СЪБИТИЯaqmn->name

ЗА ДРУГИ СВОЯ

Aвтор:  Николай Малинов

17 Април 2018

Слово при откриването на експозиция от 39 репродукции на картини от известни руски художници по повод 140-годишнината от Руско-турската освободителна война от 1878–1879 г.

Руско-турската освободителна война от 1878–1879 година, „особената война“, както я нарича Андрей Пантев, е войната, която от векове за векове олицетворява благодарността, възхитата и обичта на българския народ към руския народ. Войната, превърнала се в символ на славянска и православна солидарност.
В съвременното българско духовно пространство, събрало в себе си противоречивостта на разнородни (до взаимно изключване) исторически, политически и морални позиции, ние срещаме противоположни оценки за тази война – от нейната прослава като дар и благо за българския народ до отричането ѝ като историческа необходимост по пътя на българския обществен прогрес.
Дори нейните отрицатели обаче, често служещи на чужди геополитически амбиции, не могат да отрекат, че това е войната с най-много доброволци от всички войни в история­та на XIX век.

Това е война за вярата
В нея са загинали „За други своя“ над 72 000 руси (великоруси, белоруси и малоруси), както и доброволци от Румъния, Сърбия и Финландия.
Тази война е забележителна, особена, дори уникална и с факта, че  само две години след Освобождението руската администрация, начело с княз Дондуков, напуска безусловно България, като оставя след себе си нашата страна със съвременна и модерна за времето си Конституция, изградени държавна администрация, армия, флот, Академия на науките и всички останали структури, необходими за самостоятелно функциониране на българската държава.
Руснаците идват през 1877 г. в Османската империя, проливат кръвта си, освобождават българите от петвековното иго, полагат солидните основи на Третата българска държава и си отиват.
Какъвто и имперски прагматизъм да виждат историците в тази война, нейният уникален освободителен характер и нейният уникален цивилизационен заряд, остават неоспорими за непредубедения поглед.
Тази особена война има непреходно значение и за самите руснаци. Не случайно по време на войната e учредена Георгиевската лента като висш отличителен знак за героизъм. Учредяването на отличието е много любопитно. Когато руският император Александър II заповядал главнокомандващите на Дунавската и Кавказката армия да представят списък на отличилите се, се оказало, че извършилите най-блестящите подвизи Нижегородски и Северски драгунски полкове вече са получили всички установени награди. Тогава с указ от 11 април 1878 г. императорът създава нова военна награда – Георгиевската лента, която се поставя на знамето на полка

„и не се сваля при никакви обстоятелства“
Георгиевската лента е част от Георгиевския орден за воен­ни заслуги и е сред най-почетните военни отличия на руската армия. 
Особената, великата, освободителна война от 1877 – 1878 година има и невероятен международен отклик. След като научават за победите в боевете при Шипка и Плевен, всички поробени народи от Османската империя ‒ от Еритрея до Сирия ‒ разбират, че е възможно отоманският гнет да бъде отхвърлен. Тази война се превръща в пример, упование и надежда.
Българският и руският народи пред историята и пред Бога са едно – и чрез своя език, и чрез своята вяра, и чрез своето светоусещане. Освободителната руско-турска война от 1877 – 1878 година е неразделна част от това единение. А тази експозиция е нашият много скромен поклон на благодарност и молитва за бъдещо единение на двата народа.