Героите умират млади
Неусетно времето отлитнало,
осмислило натрупаните делници...
щастие и обичи отминало
във порива на вятърните мелници.
Неусетно в битките за бъдеще
през дните си –
забравихме за себе си.
... И все по-често в огледалото,
очите ни препълнени със спомени
се взираха във блясъци –
ръждясали,
повеждали в атака смисъла...
по ръба,
................................на ново оцеляване.
И ето днес – злочести и почтени,
безсмислени в богатствата си земни,
неприкосновени в мислите си/скверни/
...........................................................и мъдри,
в отражения остарели...
/поглаждайки брадите бели/
презрително, /през тежки нрави/,
фалшиви, с ухания на помади-
в роли на свещени крави...
..................................... Отчитаме:
Героите умират млади!
Лазар Мурджев
февруари 2015
