„Съвсем неотдавна, през миналия XIX век, в Русия например, православният мироглед бил част от живота и се поддържал от окръжаващата действителност. Даже нямало нужда и да се говори за него, като за нещо отделно, тъй като всички живеели по православному, в съгласие с окръжаващото православно общество. В много православни страни самото правителство изповядвало Православието; то било център на обществената дейност, и сам Царят бил първият православен мирянин, чието задължение било да дава пример за християнски живот на своите поданици. Във всяко населено място имало православни църкви и в много от тях службите се извършвали ежедневно, сутрин и вечер. Само в Русия имало официално регистрирани над хиляда манастира, без да броим другите общини. Монашеството било общопризната част от живота. Действително, почти във всяко семейство имало родственик, който бил монах или монахиня. Целият начин на живот бил пронизан с Православието, център на което, разбира се, било монашеството. Болшинството читаеми книги били с православно съдържание, православните обичаи били част от живота. Самото ежедневие било трудно за повечето хора: налагало се да се работи много за да се живее, надеждите за живот били невисоки, смъртта не била рядкост - всичко това подкрепяло Христовото учение за реалността и близостта на другия свят. При тези обстоятелства да живееш православно било равносилно на това, да имаш и православен мироглед, защото хората били близо до Бога и нямало нужда да се говори за това.
Сега всичко се е изменило. Нашето Свето Православие е едно островче насред света, който живее по съвършено други принципи, и с всеки изминал ден тези принципи се променят към по-лошо, като все повече и повече ни отчуждават от Православието. Много хора се поддават на изкушението да разделят живота си на две категории: всекидневния живот на работа, в светски дела, със светските приятели, и Православието, по което живеем в неделните и празнични дни, когато имаме свободно време за това. Но, ако се вгледаме по-отблизо, мирогледът на такъв човек често представлява нелепа комбинация между християнските и светските ценности, които в действителност са две несъвместими неща. Целта на този доклад е да покаже, как живеещите днес могат да направят своя мироглед по-ценен, как да го направят всецяло православен.
Православието е живот! Ако ние не живеем по православному, това означава, че просто не сме православни…
Животът в нашия съвременен свят е станал много изкуствен, много несигурен, много объркващ. Православието има свой собствен живот, но той не е изолиран от живота на окръжаващия ни свят и затова животът на православния християнин, дори и той да е действително православен, не може да не отрази и светския живот по някакъв начин. Затова несигурността и объркването сега са проникнали даже и в православния живот. Нека се опитаме да погледнем на нашия съвременен живот, за да видим, как по-добре бихме могли да изпълняваме своите християнски задължения, как да водим живот, който не е от този свят даже и в тези ужасни времена, и как да имаме православен мироглед в днешния живот, който ще ни позволи да преживеем тези лукави времена и да съхраним в цялост нашата вяра”.
