„Само народ, който помни своето минало, е готов за бъдещето.“
Думите на президента и върховния главнокомандващ на въоръжените сили на България Румен Радев най-добре предават защо всяка година на 19-ти август Петрова нива оживява, както на същия този ден през 1903 г., когато избухва Илинденско-Преображенското въстание.
Въстанието е апогей в борбите за освобождението на македонските и тракийските българи и за постигането на идеала за целокупна България.
Почитаме го, защото е част от историческата и родовата ни памет.
А опазването на паметта е Брод към България, Брод на всеки българин към самия себе си. Запазването на традицията по честването на въстанието винаги ще ни напомня от къде сме дошли и ще ни напътства накъде да вървим.
Защото, както добавя президентът, „сме длъжни да бдим над земята и суверенитета си, да пазим паметта за жертвите, да помним хилядите изоставени домове и имоти и да продължим да отстояваме правата си.“
Честването се организира от Община Малко Търново и Съюза на Тракийските дружества в България. То премина под патронажа на президента и върховен главнокомандващ на военните сили Румен Радев, под съпровода на войсковия марш, сред мелодиите на Странджанския фолклор и с молитва в църквата „Света Петка“ в памет на загиналите ни предци и герои.
На събитието присъстваха областният управител Вълчо Чолаков, кметът на Малко Търново Илиян Янчев, председателят на тракийските дружества Красимир Премянов и депутати от гр. Бургас.
Думите на Христо Силянов – деец на ВМОРО, политически дейци през 20-те и 30-те години на миналия век, утвърден публицист и поет, изследовател на борбите на македонските и тракийските българи – и до днес носят жалбата на българския дух – жалба за единство и свобода.
„Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплощение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода.“
