СЪБИТИЯaqmn->name

СЕПАРАТИЗЪМ /де/конструкция на единението
в Европа в Българя


05 Декември 2019

„Ако искаш да създадеш прекрасни
хармонични отношения, не можеш
да оставиш без внимание това,
което ви разделя…“

Стивън Кови

…Когато идеята за национално единение като единствен спасителен „Брод за България“ взривява общественото съзнание, професор Бончо Асенов, педантично и с класическо хладнокръвие разтваря устоите на сепаратизма и поставя „на място“ не само емоционалната несъстоятелност на „единството“, той задълбочено и обосновано (де)структурира цялата световна практика на разделението.
Понятието SEPARATUS (отделяне, обособяване) е с първоначален религиозен характер. Човечеството е свидетел на прояви на разделение и от 1054 год., когато единната - тогава християнска църква се разединява на римокатолическа и православна. Съвременния сепаратизъм се ражда с появата на нациите и техните национални държави.
Този стремеж към отделяне, обособяване е едновременно така прогресивния стремеж към свободност (освободеност, самостоятелност, независимост) и от друга страна така деструктивния ( деградивен, сектантски, обезсилващ и обезсмислящ) феномен на разкол (противопоставяне, фрагментиране) и ефективен метод за взаимоелиминиране и неглижиране значимостта на всичко градивно.
Представено последователно и безупречно, Бойчо Асенов, чрез това свое задълбочено изследване предпоставя обосновано и категорично себе си като „системен администратор“, визионер и дълбок познавач на обществените процеси, носители на разединението. В исторически, в научен и в емоционален план, той е толкова убедителен в доказването на проявите на сепаратизма в обществените отношения по свата, че спокойно бих казал - този феномен е неизбежен за живота ни.
И когато, обективната истина напира от страниците на този, алманах на всеобщия световен разкол, неизбежно и смутено се запитваме за нашето национално „дередже“. Бойчо Асенов ни запраща в дебрите на националната сигурност с дълбокия анализ на ситуацията с етническите общности в България и вече става трудно, това усилие на професора, да го възприемем само като научно изследване на едно обществено проявление, носещо названието сепаратизъм. В тази част автора ни прави съпричастни, та дори и съучастници в тази настояща съдба на Родината, в която произведохме една от най- значимите прояви на сепаратизма в новата история на България – чудовището ДПС...
Накрая, дълбоко в нагласите си, дълго обмислях, дали професор Асенов, в един „оперативен произвол“, не ни подтиква да вникнем активно към тази национална „формула“ на сепаратизъм – „ДПС“.
ДПС – като трибуквен КОД на българския преход- символ и знаме, планирано и целево внедрен в жизнената среда на бъдещето..- тогава…!
Днес професора ни предлага анализ на резултата „ДПС“, който тогава беше „проект“…
Дали да не си помислим, че когато, целите и задачите на „Проекта ДПС“ не се упоменават, тежките изводи на анализа, да се явяват не само характеристика на „сепаратизма“ в нашия политически живот като планиран ефект, а и като (не)очакван отчет на резултата и по-нататъшното му развитие..?!
И дали Бойчо Асенов, не ни „приземява“ и предпазва и превентира от бъдещи „оптимистични терзания“.?!