Георги Вацов
Един голям българин, един истински борец за идеята и за правдата, си отиде внезапно. Константин Чакъров бе човек, който с воля, сила и много смелост, остана и продължи да защитава онези добри години в България. Нищо не го сломи. Вечна му памет.
Лазар Мурджев
Трябва да продължим напред и съм сигурен, че Костадин Чакъров би приветствал всичките ни нагласи и добри намерения в каузата ни и по пътя ни нататък. През нашите дела той отстояваше, дори в най-трудните за него времена, всичко това, в което вярваше. Нека го почетем и да му благодарим, но и да продължим, за да има приемственост на духа и каузата.
Проф. Нако Стефанов
Може да се каже, че движението БРОД за България и списание Сигурност като една своеобразна „къртица на историята“ вършат своята работа. За съжаление трябва да кажем, че изпитанията, които в момента преминава народът и държавата ни, и това, което ни чака в бъдеще явно ще се увеличава. Въпреки всички приказки, че нещата стават все по-добре, те са всъщност с обратен знак. Пред нас стоят много сериозно въпроси – Ще ни има ли или няма като държава, като нация през близките 15-20 години; Ще успеем ли да преминем една от най-ниските точки в историята на нашата страна… Демографската катастрофа не намалява, светът ще става все по-турбулентен, а предизвикателствата все по-сериозни.
Д-р Тихомир Стойчев
Тези, които приеха Закона за досиетата в този му вид, подкрепяха желанието за лустрация и съвсем безотговорно огласиха имената на бившите служители и секретните сътрудници на ДС. Когато бях част от комисиите, работили по закона – искахме достъп до досиетата да получат хора, които истински се интересуват от тях – историците, политолозите, социолозите, да се даде отговор в какво сложно време се е живяло, какви тежести са изнесли на плещите си служителите на тези служби, как са направили онази съвременна просперираща България, която се е съизмервала и в икономиката си, и в стопанството си по БВП, по ниво и качество на живот с водещи държави. Днес за съжаление махалото се връща от сигурността към несигурността. Затова не трябва да мълчим.
Все повече този политически плурализъм, който се наложи, позволява на безсъдържателни фактори да изтласкват във властта хора с ниски нива на образование, компетентност, морал и отговорност.
Много хора си отидоха от армията. Днес може би доминиращите в НАТО ни водят към пореден военен конфликт, организацията стеснява все повече пръстена около Русия /днес е разкрито представителство в Молдова/. Това означава, че Москва ще намира още повече основания да реагира не само на политическо и индоктринално равнище, а ние, които сме в НАТО или в други съюзи, ще се окажем мишена и за пореден път изправени пред национална катастрофа.
Любомир Шопов /Тракийски дружества/: В тези сложни времена единственото абсолютно сигурно е списание „Сигурност“.
Проф. Евгений Сачев
Обръщам се към всички вас не само като съмишленици, а като съдейственици, защото ние наистина съдействаме за нещо добро, творческо и възвишено, както през страниците на списанието, така и през нашите инициативи организирани от „БРОД за България“ и клуб „Сигурност“, търсейки това, което ни обединява. Силата на духа не може без духа на силата.
Проф. Валери Стефанов
Дано надеждите и тяхното изпълване бъдат част от живота ни през 2018 г. Сигурен съм, че има нещо, което се нарича колективна болка. Нашата общност се събира поради това, което можем да определеми като колективна болка. Но тази колективна болка не е просто носталгиране по бивше минало, защото миналото е друга страна, то не е наша страна, то е част от нашата биография, нашата идентичност, от нашата духовност. Под колективна болка разбирам споделеното усещане за това, че България можеше да има по-добро настояще и по-добро бъдеще. Ние се събираме заради тази болка и тази надежда.
Калин Балкански /Председател на хор Планинарска песен/
Хор „Планинарска песен“ е на 59 години – през цялото си съществуване пеем песни за родината, за българските планини, за природата и родолюбието. Ние не само пеем, а мислим за България, като навсякъде поливаме семето на родолюбието.
Лазар Мурджев
... Изпратихме или ни предстои да изпратим един миг в консилиума на времето, в който имаме удоволствието и трудността да съществуваме и да градим. Благодаря на екипа на списанието и на всички вас – приятели, че заедно успяхме да допринесем за благородната ни идея – единение.