Години наред бяхме свикнали с един наратив. Америка е тази, която се изолира. Вашингтон е този, който дразни съюзниците си с мита, санкции, екстериториалност на долара и технологичен протекционизъм. Плюс обиди, заплахи и всичко останало. Ето как Доналд Тръмп тласка останалия свят към Китай, чуваме от известно време. Си Дзинпин, от друга страна, обича да се представя като защитник на глобализацията, свободната търговия и мултилатерализма; лидер, способен да обедини около Пекин бившите съюзници, предадени от Тръмп, плюс целия „Глобален Юг“, който оспорва западната хегемония.
Ето защо случилото се на срещата на върха на Г-20 по финанси в Ашвил, Северна Каролина, заслужава внимание. Крайният резултат беше 19 срещу 1. Само Китай. Несъгласието на Китай попречи на одобряването на съвместното комюнике, защото Г-20 се управлява от консенсус. Съединените щати, които председателстват тази година, публикуваха вместо това президентско изявление, в което уточниха, че текстът е с консенсус на всички с изключение на Пекин. Скот Бесент, министърът на финансите на САЩ, не скри задоволството си: постигането на 19 срещу 1 гласа по такъв спорен въпрос, каза той, по същество е почти невероятно.
Наистина е така. Сред тези деветнадесет са не само Европейският съюз, Япония, Канада, Обединеното кралство и други традиционни американски партньори. Те включват също Индия, Бразилия, Саудитска Арабия, Индонезия и Южна Африка. Дори Русия е там. Трудно е да се отхвърли този състав като поредна проява на враждебността на Запада към Пекин.
Ябълката на раздора е привидно технически термин: „непазарни политики и практики“. Документът на Г-20 твърди, че прекомерните и постоянни дисбаланси причиняват нарушения, търговско напрежение и уязвимости във веригите за доставки. Той призовава страните с прекомерни външни излишъци да премахнат нарушенията, които задушават вътрешното потребление и водят до прекомерна зависимост от износа. Призовава също така за премахване на „непазарните политики и практики“, които изострят тези дисбаланси.
Нямаше нужда да се споменава Китай. Всички разбираха. Това е почти схоластично описание на проблема, който днес тревожи все по-голяма част от индустриалния свят. Китай произвежда много повече, отколкото потребява. Кризата с недвижимите имоти отслаби един от традиционните двигатели на растежа му; семействата спестяват много и потребяват малко; дефлацията намали китайските цени спрямо тези на конкурентите му. Междувременно Пекин продължава да подкрепя масивни индустриални инвестиции. Резултатът е, че все по-голяма част от това производство трябва да намери пазар в чужбина.
Международният валутен фонд, който трудно може да бъде обвинен в използване на пропаганда на Тръмп, описва същото явление. През 2025 г. БВП на Китай нарасна с 5%, но вътрешното частно търсене остана слабо. Ниските цени доведоха до реално обезценяване на валутния курс, което увеличи конкурентоспособността на китайските стоки . Излишъкът по текущата сметка нарасна до 3,3% от БВП. Според Фонда, държавните инвестиции и някои форми на подкрепа на индустриалната политика са допринесли за създаването на „излишно предлагане“ – излишен производствен капацитет – в някои експортно ориентирани сектори.
В последния си доклад за глобалните дисбаланси, Международният валутен фонд (МВФ) отбелязва, че прекомерните външни дисбаланси ще се увеличат с 0,7 процентни пункта от световния БВП през 2025 г.: най-голямото увеличение през последното десетилетие. Двете икономики, които допринасят най-много, са Китай и Съединените щати, но с противоположни знаци: Пекин за излишъка, Вашингтон за дефицита.
Политическите новини са друга тема. Дълго време Съединените щати бяха основният буфер срещу производствените свръхпроизводства на Китай. Американските потребители купуваха огромни количества стоки, произведени в Китай. Сега бариерата на американските мита намали този капацитет за абсорбиране. Американският търговски дефицит с Китай вече е намалял значително. Следователно китайският износ търси други пазари. Бесент предупреди в навечерието на Г-20: ако Америка вдигне тарифна стена, рискът е излишъкът на Китай да бъде пренасочен към Европа, Латинска Америка, Азия и други развиващи се страни.
Тук проблемът престава да бъде американски. Европейският съюз знае това добре. През 2025 г. търговският му дефицит с Китай достигна приблизително 360 милиарда евро. Електрически автомобили, батерии, слънчеви панели, стомана, химикали, машини: китайската конкуренция сега засяга някои от стълбовете на европейската индустрия. Но същото явление започва да провокира реакции в Глобалния Юг. Индонезия осъжда щетите, понесени от някои местни индустрии. Индия има дълъг списък от антидъмпингови и антисубсидийни процедури, включващи китайски продукти, от химикали до стомана, от пластмаси до стъкло.
Това е може би най-важното обяснение за резултата от 19 до 1. Китай изгради част от дипломатическия си успех, като представи съперничеството със Съединените щати като сблъсък между американската хегемония и останалия свят. Това е ефективен наратив, особено в Глобалния Юг. Вашингтон защитава своите привилегии; Пекин защитава свободната търговия и правото на развитие.
Но какво се случва, когато индийските, бразилските, индонезийските, турските или южноафриканските индустрии трябва да се конкурират с китайски продукти на неустойчиви цени? Границата между Севера и Юга се размива. Реакцията на Пекин разкрива доколко този епизод е засегнал болезнена емоция. Китайското външно министерство заяви, че „дълбоко съжалява“ за липсата на изявление и подчерта, че Г-20 трябва да функционира чрез консенсус, консултации и „равностойно участие“. Най-агресивната полемика дойде от Yuyuan Tantian, акаунт, свързан с държавната телевизия CCTV, който често се използва за изтичане на авторитетни позиции по търговските преговори. Обвинението е, че Вашингтон се е опитал да „промъкне контрабандно собствения си дневен ред“ в Г-20 . Пекин дори оспорва легитимността на термина „непазарни политики“.
Пекин оспори и други пасажи: този, който призовава за по-голяма прозрачност относно дълговете на бедните страни към кредиторите от Г-20; ролята на Международния валутен фонд и ОИСР при анализа на дисбалансите; и някои препратки към веригите за доставки на критични суровини. Те също идентифицират въпроси, по които Китай е подложен на натиск . Китай е най-големият двустранен кредитор на много развиващи се страни. Той контролира ключови сегменти от рафинирането и преработката на редкоземни елементи и други стратегически минерали. Япония и други страни от Г-20 повдигнаха въпроса за китайските ограничения върху износа на критични минерали в Ашвил.
Историята трябва да се чете, без да се преувеличава значението ѝ. Не е сформиран глобален антикитайски съюз. Индия и Бразилия ще продължат да защитават стратегическата си автономия. Русия остава обвързана с Пекин чрез съществено партньорство, изгодно и за двете страни. Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив имат тесни връзки с Китай. Много нововъзникващи правителства нямат намерение да избират между Вашингтон и Пекин.
И самата Америка продължава да предлага на Китай ценни аргументи. Митата на Тръмп засегнаха както приятели, така и противници. Търговското напрежение с Канада, Южна Корея и други партньори не е изчезнало. На срещата на Г-20 някои европейци бяха раздразнени от присъствието на Русия. Америка остава труден и понякога непредсказуем съюзник.
Следователно, Ашвил не предвещава нова Студена война, в която деветнадесет държави се обединяват зад Съединените щати срещу Китай. Това сигнализира за нещо по-незабележимо и може би по-тревожно за Си Дзинпин. По един ключов въпрос Пекин рискува да загуби Глобалния Юг. В продължение на десетилетия Китай е бил изключителен бенефициент от отварянето на световните пазари. Днес той е индустриална суперсила, представляваща около една трета от световното производство. Стратегия, основана на непрекъснато увеличаване на производството, докато вътрешното потребление остава недостатъчно, има много различни последици, когато се прилага от гигант с такъв размер.
„Вторият китайски шок“ не засяга само Детройт, Волфсбург или Торино. Той може да засегне Сао Пауло, Джакарта или Истанбул. Ето защо това число, 19 към 1, заслужава да бъде запомнено. За първи път китайската дипломация не може да осъди малък клуб от западни държави, решени да защитават своите привилегии. Голяма част от планетата беше на масата за преговори.
В продължение на много години Си Дзинпин успяваше да се представи като защитник на глобализацията срещу протекционистката Америка. Ашвил му показа границите на тази формула. Свободната търговия е популярна, стига да не изглежда като еднопосочна улица.(В.К.)
