Лазар Мурджев ми предостави новата си книга със заглавие „Дневници от ЪГЪЛА“. Прочетох я наново след като преди година съм препоръчал, неотложно да се появи на книжния пазар. Някакво вътрешно чувство ме накара да се върна към терзанията на автора, предизвикани от някои близки приятели, които изразили смущение и страх от съдържанието и позицията на някои от героите, относно събитията, описани в книгата. Това ме накара да прочета отновои отново текста... Проф. Андрей Пантев, внася успокоение в душите на читателите с предубеждение, относно същността на авторовите позиции. „Тази книга е искрата, която днес наричаме гражданско общество! Това е тайнството, енигмата, мотивацията на възможното въстание на българите... Лазар Мурджев провокира мисленето за национален БРОД, като библейска история и създава едно специфично свидетелство, конструирано между фактология и художествено въображение“.
„Дневници от ЪГЪЛА“, някои читатели тълкуват в буквалния смисъл на казаното. Тук съвсем очевидно не става дума да се скриеш в някой незабележим ъгъл, за да се произнесеш за една или друга истина, а за ъгъла като гледна точка, позиция от която авторът оценява един или друг факт в неговата обективност. Така например в раздела „Код България“ разсъжденията на автора започват с внушението „Едно изчезнало дете е твърде много“. Всъщност, не всеки читател вниква в тайния код на тази мъдрост. А книгата гъмжи от подобни словосъчетания, които носят дълбоката болка на автора от реалността на отделния факт, взет от истинския живот. Нека се опитаме да свържем казаното тук с това, което четем на стр. 250. „…Днес за България всеки ден е 2 юни. И майките вият, от мутри, феодали, олигарси, избори…Вият за децата си… „И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх“ – остана за историята. Защото пак я докарахме дотам: „Бог да пази България“… На страница 22-ра, авторът М. Михайлов е категоричен: „Дневници от ЪГЪЛА“– това всъщност е КОД(ЪТ) ЗА Българската Национална Доктрина!“. И чак на стр. 336 се срещам със себе си /авторът на тези бележки/, който внушава: „За България неспособността на политическия елит да се издигне до висотата на едно адекватно национално мислене, винаги е имало тежки последици за нацията. Но в същото време, българинът в никакъв случай не би се примирил с опитите на този „елит“, под прикритието на демократичната идея, да му се натрапва чужд на духовността му начин на живот…“ И следват имена като Велислава Дърева, Александър Дяков, Дончо Цончев, Крум Дерменджиев, Маргарита Попова, Костадин Чакъров, генерал Стоименов, Валери Стефанов, Рангел (самият автор) и други, десетки истински родолюбци, обединени в „Кодът за България“ като фаталистично, символно-генетично и цивилизационно задължение – да защитим суверенното си право да помислим вече за „НАША БЪЛГАРИЯ“ – заедно. /стр. 336/.
„Заради масонската оптика“ и „подмененият образ на митрополит Андрей”/според един от най-уважаваните от Лазар Мурджев съвременни учени/ – проф. Дарина Григорова отказа на автора да участва в презентацията, но не отрече, че „Дан Браун бледнее по силата на внушенията, преплетени с истински събития от нашата съвременна история...”, което е истинската оценка за един художествен труд – какъвто е „Дневници от ЪГЪЛА“. И за който, проф. Нако Стефанов заявява, „...не един път, поне три пъти е нужно да прочетете този роман, за да вникнете цялостно в пластовете, посланията и взаимовръзките в това невероятно съдържание.“
Според моята скромна оптика, със своя духовен бинокъл Лазар Мурджев провижда в душите на жадните за добро и благородство хора, които открива по жизнения си път и приобщава към неговия извечен устрем за взаимност между хората. Затова, той не е самотен по жизнения път, а винаги е обкръжен от герои, носещи различни имена и с различни съдби, обединени от могъщата сила на всеотдайността, отстояващи устоите към човечност и добруване. Книгата му е изпълнена с хиляди образи, носители на неугасващия пламък от родолюбие и жертвоготовност в борбата за щастието на всяко живо същество върху родната земя.
Разтваряйки този достоен за национален филмов сценарии „Ъгъл“ – „...художествено систематизиран анализ на факти, събития, мнения, коментари, становища и оценки за множество национално и международно напрегнати теми.., много от тях „аутопсии” на стратегически значими, но ликвидирани национални жалони, чиято целева смърт е обезличила националните ни интереси – авторът ни съпричаства с дълбините на националната ни същност.
Особено внимание заслужава умението на автора да владее в дълбочина и удивителното многообразие и великолепното богатство на семантиката на думите, което той предпочита да използва вместо многословието. В това се състои неповторимото богатство на неговото художествено майсторство. И това е причината за полисемантичния /различния/ прочит и многовекторни тълкувания на текста от отделните читатели, просветлени от мъдростта на неговите внушения… Но, във всяка интерпретация, той си остава така достолепен, така мъдър и почтен в своите хуманистични превъплъщения. Авторът ни ръкополага в този спасителен Брод /Ъгъл/, воден от уникалния завет на българското възраждане „Помогни ми да те возвися!“- вечно горящия огън в душите на българина, посветил се на великите принципи на човечността и прогреса.