Ще започнем от една древна мантра на санскрит, която съдържа още много от Неговите Имена. Повечето от Тези Имена започват с буквата "А" - "АЗ". За мнозина от нас не е тайна близостта на санскрит с българския език, както и с други европейски езици. Езиковата ни група е наречена "индо-европейска". Все едно Индия и Европа имат обща граница. Но това е друга тема. В българския език и в другите езици, които споменах, представката "А" значи отрицание, например:
а-морален, а-нормален, а-социален. Това са имена, давани от хората на хората... Нека се вслушаме в споменатата вече мантра. Тя се казва "Аджай Алай".
Това е мантра на Силата. На истинската вътрешна Сила. И тя, тази Сила идва от произнасянето на Неговите Имена:
Аджай Алай - Непобедимият, Несъкрушимият.
Абхай Абай - Безстрашният, Неизменният.
Абху Аджу - Неоформеният, Нероденият.
Анаас Акаас - Нетленният, Етерният.
Атандж Абхандж - Нерушимият, Непроницаемият.
Алах Абхах - Невидимият, Недокоснатият...
Ще спрем до тук. Търсещите ще намерят пълния текст с Имената в описанието към мантрата. В нашите разсъждения те са въведение към разшифровката на Неговото Име "АЗ". То се състои от буквата "А", която, както вече споменахме се използва като отрицание и "З" - буквата, обозначена с понятието "ЗЕМЛЯ" в нашите азбуки. Тогава неговото име "АЗ" ни се разкрива като "НЕЗЕМНИЯТ".
"АЗ" се произнася още и като "АС". Това Име в древната българска традиция значи ДУХ. По същата схема разшифроваме: "А" - вече споменахме и "С", което значи "СЛОВО" в азбуките ни. Получаваме Името "БЕЗМЪЛВНИЯТ". "БЕЗМЪЛВНИЯТ", Който още не е произнесъл: "Да бъде Светлина!". Започнахме поредните си "разумения" с древна мантра на санскрит. Няма стремящ се към духовността човек, който да не е чувал и пял една друга основополагаща мантра - мантрата "Аум". "Аум" е и упражнение, което Учителят Беинса Дуно включва в Паневритмията. В една от беседите си, обръщайки се към Свещения език, Учителят казва:
"И рече Бог: Да бъде светлина! В нас думата светлина подразбира да се видят нещата само. Свещеният език под думата светлина подразбира друго нещо. "Да бъде светлина! "– значи “Аум”.
"Тридесет и осем години", 22 Ноември 1925г.
Шест години по-късно, през август 1931г. , в беседата си "Ден на Божието изявление", държана на 7-те Рилски езера, Учителят отново леко приповдига булото на Изида:
"Следователно кажете ли думата „АЗ“ в нея ще видите Божието присъствие. Дойде ли човек до това съзнание, той се е обърнал към Бога. Който не разбира значението на тази дума, той още не се е обърнал към Бога. Ония хора пък, които не разбират още значението на думата „АЗ“, при всяко нейно произнасяне мислят, че те са творци, те са създатели на всичко, което ги заобикаля. Свещена е думата „АЗ“ и трябва правилно да се произнася. Думата „АЗ“ в българския език е така свещена, както е свещена в индусите думата „АУМ“, обаче и те не могат правилно да я произнасят. Само техните адепти могат правилно да я произнасят, но те не съобщават този начин на непосветените. Думите „ом“, „ам“, „аум“, „ум“ имат едно и също значение..."
АЗ" - "АУМ" - "ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА!"
"И стана Светлина!"
