Знам, че помниш, Българийо.
(Макар че някои се опитват да го забравят.)
Имаше петвековно робство, а не чуждо присъствие.
Имаше Апостол, бесило, Копривщица и Батак.
Имаше Ботев и Вола.
Опиянението на народа ти от мимолетната Свобода.
И убийственото му изтрезняване.
Но първата пушка удари камбана.
И тя заехтя из Европа.
Много я чуха. Но само един тръгна.
Един цар. Освободител.
С едно знаме – Самарското – за синовете ти.
И с хиляди воини.
Знам, че помниш, Българийо.
(Колкото и някои да се опитват да го забравят.)
Имаше Стара Загора и Тунджа,
почерняла от кръвта на децата ти.
Имаше Шипка и Плевен.
И хиляди мъртви сред снега на Балкана
по пътя към София.
Не забравяй, Българийо!
Поклони се!
Пред кръвта и пред костите на руси и българи!
Не забравяй!
С обич за България,
Йонка Христова, 3 март 2018г.
