Когато пораснахме и някои от нас вече бяхме студенти, някакъв човек отвъд океана хванал златната рибка. Било началото на лятото на 1991 година - доста време след случката с руския старик, но също като в приказката на Пушкин рибката се примолила на човека да я пусне, като обещала да изпълнява неговите желания. Човекът бил богат, ловял риба не за прехрана, а за удоволствие. Бил загрижен най-вече за сигурността на богатството си, затова казал на рибката: "Искам да направиш така, че Варшавският договор и Съветът за икономическа взаимопомощ да се разпаднат. Това са организации на комунистическите държави, които са наши врагове. Едната е военна, другата е икономическа. Те са заплаха за нас." "Разбрах - казала рибката. - Ще бъде изпълнено. Ако имаш други желания, ела на това място и ме извикай. Аз живея недалеч от брега. Ще те чуя и ще изпълня това, което искаш." После човекът и рибката се разделили. Тя отплувала към подводните скали, а той се прибрал със скъпия си джип в своето крайбрежно имение. Не минало много време и през лятото на същата година Варшавският договор и Съветът за икономическа взаимопомощ се разпаднали. Човекът гледал новините по телевизията и си мислел: "Тази рибка живее в териториалните води на нашата държава и следователно е нейна собственост. Тя трябва да ни помогне да станем най-великата и непобедима нация!" После отишъл на брега, извикал рибката и й съобщил следващото си желание. "Искам - казал - до края на годината Съветският съюз да го няма." "Ще бъде изпълнено" - казала рибката и по Коледа на същата 1991 година огромната страна на Съветите се разпаднала. Петнадесетте й съюзни републики станали независими държави. Събитията се случили като коледен подарък за отвъдокеанската страна. Тя станала световен лидер и никой не оспорвал това. Човекът казал на рибката, че е много доволен, но все пак пожелал Русия - най-голямата от бившите съветски републики, да се сблъска с икономически и политически проблеми. И наистина Русия преживяла тежки години на икономическа криза и дори водила две войни срещу Чечения - една от автономните републики в нейните граници. Общо двата конфликта продължили повече от 11 години. Населението на Русия намалявало, а на отвъдокеанската държава се увеличавало. Тогава повелителят на златната рибка решил, че е дошло време Русия да бъде поставена в още по-слаба позиция. Той поискал от своята златна чародейка НАТО да се разшири на изток към руските граници: първо с Полша, Чехия и Унгария, а по-късно със Словакия, Словения, България, Румъния, Литва, Латвия и Естония, като последните три били бивши републики на Съветския съюз. "Но защо ти е всичко това? - недоумявала рибката. - Нали НАТО е била създадена за защита от комунистическата заплаха, която вече не съществува. Няма Варшавски договор, няма Съветски съюз. Двете Германии се обединиха и армията на източната веднага стана част от НАТО. Какъв е смисълът?" "Златна рибке, - казал човекът - явно не разбираш от политика и бизнес. По този начин ние ще продаваме оръжия на тези държави, а не Русия. Чувала ли си, че природните ресурси все повече намаляват? А Русия има огромни запаси - тя е най-голямата по територия в света. Трябва да я обиколим с наши съюзни държави, с наши военни бази. От това ще спечелят най-важните хора в нашата страна - собствениците на военните заводи. А Русия ще се чувства под заплаха, ще търси нашето приятелство. Така ще можем да поставим там на власт хора, готови на отстъпки пред нас. Срещу някои лични облаги те ще ни позволят да използваме ресурсите им на безценица. Затова е важно да продължиш да изпълняваш желанията ми. Помни, че имаме оръжия, с които за нула време можем да накараме твоя роден залив да заври!"
Стреснала се златната рибка. Дотогава мислела, че тя е най-опасното животно, а се оказало, че човекът е много по-опасен от нея. И когато след известно време мъжът пак я извикал от брега, тя се запитала с безпокойство: "Какво ли ще поиска сега?" "Искам - казал човекът - Грузия и Украйна да се присъединят към НАТО." Изтръпнала златната рибка, сякаш навлязла в студено океанско течение. "Моля те, - занареждала тя - не искай това от мен! Това означава война, в която ще загинат и златни рибки! В тези държави има големи руски общности и Русия няма да се примири. А тя също може да накара моя роден залив да заври!" "Ти какво - искаш да те убеждавам ли? - ядосал се човекът. - Всеки народ има право на самоопределение!" "На всеки народ - не се предавала рибката - му се помага да се самоопредели. Например вашият народ се самоопределя като враждебен на Русия, защото му бе внушено, че руснаците са най-големите му врагове. Освен това самоопределението понякога означава една част от народа да наложи волята си над друга." Човекът зяпнал да каже нещо, но рибката го изпреварила: "Моля те, бъди внимателен, защото ако прекалиш и аз няма да мога да ти помогна!" Мъжът погледнал втренчено рибката. Искало му се в този момент тя да е в домашния му аквариум, за да види дали и там ще бъде толкова уверена. Казал нещо от рода на "Пак ще си говорим" и се врътнал към джипа си. Бил уверен, че неговото правителство няма да се откаже от плановете си. И то наистина не се отказало. През 2008 година грузински войски навлезли в една от областите на руското малцинство, което се противопоставяло на присъединяването на Грузия към НАТО. Целта била пълно подчинение на другомислещите преди самото присъединяване. Русия реагирала незабавно. Нейната армия нахлула в Грузия и разбила грузинците. Всичко приключило за пет дни. "Предупредих те" - казала рибката на човека при следващата им среща. "Не е важно дали ще загубиш битка, рибке - казал уверено мъжът. - Важното е да спечелиш войната. Следващият път ще противопоставим на Русия по-силен противник - Украйна. И ще я подкрепим както трябва." "Не го правете! - възкликнала рибката. - Вие вече спечелихте войната - Студената война. И какво се промени? Суперскъпите яхти, които минават над мен, станаха още по-суперскъпи, а лодките на бедните са си същите." "Тогава бедните какво ги бърка нашата борба?" - троснал се мъжът. "Слушай, - продължила рибката - неутралитетът е най-добър за Украйна, защото има сериозни противоречия между източната и западната й част. Ако я оставите на мира, ви гарантирам присъединяване на други четири страни към НАТО. Вярно е, че не са големи, но пък мястото, където се намират, е стратегическо - Западните Балкани. Става дума за Албания, Северна Македония, Черна гора и Хърватия. Какво ще кажеш?" "Рибке, разбрахме се да изпълняваш, а не да ме поучаваш! - повишил тон човекът. - Това, че имаш свръхестествени способности, не значи, че си много умна! Ако беше, нямаше да се хванеш на моята въдица." "Ами то, който гледа само големите неща, не вижда малките, а те също са важни - отвърнала рибката. - По-добре се поучи от моята грешка." "Казах ти, че не разбираш от политика! - натъртил човекът, защото започнал да се изнервя. - Тези държави, които ми ги предлагаш, и без теб ще бъдат наши, но и от Украйна няма да се откажем." "Добре, но съм длъжна да те предупредя, - казала рибката - че нямам способности за влияние върху военни конфликти." "Ние пък имаме такива способности!" - отсякъл човекът и обърнал гръб на своята златна събеседничка. А тя го гледала как се отдалечава и тихо мълвяла: "Боже, спаси ги, а и нас покрай тях!"
