Честваме „независимостта“ си. Тя била обявена с манифест на Фердинанд на 22.09.1908 г. в Търново. Но не е така дори формално.
България прокламира независимостта си с приемането на Търновската конституция (вместо Органическия устав по Берлинския договор). Самото понятие Конституция (Върховен закон) демонстрира тази независимост. Това е направено съвсем съзнателно от депутатите в Учредителното събрание и обявява пред света, че България е суверенна и независима държава. Всички правителства - консервативни и либерални, след Освобождението водят последователно независима вътрешна и външна политика политика, съобразена с националния ни интерес и така е до идването на Фердинанд и Стамболов на власт, които именно нарушават този принцип. Формалното обявяване на „независимостта“ 1908 г. , направено в услуга на Австро-Унгария, на практика отхвърля българската независимост. Манифестът на Фердинанд ни обвързва с губещата страна в бъдещата световна война. Една от последиците на този обслужващ Австро-Унгария акт води до рязко влошаване на отношенията с Турция, която по принцип е готова да признае независимостта (разговорите на ген. Паприков в Истанбул), съответно до влошаване на положението на българите в Македония. Манифестът на Фердинанд предопределя бъдещите национални катастрофи и всичките им последствия чак до комунизма, получил подем в кризата след войните.
Случило се е така, че България в различни епохи и условия чества поредица от фалшиви септемврийски празници, отразяващи критични събития в нашата история - 6, 9, 22 и 23 септември...
