„Една невидима нишка свързва свободата, завоювана през 1878 г., и днешната свобода на граждани на суверенна и демократична България. Тя бе пренесена през всичките 140 години, независимо от превратностите на историята. Днес тя е в ръцете на живите поколения. Вярвам, че всички ние ще осмислим и почетем славната годишнина. Нашата признателност е част от достойнството, благородството и мъдростта на народа ни“. /Румен Радев/
„Радост, гордост и благодарност владеят сърцата ни в този празничен 3-ти март, когато цяла България тържествено чества благословената 140-та годишнина от своето Освобождение – радост от свободата, в която вече 140 години живеем, гордост, извикана от героичните събития, които си припомняме днес, и благодарност към Бога и към нашите освободители, които пожертваха живота си заради нас, за да може отново българският народ да гради сам своите съдбини. Нека никога да не забравяме стореното от нас и от нашите православни братя, да пазим като най-скъпоценно съкровище нашата православна вяра, и да не заменяме никога нейните вечни и непреходни истини със съмнителни, а често и с явни душепагубни учения и влияния. В това е залогът на нашата истинска свобода“. /Българският патриарх Неофит/
„На това свещено място не може да не се усети благоволението и да не се преклоним пред загиналите. Да бъде вечна и светла тяхната памет! Моля се за това духовната връзка между нашите народи да остане нерушима за вечни времена. Да запазим християнските ценности и православните традиции на нашите отци“. /Руският патриарх Кирил/
140 години от Освобождението на България
Знам, че помниш, Българийо.
(Макар че някои се опитват да го забравят.)
Имаше петвековно робство, а не чуждо присъствие.
Имаше Апостол, бесило, Копривщица и Батак.
Имаше Ботев и Вола.
Опиянението на народа ти от мимолетната Свобода.
И убийственото му изтрезняване.
Но първата пушка удари камбана.
И тя заехтя из Европа.
Много я чуха. Но само един тръгна.
Един цар. Освободител.
С едно знаме – Самарското – за синовете ти.
И с хиляди воини.
Знам, че помниш, Българийо.
( Колкото и някои да се опитват да го забравят.)
Имаше Стара Загора и Тунджа,
почерняла от кръвта на децата ти.
Имаше Шипка и Плевен.
И хиляди мъртви сред снега на Балкана
по пътя към София.
Не забравяй, Българийо!
Поклони се!
Пред кръвта и пред костите на руси и българи!
Не забравяй!
С обич за България,
Йонка Христова, 3 март 2018г.
