„За истините в лова ЛЕСНО може да говори само човек, който е много далеч от този занаят - изкуство. Трудна работа. Не става бързо, а понякога – въобще...“ Така говореше... Околните го наричаха иронично, но с уважение – „Майстора на Дивото".
– Трудно се говори за лов, Приятелю, когато ежедневието те е затиснало в тясното пространство на „собствения уют"– затрупан от вещи, сметки и квадратни метри.
...И колкото повече стават тези „собствености”, толкоз повече се стеснява кръгозора човешки. Матрицата е обсебила съзнанието и все по-елементарен и космополитен, човекът затъва в чатове, пазарен нагон, схеми, чалга, алкохол и себедостатъчност. Тези, не ходят „На Лов" – ОТИВАТ да „ТРЕПАТ"!
...А, колко „гледане” на дълги разстояния е нужно за да прогледнеш в живота, във вечните ловни полета... - на Лов за Истини, за Минало, Настояще и Бъдеще... Откриването на Лова! Бездна от щедрост – среща с Боговете! Боговете, за които, „човеците" само могат да гадаят и да се прекланят...
Откриването на Лова е само Ритуал, символична, емоционално натоварена календарна граница. „...Ловът е целогодишно отворен емоционален прозорец, през който можем да наблюдаваме и оценяваме света – Четем във „Възхвала на Лова". Погледнат откъм спецификата на преживяванията, ловният сезон никога не свършва. За лова се говори дълго след закриването на сезона и далеч преди неговото откриване...
...Ловът е нескончаема приказка...
...Ловът винаги започва отново и винаги е за първи път...
...Ловът е мястото – Разказ...
Човекът е станал „Човек" пред огнището – не само защото му е давало топлина и на него е обработвал храната си. Там е намерил най-доброто място за споделяне, за разказване... Разказът /Лакардията/– които днес умират безславно пред екрана на телевизора и компютъра, смълчани под децибелите на тонколони – бълващи извратен шум в безмислена мощ.
Ловът е устойчив образ на желанията и старанията, защото сам по себе си е действие в затруднителна ситуация с непредвидим край. В максимално широката си смислова перспектива, думата „Лов” назовава всевъзможни ситуации на ангажиране с някаква трудна за постигане цел.
Ловът предполага умение, развитие на способности, усвояване на форми на тактическо поведение и взаимодействие... Устояла през вековете форма на изпитание, символичен аналог на битката и първообраз на войната. Във „Възхвала на Лова" намираме мъдрото обобщение, че „...Древните ловци, успели в оцеляването и отстояли човека, като различния проект в еволюцията. Самата структура на човешкото оцеляване ни подсказва това – в зората на човечеството, в ранните мигове от събуждането на човешкия ум – стои ловът."
...Философските категории „време”, „пространство” и „движение”, човек приема като теоретична терминология. Чрез тях, философите тълкуват, обосновават нашето същестуване и този живот.
Истинският ловец ги усеща, тези категории... Заедно с мъдростта на Пътя си, със стотиците изгреви и адреналина.., с търпението, възнаградило богопомазания да успее и заедно с ТЯХ /своите събратя/– там при звездите, реките, полето и с тръпката, да усетят.., да разберат това „наоколо”...
И да се превърнем във вечна частица от него..!
Тази пряка сетивност към Природните закони не притежава никой друг, освен Той – Негово Величество Ловецът! Когато времето, пространството и движението се превъплътят в НЕГО – „Той” – простосмъртен, можещ, бърз и търпелив, с миналото на дедите и всевиждащ в нощта – БОГОИЗБРАН, с всичкото добро от живота... Онзи живот – невидим за човека, прегърнал „Гугъл” в топлия кабинет, затворен в „бетона” – външен и вътрешен на бързо „ослепяващото днешно човечество”.., бе казал някъде вечният Дончо Цончев...
...Упоритостта, търпението и знанието ще ни накарат да познаваме живота, да разбираме Природата и да станем част от нея...
Тогава Тя, ще ни дари със слуката и успеха. Тогава обикваш това наоколо – от безподобните звуци на птиците по пътя им през Via Рontica на оцеляването, до любовния рев на елена, осмислил живота си – там, заедно с теб, далеч от панели, бетон и фалшиво ежедневие.
Днес, ОТКРИВАМЕ ЛОВА, който никога не сме закривали... Защото знаем, че когато нощта стигне деня /след 22ри септември/, всички те, птиците на живота ни, ще полетят „нататък".., с всичките си неволи, с цялото си съвършенство и ще ни оставят тъгата и надеждата за нова пролет и ново начало с тяхното завръщане.
А, ние..., ние ще бъдем с тях и те – с нас, навсякъде! От рисунките в пещерите на бушмените преди десетки хиляди години, до срещата ни с погледа на Глигана, който като Везир превзема зимната нощ и всички звезди приветстват мощта му....
Когато тази сетивност нахлуе в съзнанието и станеш мъдър, човече –
Ти си истински ЛОВец, Приятелю. И като "Майстор на Дивото", ще говориш с гласа на Природата
...Трудно се говори за Лов, Приятелю.
Когато глобалните човеци, обсипани от технологиите на живота и пазарните ценности на ежедневието приседнат до теб, драги ми Ловецо, те трудно ще приемат страстта на живота ти.
Ти често ще си обстрелван от обструкции и модерно говорене, дамгосване от гугълеколози и екодемагози, остаряващи в кабинетите на живота си – в които са се и родили. Независимо от средиземноморското или китайско меню, френска кухня и претенциозните полусурови мезета на ежедневието им, много от хората ще подхождат безпощадно към познанията ти за природата и съдбата ти на ловец.
Те ще теоретизират найлоновите си усещания и ще си тръгнат в разгара на разговора, просто защото „там има комари”, или е свършило уискито, а сутринта ще напазаруват нужните разфасовки и блажено ще сърфират през ценностите и чалгата на мизерната си себе достатъчност – пред телевизора, монитора или там каквото му е предложил поредния глобален експеримент.
А ти, Приятелю, вече си изпратил последната звезда, чучулигата е разтворила нощта и като диригент, с възторжен милионен концерт, в който взрива на утрото и блясъците от всяка капка роса изпълниха гърдите ти с възторг от истини, които успя да споделиш единствено с трептящия силует на сърната, слял полета си в щастливата бездна от светлина, с огненото кълбо, нежно заляло всичко наоколо с любов и топлина. Балканът се преобрази в купища планини, плувнали в мъглата от нощната тишина и ти се превърна в частица от тези простички истини на кръговрата, с които Природата надари твоята Съдба.
И отново преоткри Ловния Сезон.
В очакване.........................................................................
...В очакване отново и отново да видиш всичко това...
...В очакване на живота, който усещаш с всичките си сетива, с цялата си същност...
...В очакване още един път да се гмурнеш във в това наоколо и да знаеш, че духът ти има Път.., има Пътища, където да продължи...Приятели има!
...В очакване Слуката да те навести, защото Съдбата докосва само призваните, другите ги влачи или смазва в духовната пластмаса на дните.
И отново влизаш с надежда в живота си, Приятелю, а Лова е онова Свещенодействие, което предопределя посвещаването ти в LOV'eницата.
Когато разберем, Ловни ми Братя, че всеки човек е призван да обича Природата, а възможността да я познаваме.., на нас ни е дарена от Бог - разкажете и на децата си.
Защото Бог е Природа, Приятели!
А НИЕ.., СМЕ ЛЮБОВНИЦИ НА СЪДБАТА...
София, август '24
