СЪБИТИЯ

…Когато идеята за национално единение като единствен спасителен „Брод за България“ взривява общественото съзнание, професор Бончо Асенов, педантично и с класическо хладнокръвие разтваря устоите на сепаратизма и поставя „на място“ не само емоционалната несъстоятелност на „единството“, той задълбочено и обосновано (де)структурира цялата световна практика на разделението.
Понятието SEPARATUS (отделяне, обособяване) е с първоначален религиозен характер. Човечеството е свидетел на прояви на разделение и от 1054 год., когато единната - тогава християнска църква се разединява на римокатолическа и православна. Съвременния сепаратизъм се ражда с появата на нациите и техните национални държави.
Този стремеж към отделяне, обособяване е едновременно така прогресивния стремеж към свободност (освободеност, самостоятелност, независимост) и от друга страна така деструктивния ( деградивен, сектантски, обезсилващ и обезсмислящ) феномен на разкол (противопоставяне, фрагментиране) и ефективен метод за взаимоелиминиране и неглижиране значимостта на всичко градивно.
Представено последователно и безупречно, Бойчо Асенов, чрез това свое задълбочено изследване предпоставя обосновано и категорично себе си като „системен администратор“, визионер и дълбок познавач на обществените процеси, носители на разединението. В исторически, в научен и в емоционален план, той е толкова убедителен в доказването на проявите на сепаратизма в обществените отношения по свата, че спокойно бих казал - този феномен е неизбежен за живота ни.
И когато, обективната истина напира от страниците на този, алманах на всеобщия световен разкол, неизбежно и смутено се запитваме за нашето национално „дередже“. Бойчо Асенов ни запраща в дебрите на националната сигурност с дълбокия анализ на ситуацията с етническите общности в България и вече става трудно, това усилие на професора, да го възприемем само като научно изследване на едно обществено проявление, носещо названието сепаратизъм. В тази част автора ни прави съпричастни, та дори и съучастници в тази настояща съдба на Родината, в която произведохме една от най- значимите прояви на сепаратизма в новата история на България – чудовището ДПС...
Накрая, дълбоко в нагласите си, дълго обмислях, дали професор Асенов, в един „оперативен произвол“, не ни подтиква да вникнем активно към тази национална „формула“ на сепаратизъм – „ДПС“.
ДПС – като трибуквен КОД на българския преход- символ и знаме, планирано и целево внедрен в жизнената среда на бъдещето..- тогава…!
Днес професора ни предлага анализ на резултата „ДПС“, който тогава беше „проект“…
Дали да не си помислим, че когато, целите и задачите на „Проекта ДПС“ не се упоменават, тежките изводи на анализа, да се явяват не само характеристика на „сепаратизма“ в нашия политически живот като планиран ефект, а и като (не)очакван отчет на резултата и по-нататъшното му развитие..?!
И дали Бойчо Асенов, не ни „приземява“ и предпазва и превентира от бъдещи „оптимистични терзания“.?!