МЪДРОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

История славянобългарская

История славянобългарская
Aвтор:  Анжела Димчева

18 Февруари 2023

Какви са били обстоятелствата по връщане на оригиналния Паисиев ръкопис в Зографския манастир? Защо точно Паисиевата история се превръща в стимул българите да се пробудят като нация в края на 18 и на- чалото на 19 в.? На тези и други въпроси отговориха проф. Кирил Топалов и писателят Димитър Томов при представянето на новото факсимилно издание на „История славеноболгарская“ (изд. „Бъл- гарски бестселър“), което се състоя в рамките на Софийския международен панаир на книгата.

Димитър Томовподчерта, чеизданието е по повод 300 години от рождението на Паисий Хилендарски: „Имахме идеята да се проведе международно честване в централата на ЮНЕСКО, но за съжаление не срещнахме разбиране.
Важно е да се отбележи, че юбилеят е троен: 300 години от рождението на Пасиий, 260 години от написването на Историята и 60 години от канонизирането на първия ни възрожденец.
Оптимист съм, че тази история ще преживее и днешния спад в духовното ни развитие. Ако издател бих подчертал, че никога в нашата история, не е имало толкова мащабна издателска дейност: близо 200 000 души в момента се занимават с печатане и разпространение на книги и печатни  издания.  Ние  сме  на първо място в Европа по брой на периодични издания. Панаирът на книгата показва, че книжовният пиетет на българския народ продължава да съществува“.
Проф. Топалов разказа детайли за създаването, разпространението и влиянието на Паисиевата история в българските земи: „Всички  българи знаят за написването, но детайлите не са познати. Като таксидиот (пътуващ монах), той е разбрал, че българинът не познава своето минало. Обикалял е манастири из българските земи, бил е в библиотеки в Австро-Унгария. Намерил е най-добрите извори: изследванията на Цезар Бароний и Мавро Орбини. Проф. Надежда Драгова обаче доказа, че Паисий е познавал и български извори – трудовете на Евтимий и неговите ученици, житията на поп Пейо и Матей Граматик за Георги и Никола Нови Софийски. Хилендарският манастир е бил построен от сърби, но след два века става български, защото преобладаващите монаси са били българи.

Този манастир е люлка на Българското възраждане.

Едва в началото на 20 в. Фердинанд го връща на сърбите. Точно тук Паисий започва да пише историята, но я довършва в Зографския манастир. Той е бил един блестящ публицист, стилист и учен. Всички изследвания показват, че е бил професионален историк. Едновременно  с  него и други пишат истории, но те не вършат никаква работа, защото остават неразпространени. А той сам я разпространява и намира други монаси, които да я препишат. Софроний Врачански прави два преписа. Така Паисий осъществява своята апостолска мисия. Неговото дело е грандиозно и стои в основата на Българското възраждане – от него започва обединението на българите около общ език, история, територия. Паисий формира българската нация“.

Разговорът продължи със съдбата на оригинала:
„Истинският ръкопис на Историята е откраднат от българските тайни служби през 80-те години на 20 в. Двама служители успяват да сменят оригинала с фалшификат.
В средата на 90-те проф. Божидар Димитров получава, неясно откъде, ръкописа и го донася   в Националната библиотека, където аз бях директор.
Тогава в Университетското издателство се намираше най-добрият скенер. И заедно с Димитър Томов и проф. Божидар Димитров ние цяла нощ преснимахме ръкописа, дори военна полиция пазеше университета. Димитър Томов издаде тогава това факсимилно издание. Днес второто издание ще достигне до много хора. Тогава имаше спорове – да се връща или не оригиналът в Зографския манастир? Имаше реален риск да влезем в конфликт с Гърция. Кражбата е направена от гръцка територия и беше заведено дело в Солун срещу неизвестен извършител. Нямаше как да не го върнем – това е свято място, където е протичало българското Възраждане.
Преводът на новобългарски език е на акад. Петър Динеков. Тази книга е нашата библия. Нека всеки я купи и сложи в дома си. За това значимо издателско дело на „Български бестселър“ аз поздрававям Димитър Томов и съпругата му Юлиана Томова.

Проф. Топалов разкри и един много важен факт, който не се знае:
„Заведох един екип на БНТ да заснеме филм за  Хилендарския  манастир.  Ние  бяхме   едни от последните, които сме видели Паисиевата килия. На врата имаше табела с неговото име. Особена тръпка е да крачих в малката килия, където е създадено най-великата българска книга. Докато разглеждах стените, видях нещо, написано нависоко с молив: разпознах почерка на Иван Вазов, а текстът беше един стих от поемата „Паисий“: „Пред лампа жумеща пишеше наведен“, следваше подписът на Вазов. Тогава Горан Благоев засне този уникален факт. След нашето посещение тази килия беше зазидана, табелата изхвърлена и споменът за Пасиий унищожен“.
Димитър Томов подчерта, че в манастира има още десетки старобългарски ръкописи, които не са проучени.
Луксозното факсимилното издание на „История славеноболгарская“ е новата българска библия – подчертаха двамата писатели.

История славеноболгарская е  нашата  библия...

на горе