В норвежкото разбиране социализмът е своеобразна метаморфоза на капитализма, при която капиталът и ресурсите работят в полза на цялото общество, а не на един човек или ограничена група хора. В Норвегия често казвали за Дания: „Те обещаха да дадат нефта на народа, но го предадоха в ръцете на едно семейство – Maersk.“ Норвежците не искали да поемат по този път.
Формулата на социализма е сложна. Най-важното ѝ правило е, че социализмът не може да се появи преди създаването на просветено общество. Социалната държава възниква там, където обществото първо е променило себе си. В противен случай социализмът е невъзможен.
Социалната държава не е само икономика. Тя е и честен обществен договор.
Така през 1971 г. се раждат така наречените „Десет норвежки нефтени заповеди“. Норвежкият парламент, Стортингът, ги обявява за основа на държавната нефтена политика.
Основната заповед гласи:
„Нефтът принадлежи на целия норвежки народ. Няма държавен нефт, има само народен нефт.“
„Десетте заповеди“ утвърждават разбирането, че нефтът е национално богатство и трябва да служи на обществото.
За да поеме обществото тази отговорност, е възприет и кодексът на равенството и скромността Janteloven („Законът на Янте“), вдъхновен от книгата на писателя Аксел Сандемусе „Беглец пресича следите си“.
Основните принципи гласят:
• Не мисли, че си специален.
• Не мисли, че си по-добър от нас.
• Не мисли, че си по-умен от нас.
• Не си въобразявай, че превъзхождаш другите.
• Не мисли, че знаеш повече от всички.
• Не мисли, че значиш повече от останалите.
• Не смятай, че си особено добър в нещо.
• Не се присмивай на другите.
• Не мисли, че всички се интересуват от теб.
• Не мисли, че можеш да ни учиш на всичко.
Съществува и единадесето правило, наричано „наказателният кодекс на Янте“:
„Нима си мислиш, че не знаем нещо за теб?“
По-късно Норвегия променя името на държавната петролна компания Statoil („Държавен нефт“) на Equinor, където Equi означава равенство, а Nor – Норвегия. Освен това страната създава най-големия държавен инвестиционен фонд в света.
Особено важно е, че една от нефтените заповеди постановява: никакви големи нефтени приходи да не се вливат директно в икономиката на Норвегия. Норвежците познавали рисковете от т.нар. „холандска болест“ и предприели всички мерки, за да я избегнат. Парите от нефта постъпват основно във фонда. Те принадлежат не само на настоящите, но и на бъдещите поколения.
Тук ясно личи скандинавският модел на труд, спестовност и дългосрочно мислене, при който няколко поколения работят и спестяват, за да осигурят благоденствие на следващите. Лутеранската традиция също играе роля, насърчавайки умереност и отказ от показно богатство.
Норвежкият нефтен фонд инвестира приходите от нефта в акции и компании по целия свят, особено в нови технологии. В същото време норвежката икономика продължава да се развива чрез традиционни отрасли като риболов, корабоплаване, дърводобив, промишленост и земеделие.
Норвегия преминава през труден изпит: върху страната се изсипва огромен поток от пари, но тя решава да не ги изразходва за моментно благополучие. Това изисква сериозна дисциплина и дългосрочно мислене.
Според норвежкия модел целта не е всички да бъдат богати, а да няма бедни. Това се нарича „достойнство на живота“. Никой норвежец не бива да бъде лишен от него.
Норвежците често казват:
„Ако държавата може добре да събира данъци, но не може добре да защитава своите граждани, за какво изобщо е нужна?“
В Норвегия гражданите получават подкрепа при болест, безработица, отглеждане на деца и образование. Образованието е достъпно за всички, а социалната система осигурява висока степен на защита при житейски трудности.
За разлика от някои богати на петрол държави, Норвегия не използва нефтените си приходи за демонстративен лукс или за изграждане на международен престиж чрез скъпи проекти. Вместо това инвестира в компании, технологии и активи, които ще носят доходност и след изчерпването на нефта.
Така невъзобновяемият ресурс се превръща в практически неизчерпаем финансов капитал за бъдещите поколения.
Това е т.нар. норвежки парадокс: използване на глобалния капитализъм за генериране на печалби, които финансират социална държава у дома.
Норвегия притежава огромни нефтени запаси, но същевременно е сред световните лидери в развитието на алтернативна енергия и нови технологии. Страната инвестира в бъдеще, което един ден може да намали значението на нейния основен ресурс.
Според тази философия социалната идея не унищожава пазарната икономика, частната собственост или капитала. Тя просто създава условия те да работят за благото на цялото общество.
Норвегия не се опитва да унищожи капитализма. Тя се стреми към нещо много по-трудно:
да го накара да служи на обществото.
Капиталът остава.
Но престава да бъде господар.
Господар става обществото.
На снимката: привърженици на Норвежката работническа партия (Arbeiderpartiet) празнуват изборна победа. На фасадата се виждат партийни символи, портрети на лидери и лозунгът: „NORGE FOR FOLKET!“ – „НОРВЕГИЯ ЗА НАРОДА!“
