ВРЕМЕ Е...

С предчувствие за раждането на нова творческа парадигма
„Дневници от ъгъла“ – тази книга е искрата, която днес наричаме гражданско общество

С предчувствие за раждането на нова творческа парадигма

02 Юли 2024

Лазар Муржев пронизва всяка точка на българската земя и в душите на жадните за светлина и благородство хора, които открива на всяка крачка по жизнения си път и неговата вечна жажда за единение.

Почти едновременно преди година ми се случи да прочета в ръкопис две книги от двама автори, които заговориха еднакъв език с пряка връзка с модерната философия на творчеството. Едната от тях носеше заглавието „Дневници от Ъгъла“ от Лазар Мурджев, а другата от проф. Мюмюн Тахиров със заглавие „Философия на творчеството“. И двете творения ме впечатлиха с това, че всъщност двамата автори, независимо един от друг, говореха с един и същ език за едно и също явление. По-късно, когато „Философията на творчеството“ получи националната награда на Съюза на българските писатели, Лазар Мурджев ми предостави новата си книга със заглавие „Дневници от Ъгъла“. Прочетох я наново след като преди година съм предложил неотложно да се появи на книжния пазар. Някакво вътрешно чувство ме накара да се върна към терзанията на автора, предизвикани от някои близки приятели, които изразили смущение още от заглавието „Дневници от Ъгъла“ и позицията на някои от героите, относно събитията, описани в книгата. По същия противоречив начин е посрещната и книгата му „Прозрения от дъното“. Това ме накара да прочета отново и отново текста. Към това ме подтикнаха и думите на проф. Андрей Пантев, който в рецензията си всъщност внася успокоение в душите на читателите с предубеждение относно същността на авторовите позиции, че „Тази книга е искрата, която днес наричаме гражданско общество! Това е тайнството, енигмата, мотивацията на възможното въстание на българите... Лазар Мурджев провокира мисленето за националния брод като библейска история и създава едно специфично свидетелство, конструирано между фактология и художествено въображение“.

На второ място заглавието „Дневници от Ъгъла“ някои читатели тълкуват в буквалния смисъл на казаното. Тук съвсем очевидно не става дума да се скриеш на някой незабележим ъгъл, за да се произнесеш за една или друга истина, а за ъгъла като гледна точка, от която авторът оценява един или друг факт в неговата обективност. Така например в раздела „Код България“ разсъжденията на автора започват с внушението „Едно изчезнало дете е твърде много“. Всъщност не всеки читател вниква в тайния код на тази мъдрост. А книгата гъмжи от подобни словосъчетания, които носят дълбоката болка на автора от реалността на отделния факт, взет от реалния живот. Нека се опитаме да свържем казаното тук с това, което четем на стр. 250: „…Днес за България всеки ден е 2 юни. И майките вият, от мутри, феодали, олигарси, избори…Вият за емиграцията… „И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх“ – остана за историята. Защото пак я докарахме дотам: „Бог да пази България“… На страница 22-ра авторът е категоричен: „Дневници от Ъгъла“ – това всъщност е КОД(ЪТ) ЗА Българската Национална Доктрина!“. И чак на с. 336 се срещам със себе си /авторът на тези бележки/, който внушава: „За България неспособността на политическия елит да се издигне до висотата на едно адекватно национално мислене, винаги е имало тежки последици за нацията. Но в същото време българинът в никакъв случай не би се примирил с опитите на този „елит“, под прикритието на „демократичната идея, да му се натрапва чужд на духовността му начин на живот…“ И следват имена като Велислава Дърева, Мюмюн Тахиров, Рангел (самият автор) и др. десетки истински родолюбци, обединени в „Кодът за България“ като фаталистично, символно-генетично и цивилизационно задължение – да защитим суверенното си право да помислим вече за „НАША БЪЛГАРИЯ“ – заедно) /с. 336/.

Със своя духовен бинокъл Лазар Муржев пронизва всяка точка на българската земя и в душите на жадните за светлина и благородство хора, които открива на всяка крачка по жизнения си път и неговата вечно жадна за братство и взаимност между хората по Земното кълбо. Не скрива нито възхищението, нито разочарованието от хората, с които се чувства братски свързан. Затова той не е самотен по жизнения път, а винаги е обкръжен от герои, носещи различни имена и с различни съдби, обединени от могъщата сила на светлината, с която осветяват движението към човечност и милосърдие.

Той живее с чувството, че е обкръжен не само от хората, но и от дърветата и животните, океаните и малките извори и песента на птиците, и всичко това той възприема като част от Земното кълбо, което носи върху лицето си и следите от все още не зараснали рани, нанесени от хората, но и очарованието от сътворените от ръцете и ума на творците паметници като великолепни символи на красотата и безсмъртието. Книгата му е изпълнено с хиляди образи, носители неугасващия пламък на родолюбието и жертвоготовността в борбата за щастието на всяко живо същество върху родната земя.

Особено внимание заслужава умението на автора да владее в дълбочина и удивителното многообразие великолепното богатство на семантиката на думите, благодарение на което той предпочита да използва вместо многословието, от което обеднява съдържанието на изложението. В това се състои неповторимото богатство на неговото художествено майсторство. И това е причината за различния прочит на определени места от текста от отделни читатели, осветлени от мъдрите съвети на неговите внушения… Но той си остава така достолепен, така мъдър и просветлен в своите хуманистични превъплъщения. По този път всеки се ръководи от великия завет на българското възраждане „Помогни ми да те возвися!“- вечно светещият факел в душите на българина, посветил се на великите принципи на човечността и прогреса.

на горе