Българите сме мъдър народ, където и да отидем, градим свое училище. Наследили сме го от дедите си, носим го и днес в сърцата си, и го завещаваме на децата си. През последните години по всички краища на света българите изградиха и продължават да градят свои училища, като броят им днес надвишава 300. Преди 10 години с малка част от тях се обединихме и създадохме Асоциация на българските училища зад граница (АБУЧ) – за да си помагаме и подкрепяме, за да бъдем чути от българската държава и заедно, чрез конструктивен диалог, да търсим най-правилния път в посока регламентиране на статута на българските образователни звена извън България.
През всичките години откакто е създадена асоциацията, тя винаги е била и е отворена за всяко добронамерено сътрудничество – без значение от партийна принадлежност, без значение от държавни постове. В този аспект АБУЧ дава силно разпознаваем пример за добра съвместна работа между държавните институции и неправителствените организации. И това не е случайно – образованието е един от най-преките начини, чрез които можем да утвърждаваме връзката между българите, независимо къде живеят, и България.
Вече 10 години въжделенията и огромният труд на колегите извън пределите на страната допринасят за укрепването на българската духовност, развива чувството за национална принадлежност и създава нова българска духовна територия в съвременния глобален свят. Защото, въпреки че страните от Европа се обединяват, всеки народ е длъжен да се стреми да запази езика, традициите и постиженията на своята култура. И както казва големият български писател Тончо Жечев, „Който не е отнякъде, той е отникъде!”.
Векове наред знанието е значима ценност за нас, българите – знаем го добре, историята ни е научила – през многовековните робства българският народ е оцелял, защото през вековете мъдро сме успявали да съхраним своето слово. А Българският език е най-мощният инструмент за запазване и развитие на българското материално и нематериално наследство.
Днес живеем в сложно време на глобална интеграция и за съжаление българският език става все по-излишен в общуването ни със света. Всички ние добре осъзнаваме горчивата истина, че загуби ли един народ своя език – с него е свършено.
В последните години сме свидетели на закриването на голям брой училища в България за сметка на откриването на български училища в чужбина. Обществото ни е изправено пред ново и ярко явление в историята на българското образование и култура, което надхвърля по мащаби и скорост на развитие всичко, познато ни досега. И на всички ни трябва да е ясно, че нямаме време за губене, защото всеки загубен час означава едно българско дете, загубено за България, частица бъдеще – загубена за България.
Д-р Ирина Ботева-Владикова
Председател на Асоциацията на българските училища в чужбина
Директор на БУ „Св.св. Кирил и Методий“ – Виена, Австрия
