Отиде си най-благият, най-кроткият
със сините очи, с брадата бяла,
с достойната осанка и походка...
И хиляди за сетната раздяла...
И чакаха... Два дена търпеливо
да влязат за последен път при него.
Смирени... И строени мълчаливо.
за да докоснат тялото в ковчега.
...
Народе мой, макар за толкоз кратко
обхванат от една еднаква мъка!
Смъртта дошла е... Вечната загадка...
Заупокой в притихналата църква.
И изведнъж пред хилядите хора...
За сетен път към вечната обител
потегли тежко бронетранспортьора...
Зловещ... Със две оръдия открити.
Той горе – на желязната платформа.
Какво ли му е там... Сега... В ковчега.
Охрана с полицейска униформа.
И цял кордон военни... Пазят Него.
Но от кого... От гледащата нация...
От хилядите хора просълзени...
Кой я измисли тази демонстрация.
Търпим... Мълчим покорни... Примирени...
Участници в това военно шествие.
Защо сега?... Но кой ще отговори?
А може би това е предизвестие...
че утре идват бронетранспортьори.
17 март 2024г.
