Какво ли би станало, ако един ден направим път на ДОБРОТО, забравим да кажем колко нагъл, прост, отвратителен и т.н. е някой, а го оставим да има своя гледна точка, съвест и отговорност?!
Какво ли би станало, ако един ден сме ЗАЕДНО – без да се делим на ваксинирани и не ваксинирани, на Украйна и Русия, на Запад и Изток?!
Какво ли би станало, ако един ден се УСМИХНЕМ на този, когото ненавиждаме?!
Какво ли би станало, ако днес ПРОПУСНЕМ ДА ПРОЧЕТЕМ НОВИНИТЕ и страховитите им послания не стигнат до нас?!
Какво ли би станало, ако ОТДАДЕМ ПОЧИТ на това което е наше – род, родина, история, вяра, традиции, ценности?!
Какво ли би станало, ако усетим себе си като ФАКТОР, от който зависи цялата реалност, която ние всъщност ТВОРИМ с мисълта си?!
Какво ли би станало, ако един ден или месец последваме КОДА НА МАРТЕНИЦАТА и се съберем в един дух стремящ се към КРАСИВОТО?!
Какво ли би станало, ако ПРОЗРЕМ, че….
Да оцелееш е половината - да обичаш е причината.
Без крила написани - правилата нямат силата.
Прозреш ли свободата си – матрицата е надмината.
Любов, здраве, чудеса - на мисълта е доктрината.
В бяло и червено да плетем света и Родината,
Защото МАРТЕНИЦАТА е красивата!
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА! Бъдете живи и здрави!
"БЪЛГАРСКАТА ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЦИТЕ - БРОД ЗА БЪЛГАРИЯ"
Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав.
Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България.
Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат.
Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.
След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
„Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.
Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи,
да сме БЪЛГАРИ!
Бил ден първи, март, лето 681.
Източник: Из...Мрежата