КЛУБ СИГУРНОСТ

България – страна със статут на фронтова държава
Кой е най-заинтересованият? Генезис на войната

България – страна със статут на фронтова държава
Aвтор:  СИМО /Цветанов/ сп. Сигурност

28 Август 2022

Тези дни се навършва половин година от започването на Специалната военна операция на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна. Твърде много се изговори и написа за войната в Украйна. Кардиналните политически, дипломатически и военни решения се вземат не в Киев, а във Вашингтон и в Лондон. Украйна, според политолози и военни експерти,  е само пешка на шахматната дъска, а президентът Зеленски продължава да е артист, който играе по чужд сценарии.

Войната в Украйна е чужда. Тя не е нито на украинския, нито на руския народ. Тя се води за чужди интереси.

 „Ние сме са на ръба на война  с Русия
и Китай заради проблеми, които отчасти
създадохме сами, и нямаме идеи как ще
завърши и до какво ще доведе този сблъсък“.

Хенри Кисинджър- Интервю за
„Уолстрийт Джърнал“, 13. 08. 2022 г.  

 

Когато 99 годишния Кисинджър прави прогнози за развитие на международните отношения, най-малкото, което трябва да направят световните лидери е да се замислят върху всяка казана от него дума. Този изключителен политик и международник, който не може в никакъв случай да бъде обвинен в антиамерикански настроения, не говори празни приказки. Със своя богат дипломатически и държавнически опит, със своя интелект и аналитичен ум, Хенри Кисинджър, бивш съветник по националната сигурност и държавен секретар на САЩ, е успявал да се справи успешно с най-сложните и конфликтни ситуации, а като анализатор е  доказал, че неговите експертизи и прогнози  като правило се сбъдват. 

И действително, всички водещи мозъчни тръстове и центрове  са единодушни в оценката, че никога след ерата на Студената война, градусът на международното напрежение не е бил толкова висок и човечеството не е било толкова близко до избухването на световен пожар, който ще погребе нашата цивилизация.

На този фон, на 29 и 30 юни 2022 г. в Мадрид се проведе срещата на върха на НАТО, която ще остане в историята на Алианса с приемането на нова Стратегическа концепция на Северноатлантическия съюз. Седмица след това - на 7 юли в Сената на САЩ е внесен законопроект озаглавен „За предоставяне на сигурност в Черноморския регион, както и за други цели“. С тези документи ни повече ни по-малко България се приближава към придобиването на нов статут. От прифронтова, тя се движи към фронтова държава. И това е много сериозно и много тревожно.

Камбаната на историческата памет бие тревога, но не я чуват.

Вече шест месеца гори пожара на войната в Украйна. Реална е опасността, той да прескочи и в някой съседен двор, какъвто е например България. Та ние по права линия сме само на 200 км. от Украйна.

Войните, това най-голямо зло, съпътства развитието на човечеството от древността до наши дни. В тази връзка У. Хендерсън Конуей посочва, „Един от източниците твърди, че 14 500 войни са се състояли между 3500 г. пр. Хр. и края на 20 век, струващи 3,5 милиарда живота, оставяйки само 300 г. мир“. 

Известно е, че само в Първата световна война са убити 15 милиона души при участието на 70 милиона войници. Във Втората световна война, в която участват над 100 милиона души от 62 страни, жертвите са пет пъти повече. Само тогавашния Съветски съюз във войната с Хитлеристка Германия дава 27 милиона жертви.

И още един поучителен пример, който дано да охлади главите на войнолюбците. В резултат на атомната бомбардировка на САЩ над японските градове Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август 1945 г., според някои източници, загиват 330 000 души, 476 000 са ранените и 9 200 000 остават бездомни.

А когато фактите говорят и най-върлите привърженици на войната като средство за решаване на проблемите в международните отношения трябва да замълчат. Те обаче не само, че не мълчат, ами с действията си наливат масло в огъня. За какво друго, ако не точно за това говорят зачестилите удари по района на Запорожката АЕЦ. Парадоксът е, че това се случва в страната в която стана аварията в Чернобилската атомна централа и която пострада най-много от експлозията.

Много опасна е тенденция да се неглижират опасностите от използването на ядрено оръжие в съвременната война. Осем държави притежават ядрено оръжие. Още няколко работят упорито в тази посока. Сам президентът на Украйна Володимир Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността тази година огласи намерението на неговата страна да се сдобие с ядрено оръжие. Иран от своя страна възобнови ядрената си програма. Във военната доктрина на Русия е посочено, че при определени условия в евентуални бойни действия може да се използва ядрено оръжие. Многозначителен е фактът, че със своя заповед президентът на Руската федерация В. В. Путин на 27 февруари приведе Силите за ядрено сдържане в особен режим на носене на службата и тази заповед и към момента е в сила. Високопоставени руски фактори по повод на войната в Украйна не изключват възможността при определени условия да се прибегне към използване на ядрени оръжия. Същата възможност допускат и авторитетни представители на разузнавателните служби на САЩ. Струва си в това отношение да припомним думите на първоначалния автор на концепцията за атомната бомба Алберт Айнщайн, който казва: „Не знам с какви оръжия ще се води Третата световна война, но Четвъртата световна война ще се води с пръчки и камъни“.

Нагнетяването на напрежение в международните отношения върви ускорено и засяга изключително чувствителни въпроси. Свидетели сме на преустановяване на почти всички международни договори свързани с надпреварата във въоръжаването и контрола на производството на ядрени оръжия. Сриват се ключови елементи на международната система за контрол на въоръженията. Разруши се европейската система за сигурност. 

И като капак на всичко това започна войната в Украйна, която ако не друго, то със сигурност налива обилно масло в огъня  заплашващ мира и сигурността в Европа и света.

 

Особености и сценарии за продължаване на войната в Украйна

Тези дни се навършва половин година от започването на Специалната военна операция на въоръжените сили на Руската федерация в Украйна. Твърде много се изговори и написа за войната в Украйна. Чуха се различни квалификации за характера на войната. Изложиха се различни тези и определения на целите на военните действия. Ежедневно се поднасят противоречиви данни за досегашните резултати от войната, за победите и пораженията, за жертвите и разрушенията на градове, села и инфраструктура, за миграционната вълна. Лансират се коренно противоположни прогнози за изхода от войната и последствията от бойните действия за воюващите страни и света. Станахме свидетели на ожесточена информационна война, на информационно затъмнение и изобилие от фейк-новини и дезинформации. Хората се объркани. Не знаят какво ги очаква в утрешния ден – мир или прехвърляне на кръвопролитието на собствена територия. Политиците политизират проблемите и случващото се в Украйна и губят народното доверие, а рисковете и заплахите за нашата национална сигурност се задълбочават с всеки изминат ден.. 

В такива случай най-често се казва -  ще се случи това което е писано. Историята е истинския съдник на случващото се и тя в крайна сметка ще каже, когато му дойде времето, кой крив и кой прав.

И все пак възниква един основополагащ въпрос – кой, с каква цел и защо докара нещата до братоубийствена война, която може да прерасне в световна война?. 

При отговорът на този въпрос, страните си отправят взаимни обвинения и изваждат аргументи в едната и в другата посока. Съвсем очаквано, топката се прехвърля от едното в другото поле. А въпросите са парливи и на дневен ред. Те искат отговор днес а не утре, защото може да се окаже, че утре вече ще е късно за справяне с възникващите предизвикателства. Замерването с компромати не може да се спре, но войната трябва незабавно да спре и да се седне на масата на преговорите. Колко важно за народите е да има световни лидери, лидери мъдри и истински, лидери неподвластни на паралелни и дълбоки държави, на световни правителства в сянка и на лобита на банковия и финансов капитал. За голямо съжаление, този тип световни лидери са изчезващ вид. 

Наскоро, ми се случи  в  младежка среда, непринудено и съвсем свободно да дискутираме по тази проблематика. Бяха ми зададени много въпроси. Убедих се, че младите хора не са аполитични и живо се интересуват от военната тема, от проблемите на войната и мира. Ще споделя някои от въпросите, които коментирахме  и в телеграфен  вид моите отговори, защото разговорът показва в каква посока е насочен интереса на съвременната младеж. И на младите хора казах и сега подчертавам, че нямам претенции да съм изразител на истината от последна величина. Просто изказвам една лична гледна точка и заемам  една честна и отговорна позиция, без каквито и да са пристрастия, симпатии и антипатии. Над всичко поставям българския национален интерес и тревогата  за съдбата на България.

 А сега някои от въпросите които оказа се най-много вълнуват младите хора с които беседвах:

1. Кой е най-заинтересованият тази война да се случи?

Този въпрос няма кратък отговор. Той има генезис, дълга предистория и съвременна история, анализът на които като правило винаги водят към нечии национален интерес. В публичното пространство се излагат аргументи, че Русия е агресор с имперски амбиции. Дори се говори за руски фашизъм. Други са на противоположна позиция. Смятам, че никои обективен анализатор и политик не може да оспори истината, че Съединените американски щати и Англия години наред, особено след разпада на СССР готвеха разрива в отношенията Украйна-Русия, организираха и подпомогнаха успеха на Майдана (военния преврат) през 2014 г. като залагаха на украинската карта във възпирането на  Русия. Това обаче в никаква степен не снема отговорността и на руското ръководство за братоубийствената война. 

2. Що за война е украинската авантюра, какъв е нейният характер и за какво в крайна сметка тя се води?

Това по своята същност си е истинска война, водеща до много жертви и разрушения. Тя е завоевателна по своя характер война, макар и целяща връщане на изконни руски земи и градове населени с преобладаващо руско езично население. Част от това население, особено живеещите в пределите на провъзгласилите се ДНР и ЛНР  бяха подложени след 2014 г на систематични бомбардировки и убийства.  Същевременно войната в Украйна е по-особена, защото не е в хармония с нейното традиционно определение като такава и с принципите за воденето ѝ. Затова Русия я нарича специална военна операция, каквито бяха операциите на САЩ  „Благородна сила“ срещу остатъчна Югославия, операция „Пустинна буря“ в Ирак и „Трайна свобода“ в Афганистан.

3. Цели на замесените във войната страни. 

За Русия, след провала на дипломатическите усилия, Специална военна операция, остана единствената възможност за осигуряване на необходимата стратегическа дълбочина и сигурност, които бяха сериозно застрашени от разширяването на НАТО и достигането му до руската западна граница. За Украйна, това е война за запазване на своята териториална цялост.  САЩ, подкрепени от НАТО и ЕС, подпомагат Украйна във война в името на световното господство на Щатите, за запазване на статута им на световен хегемон, на еднополюсния свят и на установения след рухването на Берлинската стена световен ред.

4. Кой е центърът за вземане на решения за водене на войната в Украйна?

Кардиналните политически, дипломатически и военни решения се вземат не в Киев, а във Вашингтон и в Лондон. Украйна, според политолози и военни експерти,  е само пешка на шахматната дъска, а президентът Зеленски продължава да е артист, който играе по чужд сценарии.  

5. Кои воюват в тази война и въобще чия е тази война? 

Това не е само война между Русия и Украйна. Това по своята дълбока същност е едновременно и война на Русия със САЩ, НАТО и ЕС, защото те предоставят на Украйна огромна финансова помощ, разнообразно въоръжение, бойна и спомагателна техника и боеприпаси, готвят командния и личния състав, осигуряват разузнавателна информация, участват в планирането, подготовката и управлението на бойните действия, организират и водят информационната война, упражняват санкционния режим по отношение на Русия. Делът на Украйна се свежда най-вече, но не само,  до участие в бойните действия с жива сила.

 6. Кой печели войната до сега, след половин година бойни действия?

 Ако правим  равносметката от гледна точка на жертвите и териториалните загуби, то това е Русия. Та завладя около 20% от територията на Украйна, а това е площ сравнима с територията на Англия. Колко и да са неточни и манипулативни данните за жертвите от войната, може да се приеме за достоверна информацията, че средно на всеки 10 украински убити войници, се пада по един руски военнослужещ. Има заслужаващи внимание данни, че украинските жертви на бойното поле до сега достигат цифрата от 200 000 - 300 000 до 500 000 души, което води до констатацията, че убитите войни от съюзническите сили на Русия, ДНР и ЛНР възлизат на около 50 000 души. Тази бройка най-често се споменава и в доклади на американските разузнавателни служби.

Войната в Украйна, по изложените по-горе аргументи, е в центъра на световното обществено мнение. Сериозна е дискусията колко ще продължи тази война, какви са сценариите за нейното развитие, как ще приключи и какви ще са последствията за международните отношения и за мира и сигурността на планетата. По тези въпроси се изказват различни, много често и коренно противоположни мнения.

Аз заставам зад становището, че са възможни няколко основни сценария за продължаване на войната: 

Първият сценарии е да се постигне споразумение по дипломатически път и войната скоро да приключи. Този сценарии е малко вероятен защото позициите на воюващите страни са коренно противоположни. Украйна е за преговори, но при условие, че Русия се изтегли до границите преди 2014 година. Руската федерация изключва такава възможност и приема да започне преговорен процес, но по руските условия, които са адекватни на заявените цели на военната операция. Много световни лидери, включително и Хенри Кисинджър са за започване на незабавни преговори, защото проточването във времето може да усложни преговорния процес, дори до го направи невъзможен.

Вторият възможен сценарии е войната да се замрази за по-кратък или по-продължителен период от време и да се търси решение в бъдеще, при настъпване на благоприятни за  целта предпоставки и  условия.

Следващ сценарии е „война до дупка“, до последния украински войник. Целта на този сценарии е изтощение на Русия, довеждането ѝ до пергаментна криза, масово народно недоволство и смяна на режима на управление. Зад този сценарии стоят САЩ и обединения Запад. При този сценарии е загадка до къде възнамерява да стигне Русия - до овладяване на Донбас, до границата на Украйна с Полша или до границите на НАТО съществуващи до 1997 година. За сега е трудно да се каже до къде ще стигне този сблъсък. Руските войски напредват, макар и с бавни темпове. Зеленски говори непрекъснато за контранастъпление, което и така не се случва, но пък се осигуряват  нови финансови и оръжейни помощи. 

Друг сценарии предвижда вкарване във войната на страни от Черноморския или Балтийския райони- членки на Алианса, но не под неговото знаме, а по силата на решения на националните правителства и парламенти. Най-често споменавани в това отношение държави са Полша, Румъния и в по-малка степен България.

И още един особено тежък сценарии. При него войната се разраства и пренася на територията на  съседни държави. При това положение може да се очаква  намеса в нея на САЩ и НАТО, което ни повече ни по-малко означава начало на Трета световна война, която ще бъде с използване на ядрено оръжие и с всички произтичащи от това последствия за мира, сигурността и живота на земята. Този сценарии е най-нежелателен, но не може априори да се отхвърли като невъзможен. 

Разбира се, че са възможни и други, различни от посочените сценарии за продължаване на войната в Украйна. Например какво ще стане ако военните в Украйна свалят с преврат Зеленски, или пък ако по някакъв начин Путин загуби властта в Русия.

Сценариите са си сценарии, а българският народ със свити сърца и тревога наблюдава как  

Източният сектор на НАТО става вероятна зона за потенциален сблъсък с Русия

България е разположена точно в този сектор. Оказва се, че можем да станем пушечно месо заради чужди интереси. Твърде спорно е да се говори за колективни интереси. Държавите в Алианса са много различни и всяка от тях има свои национални интереси, които може да са противоположни на интересите на друга партньорска страна. Ярък пример са нашите съседки Гърция и Турция, и двете членки на НАТО. Опасността за България да бъде въвлечена във военна авантюра на фона на случващото се в региона не е илюзорна, а е съвсем реална.

Промените в средата за сигурност са генератор на рискове и заплахи за международния мир и сигурност. Световният ред и еднополюсния свят се рушат и отиват в небитието. Международните правила са погребани. Блокира се дейността на международни институции. Нагнетява се напрежение в международните отношения. Около посещението на госпожа Нанси Пелоси в Тайван се активира нова, много сериозна точка на напрежение. Този път между САЩ и Китай. С това посещение Поднебесната получи унизителен шамар, който никога няма да забрави. Провежда се с невиждана сила и санкционна политика спрямо Русия. В тази обстановка работата за повишаване на отбранителните способности  на великите сили, на военните блокове и на страните-членки  е повсеместна и има комплексен характер. Наред с това се разгарят с нова сила икономически, търговски, хибридни, психологически, информационни, дипломатически и какви ли не други войни. Трайна е тенденцията непрекъснато да се увеличават военните разходи, да расте напрежението и конфронтацията между великите сили. Ако не надделее разумът, светът може да бъде  тласнат към унищожителна Трета световна война.

При такава геополитическа и геостратегическа  обстановка, на 29 и 30 юни 2022 г. в Мадрид се състоя срещата на върха на НАТО. Този форум на Алианса ще остане в историята с приемането на нова Стратегическа концепция на Северноатлантическия съюз. В нея са формулирани предизвикателствата пред Алианса за следващите 10 години. Концепцията определя Русия като „…най-голямата и непосредствена заплаха“ за НАТО. Действията на Китай се схващат като предизвикателство пред „…интересите, сигурността и ценностите“ на Съюза. Новото и различното в новата Концепция е от принципен характер. В приетата през 2010 г. Концепция, Русия беше смятана за стратегически партньор, докато Китай в нея въобще не се споменаваше.

Тук няма да правя цялостен анализ на този стратегически документ, а само ще маркирам политиките и конкретните действия, които са залегнали в него и в изказванията на срещата на президента Байдън и на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг за развитието на Алианса и в частност на мерките по отношение на неговия Южния фланг.

 По-конкретно в Концепцията се предвижда:

- укрепване на Източния фланг на НАТО чрез увеличаване на числеността на някои от тактическите бойни групи в Източна Европа до ниво на бригади; 
- Ще се създаде постоянен щаб на 5-ти армейски американски корпус в Полша;
- Алиансът ще поддържа допълнителна бригада от общо 5 000 души, която ще бъде базирана в Румъния;
- В балтийските страни също ще се разположат допълнителни сили и средства;
- Увеличаване на силите за бързо реагиране на Алианса до над 300 000 военни;
- САЩ ще засилят военното си присъствие и отбранителните си способности в редица европейски страни. Джо Байдън съобщи, че се предвижда „…засилване военното присъствие на САЩ в Европа, за да може Алианса да реагира на заплахи, които идват от всички посоки и във всички сфери- по суша, въздух и вода“. САЩ вече са разположили тази година допълнително 20 000 войници в Европа;
- САЩ ще увеличат от четири на шест броя на своите ескадрени миноносци в испанската военноморска база Рота;
- Във Великобритания ще се изпратят две допълнителни ескадрили бойни самолети Ф-35;
- В Германия и Италия ще се разположат допълнителни способности за противовъздушна отбрана;
- Ще се заделят за общия фонд на Алианса и за инвестиране 1 милиард евро в иновации.  

При пристигането си в Мадрид за срещата на върха пред журналистите президента Румен Радев определи като основна задача на лидерите на страните от Алианса да дадат гаранции, че войната в Украйна няма да увеличи своя пространствен обхват. Във връзка с мисията на Съюза в наше време президента Радев посочи, че „След десетилетия на фокусиране върху борбата с тероризма и укрепване на мира далеч от нашия регион, Алианса се завръща към своята същинска мисия да бъде гарант на суверенитета, сигурността и териториалната цялост на членовете“.

Само седмица след завършване на Мадридската среща на върха, амбициите на САЩ за укрепване на Южното крило на НАТО намериха израз в разработването и внасянето в Сената на Законопроект озаглавен „За предоставяне на сигурност в Черноморския регион, както и за други цели“.  Това е , както посочи в едно телевизионно интервю българския посланик в Щатите  Георги Панайотов, един комплексен документ, който узаконява намерението на САЩ да превърнат Черно море в регион от първостепенно значение за националната сигурност на САЩ. В името на тази цел предстои да се разработи и въведе в действие нова, всеобхватна стратегия за масирано присъствие на САЩ в региона.

За реализирането на тази политика е разработена пътна карта със съответните срокове, отговорници и ресурсна обезпеченост. По-конкретно се предвижда:

- Половин година след приемане на законопроекта, Националния съвет за сигурност да предостави подробен Доклад за политиката на САЩ в Черноморския регион, в изготвянето на който да участват всички компетентните държавни органи;
- В началото на втората година от приемането на закона,  Националния съвет за сигурност да организира изпълнението на междуведомствена „Стратегия за Черноморския регион;
- 360 дни САЩ ще излязат с призив към НАТО, страните-членки и ЕС съвместно да разработят Дългосрочна координирана стратегия за установяване на постоянно и устойчиво присъствие на Източния фланг;
- В срок от една година, междуведомствената група да определи необходимите програми, политически и финансови ресурси за бюджетните 2024, 2025 и 2026 години;
- Ревизия на Конвенцията от Монтрьо. 

Анализът на проектозакона, на мотивите към него, на лансираните идеи и политики показва по един категоричен начин, че на практика се върви с ускорен темп към засилване на

милитаризация на Черноморския регион.

Беше време, когато Черноморския регион беше тих и мирен европейски район. Впоследствие, с усложняване на международната обстановка, се отприщи процесът на трупане на сили и средства в крайбрежните страни. НАТО на няколко пъти се разширява и  се приближи до границите на Русия. Той изгражда ешелонирана зона структурирана в две фронтови линии. България попада в първата фронтова линия, която има за задача да осигурява югоизточния фронт на Алианса. Изгради се система за противоракетна отбрана. Създадоха се бази на Алианса и съвместни военни съоръжения. Формираха се батальони бойни групи и по-големи войскови формирования. Голям тласък на милитаризацията на Черноморския регион даде преврата в Украйна през 2014 г. и последвалата Кримската криза, която беше последвана от ускорена милитаризация на полуострова. Русия увеличи военното си присъствие в региона. Проведоха се поредица от мащабни военни учения. Изградиха се нови военноморски бази като тази край Новорусийск. Черноморският флот укрепи господстващо си положение в Черно море. Създалата се нова ситуация в региона послужи като мотив на САЩ да предприемат курс към трайно настаняване в Черноморския регион и превръщането му в бариера срещу очакваните руски попълзновения. Курсът на милитаризация на Черноморския регион от страна на НАТО намира израз в следните политики и действия

- Мащабно присъствие на САЩ в Черноморския регион и в крайбрежните страни-членки на Алианса, включително със сухопътни и военновъздушни сили; 
- САЩ определят Черноморския регион като арена на руската агресия и преграда за разрастването на военния конфликт в Европа. Това ни повече ни по-малко означава, че в нашия регион преимуществено ще се водят военните действия;
- Крайбрежните страни, каквато е и България, трябва да се готвят да играят ключова роля в противопоставянето на руската агресия и за поддържането на колективната сигурност; 
- По-нататъшно развитие на военното сътрудничество, включително подготовка на инфраструктурата за засилена дислокация в района;
- Оказване помощ на крайбрежните страни за освобождаване от руските оръжейни системи и превъоръжаване с натовски оръжия;
- Защита на свободата на корабоплаването в Черно море; 
- Оптимизиране на ученията на НАТО в региона с главно внимание на Многонационалната дивизия „Югоизток“ в Румъния и на четирите нови бойни групи в България, Румъния, Унгария и Словакия; 
- Увеличаване на капиталовите разходи за критична инфраструктура; 
-  Увеличаване на военната помощ за Украйна, Румъния, България и Грузия и други от политически, икономически и чисто военен характер. 

Идеите залегнали в Стратегията и набелязаните мерки и действия по недвусмислен начин показват, че САЩ извеждат като свой и на Алианса приоритет милитаризацията на Черноморския регион. На практика Източния фланг на НАТО придобива нова стойност като се превръща в арена на потенциален военен конфликт с Руската федерация. България при това положение ще се превърне във

фронтова държава 

с всички произтичащи последствия - политически, икономически, за отбраната и сигурността на страната. 

Ето само няколко възможни последствия от превръщането на България от прифронтова във фронтова държава: 

- Прилагането на Стратегията на НАТО за Черноморския район ще доведе до пълен разрив на отношенията ни с Русия, която и без това обяви България за неприятелска държава след изгонването еднократно на  70 руски дипломати. Впрочем в България има политически сили, които полагат неимоверни усилия разрива на отношенията с Русия да стане необратим;
- След като на наша територия има чужди бази, сили и средства на САЩ и НАТО, които са насочени срещу Руската федерация, повече от логично е да има ответни мерки и действия от руска страна, т.е. ставаме мишена на руските въоръжени сили;
- При реализиране на сценария, при който натовски страни от свое име се включат във войната на Украйна срещу Русия, България, след Полша и Румъния,  е може би третия най-вероятен участник; 
- При другия сценарии – Русия да продължи войната до достигане на границите с НАТО от 1997 г., България ще бъде прегазена от руските войски;
- Някои наблюдатели не изключват възможността България да обяви символична война на Русия. Нищо чудно. Ние вече сме обявявали такава война на велики сили и знаем печалния за нас резултат.

 И тук с цялата си сериозност застава кардиналния въпрос – припокриват ли се интересите на САЩ и НАТО, а и на ЕС в Черноморския регион с националните интереси на България?

Отговор пред българския народ на този въпрос трябва да дадат родните политици и държавници. Впрочем спомням си, че преди години при откриване на депо за твърди битови отпадъци в Стара Загора, тогавашния министър-председател Бойко Борисов предложи „Черно море да бъде обявено за демилитаризирана зона – без военни, без кораби , без подводници“. И продължи, че  „…ракети, кораби и подводници няма да допринесат за благосъстоянието на народа ни“. Нека чуем днешното мнение на Борисов и на другите водачи на политически сили по този принципен въпрос. За сега обаче наблюдаваме гробно мълчание. 

Разбира се българското общество си задава и други съдбовни за страната и народа въпроси, но на тях получава от политици и СМИ един и същ съгласуван и официално възприет отговор. Позволявам си да споделя отговорите, които дават  на три много важни въпроси известни български професори, за да се чуе и другата, алтернативната  гледна точка. Ето въпросите:

1. Действително ли Русия е най-голямата заплаха за нашата национална сигурност? 

Ето как отговаря на този въпрос един признат експерт по въпросите на националната сигурност професор Боян Чуков. Той казва, че членството на България в НАТО е най-голямата заплаха за националната сигурност на България и излага мотивите и аргументите си в подкрепа на това твърдение.

 2. Кой е гарант за националната сигурност и териториалната цялост на България?

На този въпрос професор Дарина Григорова отговаря, че САЩ и държавите от НАТО не биха пролели и капчица кръв за нас. Тя твърди, че само Русия може да е гарант за териториалната цялост на България. 

 3.  Взаимни ли са чувствата един към друг на България и САЩ?

 Ето как отговаря на този въпрос професор Иво Христов. Той смята, че ако се наложи САЩ ще ни предадат. Те ще използват срещу Русия всичките ресурси на партньорите, след което ще се изтеглят и ще ги оставят на произвола на съдбата, т.е. да ни изяде руската мечка. И професор Христов дава за пример предателството по отношение на Франция от страна на САЩ и Англия с анулирането на договора й с Австралия за подводниците. 

 Родните политици и държавници, за добро или лошо, работят в историческо време.  Смятам, че при стеклите се обстоятелства трябва да имаме приета с консенсус национално – отговорна позиция по въпросите на сигурността в Черноморския регион. Очевидно се налага да се приеме нова Стратегия за национална сигурност. Срокът на  действащата стратегия изтича през 2025 г. Късно ще бъде да чакаме три години за да  реагираме на променената геополитическа и геостратегическа среда за сигурност. Може да се мисли и по посока на приемане на национална стратегия за Черноморския регион, като алтернатива на американската. 

В заключение. Днес е 24 август. Украинският народ празнува своя национален празник – Денят на независимостта на Украйна. Надали някой някога си е представял, че украинци ще празнуват Денят на независимостта под дулата на руските оръжия. Русия и Украйна са две братски славянски страни. Те имат дългогодишна обща история. Почти 50 години  бяха една държава – Съюза на съветските социалистически републики. Твърде много неща свързват двата народа. Дори широко разпространена е тезата, че руснаци и украинци са един народ. 

Много неща от по-далечното минало като славянството, православието и езика, а също и от ерата на комунизма, свързват българския с руския и украинския народ. И вместо да живеем в разбирателство, мир и сътрудничество, трябва да си говорим със силата на оръжията.

Войната в Украйна е чужда. Тя не е нито на украинския, нито на руския народ. Тя се води за чужди интереси. Българските политици трябва да се окажат на висотата на историческия момент,  да отчетат факта, че става дума за съдбата на България и нито за миг да не забравят мъдрите слова на Цар Борис Трети „Винаги с Германия, никога против Русия“!

на горе