ВРЕМЕ Е...

ВРЕМЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

ВРЕМЕ ЗА БЪЛГАРИЯ
Aвтор:  Юрий Ленев

26 Февруари 2024

Как успяхме да направим България от 5,5 милиона население до 9 милиона население (от 1945 до 1989 г.)?

Публикуваме целият текст без редакторска намеса.

Сега ще ви разкажа на по-младите мъже от мен, тези които сте на годините на децата ми, които сте между 40 и 50 годишни, даже и още по-младите до 30 годишни, защо ние родените българи и българки до 1965 година успяхме да направим България от 5,5 милиона население през 1945 година до 9 милиона население през 1989 г.

Ще има много мъже от вас, на които никак няма да се хареса това което ще напиша(не сте го преживяли), както и много мъже на които ще се хареса (защото са го преживяли това време), но смисъла не е дали да се хареса или не, а защо днес, след 35 години „велика демокрация“ и „по-добро и успешно гъзоводство“ отново сме жалките 5,5 милиона, от които тръгнахме през 1945 година.

Причината за този ръст на населението се корени в три основни неща:

1.Социално управление (изучаваше се в АОНСУ, днес е смешният на САЩ и Сорос НБУ)

2.Равномерно икономическо и селскостопанско развитие на всички области на България.

3.Държавна грижа за човека.

4.Държавна грижа за най-важната социална единица на обществото ни – семейството.

5.Личната житейска отговорност на мъжете.

Започвам по ред на точките:

1. Социално управление и АОНСУ – малко сте тези, които днес знаете какво означава това съчетание от букви.

Означава Академия за Обществени Науки и Социално управление – АОНСУ.

В АОНСУ се обучаваха ръководителите на държавните учреждения, заводи, предприятия, вътрешни и външни фирми, училища и университети, как да се управляват успешно. Иначе казано – АОНСУ подготвяше кадрите за управлението на цялата ни държава България.

Резултатите, колкото и да не ви се вярва или да ми противоречи на написаното са следните:

До 1989 г. България е 25-та икономика в света по данните на МВФ и СБ.

През 2022 г. България е 81-ва икономика по данните пак на същите МВФ и СБ.

МВФ е международният валутен фонд а СБ е световната банка.

Данните ги има даже и в уикипедията във вид на таблици и на сайтовете на двете организации.

Обществените науки бяха всичко свързано с управлението на държавата – икономика, здравеопазване, образование, военно дело, селско стопанство и най-важното СОЦИАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ. Последното (СУ) бе застъпено в много голяма степен.

Социалното управление е наука, която те учи, какви ще са последиците от едно твое управленско решение , като ръководител на повереното ти предприятие. Как ще се чувстват твоите подчинени от определени твои решения. Тогава се мислеше за това като първостепенна задача, а днес не се изучава в нито едно висше училище в България. И резултатите са видими – пълна социална катастрофа в България. Най-застаряващото и най-бързо умиращото население имаме на планетата земя. Някои ще ми кажете: Нали сме демокрация. Ще ви отговоря така: Имаме свръх некадърно управление и тежък българоомразен геноцид от български управници срещу народа български.

2. Равномерно икономическо и селскостопанско развитие на всички области на България.

Такова имахме до 1989 година. Равномерно разпределено във всички области на България. Имахме и планиране на икономиката и на развитието. Такова планиране извършват всички , които работите и получавате някакви доходи, и всички които имате фирми и ги управлявате. Кой по-добре се справя, кой по-лошо, но го правите. Всички хора на земята ни го правят. Приказките за това, че планирането и плановото развитие са погрешни, ги разказвайте пак на задната си част. Големите държави и фирми се развиват по точно същият начин, по който и ние в България го извършвахме до 1989 година. И след нея го закрихме първо. Във всеки окръг на социалистическа България, имаше стотици заводи, фабрики и цехове към тях. Всякакви консервни комбинати, даже и в по-малките населени места. Целта беше същото социално управление да достигне до всички населени места, и населението да се задържи равномерно разпределено по села и градове, но с осигурен поминък за живот. И бе постигната тази цел , къде по-успешно, къде по-неуспешно, но като цяло успешно .Все пак от след 100 място по БВП през 1944 г. се издигнахме до 25 място по БВП през 1989 г.

Глупостите за три фалита през соца и мизерията през годините от 1944 до 1989 година си ги разказвайте на задната част на телата си на която седите. Започна ли сме през 1946 година да изплащаме тежки репарации и контрибуции по Парижкият мирен договор за Втората световна война, и бяхме изцедени от всичките ни ресурси и моите поколения живяхме в определен недоимък, но успяхме да издържим. Бяхме 5 атомна сила по добив на електроенергия в света след СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Днес сме нула. Бяхме водещи в света в над 10 световни стратегически производства и в спорта. В образованието и в здравеопазването също. Бяхме 3-та космическа сила в света след СССР (Русия) и САЩ.... И до днес много от най-важните уреди на МКС в космоса са произведени от наши учени и инженери с наши усилия и „мозък“ , в наши заводи и все още се ползват от всички космонавти , от днешното време. Първи в света произведохме дисковите запаметяващи устройства още през ’70-те години на миналият век, и не само това. Днес не можем да конструираме и произведем даже един обикновен телефон GSM за всекидневна употреба. Със собствени сили и материали. Храната ни е 80% вносна. Което е пълна държавна катастрофа, защото държавата не е в състояние да осигури изхранването на населението си. Занулена ни е цялата икономика и селско стопанство.

Бяхме много силна държава, макар и малка по площ и население. Бяхме.

3. Държавна грижа за човека.

До априлският пленум на БКП през месец април 1956 година, в България грижата на държавата за човека е била затруднена заради тежките репарации и контрибуции , които изплащаме по двата договори за двете световни войни – Ньойският от 1919 г. и Парижкият от 1946 г. (Ньой е квартал на Париж) и след 1956 година се започва усилено строителство на детски градини, училища, болници, жилища, заводи и фабрики. Здравеопазването на населението става първата грижа и стигаме до едно от най-високите нива по здравеопазване. Във всички окръзи и области имахме болници, и медицински пунктове в селата, във всяко село. Даже в училищата , всичките имахме лекар и зъболекар.Даже в по-големите заводи и фабриките имахме лекар, зъболекар и гинеколог! Гинеколог! В много заводи и фабрики имахме и детски градини, че в някои имахме и магазини за хранителни стоки. Днес нямаме нищо от това. Фармацията ни бе в топ 10 на света. Всеки град имаше аптека денонощна. Днес в 80% от България нямат лекари и аптеки. Занулени сме.

4.Държавна грижа за най-важната социална единица на обществото ни – семейството

На Априлският пленум на БКП през 1956 година , БКП взема решение , че до 30 години , населението на България трябва да се повиши с 30% от съществуващите 5,5 милиона българи.За целта са набелязани и предприети всички мерки за това. До 1989 година ставаме 9 милиона населени, и това решение или обещание на БКП е изпълнено успешно за определеният срок. Днес „държавата“ не може да изпълни или построи даже обществен клозет в София без частните фирми, защото няма държавна сила. Импотентна е.

Държавата започва масово строителство на жилища (панелни) и на всички социални съпътстващи сгради към тях.Спомнете си АОНСУ и частицата СУ в него. Бясно строителство на жилища.Тогава се започна и строителството на всякакви почивни станции, за отдих по море и планини и на десетки летни лагери за учениците. Построиха се над 3000 язовири и водоеми за питейна и поливна нужда. Всички те са проектирани и построени само от български инженери, работници и с български материали. Построихме и една от трите в света и Европа като ПАВЕЦ“Чаира“, част от една от двете в Европа системи като Белмекен - Сестримо“.За годините през 1989 до 2024, нищо не се построи , но единствено ГЕРБ успяха да разрушат непоправимо ПАВЕЦ „Чаира“ а демократичните правителства да закрият атомната ни енергетика и въглищната такава. От 1989 година имаме само един построен язовир, и то не с български фирми. Имаме нулева жилищна държавна политика за младите семейства. Имаме и нулева политика и катастрофален недостиг на детски градини и на детски болници при „демокрацията“ от 1989 г. до 2024 г. Закриха се над 2000 училища в България.

До 1989 година държавата изплащаше в различните години от 600 до 1200 лева за новородено дете, плащаше младоженски заем без лихва от 1500 лева на всяко младо семейство. Отпускаше веднага заем за жилище от 15 000 лева за 30 години с лихва от 2% за цялата сума. И месечна вноска беше от 56 лева (проверих си сега данните от някогашният ми заем) На всяко младо семейство сключило брак до 25 години и с две деца.родени до 3 години след брака при закупуване на жилище построено от държавата. При раждането на децата младоженският заем се опрощаваше с 50% Ако имаш две деца веднага тези 50% са върху онези 1500 лева. Мотаеш ли се, върху по-малкият остатък.

Защо раждаемостта се повиши с планираните 30%?

При тогавашното общество до 1989 г. основната социална единица на обществото беше семейството. Имаш ли семейство – имаш големи привилегии в парично и материално отношение. За семействата сключили брак в районният съвет или в кметствата, се полагаха определени социални грижи. Първо веднага ги записваха в списъците за жилища. На места системата бе изродена и някъде чакаха дълго, но повечето бе работеща и до 4-5 години след брака получаваха жилището. Имаше и бърза писта за младите семейства, при която започнеш ли работа в определени стратегически предприятия и отрасли за държавата, веднага получаваш жилището на преференциални цени, но подписваш 20 годишен договор за работа в това предприятие, което изобщо не бе пречка за работника, защото така бе защитен от уволнение. Освен това при забременяване на майката, след 6-тия месец на бременността и, я изпращаха в 3-годишен платен отпуск до навършване на 3-ри година възраст на детето. Още от 3-ят месец майката бе посещавана от поне 2-ма лекари от детската консултация във всяка районна поликлиника, до раждането и, а след раждането на детето , на първият му ден след изписването му, се появяваха трима детски лекари от същото място и се започваше едно мерене, претегляне и описване растежа на бебето до 6 месец, когато вече майката сама водеше с количка бебето в районната поликлиника. Във всичките районни поликлиники в цялата държава бяха отделни детските секции от тези за възрастните и имаха самостоятелна линейка. Секциите са възрастни имаха по 2 или 3 линейки на поликлиника за възрастни...!?

Така се процедираше и за всяко следващо бебе – второ, трето и т.н.

Лекарствата за децата бяха буквално безплатни, а за възрастните струваха стотинки .. .

Така държавата осигуряваше платено майчинство на майката за 6 години ако роди двете деца през 3 години. Моят случай бе точно такъв. Пресметнахме си всичко и се възползвахме от системата на социализма в пълна мяра, както и поне 80% от младите семейства по това време. Българските се сцепваха да раждат. Сцепваха си трътките да раждат. (колкото и грубо да звучи)

Детските надбавки през годините до 1989 година бяха по 35 лева на дете. Голяма сума, с оглед на това , че днес получавате едва 50 лева заедно дете при 3 лева литър бензин и 21 ст. киловат/час ел.ток и 2,50 лева за 860 гр.хляб.

Тогава цените за тези стоки и 35 лева детски бяха 50 ст. за литър през 1989 г. бяха 50 ст. за хляб от килограм, 2 ст. за киловат/час ел.ток... нощната тарифа струваше колосалните 0,5 стотинки ...

Значи получаваме 70 лева детски за две деца , а заема за панелката ми е 56 лева с лихвата общо (твърда за целият 30 годишен период) Работех само аз, а жената си гледаше и хранеше децата и мен с моят доход, с който поддържах дома, плащах заема, и поне два пъти в годината ходехме на море и планина с карти от работата ми, а тя си харчеше нейната заплата (3 години майчинство на дете , общо 6 години за нея) и с другите мами по градинки и седенки, сладкарници и кафенета си клянкаха глупотевините си женски, а дечинята припкаха на рояци край тях...

Същите привилегии имаха и самотните майки (без признати бащи на детето) , а даже в някои отношения и по-големи привилегии имаха. Това до тук бе морковчето.

Тоягата бе само една – ако след 23 години не си семеен с брак в районната община от брутната ти заплата цели 30% в полза на семействата с деца... Остатъка за семействата се покриваше изцяло от държавата.

Детските дрехи , храни, и пособия струваха буквално стотинки. Камизолка за бебе – 5 ст. Биберон Чико със стъклено шише – 2,70 лева... обувки бебешки и детски от 2 до 7 лева...

„Космонавт“ за зимата (цяло гащеризон с качулка от топла подплата и непромокаем материал (като днешните зимни якета за ски) струваше „колосалните“ 25 лева, при детски 35 лева на месец... !?

Така стигнахме числото от 9 милиона жители в България, от които 40% бяхме на възраст под 30 години.

Това се нарича Социално Управление на обществото на държавата и се учи. Това са двете последни букви от АОНСУ - СУ.

Сега не ми обяснявайте как това не е било вярно, защото аз съм го изживял, платил и съм си отгледал децата и жената, а на моите деца и техните деца, днешната държава не им е дала даже една стотинка за помощ, както и на вашите деца след 1989 година. Нали смешните 50 лева които получавате не ви стигат само за едната детска обувка на едното ви дете. А ако сте с две деца? Или три?

Днес имаме нулева държавна грижа за населението и семейството. Занулени сме.

5.Личната житейска отговорност на мъжете.

Най-важната част от изброената система на социализма.

Отговорността ма мъжа към тогавашното общество бе заложена още в началното му израстване – от детската градина, през училището до обучението му в казармата.

Мъжете от моето поколение (върнете се по-горе да си спомните до коя година) бяхме обучавани и възпитавани на определени умения и знания, и най-вече на отговорност към родители, учители, военни командири и да се грижим за съпругите си и за децата си.

Никога да не ги изоставяме или да не се грижим за тях.

Сега ще кажете, че пресилвам или си измислям, затова ви прикачвам към поста си снимка на личният ми ергенски паспорт с 4-та и 5 -страници, в които има един надпис на 4-та едни графи на 5-та страници, а още съм ерген, и в тези графи на тази 5-та страница са записани всички бъдещи данни на бъдещите ми деца и после след раждането им графите са попълнени от общината и веднага изпратени по месторабота на бащата (тоест аз)да получава детските надбавки всеки месец. МОИТЕ НАДБАВКИ ГИ ПРЕХВЪРЛИХ НА СЪПРУГАТА СИ.

На 4-та цялата ми бе записана съпругата ми, като последно дете – три имена, ЕГН, дата на брака в съвета и номера на подписване на брака за деня в съвета. В моят случай е ден 9 януарий,1982 година, 7-мо бракосъчетание за денят.

Описвам ви това, защото Семейният кодекс до 1993 година чак, даваше неограничени права на майката и децата. При развод, на мъжа му разкатаваха фамилията, живота, и всичко. Жилището дори и негово или под заем , изплащано в 99% от него, се ползва от майката и децата а той е "къш" вън на улицата. Издръжката бе колкото детските за едно дете и се удържаше автоматично от заплатата на мъжа, без право на оспорване, на основание на бракоразводното съдебно решение. В случай на криене на мъжа , го намираха за една – две седмици и го изпращаха в тухларните да бачка , за да си плаща издръжката на децата.

Така държавата си гарантира прираста и издръжката на семействата. Разводите ги имаше и тогава, но бяха рядкост и на тях се гледаше като на катастрофа. Имаше и разрешено съжителство без брак, но и без всички привилегии. След 1989 година станахме кочина.

Браковете отпаднаха като задължителни, но то и държавата отпадна като държава осигуряваща дори минимален минимум за развитие на прираста на населението си. Брака беше мъжката клетва на мъжа пред обществото и съпругата му, че ще си отгледа отговорно нея и децата им , които тя ще роди. Това бе замисъла и смисъла на подписа на брака. Подписваш договор със съпругата си и с цялото тогавашно общество и държава. Договор! Днес , мъжете не давате никаква дума и клетва пред съпругите си и на обществото.

Занулиха ни.

Но най-лошото е, че днешните мъже родени след 1995 година не сте служили в казармата (колкото и минуси да има тя) и не сте научени на отговорно поведение към децата си и съпругата си, защото над 80% живеете с една жена без да имате вричане едни на друг. И това, че сега ще ми кажете, че подписа не бил важен, си го втикнете в задната част на тялото си. Важен е. Подписа е както при договор – даваш дума и клетва, и писмено ги скрепяваш, че ще се грижиш за жената си и децата си като мъж, а не като путьо.

Дори и в църковният брак даваш дума и обет , че ще сте неразделни до гроб. Колко се спазва този обет пред църквата е друга тема за друг разговор, но липсата на казармата ви направи мамини мъжленца, които не сте научени на отговорност и да не хленчите пред всяка елементарна трудност . А много от вас вече са моменца с епилирани дупенца, които не знаете разликата между пушка и пишка, и ако сте държали пишка, то тя е била по-често чужда , а не вашата.

Когато държавата Ви запише жената и децата ви на гъза, и ви изисква да се грижите за тях, тогава и само тогава, можете да имате право да разговаряте (не да ми оспорвате) написаното от мен.

Справедливостта изисква да отбележа, че и сред днешните мъже и жени има много отговорни родители с брак и без брак, но те са малката част от поколенията след 1989 г.

Занулихте се сами.

Обаче занулихте и България от към население.

Който има с какво, ще осмисли и ще вникне в написаното и ще разбере.

Толкоз!

Източник: Фейсбук

на горе