„Дори всички следи да изчезнат от миналото на някой народ, винаги остава един последен свидетел, чрез който може да се разгадае тайната на неговия произход. Този последен и безсмъртен свидетел е езикът на дадения народ, който пази в себе си белезите на всички големи периоди от неговата история.“
Християн Френ
Езикът, Живото Слово твори реалността в която живеем. „И рече Бог: Да бъде... И стана...“ Чрез това наричане – „РЕЧЕНО – СТОРЕНО“, е създадено всичко в първите шест дни на Сътворението според библейските текстове. Свещената магическа практика на наричането е използвана от жречеството, овладяло Великата наука, за създаване на реалности (измерения) и за преминаването от една реалност в друга, от едно измерение в друго. Те знаели „как да променят реда и да разместват БУКВИТЕ, с които били създадени Небето и Земята“.
Затова в разсъжденията, които споделяме с Вас, темата за езика, за имената е водеща.
В нашия материал „Аспарух е роден в Крим“ посочихме, че Аспарух е роден в град АСПАРЫК, в близост до Ялта. Градът и създателят на Дунавска България, в част от която живеем и днес, носят едно и също име. Няма да влизаме в спор кой на кого е кръстен, а ще търсим смисъла на самото име. Отговорът е там.
Преди да започнем разкриването на темата ще внесем малко яснота относно двете основни митологични течения, които чрез езиците, теогониите и космогониите си, оформени през хилядолетията, оказват вличние на формираното на мисловното поле на българите. Скептиците трябва най-накрая да проумеят и разберат – историята на България е историята на ЕДИНЕНИЕТО, а не история на разединението на народите.
В този контекст за нас на първо място са Митологията и езикът на Орфеизма. Езикът на Орфей е езикът, на който говорим ние с вас, наречен с приемането на християнството СЛОВЕНСКИ, а след средата на XVII век СЛАВЯНСКИ (К.Ф.Калайдович, „Йоан Екзарх Български").
Нашият език в различни варианти се говори от повече от 300 милиона души по света, а Учението на Орфей, дало езика на многобройни племена, оформени от него в народи, е унищожено или засекретено, като и в двата варианта нямаме достъп до него.
ЗА СЕГА!
На второ място, условно разбира се, са Митологията и езикът на Тангризма. Трьок българският език (български тюрки) се говори във Волжска България, Централна Азия и на много други места по Света, повлияни от Българския Дух, Държавност и Култура през същите тези хилядолетия. Тяхната история и митология, обаче е съхранена и ние разбира се ги изучаваме и използваме в нашите изследвания. Красотата, богатството и образността на символичния митологичен език на летописните сводове закономерно водят до там, че един митологичен или исторически персонаж задължително има множество имена, обединени от една централна идея.
Връзката между митологиите и езиците е "Съюзът на седемте племена".
И така, Дунавска България (а не ЗадДунавска) е основана, според официалната история, от Хан (Кан, Кхан) Аспарух през 681 година. Темата ни е за неговото име.
В том 3 на руския превод на „Джагфар тарихи“ (Оренбург 1997 г.), направен в началото на XX век, от български патриоти от Волжка България, в сътрудничество с последователи на граф Л.Н.Толстой (живял в град Казан и финансирал „Българското движение“), „Сведения за българските царе от всичките династии“, глава 2, „Родословието на българските царе (Фрагменти). Дунавско-Българските царе. Аспаруховичи.“, четем:
„Атилле Аспарух или Атилькуса (Атилькесе), Маджар, Мадай, Батыр, Батай. Син на Курбат, Кюнграт („Кубрат“). Роден в годината на коня 634 г., и получил името на своя велик предшественик Атилла. Стараел се във всичко да прилича на Атилла и поразявал всички със своята енергия, амбициозност и решителност, за което бил наречен „Атилькуса“ – „Безбрадия Атилла“. В отговор на разпространяването на този прякор започнал да се нарича „Маджар“ – „Жертвен, Самоотвержен““.
В общобългарската история Аспарух, който както вече разбрахте се е родил с името Атилла, е влязъл с буйния си нрав, решителността и амбициите си, но с горчива ирония обективно е наречен „Безбрадия Атилла“. „Безбрадия“ значи „разминалия се с мъдростта“. Той не изпълнява завета на Великия си баща Кубрат и заедно с чичо си Шамбат Къй влиза в братоубийствена битка с Императора – Бат Боян и брат си Котраг, което значително отслабва династията. След 3 години по-големият му брат е детрониран и Империята, обединена от Кубрат е оглавена от Хазар Българската династия на Тухчиите.
Името Аспарух, е написано по този начин в изданието на летописа „Джагфар Тарих“ от 1997 г, за нас днешните българи, за да можем ние да го разпознаем. Иначе то върви от древността във формата АСПАРЫК. Така е наречен и градът в Крим, където Аспарух (Аспарык) е роден.
Отваряме „Митологичния речник“ към епоса „Чулман Толгау“ („Сказание за Чулман“), за да разберем кой митологичен персонаж носи това име:
Аспарык – „Конен Българин [Ас] с Куче [барак]”, едно от имената на алпа (светлия дух) Иджик, което той получава след второто си раждане в 50 век до н.е.
Алабай – „Вълкодав”, „едро Българско Куче”, алп, който в образа на алабай, винаги съпровождал алпа Иджик-Алабуга Аспарык в неговите пътешествия.
Алабуга – „Пъстър, Страшен Бик или Дракон”;
1) едно от имената на алпа Чулман, покровител на подземните и надземните води, природните бедствия, катаклизмите и катастрофите;
2) едно от имената на алп Иджик.
Алабуга Аспарык - едно от имената на алпа на Полезните Знания и Лова Иджик (Иджик Алабуга).
Абар, Авар – едно от имената на алпа Иджик, което получава след второто си раждане;
Апсаты – „Принцът на Лова”;
1) едно от имената на алпа на Полезните Знания и Лова Иджик (Иджик Алабуга);
2) клисура в Българските (Уралски) планини.
Апсаты Аспарык - едно от имената на алпа Иджик Алабуга.
Аспандиар - „Небесният Съдия”, едно от имената на алпа Иджик, което той получава след второто си раждане в 50 век до н.е.
От българското наименование „диaр-кепе” [„съдийска шапка”] произлиза думата „тиара”. Българските съдии в древността слагали шапки с червен цвят. „Нариман Тарих”
Иджик-Апсаты - едно от имената на алпа Иджик Алабуга.
Очаровани от магията на този уникален митологичен епос, образността и красотата на езика му, разбираме, че АСПАРЫK e името на АЛПА, СВЕТЛИЯ ДУХ - ИДЖИК, след второто му прераждане 50 век до н.е. Тоест роденият и живял в Лемурийската и Атлантската епохи ИДЖИК, в АРИЙСКАТА епоха „се преражда“ като АСПАРЫK.
Ето какво е скрито в името ИДЖИК:
Иджик – „Свещен”, „Сияещ”, името на могъщия светъл алп (нарт) на лова, покровител на българите. Алп на Саможертвата. Други негови имена: Алабуга, Себер, Апсаты, Кый, Иджик-Алабуга, Балабуга, Джам-Иджик, Биртыш, Арджа, Авар, Миджар, Ак-Билиш, Атикай, Аспандияр, Аспарык Сэбэр, Алабуга Аспарык, Иджик Апсаты, Апсаты Аспарык.
„Митологичен речник“
Иджик (Аджак, Азак) – първият българин, РОДОНАЧАЛНИК НА БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ДИНАСТИЯ ДУЛО. Другото име на Иджик е Хишдек (Променящ мястото на обитаването си, Чергаруващ).
„Джагфар Тарихи“
Името, което според „Джагфар тарих“ Аспарух предпочел, значи:
Маджар – „Могъщ Богатир”, „Жертвен Богатир”;
1) едно от имената на алпа Кубар Баба Урус – светъл дух на победата и воинската слава;
2) название на алпите, служещи в Небесния полк на алпа Бабай;
3) „Жертвоготовен”, човек, безкористно обичащ България и жертващ всичко в името на нейното благополучие.
Маджари или маджарци –
1) „жертвоготовни, самоотвержени воини”;
2) небесните дружинници на алпа Бабай, каквито по волята на Тангра, могат да станат загиналите герои. Маджарите охраняват Земята от небесните алпи.
МАДАРСКИЯТ – МАДЖАРСКИ КОННИК всъщност е ИДЖИК АСПАРЫК. Но това, както вече разбрахте не е синът на Кубрат. Затова изсечен, овековечен в скалите той е и в България, и в Афганистан и най-вероятно и на много други места, за които още не сме чували.
Осмислили част от свещените знания на древните ни предци, ще чуем думите на Ванга: „Падне ли Мадарския конник, пада България“ с „други уши“. И тези тревожни думи ще докоснат сърцата ни, за да разкрият дълбокия сакрален смисъл, който съдържат: „Изчезне ли Духът на саможертвата у българите, те ще загубят отново своята държавност!“
Ще спрем дотук.
„Вълшебните митологични символни ключета“ може би вече отключиха у Вас част от древния Ви геном. Сигурно вече разбирате защо „МАДЖАРЪТ“ Виктор Орбан самоотвержено брани Мира в Европа. И сигурно вече чувате скритото, а може би даже явното му послание към нас, неговите първи братовчеди отвъд Дунава. А то е да си спомним какво е „саможертва“ и да се отърсим от кармичната обремененост на Аспаруховата „безбрадост“!
АТИЛЛКЕСЕ АСПАРЫК предпочете името МАДЖАР!
Това ни нашепват Легендите...
