори и в незначителна степен, стряска и буди от летаргичния сън активното българско гражданство, офицерството - действащо, от резерва, запаса и ветераните от въоръжените сили, ако дава подтик към размисъл и осъзнаване, че ситуацията, в която се намират нашата армия и страна, е повече от критична.

Като офицер от кариерата, посветил целия си съзнателен живот на вярна служба на народ и Родина, не мога да приема за сериозни и отговорни ширещите се нагласи и очаквания, че не толкова Българската армия, а преди всичко НАТО ще ни пази и ще брани нашия суверенитет и териториална цялост. Нито подценявам, нито отричам ролята на членството ни в най-силния отбранителен съюз.

 Привърженик съм обаче на философията, че ако ние не си помогнем сами, никой не може да помогне да я има во век и веков най- старата държава в Европа. Опасявам се, че ако не се вземем в ръце, може да стане така, че след години с това име да се обозначава само територия в източната част на Балканите.

В рамките на моите възможности и компетенции, правя опит да посоча пътя на промяната и конкретните стъпки за възраждане на армията и на чувството за дълг и чест на пагона.

В това отношение съм заложил на максимата, че държава без армия със здрава гръбначна система, каквато е офицерският корпус, е като китара без струни, на която и най-големият виртуоз не може и звук да отрони.

 В поместените в книгата материали прокарвам и виждането, че при определени условия офицерският корпус може да бъде незаобиколим и действен фактор за промяна на картината във въоръжените сили и за излизане от кадровия колапс. В годините на прехода офицерството получи тежки удари, беше наранено, но не и повалено. Голяма част от него, особено старшите офицери, бяха унизени, изхвърлени от армията като непотребна вещ и оставени на произвола на съдбата. Днешните офицери на кадрова военна служба не са измежду понеслите ударите на демонтажа на тоталитарната система за сигурност и на военната реформа. Но те също са потърпевши, защото последствията от сбърканите реформи и разправата с техните предшественици са откъсване на армията от народа, затваряне на офицерите в казармите и щабовете, изолация от обществото. Затова днешните офицери се нуждаят от помощта на държавата и гражданското общество и на колегите от запаса и резерва, за да възстановят статута си на елит на нацията. Тази не лека цел може да бъде постигната само при условие, че възвърнем мощта на армията, а офицерството се върне към изконните български традиции и със службата и поведението си възкреси честта на своя пагон и на военния си мундир.

Много ми се иска, и това е една от главните цели на този труд, да покажа, че честта на пагона е ценността на ценностната система на българския войник. Никакви евроатлантически ценности не могат да изместят честта на пагона от централното място в ценностната система на българското офицерство. Тя е най-високата духовна чистота, която обединява в себе си професионализма и нравственото съвършенство.

 Навярно уважаемият читател ще улови моето усилие да покажа и докажа, че честта на офицерския пагон е неотделима от честта на българската армия, на българския народ и на майка България.

Тя, воинската чест, е клетвен обет, ненарушим и ненакърним, който трябва да се пази чист и неопетнен като зеницата на окото човешко.

В заключение, бих се радвал, ако с труда си „ За честта на пагона“, съм успял да сложа една, макар и малка, тухличка в темела на българската държавност, на сигурността и просперитета на България.

Дали съм сполучил в това си начинание ще кажете Вие, уважаеми читатели!

 

на горе