Много умни глави написаха много умни думи за тази книга. Аз съм обикновен драскач и не очаквайте от мене мъдри слова, но ще са откровени непреднамерени. Ще отговоря кратко на един въпрос, убягнал на всички: Какъв човек може да напише такава книга? Умел? Мъдър? Хитър, Глупав? Преднамерен? Платен? Амбициозен? Честолюбив? Нагъл? Безумен?
Не! Нищо подобно. Такава книга не може да напише никой! Никой освен Лазар. Защо ли? Защото е непримирим към неправдата – Дон Кихот на нашето съвремие.
Аз не вярвам в Бог! Не вярвам в Президента! Не вярвам в Премиера! Не вярвам в партии! Не вярвам в Брод! Не вярвам дори в себе си! Простете ми, животът ме научи да не вярвам. По-точно - отучи ме да вярвам! Не вярвам и в Лазар, НО МУ ВЯРВАМ. Това не е игра на думи! Това е чувството, което породи в мене тази книга. Написана е от изстрадана болка в трюмовете на съвремието пълни с лепкав мрак. Написан е с блян по едрите звезди над Фамагуста.
Разбира се, ще вият и ще лаят срещу Лазар, но нейсе:
Ще има пак звезди... И кучета ще има, виещи към тях!
