На 20.03.2018 г. в „Голям салон” на БАН бе представена книгата на Иван Палчев – „Терор”. Специално за читателите на БРОД и списание „Сигурност” авторът сподели няколко мисли по време на премиерата.
Г-н Палчев, какво е посланието на книгата?
Иван Палчев: Тъй като тероризмът навлезе в живота ни, извадих всичко, за да може който се интересува, да се запознае и да усети тази страхотия, която представлява тероризма и която не зависи от нищо. Едно време казваха за нашите поборници, че глава, която е съгласна да се отдели от раменете си, нищо не може да я уплаши. Същото се отнася и за терористите. Те са се отрекли от себе си и нищо не може да ги спре. Ако ние, цивилизованият свят, не се вземем в ръце да обединим усилията си, ще видим, че в бъдеще ни чакат много неприятни неща.
Послание ако има, то е към държавата. Тероизмът винаги се е вършел от държавата и нейните органи. Дори този тероризъм, който се върши, се вършеше от фиктивната държава, но тя си функционирше като държава – имаше си финанси, разузнаване, имаше си армия. Мина времето на единичните терористи от 19-ти век. Затова нашата държава трябва да вземе всички мерки да пазят нас, защото себе си се пазят. Едно време крал Умберто беше казал, че „атентатите са професионалният риск на кралете”. Него го убиха анархистите. Сега вече нас ни убиват.
Къде е мястото на България в тази мрачна картина?
Иван Палчев: Засега България е в заслона. Там /където седят влъхвите в западна Европа/ прецняват, че дори и да извършат тук тероризъм, той няма да има такъв пропаганден ефект, няма да развълнува обществото. Ние сме обаче най-близо – до Турция, Близкия Изток. Първо „нашите” трябва да ни пазят, после „онези” трябва да ни пазят. А те не ни пазят, значи ние трябва да разчитаме само на себе си. И дай Боже /както сега за армията ще се дават повече пари/, да се отделят повече пари и за службите. Имахме най-страхотното разузнаване на Балканите.
Ще успее ли тероризмът да обедини държавите в усилията им срещу него или те ще си служат с него като със средство в името на интересите си?
Иван Палчев: Няма да успее да обедини държавите, защото ние се убедихме, че държавите, докато има Русия, няма да мирясат. Истеричните вопли на майка Тереза от Лондон показват до какво ниво сме стигнали. А нас не ни смятат за фактор, ние днес сме с Русия, другиден с Албания, след това с трети.
Тероризъм винаги е имало. В последно време се заговори за него като за феномен.
Иван Палчев: Терорът е оръдие. Оръдие на властта, на революционни комитети, силово понятие за някой, който има организация, пари и възможности. Той върви към мащабно присъствие. Силният движи терора. От 1948 г. в Европа терорът се движи от САЩ. Това го каза Андреоти, когато през 90-та година спомена за програмата Гладио – специална програма към НАТО - да се пречи на комунистите да дойдат на власт в Италия, Франция и др. Те признаха, че са вършили всичко.
Премиерата откри Димитър Радичков, директор на издателството на БАН:
Приятно е, че имаме една приятлска компания насреща, за да представим книгата на г-н Иван Палчев. Тази книга е плод на много години събиране на информация и обобщено ни представя труд, който проследява историята на терора до наши дни.
Авторът на предговора на книгата, ген. Румен Ралчев, сподели с аудиторията достойнствата и „новаторството” на този „колосален труд”:
Преди доста години животът ни събра с Иван Палчев. Една от допирните точки на нашето приятелство беше неговият интерес към сигурността и тероризма. Това е едно изследване, което аз имах възможността да чета на етап записки, един фундаментален изследователски труд.
Любопитна е неговата класификация за химически тероризъм, биологически тероризъм, геотероризъм, който за момента не е използван, видовете тероризъм, свързани с използването на различни средства /включително това, което той предрича – използването на дроновете за тероризъм/.
Голямо внимание е отделил на терористичните актове в арабските страни. На генезиса на този феномен. Тероризмът все още го наричаме феномен, като назад във времето се говореше, че е феноменът на 20-ти век. Иван Палчев опровергава това твърдение именно с връщането си назад, още от библейско време. Естествено мащабите са били по-различни. За съжаление, онова, което наблюдаваме през последните години и особено със създаването на групировка /след това държава/ ИСИС, придвижи терористичните практики много напред, тъй като в тях навлязоха кадрови офицери. Всичко това доведе до създаване на цели поколения вече професионални терористи, които разкриват едни неподозирани възможности . За съжаление, тази маса бежанци, която навлезе в Европа, донесе, говори се, 2500 установени терористи, които са се размили в тази маса. Колко не са установени, това е отделен въпрос.
Засегнато бе и мястото на България сред проявленията на тероризма в исторически контекст, както и като страна, засегната от бежанската криза и нейните последици за нашата сигурност. В заключение Румен Ралчев открои „най-важното, което Иван Палчев е показал в неговата книга – това, че тероризмът няма религия, няма идеология. Той има интереси.
Пожелавам успех на книгата и едно дълбоко признание към теб за труда, който си положил.”
Авторът Иван Палчев направи публиката съпричастна на своя разказ, разсъждения и изводи за бъдещето:
Аз имам специален раздел с 16 примера на осъществени атентати и непостигнали целта си убийства срещу хора, силни като лидери и представляващи могъщи военни и икономически държави. С това се опитвам да опровергая една фраза на Бенджамин Дизраели от по-миналия век, казана след убийството на Линкълн, че „атентатите не оказват влияние върху хода на историята”. Лошото е, че до преди 100 години за нас, хората, тероризмът беше екзотика, която ставаше по високи етажи и ние имахме възможност да обсъждаме това. Но през последните 60-70 години тероризмът се приземи и ние, обикновените хора, станахме обект на тероризма. И с всяка изминала година жертвите се увеличават. Аз не съм оптимист за бъдещето на света. Ядрена война може да няма, но тероризъм, който има изражение на една малка ядрена война, ще има, непрекъснато. Спасението е в едно обединяване.
Защо е слаба Европа и не може да се противопостави на това, което се случи в последните 4 години? Защото макар да се води Европейски съюз, всеки съюз е самосиндикален и всяка служба работи за себе си. Няма такова нещо като братска служба и сътрудничество. Нито една разузнавателна и контраразузнавателна служба няма да споделя с друга информация. И Европа страда и ние ще страдаме, ако не си върнем старите традиции на силни антитерористични органи. Обединението на големите държави в борбата срещу тероризма е задължително и то рано или късно ще стане, въпреки последните събития на разединение. Животът и обстоятелствата ще ги накарат да станат тези обединения. Макар че сътрудничество има и последно беше, когато Америка предупреди Русия за един атентат в Санкт Петербург и той беше предотвратен.
В българската глава за тероризма аз констатирах, че фактически сме учителите по тероризъм в света. Солунските атентатори прокопаха тунел под банката Отоман в Солун, взривиха я, предупреждавайки директора. Атентатът от 1925 година е насочен срещу цар Борис. За да го накарат да дойде в тази църква, те убиха ген. Георгиев, най-добрият му приятел, и той трябваше да дойде на опелото в църквата. След време този тип атентати се повтаряха на различни места. Но такова взаимно изтребление, каквото имаше у нас първите 50 години, не е имало в нито една държава и отзвукът му се носи до сега. И до сега старите травми са пренесени върху нас.
Догодина ще издам друга книга, надявам се пак да ви видя тук.
Иван Палчев е писател, депутат в 7-то ВНС и 36-то Народно събрание в периода 1990-1994 г., посланик в Азербайджан (2004-2008).
