БОДЕ.BG

„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила. Любовта бяга от човешките сърца.
Хората не са вече братя. 
Няма смирение в душите им, всеки гледа само себе си. 
Всеки зинал, като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята. 
Имот, колкото искаш. Има за всички и още за толкова, и пак за врабчите трохици се карат. А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат?
Пречи им завистта, своещината, лошото сърце, пречи им дяволът.
Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с доброто и злото.
Всичко, всичко тъне в кал и души и сърца и умове  и хора и говеда и всичко. 
Вечно окаяние, вечно безпомощно напъване, вечно омразно жабуркане из тая тиня. 
Нито криле има, нито простор има. А поробената душа иска да живее волно, широко и пълно. Волно, широко и пълно! 
Какъв смисъл съдържат тия думи? 
И независимо от многото злини в миналото, Геракът си помисли за един миг:
Ще се оправят работите.
Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“