На 20 април в УНСС се проведе конференция, посветена на българското председателство и бъдещето на Западните Балкани, която събра дипломати, журналисти, експерти и студенти.
Фокусът на конференцията беше политиката и ръководенето на българското председателство - има ли то реална стратегия, какъв е мостът между него и другото важно предшестващо председателство на ПСЮИЕ, какви са конкретните ни планове и визия за Западните Балкани и можем ли да изградим „Софийска пътна карта“ за тях?
Другите въпроси в контекста на председателството ни се отнасяха до отношението на ЕС към Западните Балкани, до това дали е необходима действително и защо тяхната интеграция и съществува ли „национална“ /освен „евронитеграционна“/ перспектива пред тях.
Дискусията откри проф. Динко Динков, директор на Центъра за балкански изследвания. Организатори са Национална Асоциация Международни отношения и Българското дипломатическо дружество. Среду участниците в дискусията бяха д-р Боби Бобев, посланик Косьо Китипов, проф. Антон Първанов, Велислава Дърева, Гергана Тошева, победител в конкурс - младежка кръгла маса.
Встъпителни слова произнесе Ивайло Калфин, министър на външните работи в периода 2005 - 2009 г.
„Западните Балкани са забравеният приоритет. Веднъж те бяха приоритет, когато се прие т.нар. Солунския дневен ред през 2003 г., когато се даде ясна перспектива към Западните Балкани, че ще се присъединят към ЕС. И днес отново се опитваме да извадим този проблем и да го решим. Ако търсим движещите сили на процеса за доближаване на Западните Балкани до евентуално членство в ЕС, те са различни от преди 15 години. През 2003 г. ЕС беше на вълната на ентусиазма за бъдещото разширяване, за обединяването на Европа и установяването на нов ред. Преди 15 години ЕС много повече осъзнаваше своята геополитическа и геостратегическа роля. В същото време не бяха приключили още военни сблъсъци, все още имаше голяма близост до горещите конфликти, които създаваха невъзможност за диалог. Тогава я имаше и беше по-актуална темата за приближаването на Турция към ЕС.
Ролята на нашата страна след приемането на Солунския дневен ред беше да се опита да спре военното противопоставяне, хвърляне на мост между до скоро враждуващи страни, рзширяване на темите, по които може да се търси диалог, преструктуриране на регионалното сътрудничество на Балканите чрез Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), създаване на регионално сътрудничество като предпоставка към европейска интеграция.
Не може да се фокусира цялата политика на Балканите и цялото сътрудничество върху членството в ЕС. След 2009 г. страните, които движеха процесите на Балканите, се отдръпнаха, България загуби интерес, Гърция имаше своите проблеми и регионалният обхват към ЕС се разпадна на индивидуален на всяка страна-членка и нейните процедури. Днес продължавам да мисля, че регионалният подход и сътрудничество е нещо, което би трябвало да се върне на дневен ред.
На последно място си поставихме за задача да не крием конфликтните проблеми. Тогава предложихме на Република Македония Договора за сътрудничество, тогава, по настояване на България, беше създадена работната група с Турция за проблемите в двустранните отношения.
В следващите 10 години на Балканите нищо съществено не се случи. Днес виждаме много силна активност от българското правителство и това е нещо положително, за което много среди настояваха. Има достатъчно силни аргументи Западните Балкани да не бъдат махани от дневния ред, очертаха се интереси на целия свят на Балканите - руски, американски, турски, китайски, свързани с инфраструктурата, японски. Различните геополитически интереси през тези 10 години на Балканите продължиха да се развиват.
Какви са алтернативите? Европейска интеграция. Другата алтернатива е влияние на всички тези геополитически интереси, които неизбежно ще доведат до нестабилност, противопоставяне и напрежение по различни линии.“
