„Всеки народ има своите традиции и обреди, сътворени от хората и завещани за бъдещите поколения. Своето ЖИВО НАСЛЕДСТВО има и България. Един от най-типичните и характерни моменти в традиционния български календар са кукерските игри. СТАРЧОВДЕН (Денят на кукерите) е от онези празници, които не само ни връщат КЪМ КОРЕНИТЕ НИ, но запазваме връзката си със земята и природата. На СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ – ден за прошка, преход между зимата и пролетта, началото на Великите пости, кукерите със страшни маски и магически движения играят, за да прогонят завинаги злото и да възтържествува доброто, да има богата реколта през следващата стопанска година.“
„Векове наред БЪЛГАРСКОТО ХОРО запазва своите етнически характеристики, предаващи се от поколение на поколение. Нека днес то е израз на преклонението ни към мъдростта на народния гений.“
С тези думи водещият - г-н Румен Стоянов откри ПРАЗНИКА НА КУКЕРИТЕ, наричани СТАРЦИ в Карловския край и обяви началото на дългото хоро, в което участваха фолклорни групи от Карловско.
СТАРЧОВДЕН В КАРЛОВО се проведе в събота, на 1 март 2025 г. като в събитието бяха представени кукерски групи от Карловския край: с. Климент, с. Войнягово, гр. Баня, с. Дъбене, с. Горни Домлян, с. Васил Левски, с. Домлян, с. Соколица, с. Каравелово, с. Ведраре, с. Столетово, с. Богдан, с. Сушица (днес квартал на Карлово), гр. Калофер, гр. Клисура, с. Пролом, с. Христо Даново, с. Бегунци, гр. Карлово.
Уважаеми читатели,
Бих искала да Ви поканя на едно ПЪТУВАНЕ, за да ви разкажа за кукерските костюми и маски. Готови ли сте да се потопим в един друг свят? Свят на символиката и мистерията, на чановете и навущата, на кукерските пояси и стародавните напеви... Свят, в който творческият гений на нашия народ ни завладява със своята необятна мощ. Вярвам, че ще се почувстваме още по-богати и знаещи. А когато знаем, ние обичаме още по-силно...
- Кукерите в с. Климент
Обичаят „Старчовден“ в с. Климент се празнува от незапомнени времена. Старчовската традиция има много дълбоки корени в живота на хората в това село.
Климентските старци са облечени с традиционните потури. Имат бели шаячни навуща и черни козиняви кадънки. На кръста увиват черен пояс. Горната част на облеклото се състои от бяла вълнена фланела и пембян розов ГИСЛЮК (елек). Старците носят на кръста два-три реда хлопки или чанове. Върху тях и между тях висят разноцветни прашки и пискюли от вълнена прежда. Маската, наречена СУРАТ, е изработена от ситна телена мрежа, пришита към шапка. ЧЕРВЕНА КЪРПА покрива раменете на стареца. Горната част на маската е висок купол, обсипан с цветя от разноцветни платове, огледалца, мъниста и дълги панделки. Преобладаващите цветове в климентския старчовски костюм са червеният и белият. Водачът на кукерската дружина държи в дясната си ръка метална САБЯ, с която символично съсича злото.
- Кукерите в с. Дъбене
Старчовден е един от най-големите и почитани празници в селото. По време на турското робство, поради забрана, той се празнувал на двете могили извън селото.
Дъбенските старци са облечени в тъмни потури от домашен шаяк като върху тях падат пискюли в различен цвят. НАВУЩАТА са от бял домашен шаяк, украсени с черен гайтан и китки по тях. Ризата е бяла, памучна, с шевица. На раменете се поставя „ален пош“, т.е. червена кърпа, а на главата - „карманлийка“ (забрадка). В дясната ръка се държи ГЕГА от дряново дърво, украсена с пискюли. Най-впечатляващото обаче са хлопките. Дъбенските кукери са с най-голям брой хлопки. Можете ли да си представите, че ХЛОПКИТЕ са 50-60 на брой? Те са завързани на кръста и тежат към 50 кг. Гледката с хлопките е главозамайваща... Звънът им достига чак до другата Вселена...
- Кукерите в с. Каравелово
Белият цвят е символ на чистота, на ново начало, на доброта и свобода. Затова в каравеловските маски преобладаващите цветове са бял и черен. Маските са украсени с РОГА, цветя и шарени панделки, символизиращи идващата пролет. Интересен е фактът, че хлопките на кукерите от това селце са НЕЧЕТЕН БРОЙ, тежат 20-30 кг. Кукерът носи на кръста или само ХЛОПКИ, или само ЧАНОВЕ. Хлопките се нанизват на колан като всяка хлопка се привързва на две места с прашка, за да бъде на разстояние от другата. Казват, че тогава звукът бил най-силен и ясен. На колана се поставят разноцветни прашки, завършващи с пискюли. Водачът на групата носи в ръката си парадна сабя, символизираща победата над злото.
В ритуалните игри кукерите се подреждат в две редици след водача. Движат се в кръг, разделят се, после правят два кръга... Нещо повече. Вечерта на Сирни Заговезни в селото се палят огньове. Кукерите прескачат огньовете за здраве. С всеки ПРЕСКОК над огъня те „изтърсват“ злото, за да изгори в огъня. Желанието е новото начало да дойде с добро и разцъфващата пролет да дари всички със здраве и берекет.
- Кукерите в с. Сушица (днес квартал на Карлово)
Знаете ли защо кукерите в с. Сушица ги наричат „арапи“? Защото в костюмите и маските преобладава черният цвят. И... защото старото име на селото било Арапово. Кукерският обичай е запазен в Сушица в непокътнат вид! И още нещо, което е уникално за България: в това село има два вида кукери – БЕЛОГАЩИ (белодрешковци) и БАДЖАЦИ (чернодрешковци).
Старите хора от селото ми разказаха, че при тях Старчовден започва три седмици преди празника. Най-напред мъжете раздрънквали хлопките, та от тях да паднела ръждата. После изваждали от раклите ДЮЗЕНА (костюма) и стъкмявали отделните му части...
БЕЛОГАЩИТЕ са облечени с бели „гащи“ и бели ризи. На раменете си намятат „азев пош“ (червена кърпа с шарки, наподобяващи паунови пера). На кръста имат пояс с накачени БРОНЗОВИ ЗВЪНЦИ. Броят им задължително трябва да бъде 9, 11 или 15. Между хлопките висят разноцветни дълги пискюли в червен, син, зелен, бял и жълт цвят. Всеки цвят носи определена символика. Например жълтият цвят е символ на хляба. Червеният – на плодородието в природата и у човека. Синият – на небето и спокойствието, зеленият – на гората и полето, белият – на невинността и чистотата. Маските на белогащите кукери са меки, ниски, бели и украсени с разноцветни пайети. Белогащите кукери са предимно млади момчета и мъже.
БАДЖАЦИТЕ са облечени с черен сукман, с така наречените „гащи“ от КОЗИНАТА НА КОЗА като при някои от кукерите единият крачол е БЯЛ, а другият – КАФЯВ или ЧЕРЕН. Облечени са с бели ризи, а на раменете имат червена кърпа. На главата поставят КЮЛАФ – конусовидна висока маска със страшен израз в лицевата част. Кюлафите са украсени с мъниста и пискюли. На кръста са препасани също с възи и пет големи МЕДНИ ХЛОПКИ. Баджаците олицитворяват злите сили и духове в природата, които трябва да бъдат прогонени. Танцът на баджаците се характеризира с тежка и спокойна стъпка. Тази стъпка символизира идните летни горещи дни, когато хората ще прибират натежалите житни класове, а след лятото ще дойде богатата, отрупана с есенни дарове, щедра есен.
- Кукерите в с. Войнягово
Сутринта на Сирни Заговезни СТАРЦИТЕ се събират на групи и обикалят селото. Около обяд отиват на мегдана. Там са и старците, и хората от селото. Пеят се старчовски ПЕСНИ. Играят се войняговските ХОРА. Трябва да отбележим, че песните, които се пеят във Войнягово на Сирни Заговезни, са точно 19. Нито повече, нито по-малко. Старците обикалят около хорото, а когато то спре, започва „Старчовското хоро“. Войняговските кукери играят групово със строго определени стъпки и дрънкане на хлопките. Панталоните са украсени с разноцветни ПИСКЮЛИ и РЕСНИ. На кръста имат един или няколко реда хлопки с различна големина. Ризата е бяла с цветни гайтани. На раменето е поставена червена кърпа. В ръцете мъжете държат овчарска гега с пискюли. Особено впечатляващи са КИЛЯФИТЕ т.е. бляскавите маски. Те представляват висока триъгълна дървена рамка, обшита с плат, закрепена на раменете със стойки. Лицевата част на маската е украсена с множество малки ОГЛЕДАЛА, мънистени гердани, пискюли, а отстрани – цветя и китки. В миналото, вместо огледала, хората поставяли цветни стъкълца.
Типично за войняговските старци е ПЛЮЩЕНЕТО с кожен КАМШИК.
Макар и леко да се отклоня от темата, бих желала да споделя, че гозбите на Сирни Заговезни във Войнягово са: „Разхвърлян млин“, „Джуркан боб“ и „Поляти яйца“.
- Кукерите в с. Домлян
Домлянските кукери – БАБУРИ или СТАРЦИ имат едни от най-атрактивните костюми в Карловски край. Костюмите са наречени ДЮЗЕНИ и се предават от поколение на поколение като СЕМЕЙНИ РЕЛИКВИ. Използват се от целия род.
Домлянските кукери носят КЛАШНИ, т.е. панталони от козя кожа. Ризата е бяла, с шевица. Kърпата на раменето също я бяла, обшита по краищата с титирета (пайети). Страшните маски са бели, високи и конусовидни. В ЧЕРНО са изваяни веждите, процепите за очите и устата. Мустаците и брадата са дълги, направени от КОНСКИ КОСЪМ. Маската е украсена с цветни мъниста и пискюли. На кръста мъжете закачват огромни ХЛОПКИ.
Всеки кукер държи в ръката дървена ГЕГА. С нея закача момите в селото. Бабурите обикалят селото, влизат в къщите и „прогонват“ злите сили. В знак на благодарност стопаните им подаряват вино и сладкиши.
За танците домлянските кукери се подреждат не по възраст, а по ръст. Най-отпред е винаги най-високият кукер. Скачайки, бабурите обикалят площада на селото няколко пъти. Накрая се подреждат в кръг, събират гегите си и оформят СЛЪНЦЕ.
- Кукерите от с. Васил Левски
Старите книги и хората в с. Васил Левски ни разказват, че в миналото турците забранявали на местните хора да отбелязват своите празници. Турците виждали в кукерите бунтовници. За да може да отпразнуват Старчовден, хората излизали в Балкана, в местността КУРИЯТА и там играели своите обредни танци. В книгите от време оно пише, че веднъж, за да разтурят празника, турците отсекли рамото на един от кукерите. Рукнала кръвта, бялата риза станала червена. Но кукерът намерил сили да продължи да играе. Изплашили се турците. Решили, че това е зла поличба и завинаги напуснали местността.
На СТАРЧОВДЕН в село Васил Левски на мегдана излизат най-напред дяволите, едва след тях - кукерите. ДЯВОЛИТЕ са облечени в черни дрехи, опашките са намазани с катран, стъпват бавно и удрят силно черни връшници. Дяволите символизират нечистите сили и злите духове, които ще бъдат „пропъдени“ от кукерските песни на хлопките.
Левченските костюми и маски се предават от поколение на поколение. Много от костюмите са обличани от ТРИ ПОКОЛЕНИЯ – дядо, баща, внук...
Панталоните на тези кукери са изцяло от КОЗИ КОЖИ с дълъг косъм. Ризите са бели като върху тях се облича черен сукман от домашен вълнен плат. Сукманът е с шевици и сребристи пайети. Медните хлопки са задължително 5: две са отзад и три отзад. Големината на хлопките се определя от възрастта на кукера. Под хлопките са препасани домашно тъкани червени месали с пискюлчета по краищата. Кукерите поставят кожен колан, а върху него плетен колан, украсен с мъниста.
На главата си кукерите имат КОНУСОВИДНА КАЧУЛКА, която е висока 120 см. Качулката има брада от козя кожа, мустаци от конска опашка и зъби от бял вълнен плат. В ръцете си кукерите държат бяла кърпа с пъстроцветни пискюлчета. Носят МЪНИСТЕНИ ГРИВНИ.
„Звъннат ли хлопките по кукерските пояси и въздухът запее от чановете стародавни напеви, всичко напомня за онези стари времена, когато хората са вярвали, че звънците пропъждат злото.“ ... „Каква тайна крие този обичай? Стар е, а всяка година идва жизнен и млад! И не ни омръзва, както не ни омръзва пролетта (за кой ли път) ябълка в градината!“ – из „Хубост за бъдни векове“, Л. Йорданова
Селата в Карловския край дишат и пеят на Старчовден. Костюмите и кукерските маски са ИСТИНСКИ ШЕДЬОВРИ на народното изкуство. Хлопките и чановете ни разказват, че дирята на празника е много дълга... Съзираме ДАЛЕЧНОТО в ДНЕС и трябва да го предадем на тези след нас, за да остане УТРЕ...
НАРОДНОТО ИЗКУСТВО Е НЕПРЕХОДНО. А притегателната сила на един празник се крие в ЗАДРУЖНАТА РАДОСТ...
Д-р Ваня Велкова,
за „БРОД за България“
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив
