Лазар Мурджев:
Здравомислието и ценностната система на българина е поразена. Минавайки през изконни ценности като православие,образование, сигурност и отбрана – теми,които дискутираме повече от 5 години, и които към днешна дата звучат абсолютно актуално.
Ние съучастваме през целия период на нашето съществуване в обгрижване на темата за единението. Ценността на единението е конгломерат от посоки, за това може би митрополит Антоний е прав в изказването си на нашия форум, че единение е възможно само във вярата. Но дори да е възможно по други начини, виждаме, че без духовното начало, този процес е изключително труден.
Петко Колев:
Стори ми се добра идея 6-ти септември – Ден на съединението на България, да бъде обогатен и като ден на единението на нацията. Плочата в Жижево много ме провокира с посланието: „В памет на загиналите за вярата“. И в един момент си дадох сметка, че има нещо общо между плочите – те са резултат на Българско братоубийство. Проблемът е по-дълбок и той е вътрешно български проблем.
Осъзнаване и ритуал за посочване на пътя към нашето единение – първо трябва да се каже истината. Истината за жертвите, на българската братоубийство преди 9-ти и след 9-ти септември. Тука в момента се завъртат едни цифри, дати и пр. Започваме веднага да мерим, но до никъде не можем да стигнем по този начин.
Хората, които са загинали за идеите си – такава смърт, която не е за пари, такава смърт трябва да бъде уважена. И какъв е проблемът да се намерят тия хора от двете страни, мъдри хора, които да могат убедени, един до друг да дадат на поколението път. Защото ние в момента сме в блатото, крачим напред, кретаме напред, с глави обърнати назад.
Има една Българска приказка – „На чужд гроб не реви“. Акад. Марков излезе с теза, която аз също споделям – трябва да може да проявиш уважение към мъката и на другия, който също си мисли, че е извършил право дело в името на България. А ние отричаме и така стигнахме до пресконференцията на 17ти, обединихме тази идея на 19-ти при президента. Президентът постави своя авторитет в този поход за единение.
Георги Вацов:
Миналата година Римския клуб излезе с втория си единодушно приет доклад, досега са издали 43 доклада.Римския клуб – това са стоте най-изявени интелектуалци в света. Има бизнесмени и учени, и еколози. Създадени са от Рокфелер 1968 г. Които излизат с фундаментални постановки за развитието на света, това им е идеята, че трябва да се намали икономическият и демографският ръст на човечеството, трябва да има световно правителство, което да ръководи света, световните граници и суверенитетът пречат за развитието на цивилизацията. Новата им идея от миналата година е, че капитализмът се е изродил, че в момента човешката цивилизация върви неопределено към своята гибел и трябва нещо решително и бързо да се направи и според тях това трябва да бъде модернизация на материализма и свързването му с религията.
Ние трябва да обединяваме около философия, идеология, мироглед, политики, трябва да се обединим върху отношението си, именно към геополитическите съюзници, към нова регионална основа, която вероятно ще се формира тук в нашия регион. Трябва да търсим въвеждането на православната етика в отношението между хората, между държавата и населението, между държавата и бизнеса, в самия бизнес.
Аз смятам, че това е нашата идея, нашето предназначение и към това ще вървим. Предлагам и предполагам, че всичките тези организации, които се появиха и всичките имат в техните лозунги думата „единение“, трябва да се съберем един път заедно. Ние го направихме на 7-ия Национален дискусионен форум „БРОД за България“ в БТА. Но той се превърна в място за изява – всеки да си каже как иска той да прави единение. Отделно всички ние трябва да застанем заедно зад целта – подобряване живота на българина.
Николай Малинов:
Преди всичко трябва да благодаря, че сп. „Сигурност“ обърна внимание на българските инициативи и идеи, които бяха представени на Ливадийския форум 2018 г.
Забелязвате, напоследък, много активно се атакува думата единение, семантиката ѝ, откъде е възникнала, как е възникнала и се роят нови и нови организации в тази посока. Нека тръгнем с една конкретна инициатива на БРОД за България – паметник на единението.
Бих искал конкретно да кажа, в смисъла на По делата им ще ги познаете – в сътрудничество със Списание „Сигурност“ и „БРОД за България“ в средата на октомври, ще дойде руският режисьор, журналист и главен редактор на информационния канал ВГТРК „История“ – Алексей Денисов, за да заснеме специално филм за България, който ще бъде видян от 80 мил.зрители. Като централна тема на документалния филм ще бъде – Поибренският кръст.
Лазар Мурджев:
Поибренският кръст – един забравен знак, който преди три години, в деня на Априлското въстание, ние заявихме като символ на БРОД за България и формулирахме, че той носи в себе си всички послания, за да бъде Символът на
националната съвест на България.
Проф. Нако Стефанов:
Историята е такава, каквато е, ние не можем да я изменим нито за добро, нито за лошо. Това, което можем да изменим е днешният и утрешният ден. Това, което можем да направим днес е – повече заради идеи и политически различия не бива да бъде убиван българин, това можем да направим. Погледнете какво става в България!!
За Евразия. Имаме пълен разпад на неолибералния модел. Въпросът е какво се търси като алтернатива. Едната алтернатива се нарича национално-консервативни сили. Другата – модел на пазарен социализъм, демонстриран от Китай.
Проф. Евгений Сачев:
По отношение на славянската тема – аз бях в лично качество в Москва на Първия Евразийски Конгрес, където нашата организация Център „СИОНЕС” стана първата гражданска организация от България член на този Евразийски съюз. На конгреса беше блокирано предложението на Сърбия – тя да представлява балканските православни народи.
За нас остана православната култура. Ние трябва да бъдем център на православната култура. Когато кажем, че сме славянофили или православни християни, трябва и с Русия, и с всички такива народи да бъдем единни. Първо ние минаваме през балканската си същност. Затова ние трябва да направим стратегия, която да обедини в нашата кауза християните на Балканския полуостров. Какво ще правим, когато се разбере, че сме се кълнели не само пред Поибренския кръст, ами и пред Евангелието, пищова и ножа. Това трябва да бъде, без духовността не може нищо да направим.
Ген. Тодор Бояджиев:
Кеймбриджката петорка никога не са били типичната агентура, на която поставяш задачата, даваш им парите, казваш им Това ще направиш, Това ще ми донесеш и т.н. Интелектуално в много от случаите и петимата от Кеймбриджката петорка стоят над руските си ръководители.
Аз публикувах за първи път една лекция на Ким Филби. В самото начало Ким Филби дефинитивно казва за себе си, че не е агент, а е оперативен работник. Ким Филби винаги се е приемал като част от руското разузнаване, не като вербован, не като агент, а като партньор, ръководителите му, по неговата дефиниция са офицери от разузнаването. Той вкарва две различни категории. Той не приемаnкатегорията агент за себе си. Никой от Кеймбриджката петорка не е получил лев за работата, която е вършил. Има решение на центъра да им дадат 5000 паунда годишна пенсия. Те отказват да получат каквото и да е. Казват Ние не сме работили за плащане, това е нашето убеждение. Така че самият Ким Филби не се е приемал като агент.
Английската теза, която те се опитват да внушават днес е, че те са двойни агенти, че те са работили за английското разузнаване. Никога не биха признали, че е съществувала интелектуална група и то на такова ниво, каквито са петимата от Кеймбридж, защото това говори, че системата им е по начало изменена, след като такива личности са решили като група да работят за руското разузнаване.
Грешка, която Петя Минкова има е появявата тази група в книгата ѝ. Имало е, и това не е групата от петимата от Кеймбридж. Това е общо явление за голяма част от прогресивната млада интелектуална класа в Англия през 30-те години. Голямата депресия, разрушаването и сривът на капиталистическата система, подемът на левите идеи. Маса млади хора с потенциал, със синя кръв, някои от тях с аристократично минало, вървящо 15 поколения назад, споделят тези идеи. Големият успех на съветското разузнаване тогава и винаги е, че в тази обстановка, оценявайки я, откриват чудесната вербовачна база. Голямата заслуга, която тук никъде не се говори, 30-те години съветското разузнаване приема като направление на работа вербовка на перспективна агентура.
Не приемам тезата, че раздувам ролята на Ким Филби и приноса му за края на Втората световна война. Ако сте чували за Прохоровка, спомнете си, че след Курската дъга Червената армия излиза от територията на Съветския съюз и тръгва към Източна Европа – това е дело на петорката.
Проф. Бончо Асенов:
Много книги са написани за Ким Филби. Оригиналното в книгата на Петя Минкова е, че тя ползва разсекретени източници на английските специални служби. 30-40 % от тези секретни материали са изтрити. Това потвърждава моята теза, че те са манипулативни.
Петя Минкова доказва доказва идеята, че Ким Филби и Кеймбриджката петорка не са били агенти на съветското разузнаване. А виждате ли, те са били от една интелектуална група, начело с един от потомците на Ротшилд, които водени от идеята за един по-добър, по-справедлив, по-мирен свят, но и за това капиталистическа Германия да бъде победена, донякъде защитавайки английските интереси, са помагали на руснаците, като са им подавали информация, която да се ползва като противопоставяне на Хитлеристка Германия. Ето това нещо не мога да го приема. Това са тези на Англия, на английските специални служби, които се опитват да преиначат историята по отношение на Ким Филби и Кеймбриджка петорка, които са едни от най-големите успехи на съветското разузнаване.
Заболя ме много от тази книга. От това, че се опитват да подменят историята на шпионажа.
