Процесът на постепенна трансформация на българската държавност, който продължава повече от тридесет години и е много сериозен от гледна точка на своите политически и социално-политически последици, промени коренно ситуацията в областта на националната сигурност не само в България, но и в страните от бившия социалистически лагер, включително и в голяма част от европейските държави.
На практика е трудно да се оцени неизбежността и обективната необходимост на голяма част от извършените през последните години в нашата страна, трансформационни процеси.
В известен смисъл, реформите, които имаха най-благородните цели на практика, в голям част от случаите не доведоха до постигане на тези , като особено в началото на тези процеси, спадна жизнения стандарт на българското население, а и като цяло на цялата система за сигурност на Република България.
На вълната на демократичните промени, без съществен и задълбочен анализ и при липсата на стратегия за извършване на сериозните изменения в структурата и организацията на сигурността, на всяко едно ниво , основите на системата за национална сигурност бяха фактически сериозно дестаблизирани. Службите за сигурност, които съществуваха в социалистическа България бяха подложени на всеобхватна обструкция и в началото се смятаха за една от първопричините и база на тогавашния авторитарен режим.
При такива условия именно системата за държавна сигурност се превърна в един от първите обекти на действията на псевдодемократи, които изведнъж решиха, че неограничената свобода и нерегулираният пазар сами по себе си ще доведат до изобилие, върховенство на закона и сигурност, както на личността, така и на обществото, държавата и нацията като цяло.
Реалността обаче е доста различна. Още в първите години на реформите се разкрива тяхната концептуална недостатъчност, липса на визия и в много отношения на ориентация, относно съществуващата проблематика и практика. Настъпилият първоначално рязък икономически спад, дължащ се на реорганизацията и преминаването към пазарен тип икономика, преди окончателната регулация на системата на пазарни отношения, предизвика остри социални и политически проблеми.
В този начален период поради сруктурните, правнонормативни и организационни проблеми на системата за вътрешна сигурност, беззаконието, произвола и престъпността нараснаха с неимоверни темпове, чиято организирана част буквално смачка под себе си все още зараждащия се вътрешен капитал.
Отслабването на потенциала на държавните институции и като цяло влиянието на държавата върху възможните опасни области на обществените отношения задейства множество заплахи за сигурността, които държавата и обществото не можаха да отблъснат в един дълъг период от време. Като резултат от отслабването на структурите по национална сигурнос рязко се активизира разузнавателната и подривната дейност на чуждестранните специални служби.
Първоначално структурните промени в индустрията се оказаха негативни. Не се извърши съществена промяна в структурата на производството в полза на висококачествени крайни продукти. Големият външен дълг допълнително влошаваше ситуацията в икономиката и социалната сфера.
В крайна сметка реформите след 1989 г. в областта на политическото, държавното, социалното и икономическото управление всъщност доведоха до значителни разходи.
Разбира се, ефективността и ефикасността на управлението във всички сфери на обществения и държавния живот е намаляла значително. В резултат на това се наблюдава рязък спад в производството. Мащабът на организираната престъпност и корупцията се увеличи, а Дмографската криза в Република България все по-трудно се овладява.
Разбира се, трябва да се подчертае, че по време на реформите подходите за гарантиране на сигурността, както от страна на учени, така и на практици, се промениха значително. Въпреки това и днес, дори на ниво концептуално равнище, има много въпроси, по които се водят дискусии и същите изискват решение. И това не са само схоластични спорове за понятия, термини и категории. Става дума за все по-належащото разработване на актуализираната Стратегия за национална сигурност на Република България. Това актуализиране включва: разпоредбите на стратегията за национална сигурност; за намиране на форми и методи на дейност, адекватни на съвременната международна ситуация ; за осигуряване на сигурността на личността, обществото, държавата и нацията.
Нееднозначна е и ситуацията, когато хората се опитват да включат все повече компоненти (видове) сигурност в сферата на националната сигурност. Все още не е изяснено, че общото родово понятие е сигурност, а националната сигурност е част от общата сигурност.
Няма съмнение, че в условията на перманентна и всеобхватна криза, задълбочаваща се и с Ковид кризата, която съпътства целия ход на българските реформи, са възникнали много ситуации, когато недостатъците в различни случаи могат да се разглеждат като заплаха за общата сигурност. Но в края на краищата, следвайки тази логика, всичко, което се случва в рамките на общата криза може да се характеризира от гледна точка на подобни заплахи и рискове. Логичната последица от това ще бъде пълното или частично изоставяне на дългоочакваната свобода и демократични ценности в полза на всеобхватни военно-полицейски мерки за поддържане на сигурността и свързаните с тях ограничения на личността.
Наченки на подобни настроения съществуват в съвременното общество, но да им се отдадете е равносилно на връщане към времената на авторитарното минало. В тази връзка е необходимо ясно да се разграничат заплахите за националната сигурност и заплахите за сигурността като цяло. В крайна сметка няма такова нещо като напълно безопасен живот. Докато заплахите за сигурността са в допустими граници, те просто не могат да се разглеждат от гледна точка на националната и общата сигурност.
Като цяло свободата и сигурността са в известен смисъл антиподи. Колкото повече свободи, права и възможности са дадени на отделния субект на правото, толкова повече налице са възможностите за заплаха на сигурността, безопасността и спокойствието ,както на отделния гражаданин така и на различни организации, общности и държави. Разумната политика в областта на националната сигурност трябва да изхожда от приемливия праг на някаква съвкупност от най-значимите заплахи. Всичко останало трябва да остане извън обсега на националната сигурност и да се „отработва” от обикновени обществени и държавни механизми за управленско въздействие върху обществените процеси и явления. Например в органите на вътрешните работи има различни режими за дейността на персонала, някои от които в тази структура се считат за извънредни. Това обаче съвсем не означава, че заплахите, преодолени в рамките на тези режими, са заплахи за националната сигурност. Оттук и очевидната необходимост от изясняване на понятийнно-категорийният апарат, който описва явленията и процесите в областта на сигурността. В научната литература има много спорове за ролята на съвременната Българската държава в осигуряването на националната сигурност. Въпреки това, при цялото разнообразие от гледни точки, налични тук, най-често се пренебрегва фактът, че държавата дори в собствената си структура и функции, доста често се явява като източник на специфични заплахи за сигурността, което реалната ситуация ясно показва. Това произтича от самото несъвършенство на органите на държавната власт, негативните и престъпни прояви характерни за човешсия индивид, грешките в политиката, несъвършенството на териториално-административната структура на Република България, слабостта на местното самоуправление и създаването на пречки за формирането на пълноценно гражданско общество.
Ако вземем предвид наличието на собствени държавни (управленски) интереси, които доста често не само не съвпадат с обществените, но и им се противопоставят, сегашното състояние на системата на национална сигурност не съответства на концепцията за устойчиво развитие на нашето общество, държава и нация.
Проблемът е още по-належащ поради недостатъците на организацията и дейността на съвременния държавен апарат, наличието на множество факти за корупция и предателство на обществените интереси, масовото желание на криминалния контингент да заема значими позиции в органите на държавната и общинска власт.
Съществуващите обществени институции далеч не са съвършени и съдържат много недостатъци и пропуски, които отслабват възможността за формиране на съвременен кадрови потенциал от ефективни служители в днешна България. Към момента в България е създадена доста обширна система за сигурност. Редица автори анализират съвременното правно регулиране на въпросите на сигурността. Междувременно тук не всичко е достатъчно проучено. Необходим е специален трансдисциплинарен научен подход за осигуряването на националната сигурност и правното регулиране на тази област. Изглежда, че ключовото тук е концепцията за правен и най-вече за административно-правен режим, чрез който всъщност се постига необходимата степен на подреденост както на самата система за сигурност и нейните компоненти, така и на отделните процеси в областта на осигуряване сигурността правата на личността, обществото, държавата и нацията. Налага се да се определи особеното значение на ситуации, при които заплахите и рисковете за националната сигурност надхвърлят допустимите граници и трябва да бъдат неутрализирани чрез извънредни мерки. Това също е особен проблем в областта на регулирането на сигурността. Основен проблем в правното регулиране на системата на националната сигурност в Република България е изясняването на ролята на гражданския сектор, на превенцията и профилактиката по отношение на устойчивото развитие на системата на националната сигурност на Република България. Ето защо от изключително значение е изясняването на правните и организационни основи на държавната система за осигуряване на националната сигурност. В тази връзка крайно необходимо е търсенето на теоретични насоки и разработване на практически значими теоретико-методологични препоръки за подобряване на дейността на държавата в областта на осигуряването на националната сигурност на Република България.
Необходимо е да бъдат проучени и изследвани следните основни задачи:
- Да се анализира развитието на концептуалния апарат за сигурност в историческа ретроспектива;
- Да се проследи генезиса на идеите за осигуряване на национална сигурност в съвременна България;
- Да се анализира системата от доминиращи фактори, определящи съвременната стратегия на държавата в областта на националната сигурност;
- Да се разгледат основните компоненти на изградената до момента система за национална сигурност;
- Да се анализира спецификата на правното регулиране в областта на сигурността;
- Да се разработят предложения за подобряване на правното осигуряване на националната сигурност.
- Да се създадат валидно гарантиращи условия за създаването на съвременни високо квалифицирани кадри в системата на националната сигурност в Република България.
Осигуряването на системата за национална сигурност в съвременния й смисъл позволява наличието на заплахи за сигурността, ограничени до определени прагови стойности. Следователно състоянието на системата на националната сигурност в никакъв случай не е липсата на заплахи и рискове, а наличието на механизми, които ефективно ограничават и потискат неприемливите им прояви. Ето защо само тези, които нарушават стабилното състояние на националната сигурност, трябва да се разглеждат като заплахи и рискове за собствената национална сигурност. В рамките на държавава заплахи и рискове за сигурността съществуват, но те не трябва да се разглеждат като заплахи, подчертаваме специално, за националната сигурност. Разделяйки понятията сигурност и национална сигурност, следва да се заключи, че системата за национална сигурност трябва да има две нива. Първата, един вид вътрешна, е подсистема за преодоляване на заплахи за сигурността, които не са заплахи за националната сигурност. Втората е подсистема за преодоляване на действителните заплахи за националната сигурност. Първата подсистема съответства на обичайния обикновен режим на осигуряване на сигурността на индивида, обществото, държавата и нацията. Именно тя е най-застъпена в настоящите идеи и структури. Другата подсистема е мониторинговата система (оперативно наблюдение), която при нормални условия функционира в режим на проследяване и неутрализиране на конкретните заплахи за националната сигурност. При тяхното актуализиране трябва напълно да се гарантира преодоляването на тези заплахи. Осигуряването на сигурност е най-важната сфера на публичната администрация. Тя е най-наситена с власт и авторитет на действащите тук държавни органи и длъжностни лица. Това обстоятелство предопределя пълнотата му с административно-правни режими. Без тях легитимното упражняване на наличната власт едва ли е постижимо. Административно-правните режими в областта на сигурността са сложни и многоизмерни. Преплетени помежду си, те освен това включват значителен брой други административно-правни режими, които разширяват действието си в други области и клонове на публичната администрация. Защитата на националната сигурност се осигурява чрез действието на извънредни правни режими, които в бъдеще биха могли да бъдат обединени в Кодекс от закони за защита на националната сигурност.
Използвана литература:
- Рачев, В.,В. Милина и др. Национална и международна сигурност, Военно издателство, 2005
- Сборник, Реформите в системата за национална сигурност на Република България, Нов Български университет, 2014
- Семерджиев, Цв. Стратегия: Среда, ресурси, способности, планиране, Класика и стил, 2007
- Стоименов, Ст. Политики на сигурността, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008
- Buergenthal, T.Public International Law in a nutshell. Fourth edition. –Wash., D.C.,2006
